№ 30842
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110121610 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 120575/21.12.2023г. на СГС,
уточнена с Молба, вх. № 122191/29.12.2023г. на СГС, Молба, вх. № 4769/16.01.2024г. на
СГС, Молба, вх. № 22638/26.02.2024г. на СГС, и Молба, вх. № 152059/09.05.2024г. на СРС.
Образуваното гр.д. № 14300/2023г. на СГС е прекратено, като делото е изпратено по
подсъдност на Софийския районен съд, където е образувано като гр.д. № 21610/2024г. на
СРС и е разпределено за разглеждане на 173 състав на I ГО.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 15 октомври 2024г.
Час: 10:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът К. А. Б. е предявил срещу ответницата М. В. К. иск с правно основание по
чл. 109 ЗС за осъждането ù да преустанови действията си по ограничаване на достъпа
до ищеца до портиерското помещение на сградата, находяща се в град София, ул.
„Липа“ № 14, представляващо фактически кухнята и част от коридор/тоалетна, общо с
площ около 10 кв.м., съставляващи понастоящем част от апартамент № 1 на първия
етаж на сградата, като ответницата снабди ищеца с ключове за входната врата на
апартамент № 1 и предостави достъп до описаното портиерско помещение, находящо се
в апартамент № 1. Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че е
собственик на апартамент № 2 в сградата. Съгласно нотариалния акт за имота си ищецът
придобил и права върху общите части на сградата, включително изрично посочено там
портиерско помещение. Това помещение се намирало на първия етаж на сградата – имот с
1
идентификатор 68134.901.695.1.1. Собственикът на същия обаче не допускал ищеца до него
и ограничавал правата му като собственик върху общите части на сградата. Твърди, че
апартаментът на ответницата бил със смесено предназначение и статут на портиерско
помещение, в частност кухнята му. В сградата нямало друго помещение, което би могло да е
портиерско. Кухнята на този апартамент обаче гледала към входа на сградата, а преди от нея
към партера е имало прозорче, което било зазидано и пред него бил поставен шкаф, за да се
скрият следите. Този апартамент се различавал от другите нагоре в сградата по това, че няма
балкон на кухнята си, следователно предназначението му е различно от това на останалите
жилища. Според нотариалния си акт ищецът имал 77,26 кв.м., но на практика били 57,26
кв.м., което значело, че 20 кв.м. се отнасят към общи части. Дядо му винаги имал ключ от
портиерското помещение, но малко преди кончината му той бил поискан от предишните
собственици на ап. 1. Щом разбрали, че се води дело за това, продали апартамента на
ответницата. Портиерско помещение било описано и в нотариалните актове за другите
апартаменти в сградата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. В. К. чрез адв. Ж. Н. – АК-София, е
подала Отговор, вх. № 223125/08.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че и тя, и ищецът, са собственици на самостоятелни обекти в
сградата на ул. „Липа“ № 14 в град София. Тя обаче никога не е имала портиерско
помещение, както се установявало от плановете на сградата. На партерния етаж, където били
апартаментите на ответницата и ищеца не съществувало помещение, което да е отделено от
двата обекта, да е портиерно или да е кръстено така. Нотариалните актове за собственост на
апартаментите в сградата били от 1963г., като били изработени по шаблон с предварително
отпечатани текстове, като в празните места били попълвани само данните на собствениците
и имотите. Претенциите на ищеца били плод на записаното в шаблонна бланка и резултат от
заблуда за съществуването на портиерско помещение, каквото в сградата никога не било
проектирано.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 109 ЗС е за ищеца. Същият следва при пълно и главно доказване да установи,
че притежава право на собственост върху недвижим имот в сградата, съответно върху
определен дял от общите части на същата, че в сградата има портиерско помещение, което
съставлява обща част, че същото попада в рамките на апартамент № 1, притежаван от
ответницата, както и че същата противозаконно отказва достъп до това помещение на ищеца
за реализация на правото му на достъп до общите части на сградата, като по този начин се
създават пречки за ищеца да упражнява в пълна мяра правото си на собственост. Извън това
в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че ищецът притежава апартамент № 2, а ответницата –
апартамент № 1, в сградата, находяща се в град София, ул. „Липа“ № 14.
По доказателствата:
УКАЗВА на ищеца да завери съобразно изискванията на чл. 183 ГПК /текст „вярно“
2
или „вярно с оригинала“ и подпис/ приложените към Молба, вх. № 122191/29.12.2023г. на
СГС, писмени доказателства. При неизпълнение същите няма да бъдат приети като
доказателства по делото. ДОПУСКА останалите представени по делото писмени
доказателства, като относими, допустими и необходими за решаването на правния спор.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че ищецът притежава апартамент № 2, а ответницата –
апартамент № 1, в сградата, находяща се в град София, ул. „Липа“ № 14.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза, което, като се запознае с материалите по делото, прегледа строителната
документация на сградата и направи оглед на място, да отговори на следните въпроси:
1. Предвидено ли е строителните книжа на сградата съществуването на
портиерско помещение, къде се намира то, изградено ли е фактически и къде?
2. Ако има такова портиерско помещение, къде се намира то, съответно съвпада ли
по някакъв начин изцяло или частично начин с площта на апартамент № 1
/идентификатор 68134.901.695.1/?
3. Има ли апартамент № 1 излаз към входната врата на сградата и как е решен той,
съответно има ли и налице ли са следи да е имало, включително съобразно проектите
на сградата, вътрешно прозорче от кухнята на апартамент № 1 към партера на
сградата?
4. Каква е площта на апартамент № 2, на апартамент № 1 и на кухнята на
последния фактически /при измерване на място/?
5. Отговаря ли апартамент № 1 на строителните и нормативни изисквания за
самостоятелен обект при включване или изключване на площта на кухнята му? Налице
ли са данни /документални и фактически/ за предходно присъединяване на площи и
помещения към апартамент № 1?
НАЗНАЧАВА за вещо лице ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ СТОЯНОВ, специалност:
архитектура, пълна проектантска правоспособност, тел. 0882 502 814, 0889 282 563.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в размер
на 450,00 лева, платимо ищеца в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ
вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да
депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи
само след внесен депозит. При невнасяне на депозита определението за допускане на
изслушване на вещо лице ще бъде отменено.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответницата да окажат пълно съдействие на вещото лице
за изготвяне на заключението му, включително, но не само, да му осигурят възможност
за оглед на имота и да му представят строителни книжа. При неизпълнение съдът може
да приложи чл. 161 ГПК!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на вещо лице по
останалите поставени от него въпроси, включително по формулирания от него начин,
доколкото същите са свързани не с факти, а с предположения, нямат връзка с делото и/или се
отнасят до правни/фактически изводи, за които не са необходими специални знания.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не стори
това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
3
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако
електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или
несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага
се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4