№ 22199
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110122110 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 14526/21.02.2011 г., по описа на СГС, подадена от М. Д. Д. срещу Г. Й. Г. за
сумата от 93 805 лв. С Определение от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2219/2011 г. на
СГС, производството е прекратено, поради отводи на всички съдии от СГС и
делото е изпратено на САС за определяне на компетентен съд.
С Определение № 417/21.02.2012 г. по гр.д. № 4503/2011 г. на САС,
делото е изпратено за разглеждане от ОС-Видин.
С Определение № 90/07.03.2012 г. по гр.д. № 140/2012 г. на ОС-Видин,
производството е прекратено поради отвод на съдиите и отново е изпратено на
САС за определяне на компетентен съд.
С Определение № 621/20.03.2012 г. по гр.д. № 950/2012 г. на САС,
делото е изпратено за разглеждане от ОС-Кюстендил. В разпореждане от
05.04.2012 г. по гр.д. № 195/2012 на КОС, исковата молба е оставена без
движение, с указания за отстраняване на нередовности.
С Определение от 17.08.2012 г. по гр.д. № 195/2012 на КОС е оставена
без уважение молба на ищеца за освобождаването му от внасяне на държавна
такса, Актът е потвърден с Определение № 445/19.12.2012 г. по ч.гр.д. №
585/2012 г. на АС – В. Търново, което не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 365/06.06.2013 г. по гр.д. № 1674/2013 г. на ВКС.
С молба вх. № 904/13.02.2013 г. и повторна молба с вх.
№2619/15.04.2013 г. ищецът е заявил, че „намалява исковата си претенция“
на сумата от 1 250 лв. – частичен иск от 93 805 лв. и моли делото да бъде
изпратено за разглеждане от СРС.
С определение от 14.06.2013 г. по гр.д. № 195/2012 г. на КОС, делото е
изпратено по подсъдност на СРС.
С разпореждане от 26.07.2013 г. по гр.д. № 31715/2013 г. по описа на
СРС, искова молба с вх. № 14526/21.02.2011 г., е оставена без движение, с
указания за отстраняване на констатирани нередовности. Разпореждането е
обжалвано с частна жалба, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 13685
по описа на СГС. След отвод на всички съдии, делото е изпратено за
1
произнасяне по частната жалба на Софийски окръжен съд. С Определение №
97/02.02.2017 г., по ч.гр.д. № 56/2017 г., на СОС, частната жалба е оставена без
разглеждане и делото е прекратено. Определението е потвърдено с
Определение № 1476/04.05.2017 г. по к.ч.гр.д. 1593/2017 г. на САС.
С Разпореждане № 20078802/13.02.2023 г. по гр.д. № 31715/2013 г. на
СРС, 42 състав, исковата молба, отново е оставен без движение, с указания за
отстраняване на нередовности.
С молба вх. № 25016477/18.04.2023 г., ищецът е увеличил исковите си
претенции „на по 25 666 лв., от общата искова претенцзия от 75 805 лева – за
неоснователно обогатяване“ и е поискал делото да бъде изпратено на СГС. С
Определение № 20100268/13.08.2023 г. по гр.д. № 31715/2013 г. на СРС,
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност
за разглеждане от СГС.
С Разпореждане № 2456/28.01.2025 г. по гр.д. № 11765/2023 г. на СГС,
исковата молба отново е оставена без движение, с указания за отстраняване на
нередовности, в това число: да конкретизира и уточни искането си към съда
за съдебна защита; да представи доказателства за платена държавна такса за
разглеждането на исковете; да представи искова молба с вх. №
14526/21.02.2011 г., в която не се съдържат обидни и нецензурни думи; да
посочи банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните суми и
да представи писмените доказателства с препис за насрещната страна. С
молба вх. № 19251/17.02.2025 г., ищецът е отново е направил искане за
освобождаването му от държавна такса и е посочил равностойността на
движимите вещи, с която твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно –
сумата от 75 805 лв.; както и месечна наемна цена за част от тях.
С Разпореждане № 5085/25.02.2025 г., съдът е констатирал, че
предходните указания не са изпълнени, а ищецът е въвел нови фактически
твърдения относно основанието на претенцията от 18 000 лв., поради което
отново е дал указания на ищеца и му е предоставил последна възможност за
поправяне на исковата молба.
С молба вх. № 32327/17.03.2025 г., ищецът отново е посочил стойност на
изброени не индивидуализирани родово определени вещи, както и месечна
наемна цена на част от тях. Посочил е, че исковата молба не съдържа обидни
думи към никого и отново е намалил исковите си претенции на сумата „от
по 24 666 лв. частични искови претенции от така предявените общи искови
претенции“. Поискал е делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС.
С Определение № 5321/18.03.2025 г. по гр.д. № 11765/2023 г. на СГС,
производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на СРС,
въз основа на което е образувано настоящото производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното по-горе намира,
че в случая е налице очевидна злоупотреба с правото на иск, доколкото
ищецът не преследва легитимната цел – търсене на защита срещу
противоправно поведение по гражданскоправен ред. Процесуалното
поведение на ищеца, от момента на депозиране на исковата молба - 21.02.2011
г., до настоящия момент (период продължил над 14 години), категорично
установява целенасочено и тенденциозно превратно упражняване на права.
Въпреки многократните указания, на съдиите-докладчици по образуваните
2
дела, не са отстранени нередовностите на исковата молба, а предявените
искове не са уточнени с посочени: основание, период и размер. Липсва ясен
петитум на исковата молба. Не е заплатена държавна такса, въпреки, че е
налице отказ от освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Не е представена
коригирана искова молба с вх. № 14526/21.02.2011 г., в която да не се
съдържат обидни или нецензурни думи или квалификации. Напротив –
ищецът сочи, че такива липсват, въпреки следното съдържание, което се
открива още на 1 стр. от исковата молба „…И ЧЕ ЕДНА КУРВА И
ПРОСТИТУТКА СЪДИЙКА ОТ СГС ХОДАТАЙСТВУВА СРЕЩУ ВОДЕН
ОТ МЕН И МОИ ФИРМИ ДЕЛА“. Вместо изпълнение на указанията, давани
от предходни докладчици по образуваните дела, ищецът изменя размера на
предявения/ите иск/искове, чрез увеличаване, респ. намаляване на размера им,
което задължава съответния съд, при спазване правилата на родовата
подсъдност, да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото за
разглеждане от компетентния съд. След образуване на ново дело,
недобросъвестното процесуално поведение на ищеца е идентично – при
указания на съда, от негова страна следва изменение на размера на иска, което
поддържа производството по искова молба с вх. № 14526/21.02.2011 г.
неприключило в продължение на 14 години.
Основен принцип на гражданския процес, прогласен в чл. 3 ГПК, е
задължението на страните да упражняват своите процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната
инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои
материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за
добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и
съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Подобно
разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ. Съгласно член 35, § 3 (а) –
Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка
индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата
представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по
смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата
правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на
жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална
жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на
съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява
злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.Latvia/.
Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани
и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на
жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в
съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни
възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others
v. Greece/. В същия смисъл е и разрешението дадено в Решение № 257 от
14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС, съгласно което превратното
упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на
действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият
може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на
3
увреждащата злоупотреба, или и двете. Задължение на съда е да вземе мерки
да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен
срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Настоящият случай е именно такъв.
В тази връзка съдът счита, че не дължи даване на поредни указания за
отстраняване на нередовностите на искова молба от 21.02.2011 г., които биха
повторили неизпълнените указания на предходните съдебни състави,
доколкото от последователното процесуално поведение на ищеца, следва
единствено изменение на иска (исковете), с оглед промяна на родовата
подсъдност.
По съвкупно изложените по-горе съображения, съдът намира, че
предявеният иск е процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде
върната на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. 14526/21.02.2011 г.,
по описа на СГС, въз основа на която е образувано гр.д. № 22110/2025 г. по
описа на СРС, 32-ри състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4