Решение по дело №3107/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1014
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20222230103107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Сливен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103107 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК от И. С. Д. срещу С. З. С., двамата от гр. Сливен, за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от
съвместното им съжителство малолетни деца С. И. Д., ЕГН: ********** и Н.
И. Д., ЕГН: ********** на бащата, определяне на местоживеенето на децата
при бащата, определяне на режим на лични отношения на децата с майката и
осъждане на майката да заплаща на всяко от децата издръжка в размер на по
200,00 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на условия за изменение на размера й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Предявени са и искове с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за
издръжка на всяко от децата за минал период от време от 20.07.2021 г. до
20.07.2022 г. по 160,00 лв. месечно за всяко дете или общо сумата от 3840,00
лв. за двете деца.
Ищецът твърди, че с ответницата заживели на семейни начала през 2008
г. в дома на родителите му в ********* като от връзката си имат родени две
малолетни деца - С., род. на ********* г. и Н., род. на ********* г. До 2017 г.
1
с ответницата живели заедно, но в края на 2017 г. ответницата напуснала
семейството и оставила децата на грижите на бащата и неговата майка.
Ищецът разбрал, че през 2019 г. ответницата заминала за Англия, където
имала ново семейство и очаквала дете. Ищецът описва, че през последните
пет години ответницата рядко се е интересувала по телефона от децата и не
участва в грижите за тях. От друга страна бащата описва, че е осигурил
всичко необходимо за отглеждането и развитието на децата, както от страна
на социално-битови условия, така и емоционално и разполага с необходимия
родителски капацитет да упражнява родителските права спрямо тях. На
изложените основания моли съдът да уважи предявените искове и да присъди
направените по делото разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез
назначения си от съда особен представител - адвокат, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не оспорва, че от
фактическото съжителство на страните са родени двете малолетни деца, но
излага, че липсват доказателства за твърденията на ищеца, че майката не
полага грижи за децата и не осигурява издръжка, нито че в момента се намира
в чужбина, където живее с друг мъж и очаква дете. Изтъква, че самият ищец е
описал, че работи в чужбина, а децата се отглеждат от майка му, поради което
не може да се приеме, че той е по-пригодният родител за отглеждане на
децата. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни, евентуално в случай на уважаването им моли определената
издръжка за всяко от децата да бъде в минимален размер от 177,50 лв., а
претенцията за издръжка за минало време да се отхвърли като неоснователна.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез
който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира
направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат. С оглед събраните по
делото доказателства, особеният представител изразява становище за
основателност на претенцията за предоставяне на родителските права по
отношение на децата на бащата, като моли режимът на лични отношения да
бъде съобразен с този, описан в отговора на исковата молба, а месечната
2
издръжка за всяко от децата да бъде в минималния размер. По иска за
издръжка за минало време предоставя на съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства и социален доклад
от ДСП - Сливен, децата С. И. Д., род. на ********* г. и Н. И. Д., род. на
********* г., са син и дъщеря на ищеца И. С. Д. и ответницата С. З. С., които
са живели във фактическо съпружеско съжителство.
И двете деца са ученици в ОУ „Юрий Гагарин“ - гр. Сливен, съответно
в пети и в първи клас.
Майката е напуснала семейството през 2017 г., като оттогава основните
грижи за децата полага бащата, подпомаган от своята майка.
Констатациите на социалния работник са, че бащата разполага с
необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права спрямо
малолетните деца. Децата са в добро физическо и психическо състояние,
посещават редовно училище и сами са изразили желание да живеят при баща
си. Споделили са, че майка им не ги в търсила, не поддържат контакт. За
отглежане на децата са осигурени много добри жилищно-битови условия, а
бащата може да разчита на помощ от своята майка. Изградена е силна
емоционална връзка между бащата и децата, като бащата е демонстрирал
старание да осигури сигурна, стабилна и спокойна среда за развитие на
децата.
От показанията на разпитаните свидетели А. и А., чиито показания
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви, се
установява по безспорен начин, че майката е напуснала семейството, не
полага грижи за децата, не се интересува от тях. Основни грижи за децата
полага техният баща, който е подпомаган от своята майка. Свидетелите
описват, че ищецът работи в Германия, за да осигурява средства за
семейството, но когато се връща в България по празници, за периоди между
един и три месеца, същият се грижи много добре за децата, купува им дрехи и
други необходими вещи, води ги на почивка, на море. Свид. А. изтъква, че
децата ходят редовно на училище, добре облечени са. Свидетелите описват, че
откакто е напуснала семейството, майката не е търсила контакт с децата, не е
3
давала средства за издръжка. Свид. А. излага, че знае от познати, че майката
работи в Англия.
Общоизвестна е информацията, че считано от 06.04.2022 г.
минималната часова ставка във Великобритания за работещи лица над 23
годишна възраст, в която група попада ответницата, е 9,50 паунда на час.
Тоест, средно месечната заплата в Англия, ако се вземе предвид стандартно
8-часов работен ден и 20 работни дни в месеца, възлиза на 1520 паунда или
3411,46 лв.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Молбата, въз основа на която е образувано производството по делото, е
процесуално допустима, а по същество изцяло основателна и доказана.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна
администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар
и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило
значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния
кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето
на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се
държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита
личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси
на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.
Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
4
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на
родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са
задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на
децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези
обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са
възпитателските качества и моралния лик на родителите.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха
по-добри възпитателски качества именно у бащата на децата. Бащата полага
необходими и адекватни грижи за правилното възпитание на децата, като
може да разчита безрезервно и на помощта на своите близки в отглеждането
им. Жилищно-битовите и материални условия на живот, които бащата е
осигурил са много добри.
Тъй като упражняването на родителските права и свързаното с него
местоживеене на децата при този родител изисква за тях да се полагат
ежедневни грижи, свързани с тяхното отглеждане, изхранване, възпитание и
обучение, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, се
установи в по-висока степен родителският капацитет на бащата да полага
именно ежедневните грижи за децата и възпитанието им.
От друга страна, майката се е дезинтересирала напълно от своите деца и
грижите за тях. Същата не е търсила контакт с децата откакто е напуснала
семейството през 2017 г., не е изпращала подаръци, нито средства за
издръжка. Посочените обстоятелства разкриват безотговорността й като
родител, за разлика от бащата, който е поел изцяло грижите за децата и
тяхното отглеждане и възпитание.
Ето защо съдът намира, че следва да предостави упражняването на
родителските права спрямо децата С. и Н. на бащата и да определи
местоживеенето им при него, а на майката, според становището и на двете
страни, да определи свободен режим на лични отношения с децата, както и
задължителен такъв, който да задоволи нуждата на децата от пълноценно
общуване и с двамата родители, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с
преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на
бащата, на Коледа всяка четна година децата да прекарват при майката, а
5
всяка нечетна - при бащата, на Нова година всяка нечетна година децата да
прекарват при майката, а всяка четна - при бащата, Пролетната ваканция
всяка четна година децата да прекарват при майката, а всяка нечетна година -
при бащата.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права
спрямо децата на бащата, то майката следва да бъде осъдена да заплаща на
всяко от децата чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка.
Като отчете, че нуждите на децата С. и Н. не се отличават от тези на всяко
дете на тяхната възраст и са основно за храна, битови нужди, дрехи, обувки,
книги и училищни пособия, социални и културни развлечения, то съдът
намира, че са необходими и достатъчни средства за издръжката на всяко от
децата от около 400,00 лв. месечно.
Предвид обстоятелството, че и двамата родители са здрави и работят,
съдът намира за справедливо родителите да поемат поравно издръжката на
децата или по 200,00 лв. месечно за всяко дете.
Установи се от показанията на свид. А., че ответницата работи в
Англия, поради което съдът следва да определи размера на издръжката на
базата на минималното месечно възнаграждение в Англия, което се равнява
на около 3400 лв. Ето защо заплащането на издръжка за всяко от децата в
определения от съда размер не би довело до особени затруднения у
ответницата.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 127, ал. 2 СК
следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство
за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би
следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време
поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.
6
Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на
издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е
осигурявала издръжка на децата през процесния минал период от 12 месеца
от 20.07.2021 г. до 20.07.2022 г. В хода на производството се установи, че
през този период непосредствени грижи за децата е полагал бащата,
подпомаган от неговата майка, поради което и издръжка за този период
следва да се дължи от майката в определения вече месечен размер от по 200
лв. за всяко дете, тъй като не се установи по делото през процесния период
децата да са имали по-различни специфични нужди, налагащи по-висок,
съответно да не са се нуждаели от извършването на конкретни разходи,
налагащи определяне на по-нисък размер на дължимата издръжка. Тъй като
обаче ищецът претендира по-нисък размер на издръжката за минало време от
по 160 лв. месечно за всяко дете, то и предявеният иск за издръжка за минало
време от 12 месеца преди подаването на исковата молба или за периода от
20.07.2021 г. до 20.07.2022 г. следва да бъде изцяло уважен в пълния
претендиран размер от по 160 лв. месечно или общо за сумата от по 1920,00
лв. за всяко дете.
Относно разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ищеца сумата от 930,00 лв., представляваща направените по
делото разноски в общ размер, от които 30,00 лв. - заплатена държавна такса,
500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие (на л. 7 от делото) и 400,00 лв. -
заплатен депозит за особен представител.
Родителят, задължен за заплащането на издръжката, следва да бъде
осъден и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се заплащат от съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, да
заплати държавна такса в размер на 4 % върху сбора на тригодишните
платежи на общата месечна издръжка за децата или 576,00 лв., както и 153,60
лв. държавна такса по иска за издръжка за минал период от време по чл. 149,
вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149, вр. чл. 143,
7
ал. 2 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца С. И. Д., ЕГН: ********** и Н. И. Д., ЕГН: ********** на
бащата И. С. Д., ЕГН: **********, с адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата С. И. Д., ЕГН: ********** и Н.
И. Д., ЕГН: ********** да бъде при бащата И. С. Д., ЕГН: ********** на
адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ на майката С. З. С., ЕГН: **********, с адрес *********
СВОБОДЕН режим на лични отношения с децата С. И. Д., ЕГН: **********
и Н. И. Д., ЕГН: ********** и ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на
неделния ден с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с
годишния отпуск на бащата; Коледните празници всяка четна година децата
да прекарват при майката, а всяка нечетна - при бащата; Новогодишните
празници всяка нечетна година децата да прекарват при майката, а всяка
четна - при бащата; Пролетната ваканция всяка четна година децата да
прекарват при майката, а всяка нечетна година - при бащата.
ОСЪЖДА майката С. З. С., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете С. И. Д., ЕГН: **********, чрез неговия
баща и законен представител И. С. Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 200,00 лв. /двеста лева/, считано от датата на исковата молба -
20.07.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА майката С. З. С., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете Н. И. Д., ЕГН: **********, чрез нейния
баща и законен представител И. С. Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 200,00 лв. /двеста лева/, считано от датата на исковата молба -
20.07.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на
8
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА майката С. З. С., ЕГН: **********, с адрес ********* на
основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете
С. И. Д., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител И. С.
Д., ЕГН: **********, сумата от 1920,00 лв. /хиляда деветстотин и двадесет
лева/, представляваща издръжка в общ размер за периода от 20.07.2021 г. до
20.07.2022 г.
ОСЪЖДА майката С. З. С., ЕГН: **********, с адрес ********* на
основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете
Н. И. Д., ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител И. С.
Д., ЕГН: **********, сумата от 1920,00 лв. /хиляда деветстотин и двадесет
лева/, представляваща издръжка в общ размер за периода от 20.07.2021 г. до
20.07.2022 г.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Д., ЕГН: **********, с адрес
********* сумата от 930,00 лв. /деветстотин и тридесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Сливен сумата от 729,60 лв.
/седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
държавна такса в общ размер по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9