№
_________
гр.
Варна _____________2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1683 на Административен съд – Варна
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр.чл.226,
ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е във връзка с
Решение на ВАС № 10141/23.07.2020г. по
адм.д. № 4655/2020г., с което е отменено Решение №
134/04.02.2020г. на Адм.съд - Варна по адм.д. № 1462/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда. ВАС е приел, че при преценка на събраните по делото
доказателства Адм.съд-Варна е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Дадени са указания при новото разглеждане на
делото да се извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и заключения на СТЕ и ССЕ, като вкл. на основание чл.171, ал.2 АПК се назначи вещо лице с оглед извършване на съпоставка между фактурите,
приемо-предавателните протоколи и заключението по СТЕ.
Предмет на производството
е жалбата на „СЕНТЕРЕТО“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна
против РА № Р-03000318004580-091-001/11.02.2019г. на органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, потвърден с Решение № 52/24.04.2019г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ - Варна, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит по
доставки от „Крас - транс - БГ“ ЕООД, „Столини“ ЕООД,
„КБ Трейд импорт - експорт“ ЕООД и „Соф Сити АБВ 01“ ЕООД, за д.п. м.07.2015г. - м.09.2016г. вкл., на дружеството са установени
задълЖ.я за ДДС общо в размер на 42867,77лв. и лихви в размер на 12240,99лв., по периоди и в размери, както следва: за
м.07.2015г. - 2003,33лв. и лихви 710,93лв;
за
м.08.2015г. - 711,67лв. и лихви 246,41лв; за м.09.2015г. - 3260,00лв.
и лихви 1101,55лв;
за
м.10.2015г. - 2041,67лв. и лихви 671,13лв; за м.11.2015г. -
2058,33лв. и лихви 660,56лв;
за
м.12.2015г. - 3121,67лв. и лихви 974,89лв; за м.01.2016г. -
3150,01лв. и лихви 955,71лв;
за
м.02.2016г. - 2830,84лв. и лихви 836,83лв; за м.03.2016г. -
3095,84лв. и лихви 888,48лв;
за
м.04.2016г. - 2816,67лв. и лихви 784,86лв; за м.05.2016г. -
2191,67лв. и лихви 591,81лв;
за
м.06.2016г. - 2870,00лв. и лихви 751,04лв; за м.07.2016г. -
2233,33лв. и лихви 564,58лв;
за
м.08.2016г. - 3229,17лв. и лихви 789,42лв; за м.09.2016г. -
7253,57лв. и лихви 1712,79лв.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на РА поради допуснати процесуални нарушения и неправилно прилоЖ.е на националното и европейско законодателство.
Твърди, че доставките, по които претендира право на приспадане, са реални,
валидни и редовни, и в ревизионното производство са представени надлежни и
убедителни доказателства за това. За доставките притежава фактури, които
отговарят на изискванията на ЗСч и чл.71, т.1 от ЗДДС, осчетоводени са при доставчиците,
които от своя страна са представили декларации, с които са потвърдили
търговските си отношения с ревизираното дружество. Предвид естеството на
доставките и динамичността на търговския оборот е необосновано да се твърди, че
тези документи са недостатъчни за доказване реалността на извършените доставки.
Както фактурите, така и приемо-предавателните протоколи, са точни, конкретни,
подробни и съдържат пълна информация относно количествата закупени материали.
Съвкупната преценка на данните по случая, пълната кореспонденция между предмета
на фактурите и представените договори и протоколи, убедителните доказателства
за последваща реализация, редовно воденото счетоводство, води до непрекъсваема
верига от обстоятелствата, които обосновават извод за реалност на доставките. Непредставянето на документи от страна на третите лица, не
би следвало да се вмени във вина на дружеството. Твърди и че констатациите на
органите по приходите не са подкрепени с реални факти и аргументи, а се базират
на косвени обстоятелства и предполоЖ.я. Игнорирано е
и едно от най-съществените доказателства – че доставките са платени, а касовите
бонове са издадени от регистрирани в НАП фискални устройства. Позовава се на
практика на ВАС, според която нито произходът на стоките, нито точният начин на
осъществяване на услугите, са сред обективните критерии по чл.6, ал.1 и чл.9,
ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.П., която моли
за отмяна на обжалвания ревизионен акт и претендира разноски съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалвания РА в представени по делото писмени бележки С.д.
№ 14400/18.11.2020г. Моли съдът да се съобрази с указанията на ВАС и с
изготвеното в тази връзка заключение по ССЕ. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна –
директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез юрк.К.,
оспорва жалбата, по подробни съобраЖ.я в писмени
бележки С.д. № 14521/20.11.2020г. Моли жалбата
да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
Ревизията на „СЕНТЕРЕТО“
ЕООД е възложена със ЗВР № Р-03000318004580-020-001/07.08.2018г. за срок от три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 08.08.2018г., и е
обхващала задълженията за ДДС за данъчни периоди 01.07.2015г. - 30.09.2016г.
вкл. Със ЗВР № Р-03000318004580-020-002/06.11.2018г. срокът за извършване на
ревизията е изменен до 10.12.2018г., а със ЗВР №
Р-03000318004580-020-003/06.12.2018г.– до 08.01.2019г. Цитираните заповеди са
издадени от В.Г. Х., в качеството му на н-к сектор „Ревизии“, оправомощен да
възлага ревизии със Заповед
№ Д-1249/30.06.2016г. на директора на ТД на НАП-Варна /л.24 от делото/. За
резултатите от ревизията е съставен РД № Р-03000318004580-092-001/14.01.2019г.,
а въз основа на него е издаден РА № Р-03000318004580-091-001/11.02.2019г., с
който на дружеството са установени задължения за ДДС за д.п.
м.07.2015г. - м.09.2016г. общо в размер на 42867,77лв. и лихви 12240,99лв. РА е
обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна,
който с Решение № 52/24.04.2019г., връчено на 07.05.2019г., го е потвърдил.
В
хода на ревизията е установено, че „СЕНТЕРЕТО“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС
считано от 23.01.2007г. и за ревизирания период е ползвало данъчен кредит по
доставки на стоки, свързани с изграждане и ремонтиране на собствени активи -
хотел в гр.Варна, бул.Съборни
№ 42, както следва:
І.
По
фактури, издадени от „КАРС - ТРАНС - БГ“
ЕООД
|
фактура |
предмет |
основа |
ДДС |
|
111/10.12.2015 |
Талпи; дъски кофражни; импрегнатор за гранит; гипсова мазилка; |
3541,67 |
708,33 |
|
125/11.12.2015 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; саморазливна подова замазка;
импрегнатор за гранит; лепило шпакловъчна смес. |
4708,33 |
941,67 |
|
130/12.12.2015 |
Челни дъски; грунд; саморазливна подова замазка. |
2650,00 |
530,00 |
|
221/21.01.2016 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; импрегнатор за гранит. |
4833,33 |
966,67 |
|
225/25.01.2016 |
Талпи; дъски кофражни; импрегнатор за гранит; лепило шпакловъчна
смес; грунд; |
5083,33 |
1016,67 |
|
226/26.01.2016 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; саморазливна подова замазка; импрегнатор
за гранит; лепило шпакловъчна смес; бързосвързващ цимент. |
5833,33 |
1166,67 |
|
235/27.01.2016 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; саморазливна подова замазка;
импрегнатор за гранит; лепило шпакловъчна смес; бързосвързващ цимент. |
1995,83 |
399,17 |
|
292/22.02.2016 |
Саморазривна подова замазка; лепило - шпакловъчна смес; декоративни
плоскости за окачен таван; гипсова мазилка; |
6450,00 |
1290,00 |
|
296/23.02.2016 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; импрегнатор за гранит; |
5708,33 |
1141,67 |
|
297/24.02.2016 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; саморазливна подова замазка;
импрегнатор за гранит; лепило шпакловъчна смес; бързосвързващ елемент; |
5437,50 |
1087,50 |
|
х |
х |
46241,65 |
9248,35 |
На
„КАРС - ТРАНС - БГ“ ЕООД е
извършена насрещна проверка, документирана с ПИП №
П-22220218179809-141-001/23.11.2018г. Изготвеното във връзка с проверката
ИПДПОЗЛ № П-22220218179809-040-001/11.10.2018г. е връчено по реда на чл.32 ДОПК
- изготвени протоколи за посещение на адрес № 1403260/12.10.2018г. и
№1362285/22.10.2018г., при които не е открит представител на дружеството,
съобщение по чл.32 ДОПК № П-22220218179809-С32/001/23.10.2018г. Съобщението е
изпратено по пощата с обратна разписка, върната с отбелязване „непотърсено“.
В указания срок не са представени изисканите документи - стр.185-169.
За
доказване на доставките на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ
№ Р-03000318004580-040-001/09.08.2018г., във връзка с което са представени копия
на горепосочените фактури, приемо-предавателни протоколи към тях - с изключение
към фактура № 297/24.02.2016г., както и копия от фискални касови бонове от
ЕКАФП.
Органите по приходите са констатирали, че приемо-предавателните
протоколи са с дата, съвпадаща с датата на фактурата. Като място на предаване
на стоките е посочено само гр.София - без упоменаване
на конкретен адрес. Предметът на доставката – в количествен и стойностен аспект
– отговаря на посочения във фактурата. Протоколите съдържат подпис за „предал“ и „приел“, и печат на КАРС-ТРАНС-БГ, но в същите не са посочени
имена на лицата, осъществили приемо-предаването.
При проверка
в ИМ на НАП е установено, че КАРС-ТРАНС-БГ има регистриран ЕКАФП с данни за №
на ФП и ФУ, съвпадащи с тези от представените копия на касови бонове.
Последните са издадени на датата на издаване на фактурите. Установено е разминаване между представените фискални бонове и данните
от Z отчетите за 10.12.2015г., 11.12.2015г.,
25.01.2016г., 26.01.2016г., 27.01.2016г., 22.02.2016г. и 23.02.2016г., за които
дати по ЕКАФП не са отразени продажби.
С вх.№
26571/09.11.2018г. по ел.поща СЕНТЕРЕТО е представило
декларация от КАРС-ТРАНС-БГ от 25.01.2016г. /стр.113/, с която доставчикът е
заявил, че е издал и предал фактури за продажба на строителни материали на
СЕНТЕРЕТО и е получило паричните средства в брой по реда на тяхното издаване.
Декларирал е, че всички материали са доставени с транспорт за сметка на
доставчика, както и че заплащането е извършено на строителния обект в гр.Варна, бул.Съборни № 42 - след
представяне на фактура и касов бон.
След
анализ на представените документи, органите по приходите са направили следните
констатации и изводи:
- За част от доставките липсват протоколи
или др., които да удостоверяват датата на извършване на доставката; Представените
приемо-предавателните протоколи са еднотипни;
-
Не може да се установи мястото на извършване на доставките. Според протоколите
доставката се извършва в гр.София, без конкретен
адрес, а според декларацията от доставчика материалите са доставени на обекта.
Такива обяснения (вх.№ 20183/20.08.2018г.) дава и С. Х., според които не знае от
къде се товари стоката, но пък пояснява, че в цената на получените материали са
включени разходи за транспорт. Няма представа как е формирана цената на
транспорта.
-
От доставчика не са представени оборотна ведомост, главна книга, счетоводни
регистри за периода на доставките и не може да се установи дали счетоводството
му е водено редовно.
-
Липсват документи на доставчика за отчитане на разходите за стоки и услуги за
периода. В дневника за покупки са включени доставки от рискови доставчици.
-
Не са представени доказателства доставчикът да е разполагал с необходимата
технологична, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
-
Доставчикът няма назначени работници. Няма подавани ГДД и публикувани ГФО.
-
Относно извършените разплащания е констатирано несъответствие между датите, на
които са издадени фискалните бонове и датите на подаваните към НАП Z отчети. За дните, за които има
съвпадение, сумите не могат да бъдат уточнени, т.к.
за деня има и други продажби.
-
Изследвано е и поведението на доставчика като е установено, че дружеството не
се разчита с бюджета и има неплатени данъчно-осигурителни задължения в особено
големи размери. Установено е и че упражнява право на данъчен кредит по фактури,
издадени от лица с рисков профил, които са дерегистрирани
по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС.
-
На КАР-ТРАНС-БГ е извършена ревизия за периода м.10.2015г. - м.11.2015г. РА е
влязъл в сила. В хода на ревизията дружеството не е представило доказателства
нито за извършените, нито за получените доставки. Така начисления данък е приет
за дължим на основание чл.85 ЗДДС и е отказано право на данъчен кредит по
фактури, с издател
„ДТД 2 Д“ ЕООД в размер на 1 341 869,41лв.
Изведен
е извод, че приемо-предавателните протоколи са новосъздадени и не могат да
бъдат кредитирани като доказателства за реални доставки.
По изложените съображения
на основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС на „СЕНТЕРЕТО“ ЕООД е отказано
право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „КАР-ТРАНС-БГ“ ЕООД.
ІІ.
По
фактури, издадени от „СТОЛИНИ“ ЕООД
|
фактура |
предмет |
основа |
ДДС |
|
32/11.03.2016 |
Саморазливна подова замазка; челни дъски; грунд,
бързосвързващ цимент; бороконтакт. |
5208,33 |
1041,67 |
|
46/22.03.2016 |
Гипсова мазилка KNAUF ROTBAND 30кг; импрегнатор
за гранит KNAUF; греди 8/10 4м. |
4833,33 |
966,67 |
|
49/29.03.2016 |
Дъски кофражни; греди 10/10 4м; бороконтакт 5л; гради 6/8
3м. |
3991,67 |
798,33 |
|
55/29.03.2016 |
Грунд СТ 17 CERESIT; греди 10/10 мм. |
3508,33 |
701,67 |
|
123/16.05.2016 |
Гипсова мазилка; дъски кофражни; импрегнатор за гранит KNAUF. |
6416,67 |
1283,33 |
|
128/18.05.2016 |
Бързосвързващ цимент; грунд CERESIT;
саморазливна подова замазка WEBER; |
3933,33 |
786,67 |
|
137/27.05.2016 |
Грунд CERESIT; гипсова мазилка KNDUF; импрегнатор
за гранит KNAUF; |
4000,00 |
800,00 |
|
129/19.05.2016 |
Греди; гипсова мазилка; |
3250,00 |
650,00 |
|
31/20.06.2016 |
Битомна хидроизолация;
хидроизолационна лента; външен ъгъл; вътрешен ъгъл; двукомпонентна
хидроизолация; водоспиращ разтвор; саморазливна
замазка; шпакловка; |
7916,67 |
1583,33 |
|
147/21.06.2016 |
Двукомпонентна хидроизолация; фугопълнител
торба; Бетон WEBER В 100 25кг. |
5000,00 |
1000,00 |
|
211/30.06.2016 |
Бързосвързващ цимент; перлфикс KNAUF; |
7645,83 |
1529,17 |
|
255/19.07.2016 |
Двукомпонентна хидроизолация; фугопълнител
торба; |
1750,00 |
350,00 |
|
260/19.07.2016 |
Битумна хидроизолация; хидроизолационна лента; външен
ъгъл; вътрешен ъгъл; |
1750,00 |
350,00 |
|
213/30.06.2016 |
Перлфикс KNAUF; бърз
цимент CERESIT; бял цимент Девня; Шпакловка KNAUF |
4234,50 |
846,90 |
|
262/20.07.2016 |
Водоспиращ разтвор; шпакловка CERESIT |
1833,33 |
366,67 |
|
264/20.07.2016 |
Бетон WEBER B 1000 25кг. |
1250,00 |
250,00 |
|
266/21.07.2016 |
Перлфикс KNAUF 25кг. |
1250,00 |
250,00 |
|
270/21.07.2016 |
Бърз цимент CERESIT CX 5кг. |
1333,33 |
266,67 |
|
272/21.07.2016 |
Бял цимент Девня 25-25кг. |
1666,67 |
333,33 |
|
277/22.07.2016 |
Шпакловка KNAUF UNIFLOTT 5кг. |
2333,33 |
466,67 |
|
280/22.07.2016 |
Шпакловка KNAUF UNIFLOTT 5кг. |
1500,00 |
300,00 |
|
282/25.07.2016 |
Двукомплексна хидроизолация ARDEX 8 25кг |
1500,00 |
300,00 |
|
285/25.07.2016 |
Саморазливна подова замазка BAUMIT QUATTRO 25кг; |
1250,00 |
250,00 |
|
295/12.08.2016 |
Шпакловка KNAUF UNIFLOTT 5кг; влагоспиращ
разтвор WEBER
TEC 935-14кг. Шпакловка CERESIT IN46-25кг; Бетон WEBER В100 25кг. |
5000,00 |
1000,00 |
|
299/15.08.2016 |
Саморазливна замазка; бърз цимент; перлфикс;
битумна хидроизолация; хидроизолационна лента; вътрешен ъгъл; двукомпонентна
хидроизолация; |
7000,00 |
1400,00 |
|
301/19.08.2016 |
Бял цимент Девня 25-25кг. |
1625,00 |
325,00 |
|
303/19.08.2016 |
Двукомплексна хидроизолация ARDEX 8 25кг. |
1500,00 |
300,00 |
|
332/23.08.2016 |
Бърз цимент CERESIT CX 5кг. |
1491,67 |
298,33 |
|
334/23.08.2016 |
Шпакловка KNAUF UNIFLOTT 5кг. |
1500,00 |
300,00 |
|
х |
х |
95471,99 |
19094,41 |
На „СТОЛИНИ“ ЕООД е
извършена насрещна проверка, документирана с
ПИП № П-22221418180275-141-001/14.11.2018г. Изготвеното във връзка проверката
ИПДПОЗЛ № П-22221418180275-040-001/12.10.2018г. е връчено по реда на чл.32 ДОПК
- извършени са две посещения на адрес съгласно протоколи № 1236139/15.10.2018г.
и
№ 1236140/23.10.2018г., като на адреса не е открит представител на дружеството;
изготвено е и публикувано съобщение по чл.32 ДОПК №
П-22221418180275-С32-001/07.11.2018г., изпратено и по пощата с обратна
разписка, върната с отбелязване „непознат на адреса“. В установения срок не са
представени изисканите документи – стр.139-162.
При
проверката е установено, че „СТОЛИНИ“ е дерегистрирано
по ЗДДС на 24.08.2016г. на основание чл.176 ЗДДС.
За
доказване на доставките и във връзка с ИПДПОЗЛ №
Р-03000318004580-040-001/09.08.2018, СЕНТЕРЕТО е представило копие на
издадените фактури, приемо-предавателни протоколи към част от тях, фискални
касови бележки.
По представените приемо-предавателни
протоколи са направени идентични констатации като за тези по доставките от
КАРС-ТРАНС-БГ. Установено е и че протоколите са подписвани за СТОЛИНИ от З.Д.,
починала на 16.05.2016г. /стр.146/, поради
което е изведен извод, че писмените доказателства са недостоверни.
При проверка в ИМ на НАП е установено, че СТОЛИНИ има
регистрирани 2бр. ЕКАФП. Извършена е съпоставка между данните от Z отчетите и представените фискални
касови бележки като е установено, че на дати 11.03, 16.05, 18.05, 19.05, 27.05,
20.06, 21.06 и 30.06 няма отразени продажби по ЕКАФП, а са представени касови
бележки от тези дати.
От
ревизираното лице по ел.поща е представена декларация
от СТОЛИНИ от 22.03.2016г. с декларатор З.Д. /стр.112/, която е с идентично
съдържание като декларацията от КАРС-ТРАНС-БГ.
По идентични съображения, като изложените
за КАРС-ТРАНС-БГ е отказано правото на данъчен кредит и по фактурите, издадени
от СТОЛИНИ.
ІІІ. По
фактури, издадени от „КБ ТРЕЙД
ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ЕООД.
|
фактура |
предмет |
основа |
ДДС |
|
110/30.07.2015 |
Иглолистни профили - греда 200х23х68мм; иглолистни профили
/греда/ 2000х23х58мм; иглолистни профили /греда/ 2000х40х40мм; грунд CN 64; грунд СТ
17 CERESIT; гъвкаво лепило за плочки; силикон; еластомерна
хидроизолационна замазка; дълбокопроникващ грунд;
фугираща универсална смес; иглолистни профили; хидроизолационна запечатка на циментова основа. |
10016,67 |
2003,33 |
|
124/10.08.2015 |
Уплътнително лепило;
бороконтакт; грунд; пистолетна пяна; силикон; |
3558,33 |
711,67 |
|
120/06.08.2015 |
Хастарна мазилка; саморазливна
подова замазка; лепило - шпакловъчна смес. |
5600,00 |
1120,00 |
|
122/07.08.2015 |
Хидроизолационна замазка; бързосвързващ цимент; импрегнатор за
гранит; гипсова мазилка; хидроизолационна лента; |
5785,00 |
1175,00 |
|
299/23.09.2015 |
Уплътнително лепило;
бороконтакт; грунд; пистолетна пяна; силикон; лепило - шпакловъчна смес;
хидроизолационна замазка. |
4825,00 |
965,00 |
|
303/25.09.2015 |
Хидроизолационна замазка; бързосвързващ цимент; импрегнатор за
гранит; гипсова мазилка; хидроизолационна лента; саморазливна подова замазка. |
5258,33 |
1051,67 |
|
308/28.09.2015 |
Саморазливна подова замазка; лепило - шпакловъчна смес; хастарна мазилка; гипсова мазилка. |
4950,00 |
990,00 |
|
390/23.10.2015 |
Саморазливна подова замазка; лепило - шпакловъчна смес; хастарна мазилка; грети 10/10; греди 8/8 |
5200,00 |
1040,00 |
|
395/26.10.2015 |
Дъски кофражни; талпи 5см; импрегнатор за гранит; гипсова
мазилка; хидроизолационна лента; саморазливна подова смес; |
5091,67 |
1018,33 |
|
423/28.10.2015 |
Челни дъски; бороконтакт; грунд; импрегнатор за гранит; лепило -
шпакловъчна смес; |
4708,33 |
941,67 |
|
х |
х |
54993,33 |
11016,67 |
На „КБ ТРЕЙД ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ЕООД е
извършена насрещна проверка, документирана с ПИП №
П-22221018179918-141-001/23.11.2018г. Изготвеното във връзка с проверката ИПДПОЗЛ
е връчено по реда на чл.32 ДОПК - протоколи за посещения
№ 1239410/19.10.2018г. и № 1239473/29.10.2018г., според които на декларирания
адрес не е открит представител на дружеството. Изготвено е съобщение по чл.32 ДОПК, изпратено по пощата с обратна разписка, върната с отбелязване - „непознат
на адреса“. В установения срок не са представени изисканите документи -
стр.128-138.
От ревизираното дружество
във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-03000318004580-040-001/09.08.2018г. са представени
копия на посочените фактури, приемо-предавателни протоколи към някои от тях,
копия на фискални бонове.
По
представените приемо-предавателни протоколи са направени идентични констатации
като за тези по доставките от КАРС-ТРАНС-БГ и СТОЛИНИ.
По
данни от ИМ на НАП е установено, че доставчикът има регистриран ЕКФП, с данни
за № на ФП и ФУ, които съвпадат с тези по представените копия от фискални
бележки. Извършена е съпоставка с данните от Z отчетите и е установено разминаване
- оборотите по ЕКАФП са генерирани в периода 06.01. - 07.04.2015г., а
фискалните бонове са от периода м.07 - м.10.2015г.
От
ревизираното лице по ел.поща е представена декларация
от 10.08.2015г. от
„КБ ТРЕЙД ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД /стр.115/, която е с идентично съдържание като
декларацията
от КАРС-ТРАНС-БГ и СТОЛИНИ.
По
идентични съображения, като изложените за КАРС-ТРАНС-БГ и СТОЛИНИ е отказано
правото на данъчен кредит и по фактурите, издадени от КБ ТРЕЙД ИМПОРТ -
ЕКСПОРТ“ ЕООД.
ІV.
По
фактури, издадени от „СОФ СИТИ АБВ 01“
ЕООД.
|
фактура |
предмет |
основа |
ДДС |
|
33/19.04.2016 |
Саморазливна подова замазка; бороконтакт; бързосвързващ цимент;
греди. |
6583,33 |
1316,67 |
|
36/20.04.2016 |
Грунд; бороконтакт; бързосвързващ цимент; импрегнатор за гранит. |
6833,33 |
1366,67 |
|
55/26.04.2016 |
Гипсова мазилка; грунд; |
4125,00 |
825,00 |
|
х |
х |
17541,66 |
3508,34 |
На „СОФ СИТИ АБВ 01“ ЕООД е извършена
насрещна проверка, документирана с
ПИП № П-22221018179916-141-001/23.11.2018г., във връзка с която е изготвено
ИПДПОЗЛ № П-22221018179916-040-001/15.10.2015г. Същото е връчено по реда на
чл.32 ДОПК - протоколи за посещения № 1239409/19.10.2018г. и № 1239474/29.10.2018г,
според които на декларирания адрес не е открито лице за контакт. Изготвено е и
публикувано съобщение по чл.32 ДОПК с № П-22221018179916-С32-001/30.10.2018г.
Същото е изпратено и с писмо с обратна разписка, върната с отбелязване „непознат
на адреса“. В установения срок не са представени изисканите документи -
стр.116-127.
От ревизираното дружество
във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-03000318004580-040-001/09.08.2018г. са представени
копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи към тях, копия на
фискални бонове от ЕКАФП.
По
представените приемо-предавателни протоколи са направени идентични констатации
като за тези по доставките от КАРС-ТРАНС-БГ, СТОЛИНИ и КБ ТРЕЙД ИМПОРТ -
ЕКСПОРТ“ ЕООД.
По
данни от ИМ на НАП е установено, че дружеството има регистриран ЕКФП, с данни
за № на ФП и ФУ, които съвпадат с тези по представените копия от фискални
бележки. Извършена е съпоставка с данните от Z отчетите и е установено разминаване
- за дати 20.04.2016г. и 26.04.2016г. няма отразени продажби в информационната
база на НАП.
От
ревизираното лице по ел.поща е представена декларация
от 20.04.2016г. от
„СОФ СИТИ АБВ 01“ ЕООД /стр.114/, която е с идентично
съдържание като декларациите от КАРС-ТРАНС-БГ, СТОЛИНИ и КБ ТРЕЙД ИМПОРТ -
ЕКСПОРТ“.
При предходното разглеждане
на делото са изслушани и приети заключения по СТЕ – С.д.
№ 13608/10.09.2019г. и ССЕ – С.д. №
13639/10.09.2019г.
От заключението по СТЕ се
установява, че обектът в гр.Варна, бул.Съборни № 42, представлява хотелска сграда, за която са
издадени: Акт обр.14 от 10.01.2015г. за приемане на грубия строеж;
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 201/17.10.2016г. При извършване на
огледа на 27.08.2019г. вещото лице е установило, че материали – в количества и
от вида, описани в процесните фактури, са вложени в строителството, а друга
част – че са налични на склад в обекта. Съпоставката между фактурираните
видове/количества, вложените в обекта, изчислени, спрямо съответната разходна
норма, и наличните на склад в обекта, е представена в Приложение № 1 към заключението.
При повторното изслушване
на в.л. К.В. в с.з. на 29 септември 2020г., същата
пояснява, че посочените като налични на склад материали са били установени от
нея на партера на сградата. Изводът, че същите съответстват на фактурираните, е
изведен чисто технически – по вид и количество, но няма как да се установи дали
това са точно материалите по процесните фактури. Относно отбелязването в Приложение
1 към СТЕ „недоказан разход“, вещото лице сочи, че се отнася за случаите, за
които не може категорично да каже, че материалите са вложени. Относно
фактурираните кофражни дъски сочи, че на обекта има 2 куб.м., а останалите не
може да се установи дали и колко от тях са вложени в обекта. По-голямата част
от фактурираните материали имат отношение към довършителните работи, а кофражът
е към грубия строеж.
Видно от заключение С.д. № 13639/10.09.2019г. по ССЕ, вещото лице не е
установило контакт с дружествата-доставчици, като заключението е изготвено на
база приложените по преписката документи и тези, намиращи се в счетоводството
на жалбоподателя. От заключението по ССЕ се установява, че фактурите, по които
е отказано право на приспадане, са осчетоводени при жалбоподателя и са отразени
в СД и ДП за съответните данъчни периоди. Фактурите са осчетоводени по Дт с/ка 611 – разходи за
материали и Дт с/ка 4531 –
ДДС и по Кт с/ка 401 – по
доставчици. Поради липсата на счетоводни документи и контакт с издателите на
фактурите, ССЕ не е могла да установи дали и как същите са осчетоводени при
тях, както и дали фактурираните стоки са били заприходени.
Относно извършените разплащания ССЕ е установила, че при жалбоподателя са
осчетоводени плащания по Кт с/ка
501 – в брой. Констатирано е, че в счетоводството на жалбоподателя не се води
аналитична отчетност по с/ка 302 – материали.
Строителните материали по процесните фактури са отнасяни директно като разходи
за материали на строителния обект по с/ка 611.1 –
разходи за строителство, подсметка – материали.
В настоящото производство
и във връзка с указанията в Решение на ВАС №10141/23.07.2020г., е прието
допълнително заключение по ССЕ С.д. №
11457/21.09.2020г. Със същото в.л. е разграничило
фактурите, към които са представени приемо-предавателни протоколи, от тези, за
които такива липсват. Извършена е и съпоставка между материалите по фактурите,
за които са налични приемо-предавателни протоколи, с тези, за които по СТЕ е
установено, че са налични на място в обекта, съответно – че са вложени при
строителството на обекта в гр.Варна, ул.Съборни № 42.
При изслушване на в.л. Н.Д. – относно начина, по който жалбоподателят е
осчетоводил материалите по процесните фактури, в.л.
сочи, че директното изписване на разход по с/ка 611,
по принцип се използва когато се закупуват консумативи, които се влагат на
момента и обикновено не се завеждат на склад. Когато обаче става въпрос за
материали, които участват при формиране на себестойност, би трябвало да се
заведат по с/ка 302 – като материали на склад, и да
се отписват според влагането им. Поради директното им изписване на разход е
невъзможно да се отговори на въпроса колко и кои от тях са вложени в обекта и
колко от тях са налични към края на съответния отчетен период.
По делото е назначена
допълнителна ССЕ, по която е изготвено и прието заключение С.д.
№ 13537/02.11.2020г. По обяснения на управителя на „Сентерето“
ЕООД ССЕ е установила, че през процесния и предходни данъчни периоди са
осчетоводявани доставки на строителни материали, които не са идентични с
доставените от „КРАС-ТРАНС БГ“ ЕООД, „Столини“ ЕООД,
„КБ Трейд Импорт-Експорт“ ЕООД и „Соф Сити АБВ 01“ ЕООД. Експертизата е
извършила проверка на счетоводните записвания за доставки на материали по Дт с/ка 611 – разходи за
придобиване на ДА, подсметка – материали и Кт с/ка 401 – доставчици. Т.к. през периода са фактурирани доставки от различни
доставчици, някои от които на много ниска стойност, в.л.
е избрало подхода да извърши проверка на фактурите за доставка със стойност над
500лв. – данните са представени в Таблица 1 (за 2015г.) и Таблица 2 (за 2016г.)
от заключението. От систематизираната в Таблица 1 информация е установено, че
доставените материали по вид и количество не са идентични с фактурираните с
процесните фактури, с изключение на фактура № 8635/23.09.2015г. издадена от „Илза“ ЕООД за доставка на греди, дъски и летви. Тези
материали съвпадат като вид с фактурираните от „КРАС-ТРАНС БГ“ ЕООД и „Столини“ ЕООД, но количествата са много по-малки: греди – 1
куб.м.; дъски чисти – 1,5 куб.м. и дъски челни – 1 бр. От систематизираната в
Таблица 2 информация е установено, че доставените материали по вид и количество
не са идентични с фактурираните. Относно „Спедстрой“
ЕООД – посочено в строителните книжа като строител, ССЕ е установила, че в
периода 2012г. – 2016г. това дружество не фигурира в регистъра на доставчиците
на услуги и материали на „Сентерето“ ЕООД. През
2011г. в аналитична справка за с/ка 401-доставчици,
са отразени обороти за 14935,00лв. от „Спедстрой“
ЕООД. На вещото лице не са предоставени издадените от „Спедстрой“
фактури, поради което не може да се установи осчетоводените доставки само за
услуги ли са, или има и такива за влоЖ. строителни
материали. От управителя на „Сентерето“ ЕООД е
представен отговор от 22.10.2020г., според който през 2011г. „Спедстрой“ е извършило услуга на стойност 14935,00лв. Т.к. не са представени издадените в тази връзка фактури ССЕ
е могла да установи има ли издадени фактури за строителни материали и сред тях
има ли такива за идентични по вид и количество, на фактурираните с процесните
фактури.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на
задължителния административен контрол и в частта, потвърдена от директора на
Дирекция „ОДОП“ - Варна с Решение № 52/24.04.2019г., поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е
възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по
приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената
форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията,
поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата
нищожност.
Видно от приложените по
преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия,
ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи,
подписани с квалифициран електронен подпис. При предходното разглеждане на
делото, в с.з. проведено на 4 юли 2019г., представените на оптичен носител
електронни документи – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При
проверка на електронните документи с приложението StampIT
се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като
техен издател, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП издаден
от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4
от ЗЕДЕП, в срока на валидност на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. От
изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на
изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит за строителни материали по
фактури, издадени от „КРАС-ТРАНС БГ“ ЕООД, „Столини“ ЕООД,
„КБ Трейд Импорт-Експорт“ ЕООД и „Соф Сити АБВ 01“ ЕООД, че фактурите са
декларирани в справките-декларации и отразени в дневниците за продажби на
доставчиците за съответния период, както и че фактурите са осчетоводени при
жалбоподателя.
Спорът е формиран по
въпросите дали процесните фактури документират реално настъпило данъчно събитие
– доставки на строителни материали, съответно, получателят правомерно ли е
упражнил правото да приспадне посочения в тях ДДС?
За
разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС,
данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне
от данъчните си задължения по този закон за:
1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от
него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/
осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба,
правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното
събитие по чл.25, ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква задължението на
доставчика да начисли ДДС.
Съгласно чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС
данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните
случаи описани в чл.25, ал.3 ЗДДС.
Тъй като в системата на ДДС правото
на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или
услуги, настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на
правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката
на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане.
В този аспект Съдът на ЕС
многократно е посочвал, че упражняването на правото на приспадане не обхваща
данък, който се дължи само поради това, че е посочен във фактура -
Решение от 13 декември 1989г., Genius
Holding BV, C-342/87, Решение от 19 септември 2000г. Schmeink
& Cofreth AG & Co. KG, Определение от 4 юли
2013г., Мениджърски бизнес решения, С-572/11, т.19.
Във връзка с доказването на факта на
извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по дело С-78/12, СЕС е
посочил, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това. В тази връзка и в съответствие с
националните правила за доказването следва да се извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се определи
дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6
септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка
53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник,
C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11,
точка 57). За целите на тази преценка следва да се вземат предвид данни
относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира
правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и
свидетелства, издадени за транспортирането на стоките – арг.
от точка 38 от Решение от 18 юли 2013г. по дело Евита
– К, С-78/12.
Тоест, осъществяването на доставката,
изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото,
последният да се разпорежда фактически със стоката като собственик, изисква
цялостна оценка на събраните доказателства, които пряко и/или косвено
свидетелстват за осъществяването на доставката.
Само действително осъществената
доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в
който случай и при изпълнение на останалите материалноправни
и процесуалноправни изисквания, поведението и профила на доставчиците не са
определящи и правото на приспадане не може да бъде ограничавано – Решение от 13
февруари 2014г. по дело „Макс пен” ЕООД, С-18/13,
т.23 и 25.
Установяването на факта на реалното
предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда
с нея като собственик, изисква във всички случаи преценка за това дали
доставчикът е разполагал със стоки от същия вид и количество, като
фактурираните и че това количество стоки физически е предадено на получателя.
Доказването на факта на действителното, обективното съществуване на
фактурираната стока, съответно, нейното предаване на разпореждане на
получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите
продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването
ѝ при получателя, физическата ѝ наличност при получателя, съответно
за извършването на последващи продажби/влагане в производство. В този смисъл е
и тълкуването дадено от СЕС в Решението по дело С-78/12, точка 38.
Само при категорични данни за горепосочените
обстоятелства може да се направи обоснован извод за реално съществуваща стокова
верига, участниците, в която са установими, а стоката
- подлежаща на идентифициране.
Добросъвестността или
недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС,
е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член
10, параграф 2 от Шеста директива – Решение от 27 юни 2018г. по съединени дела SGI и Valeriane, С-459/17 и
С-460/17г., точка 38, като този, който иска приспадането на ДДС, трябва да
докаже, че отговаря на условията за да се ползва от него – Решение от 26
септември 1996г. по дело Enkler, С-230/94, т.24.
Така, в тежест на лицето,
претендиращо право на приспадане, е да докаже наличието на предпоставките за
правомерното му упражняване, в т.ч. и факта на настъпване на данъчно събитие.
В случая за доказването
на процесните доставки жалбоподателят се позовава на издадените фактури,
приемо-предавателни протоколи, декларации от доставчиците и фискални бележки за
извършени разплащания в брой.
Преценявайки така
представените в хода на ревизията доказателства, правилно органите по приходите
са приели, че същите не установяват реалното извършване на фактурираните
доставки на строителни материали, съответно, че правото на приспадане е
упражнено правомерно.
При извършване на
насрещните проверки издателите на фактурите не са открити на декларираните от
тях адреси, исканията до тях са връчени по реда на чл.32 от ДОПК и в указания
срок изисканите доказателства не са представени. Доставчиците не са открити и
от вещото лице, изготвило заключенията по ССЕ, поради което както в хода на
ревизията, така и в съдебното производство, не са събрани доказателства (оборотни ведомости, главни книги, счетоводни
регистри за периода на доставките) за това как процесните фактури са
отразени в счетоводството на доставчиците, извършили ли са същите разходи за
придобиване на фактурираните строителни материали, как са заведени същите и
къде са съхранявани, респ. налични ли са били материали от същия вид и
количества към датите на издаване на фактурите на „Сентерето“
ЕООД - т.е. не са представени доказателства издателите на фактурите да са
притежавали фактурираните стоки.
Освен че не е доказано
доставчиците да са разполагали с фактурираните строителни материали, не е
доказано и предаването на същите на разпореждане на получателя.
За установяване
предаването на стоките жалбоподателят е представил приемо-предавателни
протоколи, които правилно не са кредитирани от органите по приходите. Всички приемо-предавателни
протоколи са еднотипни и от тях не може да се установи мястото на извършване на
доставките – посочено е само, че са съставени в гр.София,
но без конкретен адрес. В същото време според декларациите на доставчиците и
писмените обяснения на управителя на „Сентерето“,
строителните материали не са предавани в гр.София, а
са транспортирани от доставчиците до строителния обект на бул.Съборни
№42. Липсват каквито и да било доказателства (данни за собствени или наети
товарни автомобили, пътни листи, товарителници) издателите на фактурите да са
разполагали с транспортни средства, респ. да са извършили разходи за транспорт,
както и да са транспортирали същите до обекта в гр.Варна.
В протоколите не е посочено между кои лица е извършено приемо-предаването
на стоките, поради което не може да се установи тяхното авторство. Относно „Столини“ ЕООД е безспорно установено, че представляващата З.Д.
е починала на 16.05.2016г., но дори и след тази дата във фактурите и
протоколите е посочвано нейното име.
Правилно органите по
приходите не са кредитирали и представените декларации от доставчиците (стр.112-115),
с които се потвърждават доставките към „Сентерето“
ЕООД. Декларациите не са представени от доставчиците, а от ревизираното лице. Адресирани
са до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, но според посочените дати са
съставени през 2015г. и 2016г. – когато ревизията все още не е била възложена,
респ. исканията във връзка с насрещните проверки не са били факт, което поставя
под обосновано съмнение тяхната достоверност.
Получаването
на фактурираните строителни материали не е доказано и поради липсата на
безспорни и категорични доказателства именно фактурираните материали да са влоЖ. в строителството на сградата в гр.Варна,
бул.Съборни № 42, респ. част от тях да са налични на
склад.
Действително
в тази връзка е изготвено заключение по СТЕ, но изводът на вещото лице – че в
строителството са влоЖ. материали, съответстващи по
вид и количество като фактурираните, респ. че част от тях са налични все още в
обекта, не е подкрепен с доказателства, а е изведен въз основа на приложими в
случая разходни норми и на предположения. Поради
начина, по който жалбоподателят е осчетоводявал получените строителни материали
– директно на разход, а не по с/ка 302, не може да се
изследва и да се установи какви и колко строителни материали са вложени в
обекта и дали действително са вложени материали от фактурираните с процесните
фактури.
По така изложените
съображения съдът не кредитира заключението по СТЕ, прието при предходното разглеждане
на делото, т.к. констатациите относно вложените при
строителството на сградата на бул.Съборни № 42 материали
и установените на място, почиват на предположения, без каквито и да е
доказателства това да са именно фактурираните материали. Доколкото изводите на
СТЕ са в основата и на изготвеното в настоящото производство заключение по ССЕ,
същото не следва да бъде кредитирано, т.к.
изчисленията на в.л. биха били верни само ако е
безспорно установено, че част от процесните строителни материали действително
са вложени при строителството, а друга – все още налични на обекта.
След като не
е доказано, че издателите на фактурите са разполагали с фактурираните стоки –
липсват счетоводни регистри за заприхождаване и изписване на стоките – е
ирелевантно обстоятелството, че СТЕ е установила, че материали по вид и
стойност като процесните, са вложени във вече завършената сграда на бул.Съборни № 42, т.к. спорът в
случая е дали вложените материали са доставени именно от издателите на
фактурите. При доставка на вещи, определени по своя род, съгласно чл.24, ал.2
от ЗЗД собствеността върху стоките се прехвърля с тяхното предаване. Противно
обаче на тезата на жалбоподателя, ангажирането на доказателства за наличността
на стоките у издателите на фактурите не е свързано с установяване на техния
произход, а с тяхното предаване на разпореждане на получателя и именно този
факт е останал неустановен по делото.
Неоснователно
жалбоподателят обосновава реалността на доставките и с представените
доказателства (фискални бонове) за извършени плащания в брой.
Принципно отчитането на оборотите
от получените плащания в брой не рефлектира на правото на приспадане и не може
да се противопостави на добросъвестния получател. В случая обаче, макар да е
установено, че представените към фактурите фискални бонове са издадени от
регистрирани ЕКАФП, при съпоставка с подадените към НАП Z отчети, органите по приходите са
констатирали несъответствия, които поставят по съмнение факта на реално
разплащане по процесните фактури, респ.действителността
на доставките: по отношение на „КАРС-ТРАНС-БГ“,
е установено разминаване между представените фискални бонове и данните от Z отчета за 10.12.2015г., 11.12.2015г.,
25.01.2016г., 26.01.2016г., 27.01.2016г., 22.02.2016г. и 23.02.2016г., за които
дати по ЕКАФП не са отразени продажби; по отношение на „СТОЛИНИ“
е установено, че на дати 11.03, 16.05, 18.05, 19.05, 27.05, 20.06, 21.06 и
30.06 няма отразени продажби по ЕКАФП, а са представени касови бележки от тези
дати; по отношение на „КБ ТРЕЙД ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ е установено, че оборотите по
ЕКАФП са генерирани в периода 06.01. - 07.04.2015г., а фискалните бонове са от
периода м.07 - м.10.2015г; по отношение на „СОФ СИТИ АБВ 01“ е установено, че
за 20.04.2016г. и 26.04.2016г. няма отразени продажби в информационната база на
НАП.
Констатациите и извода за
липса на реални доставки се потвърждават и от съставените ревизионни актове на
доставчиците, с които е прието, че декларираните от тях доставки не са доказани
и посоченият във фактурите ДДС е изискуем на основание чл.85 от ЗДДС – вж. приложения по преписката РА №
Р-22221017004857-091-001/22.01.2018г., издаден на „СОФ СИТИ АБВ 01“ ЕООД.
Макар тези констатации, като предмет на друго ревизионно производство да не са
определящи, същите пряко касаят периодите на извършване на процесните доставки,
поради което обосновано могат да се ползват като аргумент в подкрепа на извода на
ревизиращите, че доставките не са реално извършени.
Неоснователно жалбоподателят
обосновава претендираното право на приспадане за получените услуги и стоки със
записванията в счетоводните си книги.
Съгласно чл.167 от Директива
2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато данъкът стане
изискуем, а съгласно чл.63 от директивата, ДДС става изискуем, когато стоките
са доставени. Ето защо, моментът, в който данъкът става изискуем и следователно
подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по
общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството.
Правото в областта на ДДС не може да зависи от начина на определено
осчетоводяване от страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното
облагане, облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на
извършването на дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките няма
отношение към правото на приспадане. Обвързването с индивидуалното
осчетоводяване би означавало от една страна преценката от гледна точка на
правото областта на ДДС фактически да зависи от волята на данъчнозадълженото
лице, а от друга, неизпълнението на някои счетоводни изисквания да постави под
въпрос правото на приспадане, което е недопустимо – В този смисъл Решение от 13
февруари 2014г. по дело Макс Пен, С-18/13, точка 47.
От друга страна, доколкото условията
и правилата за фактурирането на ДДС целят правилното функциониране на вътрешния
пазар, в случая липсва и надеждна одитна следа по смисъла на съобраЖ.е 10) от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли
2010г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка
върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране, т.к. никое от ангажираните от жалбоподателя доказателства
не установява по безспорен начин връзката между процесните фактури с
доставките, по които е упражнено право на приспадане.
Неоснователно е оплакването в
жалбата и че констатациите в РА противоречат на практиката на Съда на ЕС в
Люксембург.
Практиката на СЕС относно правото на
приспадане - Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и
С-142/11, Mahagében и Dávid,
доразвита впоследствие в Решение от 6 септември 2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело
Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по
дело „Евита К” ЕООД, С-78/12, Решение от 13 февруари
2014г. по дело „Макс пен“ ЕООД, С-18/13, следва постоянната
практика на СЕС, че правото на приспадане на ДДС може да бъде претендирано и
предоставено единствено и само от добросъвестните участници по веригата
доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето от страна на
органите по приходите на обективни данни, че лицето претендиращо право на
приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която претендира
право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при която
реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е
доказано, а настоящият случай не е такъв.
Добросъвестността във всички случаи
предполага знанието у получателя, че стоката реално е преминала на негово
разпореждане, съответно, че услугата е извършена от издателя на фактурата, а
при събраните в хода на ревизията и на съдебното производство
доказателства, това не изглежда да е така.
В тази
връзка следва да се посочи, че макар само́ по себе си всяко от
установените при ревизията обстоятелства да не е самостоятелно и достатъчно
основание да се откаже правото на данъчен кредит, всички те – неоткриването на доставчиците при насрещните
проверки, липсата на счетоводни документи, от които да се установи дали са
разполагали със стоки от същия вид и количества като фактурираните, липсата на
доказателства за действителното предаване на материалите на получателя, липсата
на безспорни доказателства за извършени реални разплащания, дерегистрацията
на доставчиците на основание чл.176 от ЗДДС, приспадането на ДДС от доставчици
с рискови профили – ценени в съвкупност, сочат на изкуствено създадена
стокова верига, по която неправомерно се начислява и приспада ДДС, и
потвърждават извода на органите по приходите, че доставките не са реално
извършени.
По изложените
съображения настоящият състав преценява, че в хода на ревизионното производство
са установени безспорни обективни данни, за това че правото на приспадане по
процесните фактури е упражнено с цел злоупотреба.
В подкрепа на този извод следва да
се посочи, че с Решение от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г., т.48, СЕС е
приел, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и
всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното
събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране
на общата система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото на Съюза
не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно
съдържание за част от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3 март
2004г. по дело Transport Service, C‑395/02,
точка 30. Аналогично, с Решение от 28 юли 2016г. по дело С-332/15, Astone, точка 56 е
прието, че липсата на представени справки-декларации
за ДДС, както и липсата на счетоводна отчетност, които биха позволили
прилагането на ДДС и контрола върху него от данъчната администрация, и липсата
на регистрация на издадените и изплатени фактури могат да възпрепятстват
правилното събиране на данъка и следователно да застрашат доброто функциониране
на общата система на ДДС. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите
членки да считат такива пропуски за част от данъчна измама и в този случай да
не допускат освобождаване.
По така изложените съображения
настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на органите по
приходите, че ДДС по процесните фактури е начислен и приспаднат неправомерно,
поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция „ОДОП“-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представително е реално
осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи
съобразно обжалвания материален интерес – 55108,76лв., по реда на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер на 2183,26лв.
Тъй като настоящото решение се
постановява след повторно разглеждане на делото в изпълнение на отменително решение на ВАС, настоящият състав дължи произнасяне
по заявените искания за разноски, във всички проведени съдебни производства
преди делото, в което решава спора, вкл. за касационното производство на
основание чл.226, ал.3 от АПК.
Ответникът е претендирал разноски
както при предходното разглеждане на спора по адм.д.
№ 1462/2019г., така и пред ВАС, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 6549,78лв. – по 2183,26лв. за
всяка инстанция.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VIII-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „СЕНТЕРЕТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Дрин № 53, ет.2,
ап.3, представлявано от управителя С. С. Х., против РА №
Р-03000318004580-091-001/11.02.2019г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 52/24.04.2019г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ - Варна, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит по
доставки от „Крас - транс - БГ“ ЕООД, „Столини“ ЕООД,
„КБ Трейд импорт - експорт“ ЕООД и „Соф Сити АБВ 01“ ЕООД, за д.п. м.07.2015г. - м.09.2016г. вкл., на дружеството са
установени задълЖ.я за ДДС общо в размер на 42867,77лв. и лихви в размер на 12240,99лв., по периоди и в размери,
както следва: за м.07.2015г. - 2003,33лв. и лихви 710,93лв; за
м.08.2015г. - 711,67лв. и лихви
246,41лв; за м.09.2015г. -3260,00лв. и лихви 1101,55лв; за
м.10.2015г. - 2041,67лв. и лихви 671,13лв; за м.11.2015г. -
2058,33лв. и лихви 660,56лв; за м.12.2015г. - 3121,67лв. и лихви
974,89лв; за м.01.2016г. - 3150,01лв. и лихви 955,71лв; за
м.02.2016г. - 2830,84лв. и лихви 836,83лв; за м.03.2016г. -
3095,84лв. и лихви 888,48лв; за м.04.2016г. - 2816,67лв. и лихви
784,86лв; за м.05.2016г. - 2191,67лв. и лихви 591,81лв; за
м.06.2016г. - 2870,00лв. и лихви 751,04лв; за м.07.2016г. - 2233,33лв.
и лихви 564,58лв; за м.08.2016г. - 3229,17лв. и лихви 789,42лв; за
м.09.2016г. - 7253,57лв. и лихви 1712,79лв.
ОСЪЖДА „СЕНТЕРЕТО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Дрин № 53, ет.2, ап.3, представлявано от управителя
С. С. Х. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна, юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер
на 6549,78лв.
(шест хиляди петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: