РЕШЕНИЕ

№ ...13

гр. Самоков, 03.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 416 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

И.С.М. ***, е предявил срещу И. Д. Г. - М. (за която в хода на делото е установено, че няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България), иск за прекратяване на брака помежду им чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищецът изрично е посочил, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината за това състояние на брачната връзка. Поискал е да му бъде предоставено ползването на семейното жилище след развода, както и ответницата да носи предбрачното си фамилно име Г..

Ищецът твърди в исковата молба, че сключил с ответницата граждански брак на 03.12.1999 г. От брака страните нямали родени деца. Около една година след сключване на брака ответницата заминала за Русия с мотива, че има проблеми с детето си от предишния си брак и оттогава не се завърнала в България, като от 2001 г. страните не поддържали връзка дори по телефона. Ищецът сочи, че няма сведения къде се намира ответницата понастоящем. Изтъква, че продължилата повече от 17 години до предявяване на иска фактическа раздяла между съпрузите е довела до опразване на брачната връзка от необходимото й съдържание, поради което бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и продължаването на съществуването му е ненужно и неоправдано.

В срока по чл. 131 от ГПК адвокат Е.А., назначена на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК за особен представител на ответницата, е представила писмен отговор на исковата молба, в който изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основава иска, по същество не са оспорени. Не са оспорени и отправените от ищеца до съда искания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Лилия Димитрова, поддържа иска. Ищецът лично заявява, че семейното жилище – предмет на искането му, представлява едноетажна къща с двор на адрес с. Бели Искър, Община Самоков, ул. „17-та” № 12.

Пред съда особеният представител на ответника поддържа становището си в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Искът е на общо основание допустим, а по същество е основателен.

Видно е от представения по делото дубликат от удостоверение за сключен граждански брак, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 03.12.1999 г. в гр. Самоков, за което е съставен акт за граждански брак № 156/03.12.1999 г. на Община Самоков. При сключване на брака съпругата е приела фамилно име Г. - М.. Страните нямат родени от брака деца.

Свидетелят Георги Радойков сочи, че непосредствено след сключване на брака между страните през 1999 г. те заживели в къща на ищеца в с. Бели Искър, Община Самоков. Около 2 години по-късно ищцата заминала за Русия и оттогава не се е връщала в България. Съдът кредитира показанията на свидетеля. Същият често посещава къщата си в с. Бели Искър, живее там през лятото ежегодно, самият той не е виждал ответницата в селото след заминаването й за Русия през 2001-2002 г., а и ищецът, с когото той постоянно общува, му е споделял, че след заминаването си ответницата не се е връщала в България и не му се е обаждала. Всички тези обстоятелства обосновават у съда извод, че показанията на свидетеля не са единствено производни, а и възпроизвеждат негови лични възприятия за сочените факти. Житейската достоверност на тези показания се потвърждава от обстоятелството, че свидетелят има непосредствени впечатления за отношенията между страните, тъй като е техен кум, без това да представлява индиция за заинтересуваност на свидетеля в полза на ищеца или във вреда на ответницата, още повече че показанията му не са опровергани от никакви други доказателства.

Така от показанията на св. Радойков се установява, че в продължение на повече от 17 години до предявяване на иска страните са в трайна и непрекъсната фактическа раздяла. Тя е довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между съпрузите, като същата е опразнена от всякакво нейно съдържание и формалното продължаване на съществуването й е неоправдано както за съпрузите, така и за обществото. Поради това сключеният между ищеца и ответницата граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен с развод.

По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака поради липсата на искане за това от която и да е от страните.

При неоспореното наличие на предпоставките по чл. 56, ал. 1, изр. първо от СК ползването след развода на семейното жилище, представляващо едноетажна къща с двор на адрес с. Бели Искър, Община Самоков, ул. „17-та” № 12, следва да се предостави на ищеца.

Съдът не е сезиран с искане от страна на ответницата да запази брачното си фамилно име Г. - М.. Поради това и в съответствие с чл. 53 от СК съдът следва да уважи искането на ищеца след развода тя да не го запази, а да възстанови предбрачното си фамилно име Г..

Както с исковата молба, така и в хода на производството, ищецът не е поискал ответницата да му заплати сторените от него разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер на 20 лв. Тази държавна такса се определя с решението по делото, т. е. разноски за внасянето й не са направени от която и да е от страните до настоящия момент в хода на производството, поради което носителят на задължението за внасянето й не може да се определи по реда на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Ответницата е без постоянен и настоящ адрес в Република България и няма данни същата да притежава имущество в страната. Поради това осъждането й за заплащане на тази държавна такса съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК е безпредметно. Таксата следва да се понесе от ищеца, който би могъл да я претендира от ответницата по реда на чл. 248 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от СК, БРАКА, сключен на 03.12.1999 г. в гр. Самоков с акт за граждански брак № 156/03.12.1999 г. на Община Самоков между И.С.М., с ЕГН ********** и И. Дмитриевна Г. - М., родена на *** г., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ПРЕДОСТАВЯ на И.С.М., ЕГН ********** ползването след развода на семейното жилище, представляващо едноетажна къща с двор на адрес с. Бели Искър, Община Самоков, ул. „17-та” № 12.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилното име – Г..

ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 20,00 лв. /двадесет лева/, представляваща държавна такса по иска за развод при решаване на делото, както и сумата 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

За присъдената в полза на Самоковския районен съд сума да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: