МОТИВИ към Присъда № 395, постановена на 09.12.2016 г. по
НОХД № 5247 по описа на Районен съд – Варна за 2015 г.
Производството по НОХД № 5247 по описа на Районен съд – Варна за 2015 г. е образувано във
връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от
Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 450 по описа за 2014 г. на ОД на МВР – гр.
Варна срещу обвиняемата П.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 21.
Варненската районна прокуратура е повдигнала
обвинение на П.Б.К. за това, че на 05.09.2014 г. до 25.10.2014 г. преимуществено в
гр. Варна и на територията на гр. Несебър, обл.
Бургас, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице – управител на болнична аптека към *** „Доктор ******” ЕООД – гр. Варна,
присвоила чужди движими вещи – лекарствени медикаменти 39 флакона по 150 мг „Херцептин” на стойност 42 778.00 лева (четиридесет и
две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева), собственост на *** „Доктор ******”
ЕООД – Варна, с управител Г.Л.К., поверени й в това й качество да ги управлява,
като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл.
201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа
изцяло възведеното обвинение срещу подс. П.Б.К.,
намирайки, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в
хода на наказателното производство доказателства. Представителят на държавното
обвинение акцентира върху основните фактически положения, установени според
него, в хода на наказателното производство, поставяйки акцент върху свидетелските
показания на св. В.С.П. и св. А.В.К., които установяват, че действително в
болничното заведение са се сформирали излишъци от лекарството „Херцептин” и съответно част от флаконите с медикамента „Херцептин” са били присвоявани противозаконно от подс. К.. Представителят на Варненската районна прокуратура
пледира съдът да постанови осъдителна спрямо подс. К.
присъда, като й наложи наказание „лишаване от свобода” в средния, предвиден в
закона размер, което да бъде изтърпяно в условията на пенитенциарно
заведение. Също така прокурорът моли подс. К. да бъде
лишена от право да упражнява професията „магистър – фармацевт”, съобразно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, както и съдът да постанови
конфискация на недвижимите имоти, собственост на подсъдимата, които са предмет
на обезпечение на допуснатия за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подс. К. от дружеството
– граждански ищец *** „******” ЕООД – гр. Варна.
В своята
пледоария в хода на съдебните прения, процесуалният представител на гражданския
ищец *** „******” ЕООД – гр. Варна – адв. Д.С. ***
моли предявения срещу подсъдимата граждански иск за заплащане на парична сума в
размер на 42 778 лева, която сума представлява обезщетение за нанесените
имуществени вреди, вследствие престъпното деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1
от НК да бъде уважен в цялост, мотивирайки се, че е налице вреда за дружеството
– граждански ищец и съответно причинно – следствена връзка между вината на
подсъдимата и тази настъпила щета за дружеството.
Защитникът на подс. К. – адв. А.Н. *** пледира
съдът да постанови оправдателна присъда по отношение нейната подзащитна и да отхвърли като неоснователен предявения
срещу подсъдимата граждански иск, акцентирайки, че никога не са били
установявани каквито и да е било липси на лекарствени медикаменти в болничната
ведомствена аптека към *** „******” ЕООД – гр. Варна. Адв.
Н. подчертава, че по делото са събрани изключително многобройни гласни и
писмени доказателства, но нито едно от тях не установява, че в определен момент
на отделението по химиотерапия, находящо се в кв.
„Аспарухово” в гр. Варна са доставяни по – малко количества лекарства от
заявените, поради което и не може да се говори за причиняването на каквато и да
е щета на здравното заведение, поради което и респ. не е налице от обективна
страна предмет на длъжностно присвояване.
В своята
пледоария в хода на съдебния прения защитникът на подс.
К. – адв. Ю.Г. *** застъпва становище, че обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен начин, представяйки подробни аргументи
в защита на своята позиция. Адв. Г. подчертава, че не
е установено, че именно в границите на инкриминирания период, за който е
повдигнато обвинение на неговата подзащитна, са
присвоени 39 – те броя „Херцептин”, както и конкретно
в кои дни по колко флакона са били присвоявани.
Подс. П.Б.К. се
присъединява към становищата на своите защитници адв.
Н. и адв. Г., като в предоставената й на основание
чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. К. моли да бъда призната за невинна по повдигнатото й
обвинение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Въз основа на трудов договор № 307 от
05.07.2006 г., подс. П.Б.К. започнала, считано от
същата дата (05.07.2006 г.), да изпълнява длъжността „Зам. управител аптека”, с
шифър № 2224 7007 с място на работа: болничната аптека в Междуобластния
диспансер за онкологични заболявания със стационар „******” ЕООД в гр. Варна.
С допълнително споразумение № 338 от
12.10.2006 г. дружеството – работодател – Междуобластния
диспансер за онкологични заболявания със стационар ******” ЕООД – гр. Варна и подс. К. (в качеството й на служител) се договорили,
считано от същата дата (12.10.2006 г.) подсъдимата да започне да изпълнява
длъжността „Управител” с шифър № 2224 7001 с непроменено работно място –
болничната аптека в Междуобластния диспансер за
онкологични заболявания със стационар „******” ЕООД – гр. Варна.
Съобразно изготвената през 2012 г. длъжностната
характеристика на подс. К. в качеството й на
управител аптека – магистър фармацевт на болничната аптека в *** „******” ЕООД –
гр. Варна (със старо наименование МДОЗС ЕООД – гр. Варна), същата имала
задължение да ръководи цялостната дейност в болничната аптека на *** „******” ЕООД
– гр. Варна, да взема решения и дава указания, да изготвя заявки за закупуване
и доставяне на лекарствени средства за нуждите на болничното заведение за
определени периоди от време, като се съобразява с конкретните нужди на кабинетите,
отделенията по вид, количество и спешност, да осигурява контрол, да извършва
задължителни сверки между първичните документи (лекарствени листи и приходни
документи) с ежедневни разпечатки от комплекти за приходи и разходи с цел
отстраняване на допуснати грешки.
Самата
ведомствена аптека към *** „******” ЕООД се намирала в сградата на болничното
заведение, находяща се в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител” № 100.
Същевременно
през 2014 г.
структурата на *** „******” ЕООД включвала и отделение „Медицинска онкология и палиативни грижи”, с ръководител св. д-р. В.С.П.. Самото
отделение „Медицинска онкология и палиативни грижи”
се помещавало в сграда, находяща се в кв.
„Аспарухово” в гр. Варна.
През 2014 г. в отделение
„Медицинска онкология и палиативни грижи”, към *** „******”
– гр. Варна се прилагало лечение на постъпилите хоспитализирани пациенти с
медикамента „Херцептин”. Установената практика в ***
„******” ЕООД била ежедневно във всеки работен ден от седмицата (без събота и
неделя) в аптеката да бъдат получавани лекарствени листи от отделение „Медицинска
онкология и палиативни грижи”, в които се вписват
личните данни на всеки пациент, заболяването от което страда и предписаните медикаменти,
включително и „Херцептин”, като от отделението
правили заявка за количеството на лекарствения медикамент „Херцептин”,
от което се нуждаели, за да прилагат на постъпилите пациенти.
Самите заявки за
отпускане на лекарства от отделение „Медицинска онкология и палиативни
грижи” били обработвани от четирима души – подс. П.Б.К.,
св. К.В.С. – зам. управител на ведомствената аптека през 2014 г., св. А.В.К. –
фармацевт и св. И.Ж.Д. – пом. фармацевт. Подс. К., св. С., св. К. и св. Д. били единствените
фармацевти в болничната аптека към *** „******” ЕООД и единствено те четирите
подготвяли лекарствата, които следвало да бъдат доставени на различните
структурни звена на здравното заведение, вкл. и отделението „Медицинска
онкология и палиативни грижи”
На 05.09.2014 г.
от търговското дружество „Фармнет” АД – гр. Варна, с
ЕИК: ********* доставили на *** „******” ЕООД 200 (двеста) на брой флакона от лекарството
„Херцептин”, всеки един от флаконите със съдържание
от 150 мг,., като всички на брой флакони били от серия Н4439В03.
На 03.10.2014 г.
от търговското дружество „Фармнет” АД – гр. Варна
доставили на *** „******” ЕООД още 180 (сто и осемдесет )на брой флакона от
лекарството „Херцептин”, като всеки един от тези 180
на брой флакона бил от серия Н4439В03.
Описаните общо
на брой 380 флакона „Херцептин” се съхранявали в
помещения на ведомствената аптека на *** „******”, чиито управител била подс. П.Б.К..
Подс. П.Б.К. била
наясно, че отчетността на получените и изразходвани лекарства в *** „******”
ЕООД и в частност в отделението „Медицинска онкология и палиативни
грижи” е силно занижена, поради което решила да присвои част от тези 380 броя
флакони „Херцептин”, които били доставени на
05.09.2014 г. и на 03.10.2014 г. на *** „******” ЕООД от дружеството „Фармнет” АД
В периода от
05.09.2014 г. до 25.10.2014 г., докато изпълнявала служебните си задължения на
работното си място във ведомствената аптека към *** „******” ЕООД подс. П.Б.К. започнала да присвоява флакони „Херцептин” и то именно от тези флакони, които били
доставени от дружеството „Фармнет” АД – гр. Варна
съответно на 05.09.2014 г. и 03.10.2014 г. на *** „******”.
Това се случвало
по следния начин: след като подс. К., св. С., св. К.
и св. Д. изпълнявали заявките от отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”, те поставяли изисканите от отделението
лекарствени средства, включително и флаконите с „Херцептин”
в найлонова торба, която поставяли от своя страна в една кошница. Вече от
приготвената за експедиция към отделението кошница с лекарства, подс. К. в дните от периода от 05.09.2014 г. до 25.10.2014
г., си вземала различен на брой флакони с „Херцептин”.
Един ден на неустановена
дата през месец септември 2014
г. св. А.В.К. забелязала, че една от торбите с
лекарства, които вече били приготвени за изпращане в отделение „Медицинска
онкология и палиативни грижи” е много по – малка като
обем от обичайното, поради което решила да проверки на какво се дължи това. Св.
К. отворила найлонова торбичка, поставена в кошницата, предназначена за
изпращане в отделението „Медицинска онкология и палиативни
грижи” и установила, че от кошницата липсват 3 – 4 флакона „Херцептин”.
Св. К. започнала
да се притеснява от констатацията си за липсващия медикамент „Херцептин”, като споделила на св. М.Г.Г.
своите опасения, че част от лекарството „Херцептин”,
което по документи се води, че се изпраща в отделението „Медицинска онкология и
палиативни грижи” на практика въобще не отпътува към
отделението, защото някой преди това го взема от приготвената кошница.
Още същия ден
св. К. предложила на св. Г. да извършат проверка на една от предназначените за
изпращане кошници с лекарства, предназначена за изпращане именно към
отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”
и установили, че действително няколко на брой флакона „Херцептин”
липсват от кошницата, а същевременно същата вече е приготвена документално за
изпращане.
През следващите
няколко дни през месец септември 2014
г. св. К. и св. Г. продължили да проверяват кошниците с
лекарства, предназначени за изпращане в отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”, като в някои от дните установявали липси
на различно количество флакони „Херцептин” от
кошницата.
На неустановена
дата през месец октомври 2014
г. св. И.Д. собственоръчно поставила няколко на брой
флакона „Херцептин” в кошницата с лекарства,
предназначена за изпращане в отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”, като след около десетина – петнадесет
минути решила да провери дали всичко е наред и е изпълнила коректно заявката на
отделението. За това тя отворила найлоновата торбичка, поставена в кошницата и
установила липса на флаконите „Херцептин”, които тя
лично била поставила в кошницата.
Същевременно
няколко дни преди 25.10.2014 г. подс. К. се свързала
по телефона със св. Н.Ж.А. – собственик на аптека в гр. Пловдив и му предложила
да му продаде противозаконно отнетия от нея от владението на *** ******”
флакони с „Херцептин”.
Въпреки, че
знаел, че е нередно да купува от подс. К. лекарственото
средство „Херецептин”, св. А. се съгласил с
предложението на подсъдимата, защото се надявал впоследствие от своя страна да продаде
по – късно флаконите „Херцептин” на неустановено по
делото лице в гр. София на по – висока цена и да спечели от разликата в цената
на лекарственото средство.
Подс. К. и св. А. си
уговорили среща в пространството пред хотел „Сол Несебър Палас”
на 25.10.2014 г., като на същата дата 25.10.2014 г. св. А. паркирал управления
от него лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № РВ 3015 РТ на паркинга пред хотел „Сол
Несебър Палас” и слязъл от автомобила, за да може подс. К. да го забележи.
Подс. К. видяла св. А.
и се качила в автомобила му, като му предала чанта марка „Пума”, в която се
съдържали 39 броя флакона „Херцептин”, всички от серия
Н4439В03, които флакони били част от 380 – те броя флакони „Херцептин”,
доставени на 05.09.2014 г. и 03.10.2014 г. от дружеството „Фармнет”
АД на *** „******” ЕООД.
Същевременно св.
А. дал на подс. К. сума в размер на 29 250 лева,
представлява цена за закупените от него от подс. К.
39 броя флакони „Херцептин”, след което подс. К. слязла от автомобила и двамата се разделили
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства:
Протокол от 25.10.2014 г. за
претърсване и изземване (л. 54 – л. 57 от том I на досъдебното производство); Фотоалбум
от извършено процесуално – следствено действие по претърсване на лек автомобил,
извършено на 25.10.2014 г. в района на бензиностанция „Еко” в гр. Ахелой, обл. Бургас. (58 – 60 том I на досъдебното производство); Протокол
за оглед на веществени доказателства (л. 62 от том I на досъдебното
производство); Протокол за обиск и изземване от 25.10.2014 г. (л. 73 – л. 78 от
том I на досъдебното производство); Фотоалбум на посетено местопроизшествие и
извършване на процесуално – следствено действие по обиск и изземване, извършено
на 25.10.2014 г. в гр. Несебър, обл. Бургас. (л. 79 –
л. 83 от том I на досъдебното производство); Протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.10.2014 г. (л. 91 – л. 95 от досъдебното производство);
Фотоалбум за посетено местопроизшествие на 26.10.2014 г. – оглед на помещения в
*** „******”, на бул. „Цар Освободител” № 100 (л. 97 – л. 117 от том I на
досъдебното производство); Длъжностна характеристика на длъжността „Управител
аптека – магистър фармацевт” с код по НКПД 2262 7003 в болничната аптека към ***
„******” в гр. Варна (л. 119 – л. 122 от том I на досъдебното производство); Съдебно
– оценителна експертиза (л. 199 – л. 200 от том I на досъдебното производство);
Съдебно – медицинска експертиза II – 22/15 г., изготвена от доц. д-р. Р. (л.
164 – л. 195 от том I на досъдебното производство); Показанията на св. Н.Ж.А.,
депозирани в съдебната фаза на наказателното производство, както и показанията
на св. А. от досъдебното производство (л. 18 и л. 19 от том I на досъдебното
производство), приобщени към доказателствената
съвкупност по делото, на основание и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; Показанията
на св. Г.Л.К., депозирани в съдебната фаза на наказателното производство; Показанията
на св. В.С.П., депозирани в хода на съдебното следствие; Показанията на св. М.Г.Г., депозирани в хода на съдебното следствие; Показанията
на св. А.В.К., депозирани непосредствено пред съда в хода на съдебното
следствие и показанията й от досъдебното производство, обективирани
в протокол за разпит от 25.10.2014 г. – л. 21 – 22 от том I на досъдебното
производство; Показанията на св. И.Ж.Д., депозирани в хода на съдебното
следствие; Показанията на св. К.В.С., депозирани в хода на съдебното следствие;
Показанията на св. Ф.Д.А., депозирани непосредствено пред съда в съдебната фаза
на наказателното производство; Показанията на св. П.А.С., депозирани в хода на
съдебното следствие; Показанията на св. В.Г.И., депозирани непосредствено пред
съда в хода на съдебната фаза на производството; Показанията на св. С.Х.М.,
депозирани непосредствено пред съда и показанията й дадени пред разследващ
орган в хода на досъдебното производство (л. 49 от том I на досъдебното
производство);Показанията на св. П.Я.М.; Показанията на св. Д.С.К., дадени в
хода на съдебното следствие и показанията й от досъдебното производство,
приобщени към доказателствата по делото на основание и по реда на чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; Показанията на св. Г.С. Х.,
депозирани непосредствено пред съда; Показанията на св. Е. И. Н., депозирани
непосредствено пред съда; Показанията на св. К.Т.В., депозирани в хода на
съдебното следствие; Показанията на св. Й.К. Цветкова; депозирани непосредствено
пред съда; Показанията на св. П.Г.Б.; депозирани в хода на съдебното следствие;
Показанията на св. Д.Г.Г.; депозирани непосредствено
пред съда; Показанията на св. Д.Н.К.; депозирани в хода на съдебното следствие;
Показанията на св. Д.Д.Д., депозирани в хода на
съдебното следствие; Писмо с изх. № МО10 – 247 – 1 от 29.06.2016 г., адресирано
до XLIV състав на Районен съд Варна от Изпълнителна
агенция „Медицински одит” към Министерството на здравеопазването и приложените
към него констативен протокол от 15.07.2015 г., възражение срещу АУАН,
наказателно постановление от 24.11.2015 г. и жалба срещу наказателно
постановление от 09.12.2015 г. (л. 276 – л. 314 от НОХД № 5247 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна); приемо – предавателен протокол за предаване
на веществени доказателства от 15.07.2016 г. (л. 318 от НОХД № 5247 по описа за
2015 г.
на Районен съд – Варна); фотокопие на цялото трудово досие на св. А.В.К. (л. 319 – л. 436 от НОХД № 5247 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна); Констативен протокол от 12.05.2015 г. до 02.07.2015 г., Протокол за
неоснователно получени суми от 20.07.2015 г.; Писмена покана от 10.08.2015 г.
на Директора на РЗОК гр. Варна (л. 437 – л. 616 от НОХД № 5247 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна); протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС и ВДС от прилагане
на СРС (оптичен носител), номенклатурен номер № RB410001 – 001 – 05 –
011 – 9/08.07.2015 г.; тетрадка за авансово
отпускани лекарства на отделението по „Медицинска онкология и палиативни грижи”.
Въпреки внушителното количество събрани по
делото доказателства, съдът би желал да постави акцента върху на три на брой
доказателства, но и трите се открояват с изключително висока доказателствена стойност, които по безспорен и категоричен
начин установяват съставомерността на престъпното
деяние, авторството и вината на подс. К..
На първо място особено ценни са показанията на
св. Н.Ж.А., депозирани, както в хода на съдебното следствие, така и приобщените
към доказателствата по делото, на основание и по реда на разпоредбата на чл.
281, ал. 1, т. 2 от НПК показания депозирани пред съдия в хода на досъдебното
производство. Св. А. подробно и детайлно разказа пред съда за сделката за покупко – продажба на флакони, съдържащи лекарственото
средство „Херцептин”, които са му били продадени на
25.10.2015 г. в гр. Несебър, на паркинга пред хотелски комплекс „Сол Несебър Палас” от подс. К..
Подсъдимата е предоставила на св. А. чанта марка
„Пума”, в която са били поставени 39 на брой флакона „Херцептин”,
като същевременно св. А. й е заплатил парична сума в размер на 29 250
лева, представлява цената на продадените от подс. К.
39 на брой флакони лекарствен препарат „Херцептин”.
По – важното в случая е, че това не са просто
някакви флакони „Херцептин”, а това са 39 на брой „Херцептин”, собственост на *** „******” ЕООД – гр. Варна,
който факт се установява по безспорен и несъмнен начин от второто важно
доказателство по делото, а именно приложения на л. 55 – л. 58 Протокол за
претърсване и изземване от 25.10.2014 г., когато от лекия автомобил, управляван
от св. А. са иззети 39 на брой флакона „Херцептин”,
всички до един флакони от серията Н4439В03, които са били доставени на ***
„******” ЕООД от търговското дружество „Фармнет” АД –
гр. Варна съответно на 05.09.2014 г. и 03.10.2014 г.
За това
обстоятелство красноречиво свидетелства Протокол от 07.05.2015 г. за оглед на
веществени доказателства, където изрично е отбелязано, че 39 – те броя флакони
„Херцептин” са от партиден номер Н4439В03 и срока им
на годност е до месец май 2018
г. На практика този факт е документиран в приложения на
л. 65 – л. 70 фотоалбум, където с просто око може да се видят партидните номера
на всеки един от флаконите.
И третото
изключително важно доказателство по делото е приложения на л. 73 – 78 от том I
на досъдебното производство протокол от 25.10.2014 г. за претърсване и изземване,
който обективира, че у подс.
К. е намерена парична сума в размер на 29 500 лева – точно такъв размер на
паричната сума е предаден от св. А. на подс. К. като
заплащане на цената на доставения и продадения от подсъдимата медикамент „Херцептин”.
На практика само
тези три доказателства – показанията на св. А., приложения на л. 55 – л. 58 от том I на
досъдебното производство Протокол за претърсване и изземване от 25.10.2014 г. и
приложения на л. 73 – 78 от том I на досъдебното производство протокол от
25.10.2014 г. за претърсване и изземване, гарнирани с приложените на л. 72 – л.
73 от том I на
досъдебното производство два броя фактури ( № ********** от 05.09.2014 г. и №
********** от 03.10.2014 г.) установяват по категоричен начин авторството на
деянието, тъй като доказват по несъмнен начин, че на 25.10.2014 г. в гр.
Несебър, обл. Бургас, пред паркинга на хотел „Сол
Несебър Палас”, подс. К. се
е разпоредила срещу възнаграждение с 39 на брой флакона с лекарството „Херцептин”, чиито произход е изяснен също по категоричен
начин – собственост е на *** „******” ЕООД.
Съдът кредитира изцяло посочените и
коментирани по – горе гласни и писмени доказателства и „стъпвайки” върху тях
няма как да приеме за основателни възраженията на защитата и самата подсъдима,
че не е нанесена щета на *** „******”. Напротив имуществена щета е нанесена от
действията на подсъдимата и тя се състои в противозаконното отнемане от
владението на *** „******” на 39 броя флакони „Херцептин”,
с които същата противозаконно се е разпоредила срещу получено от св. А. парично
възнаграждение.
Съдът намира за несъстоятелно твърдението на подс. К., което същата е навела при предявяване на
материалите от разследването в хода на досъдебното производство, че жена на име
„Ваня” й ги е предоставила тези 39 на брой флакона „Херцептин”,
защото продадените от подсъдимата 39 броя флакони „Херцептин”
на св. А. са от абсолютно същата партида, която е била доставена на *** „******”
ЕООД от търговското дружество „Фармнет” АД.
Съдът може да се повтори, но намира за
изключително важно да подчертае, че произхода на тези 39 броя флакони „Херцептин” е установен по категоричен начин и, че тези 39
броя флакона от лекарствения медикамент „Херцептин”
са част от доставените общо 380 броя флакона „Херцептин”
на *** „******” (200 броя флакони на 05.09.2014 г. и 180 броя флакони на
03.10.2014 г.).
При условие, че съдът приема, че инкриминираните
39 броя флакони са част от доставените 380 броя флакони на 05.09.2014 г. и
03.10.2014 г., то се налага единствения възможен логически обоснован извод, че подс. К. е започнала да присвоява флакони от посочената
партида най – рано на 05.09.2014 г., като крайния срок на инкриминирания период
на присвояване е приключил на 25.10.2014 г. в гр. Несебър, обл.
Бургас, когато подсъдимата се е разпоредила срещу парично възнаграждение с
отнетите противозаконно от владението на *** „******” флакони.
С оглед събраните по делото гласни
доказателства, съдът приема с категоричност, че самият процес на отнемане от
владението на болничното заведение на флакони „Херцептин”
се е случвал поетапно, т.е. при условията на продължавано престъпление, тъй
като подс. К. макар и на неустановени с конкретика дни, но всички тези дни включени в периода
05.09.2014 г. – 25.10.2014 г. е присвоявала единични на брой флакони, докато на
25.10.2014 г. е събрала в свое владение 39 броя флакони, всички собственост на ***
„******” ЕООД.
За да достигне до този извод на първо място
съдът изцяло дава вяра на показанията на св. А.В.К.. Действително защитата
направи опит да дискредитира показанията на св. К. с твърдението, че между нея
и подс. К. има обтегнати лични и професионални взаимоотношения,
доколкото подсъдимата е отправяла нееднократно забележки и е имала възражения
по отношение качеството на изпълнение на служебните задължения от страна на св.
К., но въпреки тези твърдения на защитата, съдът изцяло кредитира показанията на
св. К.. Причините съдът изцяло да даде вяра на показанията на св. К. са
следните: на първо място, съдът изключително внимателно се запозна с трудовото
досие на св. К. в *** „******” ЕООД (приложено на л. 319 – л. 436 от НОХД №
5247/2015 г. по описа на Районен съд – Варна) и в него откри наложено само едно
единствено дисциплинарно наказание на св. К. – „Забележка”, но същото е
наложено вече през 2015 г.
– период, в който подс. К. не е работила като
управител на ведомствената аптека. Ето защо на практика остават голословни и
неподкрепени с никакви доказателства по делото твърденията на защитата и на
самата подсъдима, че едва ли не св. К. е заинтересована да депозира определен
вид показания, предвид изострените взаимоотношения между нея и подсъдимата. Да,
действително в процеса на работа може да са възниквали някакви противоречия
между подсъдимата и св. К., но последната депозира своите показания, както пред
съда, така и пред разследващите органи, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, поради
което и съдът няма причина да се съмнява в правдивостта и истинността в думите
на св. К..
Св. К. сподели пред съда, че е пряк очевидец
на това как подс. К. нееднократно е вземала опаковки
с флакони „Херцептин” от вече приготвената кошница с
лекарства, предназначена за изпращане на отделение „Медицинска
онкология и палиативни грижи” – „…Виждала съм как П.К. взема тези кутийки, сигурна съм напълно, че е
било точно „Херцептин”. От 11 години работя в
аптеката и мога да разпозная лекарството „Херцептин”
по опаковката. Също така св. К. допълва в своите показания: … „Виждала съм няколко пъти П.К. да вади
флакончета с „Херцептин” от торбата. Понякога ги
слагаше в кабинета си, понякога на друго място, примерно в джоба на бялата си
престилка”. Следва обаче дебело да се подчертае, че св. К. уточни, че това
се е случвало през месец юли – август 2014 г., т.е. извън инкриминирания период,
поради което и съдът не взема под внимание тези показания.
Съдът обаче
взема под внимание релевантната за делото случка, разиграла се по думите на св.
К. на 14 или 15.09.2014 г., когато К. лично е установила липсата на 4 броя
флакони с „Херцептин” от вече приготвената за изпращане
на отделение „Медицинска
онкология и палиативни грижи” кошница с лекарства.
Показанията на св. К. в тази им част са изключително ценни, защото тя е
забелязала, макар и с периферията на зрението си, подс.
К. да съблича престилката си и да завива нещо в нея. Действително на пръв
поглед показанията на св. К. могат да изглеждат несериозни, но факта, че малко
по – късно св. К. лично е проверила съдържанието на кошницата с лекарства, вече
натоварена в линейката и предназначена за изпращане в отделение „Медицинска онкология и палиативни грижи” очевидно показва, че някой е взел от
кошницата 4 на брой флакона „Херцептин”. Съдът е
съгласен, че в тази им част показанията на св. К. не са някакво пряко
доказателство, че именно подсъдимата е взела тези 4 броя флакони от кошницата,
но при условие, че на 25.10.2014 г., т.е. малко повече от месец след това К. е
имала в свое владение 39 на брой флакона, малко или много логическата
обвързаност на тези обстоятелства представлява индиция,
че именно подс. К. е взела флаконите.
Съдът кредитира
показанията на св. К., не само защото същите са дадени под страх от наказателна
отговорност, но показанията на св. К., че са установявани липси на лекарството
„Херцептин” през инкриминирания период 05.09.2014 г.
– 25.10.2014 г. от кошниците вече с приготвени лекарства никак не са изолирани,
а напротив подкрепят се от показанията на св. М.Г.Г.,
която също сподели, че системно през есента на 2014 г. са установявали
липси на лекарствения медикамент „Херцептин” от приготвената
кошница с лекарства.
Още повече, че в
същата посока са показанията на св. И.Ж.Д., които съдът изцяло и безусловно
кредитира като обективни и безпристрастно депозирани пред съда. Св. Д. също
разказа, че няколко дни преди датата 25.10.2014 г. е установила липса на
лекарствения медикамент „Херцептин”, който тя лично и
собственоръчно е била поставила в кошницата, предназначена за експедиция към
отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”.
Интересен и любопитен е момента, че след като е споделила своята констатация за
липса на лекарството „Херцептин” във вече
приготвената торба на св. К.В.С., последната е заявила, че вероятно подс. К. го е взела, като при последващото
запитване от страна на св. Д. каква е причината подс.
К. да е взела лекарството, св. С. си е замълчала.
Самата св. К.В.С.
подробно разказа пред съда за начина на приготвяне на изисканите от отделенията
към болницата лекарства, като уверено заяви, че никой от служителите във
ведомствената аптека не я е уведомявал за констатирани липси на лекарствени
средства, в частност „Херцептин”. Съдът не вярва и не
кредитира обаче това нейно твърдение, защото същото остро противоречи на показанията
на св. Д. и св. К., които доста категорично потвърдиха, че са обръщали внимание
на св. С. за липса на „Херцептин” от вече
приготвените кошници, при което св. С. винаги е отговаряла, че вероятно подс. К. е взела лекарството по някаква причина. Още
повече, че св. Ф.Д.А. потвърди, че „Колежките
А.К. и И.Д. се опасяваха, че управителката П.К. злоупотребява с лекарствата.
Чувала съм го, тъй като работим в една обща стая. И А.К. и И.Д. се съмняваха…”.
Разпитаните
свидетелки Д., К., А. и Г. са работили във ведомствената аптека на *** „******”
ЕООД, находяща се на бул. „Цар Освободител” № 100,
като безспорен факт е, както и самите те признаха пред съда, че никога не са
отчитани липси на лекарства в самата аптека. Но това е съвсем логично и няма
как да бъдат отчетени подобни липси, при условие, че подс.
К. е вземала опаковки с флакони „Херцептин” от вече
приготвените кошници с лекарствени медикаменти, т.е. вече чисто формално и
документално лекарствата са били изписани от ведомствената аптека, поради което
и е напълно нормално да няма никакви констатирани липси на лекарства по време
на проверките в самата аптека.
Не така стои обаче
въпроса, според съда, по отношение отделението по „Медицинска онкология и палиативни грижи”, находящо се в
сграда в кв. „Аспарухово” в гр. Варна, където очевидно контрола на постъпващите
лекарства от аптеката е меко казано силно занижен.
В своите показания
св. П.А.С. – старша сестра в отделението по „Медицинска онкология и палиативни грижи” сподели за констатирани липси на
лекарството „Херцептин”, което по документи е
следвало да бъде доставено на отделението, но де факто е липсвало в кошницата с
получени лекарства, но очевидно по една или друга причина, ръководството на
отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”
и в частност неговия пряк ръководител св. д-р. П. не са обръщали кой знае какво
внимание на проблема.
По – важното в
случая е, че св. П.А.С., св. В.Г.И. и
св. В.С.П. потвърдиха пред съда, при това безусловно и категорично, че
вследствие дейността по приложение на препарата „Херцептин”
на пациенти остават излишъци от него, които се прилагат на останалите пациенти
в отделението. Според съда няма никакъв начин подс. К.
да не е знаела това обстоятелство, а именно, че в отделението „Медицинска
онкология и палиативни грижи” се правят икономии от
прилагания на пациентите „Херцептин”, поради което си
е позволила да присвои 39 на брой флакона от медикамента в периода 05.09.2014 –
25.10.2014 г.
В своята
пледоария в хода на съдебните прения адв. Г. отправи
критики към Прокуратурата, че само твърди това обстоятелство, без да представя
конкретни доказателства в подкрепа на твърдението, че подсъдимата е била наясно
със занижения контрол в отделението по Медицинска онкология и палиативни грижи. Според съда не са необходими някакви конкретни
доказателства да се установява доколкото е била наясно подсъдимата със
занижения контрол на прием на лекарствата, изпратени от ведомствената аптека в
отделението „Медицинска онкология и палиативни грижи”,
защото те касаят някаква вътрешна субективна представа на подсъдимата по отношение
организацията на работа в отделението по Медицинска онкология и палиативни грижи, която честно казано е абсолютно ирелевантна по отношение предмета на настоящото дело.
Факт е, че на
25.10.2014 г. съвсем безскрупулно подс. К. е продала
на св. А. 39 на брой флакона „Херцептин”, собственост
на *** „******” ЕООД и едва ли е искала така да се каже „да я хванат” на
местопроизшествието, поради което по някакъв начин е имала намерение да
„покрие” чисто документално и формално липсата на лекарството, но това по какъв
начин подсъдимата е смятала да заличи следите от престъплението не е въпрос,
който е свързан със съставомерността и авторството на
деянието, поради което и не следва да му се обръща толкова много внимание.
Къде точно са пропуските
в контрола на движението на лекарствата от различните структурни звена на *** „******”
ЕООД (в частност от ведомствената аптека към отделението „Медицинска онкология
и палиативни грижи”) не е предмет на настоящото
наказателно производство.
Предмет на
настоящото наказателно производство е съдбата на 39 – те броя флакона „Херцептин”, собственост на *** „******” ЕООД, които са били
продадени от подсъдимата на св. А. за сума в размер на 29 500 лева. Действително
липсват писмени доказателства, включително и счетоводни документи, които да
установяват липси на флакони „Херцептин” от което и
да е от структурните звена на *** „******” ЕООД, но за да признае подсъдимата К.
в извършване на деянието, за което я обвинява Варненската районна прокуратура,
според съда, такива не са и необходими, защото няма как и да има доказателство
с по – висока доказателствена стойност от показанията
на св. А., приложения
на л. 55 – л. 58 от том I на Протокол за претърсване и изземване от 25.10.2014 г.
и приложения на л. 73 – 78 от том
I на досъдебното производство протокол от 25.10.2014 г. за претърсване и
изземване.
Тези доказателства
установяват по категоричен начин, че на 25.10.2014 г. в гр. Несебър, обл. Бургас подс. К. се е
разпоредила срещу парично възнаграждение с 39 на броя флакони „Херцептин”, собственост на *** „******” ЕООД, така, че
съдът не може да приеме позицията на защитата, че щета няма и, че документално
всичко е наред при отчетността на лекарствата в *** „******”.
Самата подс. К. така и не даде отговор на въпроса какво правят
тези 39 броя флакона „Херцептин” в нейно владение и
защо ги е продала за сума в размер на 29 500 лева на св. А..
На практика това
е основния въпрос по делото, макар и в хода на съдебното следствие защитата да
постави акцента върху липсата на документи и писмени доказателства, които да
установяват някакви нередности и липси на лекарството „Херцептин”
в някое от структурните звена на *** „******” ЕООД, в частност отделението
„Медицинска онкология и палиативни грижи” и ведомствената
аптека към лечебното заведение.
Самата
Изпълнителна агенция „Медицински одит” към Министерството на здравеопазването в
свое писмо от 29.06.2016 г., адресирано до XLIV състав
на Варненския районен съд, признава, че през 2014 г. в лечебното
заведение *** „******” ЕООД не са били извършвани и осъществявани нито планови,
нито извънредни проверки. През 2015
г. е постъпила конкретна жалба, въз основа на която е
възбудено административно – наказателно производство, в хода на което са били
констатирани някакви нарушения, включително и по отношение медикамента „Херцептин”, а именно, че част от отчетения от *** „******”
ЕООД „Херцептин” не е бил приложен на пациентите, но
това е една проверка, която обхваща един много по – продължителен период от
инкриминирания такъв, но дори и чисто хипотетично Изпълнителна агенция
„Медицински одит” към Министерството на здравеопазването да беше излязла с
позиция, че не са установени нарушения в *** „******” ЕООД, съдът въобще нямаше
да кредитира една подобна позиция, предвид факта, че на 25.10.2014 г. 39 на
брой флакони „Херцептин’ са били във владение на подс. К., въпреки, че е следвало да се намират във владение
на своя собственик – *** „******” ЕООД.
Съдът по принцип
изцяло кредитира изготвената от доц д-р. Д.Р.
съдебномедицинска експертиза, видно от което заключение са налице около 75, 8
броя ампули „Херецептин”, които са спестени от
приложението на препарата „Херецептин” на пациентите
в *** „******” ЕООД, но разбира се, дебело следва да се подчертае, че вещото
лице обобщава данните за един изключително по – продължителен период от време
от инкриминирания период. Съдът кредитира все пак заключението на съдебно –
медицинската експертиза, защото то потвърждава една тенденция, за която
категорично свидетелстваха св. П.А.С., св. В.Г.И. и св. В.С.П., че вследствие дейността по
приложение на препарата „Херцептин” на пациенти
остават излишъци от него, които се прилагат на останалите пациенти в
отделението. По този начин на практика съдебно – медицинската експертиза
потвърждава показанията на разпитаните трима свидетели и служи като една
своеобразна проверка на техните показания. Иначе съдът няма как да не се
съгласи с защитата, че самата съдебно – медицинска експертиза е основана върху
многобройни документи на заболяването, някои които датират месеци преди
инкриминирания период. Ето защо съдът я намира за важна и значима, дотолкова
доколкото тя потвърждава, че технически е възможно от приложението на „Херцептин’ на хоспитализираните пациенти да остават
излишъци, които да се прилагат съответно на други пациенти. Тази информация от
заключението на съдебно – медицинската експертиза е ценна и значима за съда.
Съдът изцяло
кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебната фаза на
наказателното производство съдебно – оценителна експертиза, видно от което,
ценовата стойност на 39 броя флакона „Херцептин”
възлиза на 42 778 лева.
Накрая, съдът би
желал да каже и няколко думи за протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС и ВДС от прилагане на
СРС (оптичен носител), номенклатурен номер № RB410001 – 001 – 05 –
011 – 9/08.07.2015 г., като по
отношение на тях съдът се солидаризира с адв. Н., че
на практика те не са колко полезни за изясняване на обективната истина по
делото, доколкото установяват проведени разговори между св. А. и подс. К., но нищо друго съществено, касаещо
предмета на настоящото дело, което заключение на съда с пълна сила важи и за
приобщената към доказателствата по делото тетрадка за авансово отпуснати
лекарства.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът
с категоричност приема от правна страна, че подс. П.Б.К.
е извършила престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с
чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото се
установи по безспорен начин от фактическа страна, че на 05.09.2014 г. до 25.10.2014 г.
преимуществено в гр. Варна и на територията на гр. Несебър, обл.
Бургас, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице – управител на болнична аптека към *** „******” ЕООД – гр. Варна,
присвоила чужди движими вещи – лекарствени медикаменти 39 флакона по 150 мг „Херцептин” на стойност 42 778.00 лева (четиридесет и
две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева), собственост на *** „Доктор ******”
ЕООД – Варна, с управител Г.Л.К., поверени й в това й качество да ги управлява,
като длъжностното присвояване е в големи размери.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Обект на
престъпното деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл.
201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи.
Субектът на
престъпното деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл.
201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – П.Б.К. е пълнолетно и
вменяемо лице, способно да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по
чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 от НК може да бъде
извършено само и единствено от специален субект на престъплението – лице, което
има длъжностно качество. Понятието „длъжностно лице” е легално дефинирано в чл.
93, т. 1 от НК, според която разпоредба, такова качество имат лицата, на които
е възложено да изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно
ръководна дейност или работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо
лице.
В конкретния
случай от Допълнително споразумение № 338 от 12.10.2006 г. към трудов договор №
307 от 03.07.2006 г. и изготвената през 2012 г. длъжностна характеристика на заеманата
от подс. К. служебна позиция, се установява, че
подсъдимата притежава длъжностно качество като „Управител аптека – магистър
фармацевт”, поради което и е напълно годен субект да носи наказателна
отговорност по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
Предмет на
престъпното деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл.
201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК могат да бъдат чужди
пари, вещи или други ценности, като за обективната страна на този вид
престъпление е характерно, че чуждите вещи са връчени или са поверени за пазене
и управление на длъжностното лице в това му качество. Длъжностното лице е
получило фактическа власт върху предмета на посегателството в това си качество,
защото пазенето и управлението на съответното имущество или въобще неговото
държане е част от функцията на този субект. В конкретния случай Раздел I, буква
„А”, т. 1, изр. 1 от Длъжностната характеристика на подс.
К. ясно посочва, че задължение на подсъдимата е да ръководи цялостната дейност
в болничната аптека, поради което и доставените от „Фармнет”
АД опаковки с флакони „Херцептин” са били връчени на
подсъдимата именно в длъжностното й качество да ги съхранява във ведомствената
аптека.
Самото
изпълнително деяние се изразява в противозаконното разпореждане с чуждите пари
в интерес на самия деец или на друго лице, като престъплението „длъжностно
присвояване” е довършено със засягане възможността на собственика на
материалните ценности да се разпорежда с тях. В конкретния случай престъпното
деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата е било довършено, когато
тя се е разпоредила с 39 – те на брой
флакони „Херецептин”срещу сумата от 29 500 лева
в полза на св. А..
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подс. К. е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
съзнавала е неговите общественоопасни последици и
същевременно е искала настъпването им.
Интелектуалният
момент на прекия умисъл в конкретния случай включва съзнание у дееца за това,
че предмета на престъплението са чужди вещи, които са му връчени за пазене или
управление в качеството му на длъжностно лице, както и, че в резултат на
разпореждането парите ще преминат в полза на него самия, като съзнава, че тези
действия излизат извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета
на посегателството. Подс. К. ясно е осъзнавала, че 39
– те броя флакони „Херцептин” са собственост на *** „******”
ЕООД. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с
предмета на престъплението в свой или чужд интерес. От събраните по делото
доказателства се установи, че подс. К. се е
разпоредила с 39 – те броя флакони срещу парична сума в размер на 29 500
лева
Квалификацията
на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК се определя от обстоятелството,
че стойността на инкриминираните вещи е 42 778 лева – стойност, която
значително надвишава долната граница от 70 минимални работни заплати, очертана
от ТР № 1 от 30.10.1998 г. , постановено по тълк. н.
д. N: 1/98 г., ОСНК, обуславяща едно присвояване да бъде квалифицирано като
такова в големи размери.
Квалификацията
на престъплението по чл. 26, ал. 1 от НК се определя от факта, че през
инкриминирания период, подс. К. е извършила няколко
на брой деяния, които сами по себе си осъществяват състава на престъпление от
общ характер, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние на практика се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на
чл. 202, ал. 2, т. 1 вр.
с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” в размер от 3 до 15 години за извършителите на
този вид престъпни деяния.
При индивидуализацията
на вида и размера на наказанието на подс. К., съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство само и единствено чистото съдебно
минало и липса на предходна съдимост на подсъдимата. На практика други
смекчаващи вината обстоятелства липсват.
Като отегчаващо
вината обстоятелство, съдът отчете себестойността на противозаконно отнетото от
*** „******” ЕООД имущество, а именно 42 778 лева. Съдът отчита този
размер на вредата като отегчаващо вината обстоятелство, защото съгласно ТР № 1
от 30.10.1998 г. , постановено по по тълк. н. д. N: 1/98 г., ОСНК, за да се квалифицира едно
присвояване като такова в големи размери, е необходимо то да надхвърля
седемдесет пъти, установената за страната работна заплата. С ПМС № 249 от
31.10.2013 г. в Република България, считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е
въведена минимална работна заплата в размер на 340 лева. Чистата аритметика
показва, че сума надхвърляща 23 800 лева е достатъчна да квалифицира
деянието като присвояване в големи размери, а в случая стойността на
инкриминираните вещи (42 778.00
лева) е
значително по – висока от минималната граница, необходима за квалифицирането на
деянието като присвояване в големи размери, което неминуемо повишава
допълнително обществената опасност на деянието.
Въпреки, че не
съставлява отегчаващо вината обстоятелство по чистата теория на наказателното
право, съдът няма как да не коментира и респ. да съобрази при индивидуализация
на наказанието, че в случая подс. К. е присвоила
скъпоструващи лекарства, предназначени за лечение на онкоболни
граждани, което обстоятелство неминуемо повишава обществената опасност на
деянието. Съдът няма как да прояви снизхождение към присвояване на лекарства,
за които Държавата, въпреки общоизвестните й финансови затруднения, отпуска
огромни средства, за да могат граждани с тежки онкологични заболявания да
получат адекватно лечение. В интерес на истината, от показанията на разпитаните
свидетели – служители на отделението по „Медицинска онкология и палиативни грижи” не се установи поради липса на „Херцептин” някой пациент някога да е бил лишен от това
лекарство, но въпреки този факт, действията и поведението на подс. К., освен, че представляват престъпление, съгласно
българския наказателен закон, са меко казано безобразни и изключително
безскрупулни.
И все пак факта,
че няма данни някой пациент в *** „******” ЕООД да е бил лишен от лекарствения
медикамент „Херцептин” при своята хоспитализация в
болничното заведение беше отчетен от съда при индивидуализация на наказанието и
допринесе съдът да наложи наказание под средния, предвиден в разпоредбата на
чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК размер, макар и в случая да има
един своеобразен паритет между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства,
който паритет чисто теоретично би обосновал налагане на наказание „лишаване от
свобода” в среден размер.
След внимателен
и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо
наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36
от НК е наказанието „лишаване от свобода” за срок от четири години и шест
месеца, което според съда в пълна степен съответства като тежест на извършеното
от подсъдимата престъпление.
По – голямо
снизхождение към подсъдимата е недопустимо и неприемливо, още повече, че в
случая се касае за продължавано престъпление – факт е, че за по – малко от два
месеца съвсем безскрупулно подс. К. е присвоила 39 на
брой флакона „Херцептин”, предназначени за лечение на
граждани с тежки онкологични заболявания, а още повече, че тези 39 броя съставляват
цели 10, 2 % от количеството на цялата доставка на медикамента „Херцептин” от партида Н4439В03, доставен на 05.09.2014 г. и
03.10.2014 г. на *** „******” ЕООД.
Наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца следва да бъде изтърпяно
ефективно, в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим,
на основание разпоредбите на чл. 59, ал. 1 вр. с чл.
61, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът намери за
справедливо и уместно, на основание разпоредбата на чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, да наложи наред с
наказанието „лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца на
подсъдимата и наказание „лишаване от право да упражнява професията „Управител
аптека – магистър фармацевт” за срок от две години, не само защото законовите
разпоредби, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата
чисто формално позволяват това, но защото съдът с категоричност приема, че
подсъдимата К. е нарушила със своето деяние високи етични норми в своята иначе
изключително благородна и отговорна професия. Поради това съдът намира, че за
да бъдат изпълнени в по – голяма степен целите на наказанието, предвидени в чл.
36, ал. 1 от НК наред с наказанието „лишаване от свобода”, на подсъдимата
следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява професията
„Управител аптека – магистър фармацевт” за срок от две години.
Съдът намери за
неоснователно искането на представителя на Варненската районна прокуратура да
бъде постановена конфискация на недвижимия имот, върху който беше допуснато от
съда обезпечение на гражданския иск, защото налагането на едно подобно
наказание вече би било несъизмеримо тежко с деянието на подсъдимата. Въпреки, че св. А. потвърди, че и друг път е
купувал „Херцептин” от подс.
К., а св. К. потвърди, че е виждала подсъдимата през лятото на 2014 г. да взема от кошницата
с лекарства „Херцептин”, съдът може само да гадае
дали подсъдимата е извършвала подобни престъпни деяния и в миналото, а подобни
догадки са абсолютно недопустими с оглед разпоредбата на чл. 16 от НПК.
Налага се
извода, че това е първото извършено престъпление от подсъдимата, щетата, макар
и в хода на съдебното следствие, е възстановена в пълен размер на дружеството ***
„******” ЕООД, поради което и наказание конфискация на недвижимо имущество на
подсъдимата вече би било прекалено тежко наказание, което не само не е
съизмеримо с тежестта на престъплението, но вече и не отговаря на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Поради тази
причина съдът се въздържа от налагане на наказание „конфискация’
по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НК.
По отношение гражданския иск.
С приемо – предавателен протокол от 15.07.2016 г. бяха
предадени инкриминираните 39 броя флакона „Херцептин”,
които до този момент се съхраняваха в МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – гр. Варна на ***
„******” ЕООД – гр. Варна (л. 318 от НОХД № 5247 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна), поради което и след тази дата на практика дружеството –граждански ищец ***
„******” ЕООД повече няма правен интерес да претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от извършеното престъпно деяние.
Ето защо с
постановяване на окончателния съдебен акт по НОХД № 5247 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна, съдът прекрати в гражданскоправната му част
производството по НОХД № 5247 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Варна, тъй като гражданският ищец загуби правния си интерес от предявения
граждански иск срещу подсъдимата. Само за допълнение на мотивите, следва да се
отбележи, че съдът не може да уважи искането на Варненската районна прокуратура
и процесуалният представител на гражданския ищец, а именно гражданския иск
срещу подсъдимата да бъде уважен, при това в цялост, защото на практика по този
начин дружеството – граждански ищец би се обогатило неоснователно за сметка на
подсъдимата, защото не може да бъдат възстановени инкриминираните вещи (при
това напълно годни за употреба), а от друга страна да се търси и претендира техния
паричен еквивалент.
С оглед
прекратяването на наказателното производство в неговата гражданскоправна
част, неминуемо съдът отмени допуснатото с определение от 24.11.2015 г. постановено
по НОХД № 5247 по описа за 2015 година по описа на Районен съд – Варна обезпечение
на граждански иск предявен от „Специализирана болница за активно лечение на
онкологични заболявания Д-р. Марко Антонов Марков” ЕООД – гр. Варна, с ЕИК:
********* срещу подс. П.Б.К., с ЕГН: ********** за
сума в размер на 42 778.00 лева (четиридесет и две хиляди седемстотин
седемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди от извършено престъпно деяние по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр.
с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК чрез налагане на
възбрана върху следния собствен на подсъдимата недвижим имот, а именно:
Апартамент № 5, на четвъртия етаж, находящ се в гр.
Варна, ул. „Константин Величков” № 15, в жилищна сграда, с площ от 69, 54
кв.м., състоящ се от: антре, дневна, трапезария с кухненски бокс, две спални,
баня – тоалет и две тераси, при граници: ап. 6, калкан, ул. „К. Величков” и стълбищна клетка, заедно с принадлежащото складово помещение
№ 5, с площ 2, 57 кв.м., при граници: складово помещение № 6 и коридор, ведно с
8.6604 % ид. части от общите части на сградата,
построена в ПИ № V – 9, с площ от 230 кв.м., кв. 536 по плана на гр. Варна,
както и с принадлежащото паркомясто № 2, находящо се в сутерена на сградата с площ от 9, 43 кв.м.,
при граници: УПИ VIII – 2, паркомясто № 3, маневрено
хале и паркомясто № 1, заедно с 14, 56 кв.м. ид. части маневрено хале, доколко самото обезпечение е
изцяло свързано и така да се каже „подвластно” на предявения за разглеждане
граждански иск.
По отношение веществените доказателства и
разноските.
Съдът постанови
веществените доказателства по делото, а именно 1 брой мобилен телефон марка „Samsung”, модел GT – 193001I – бял на цвят с ИМЕИ: №
355835/06/509667/9, съдържащ СИМ карта с лого „Мтел“
с номер № 8935901187042636328, ведно с Li – on
батерия и 1 брой мобилен телефон марка „Samsung”,
модел GT – Е2600 – черен на цвят с ИМЕИ № 359230/04/616479/4, съдържащ СИМ
карта с лого „Vivacom” с номер № 89359032200021582418
ведно с Li – on батерия да се върнат във владение на подс. К., след влизане в сила на съдебния акт, доколкото са
иззети именно от нейното владение
На основание
разпоредбата на чл. 53, ал. 2, буква „Б’ от НК съдът постанови веществените доказателства
по делото – банкноти, образуващи парична сума в общ размер на 29 250 лева,
иззети от владението на подс. К. да бъдат отнети в
полза на Държавата.
На основание
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.
П.Б.К. да заплати направените разноски в досъдебната фаза на наказателното
производство в размер на 611, 49 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна и
направените разноски в съдебната фаза на наказателното производство в размер на
60 лева в полза на Държавата по сметка на Варненския районен съд.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: