Решение по дело №1674/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 921
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20225300501674
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№7272/07.06.2020г. при регистратурата на
ЧСИ, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК ********* ,
представлявано от пълномощника адв. И.Ц., длъжник по изп.д.№206/2022г.
по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова , с рег.№ 819 в КЧСИ, против
постановление на съдебния изпълнител от 25.05.2022г., с което е отказано
намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение и на начислената пропорционална такса по чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
В срока по чл.436,ал.2 ГПК взискателят Р. ДР. ИВ., ЕГН:**********, е
подала възражение, в което излага съображения за неоснователност на
жалбата и за отхвърлянето й като неоснователна.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е допустима-подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
2, предл. последно ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско
възнаграждение е в твърд размер от 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /, като
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
кредитора за вземания над 1000 лв. се доплаща възнаграждение в размер на
1
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 ,т.2-7 от
Наредбата.
В случая материалният интерес,върху който следва да се определи
дължимото на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждние
е в размер от 23 411,11 лева, включващи присъдените с изпълнителния лист
главница от 20 000 лева, законна лихва върху главницата възлизаща към
17.05.2022г. на 3411,11 лева. Следователно дължимото на взискателя
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 10, т.1. и т. 2 във вр. с
чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата, е 816,16 лева, към която и на основание § 2 а от
Наредбата следва да се начисли ДДС, тъй като упълномощеното от
взискателя адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което му
се следва сумата от 979,39 лв. с ДДС.
Следователно претендираният от взискателя размер на адвокатско
възнаграждение от 918 лева с ДДС, съдът намира, че не се явява прекомерен,
съобразно извършените от защитата на взискателя действия по него. Това
възнаграждение се дължи не само за извършване на действия по
принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива
несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да
го представлява, като е поискал и предприемането на действия по
принудително събиране на вземането.
Същевременно на настоящия етап от производството, доколкото
изпълнителният процес е все още висящ и длъжникът не е погасил
задължението си към взискателя, не може да се предвиди действителната
фактическа и правна сложност на делото, тъй като не е ясно какви действия
още ще са необходими за пълното удовлетворяване на взискателя и
прекратяване на изпълнителното производство.
Ето защо настоящият състав на съда приема,че не е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,което обосновава извод за липса на основание за редуцирането му и
на начислената върху него пропорционална такса , поради което жалбата
като неоснователна ще се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№7272/07.06.2020г. при
регистратурата на ЧСИ, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД,
ЕИК ********* , представлявано от пълномощника адв. И.Ц., длъжник по
изп.д.№206/2022г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова , с рег.№ 819 в
КЧСИ, против постановление на съдебния изпълнител от 25.05.2022г., с което
е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение и на начислената пропорционална такса по чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3