Решение по дело №2453/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1272
Дата: 13 октомври 2016 г. (в сила от 13 октомври 2016 г.)
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20165300502453
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1272

 

Гр. Пловдив, 13.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ  граждански състав в закрито заседание на 13.10.2016г в състав:

                                                                                                                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                               ПОЛИНА БЕШКОВА

 

разгледа докладваното от съдията Бешкова ч. гр. д. № 2453 по описа на съда за 2016 г. и взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 29334/07.10.2016г от Г.Г.Г. ЕГН ********** и Н.Г.Г. ЕГН ********** – длъжници по изп. д. № 20138190401479 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819 против постановление от 13.09.2016г за възлагане на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.506.1087.1.1 по КККР на гр. Пловдив, представляващ апартамент с адрес: гр. Пловдив ул. **** 

        В жалбата се твърди, че наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Правят се следните доводи: в публичната продан и в наддаването е участвало лице, което попада в забраната на чл. 490 ГПК вр. чл. 185 ЗЗД; взискателят не е спазил срока по чл. 494, ал. 1 ГПК  за подаване на искане за извършване на нова продан; обявеният за купувач на имота - Зона пропърти ООД, не е внесъл задатъка, а впоследствие и продажната цена в срок; имотът не е възложен на най – високата цена, тъй като ЧСИ не е съобразил данъчната оценка на имота в нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответната страна по жалбата – Българо – американска кредитна банка АД, /взискател в изпълнителното производство/, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирани лица /длъжници в изпълнителното производство/ срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 3 ГПК /постановление за възлагане/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК легитимираните според тази разпоредба лица могат да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена.

Първият довод в жалбата е, че в публичната продан и в наддаването е участвало лице, което попада в забраната на чл. 490 ГПК вр. чл. 185, ал. 1, б. Б ЗЗД, тъй като съдружник в търговското дружество, обявено за купувач, е А.Т.Б. вписан като адвокат в Адвокатска колегия – Пловдив.

Този довод не може да бъде споделен по следните съображения:

Според чл. 490, ал. 1 ГПК длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването. При нарушаване на тази забрана проданта е недействителна /чл. 490, ал. 2 ГПК/. Според чл. 185, б. Б ЗЗД не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

 

 

 

 

Доводът за недействителност на проданта е неоснователен, тъй като Зона пропърти ООД не попада в кръга лица, на които законът забранява да бъдат купувачи. Доколкото се касае до забранителна правна норма, която установява изключение от общото правило за равнопоставеност на субектите в гражданския оборот, тя не може да бъде тълкувана разширително, като се държи сметка за професията и длъжността на съдружниците в дружеството – купувач. Неоснователен е и доводът, че имотът е придобит от „подставено лице“ на лицата, за които важи цитираната забрана. В тази връзка следва да се посочи, че и да бъдат събрани исканите от жалбоподателя доказателства, те не биха могли да доведат до категоричен извод, че имотът е придобит от друго лице. Това е така, защото и да се установи, че дружеството не притежава ликвидни средства за закупуване на имота, това не означава безусловно, че действителният купувач на имота е друго лице, на което е забранено да участва в публичната продан. Дори продажната цена да е платена от трето лице, напълно е възможно тя да е предмет на други вътрешни отношения между платеца и дружеството, обявено за купувач на имота – напр. договор за заем, дарение, новация и т.н. Поради това доказателствените искания на жалбоподателя – като неотносими към предмета на спора, ще се оставят без уважение.

Неоснователен е и вторият довод в жалбата, че взискателят не е спазил срока по чл. 494, ал. 1 ГПК за подаване на искане за извършване на нова продан. Видно от обратна разписка на л. 634 от приложената преписка взискателят е уведомен за нестанала първа след нова оценка публична продан на 23.06.2016г, от когато е започнал да тече 1 – седмичният срок по чл. 494, ал. 1 ГПК. На 30.06.2016г, т.е. в срок, по електронна поща е постъпила молба от взискателя /л. 635/ за насрочване на втора по ред публична продан с указание, че оригиналът на молбата се изпраща по пощата. Такава действително е постъпила на 04.07.2016г, което налага изводът, че срокът е спазен.

Не може да се сподели и доводът, че обявеният за купувач на имота - Зона пропърти ООД, не е внесъл задатъка, а впоследствие и продажната цена в срок. Към наддавателното предложение на дружеството на л. 668 е приложено платежно нареждане за кредитен превод от онлайн банкиране за нередена по сметка на ЧСИ сума за задатък по изпълнителното дело с вальор от датата на внасяне на наддавателното предложение и референция за осчетоводяване. Едновременно с това на л. 665 е приложен отчет по сметка на ЧСИ, видно от която наредената сума е постъпила по сметката на ЧСИ на същата дата – 08.09.2016г. Сходно е положението и с плащането на продажната цена. Представени са платежни нареждания за доплащане на цената и таксата по т. 23 ТТЗЧСИ за изготвяне на постановление за възлагане /л. 673 и 674/, като видно от извлечението от специалната сметка на ЧСИ наредената сума е постъпила при получателя /л. 677/ в срока за това.

 Неоснователен е и последният довод в жалбата, че имотът не е възложен на най – високата цена, тъй като ЧСИ не е съобразил данъчната му оценка в нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК.

Според чл. 485, ал. 2 ГПК началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Процесната публична продан обаче не е първа /първата е проведена още през 2013г, когато още не е в сила редакцията на чл. 485, ал. 2 ГПК/, а дванадесета по ред, поради което този текст на закона е неприложим. Според мотивите към т. 9 на ТР 2/2013, ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена – чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продани, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл. 468 ГПК. Невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата стойност (за нуждите на първата продан) не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот или използваните начини (например пазарен, приходен и други) и методи на остойностяване (например метод на пазарните аналози, на приходите, метод за определяне на ликвидна цена и други) не са подходящи. Тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното остойностяване на имота до искането за нова трета по ред продан налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния район, състоянието и вида на имота, способността имотът да се продаде в сравнително кратки срокове, да се съобразят евентуално настъпилите инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността на имота по реда на чл. 468, ал. 2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по правилото на чл. 468, ал.1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето на нова начална цена не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а  предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. Поради това данъчна оценка на имота в случая не е необходима и това доказателствено искане ще се остави без уважение.

        Предвид изложеното обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

        При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата сумата от 200 лв – разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 11 от Наредбата/.  

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 29334/07.10.2016г от Г.Г.Г. ЕГН ********** и Н.Г.Г. ЕГН ********** – длъжници по изп. д. № 20138190401479 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819 против постановление от 13.09.2016г за възлагане на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.506.1087.1.1 по КККР на гр. Пловдив, представляващ апартамент с адрес: гр. Пловдив ул. ****, КАКТО И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ В НЕЯ.

ОСЪЖДА Г.Г.Г. ЕГН ********** и Н.Г.Г. ЕГН ********** да заплатят на Българо – американска кредитна банка АД ЕИК ********* сумата от 200 лв – разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: