Присъда по дело №518/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 48 от 13.10.2022г. по НОХД № 518/2021г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура Бургас, ТО Несебър, обвинителен акт срещу подсъдимия Т.В. за това, че на
03.08.2013 год., нанесъл удар с нож в областта на корема на ИВ. Р. В. от гр.София, с което му
причинил прободно-порезни наранявания в коремната кухина, довели до наранявания на тънко и
дебело черво, представляващи средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото се доказа по безспорен начин. Намира, че в
тази насока са показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, разпознаване на лица, заключението на назначените съдебно-
медицински експертизи, протокол за доброволно предаване и оглед на местопроизшествието.
Сочи, че деянието е извършено при пряк умисъл. Развива съображения в тази насока. Излага, че
поведението от страна на извършителя представлява явно демонстративно неуважение и
пренебрежително отношение към елементарните общоприети правила за поведение и човешката
личност. При определянето размера на наказанието, моли да се имат предвид принципът за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК. Предлага да се определи
наказание в размер на 2 години Лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 НК да се отложи за срок от 3 години. Моли за присъда в този смисъл.
Защитникът на подсъдимия не оспорва установените по делото фактически обстоятелства.
Изостря вниманието на съда върху обстоятелството, че подсъдимият е консумирал известно
количество алкохол, а виждайки и преценявайки агресивността на подсъдимия, пострадалият В. не
е преценил, че трябва да се въздържа от провокативни изявления. Обръща внимание, че след тази
случка В. се е лекувал, оправил се е, бил е добре. Намира, че са събрани данни за изразено
съжаление от ВЛ. Т. за извършеното. Моли наказанието да се определи при смекчаващи вината
обстоятелства - до 1 година Лишаване от свобода, с изпитателен срок в размер на 3 години. Счита,
че такова наказание ще изиграе своята роля по отношение на специалната превенция на
наказателния закон и ще послужи като предупреждение за неговия подзащитен, в бъдеще да се
въздържа от такива деяния.
Подсъдимият, поради задочно протичане на производството, не заема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.В. - роден на ****** год. в К., живущ в гр.********А, К. гражданин,
неженен, неосъждан, средно образование, безработен, ЕГН:**********. С Присъда № 106 от
19.11.2015г. по НОХД № 15854/2014г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 05.12.2018г., на
подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на
което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3 години. Със заповед
№ 5364з-540 от 07.03.2019г. на Влазним била наложена принудителна административна мярка
„Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“, като на 03.01.2020г. му
било отказано влизане на територията на Република България през ГКПП – Гюешево на основание
сигнал за забрана за влизане или пребиваване на територията на Шенген, въведен от Кралство
Испания (видно от писмо от МВР, дирекция „Миграция“ на л. 8 от том IV от ДП).
В началото на август 2013г. пострадалият И.В. (впоследствие починал – на 13.09.2019г.)
бил на почивка на територията на к. к. „Слънчев бряг“, заедно с тогавашната си съпруга – св. В.а и
нейното внуче. Те били заедно със свои приятели – подсъдимият Т., съпругата му А. и тяхното
дете. За рождения ден на Т.В. – на 02.08.2013г., те отишли заедно на ресторант Б. в гр. *****. С тях
били и свидетелите К.Б. и Н.В. (приятели на И.В.). С компанията било и лицето А.М. – приятел на
Т.. Свидетелите В. и Б. си тръгнали по-рано от ресторанта, а останалите от компанията
продължили празненството. Тъй като Т. искал да остане до по-късно в ресторанта, а съпругата му
А. отказала, между тях възникнало спречкване. След 00:00 часа, вече на 03.08.2013г., всички си
1

тръгнали от ресторанта, като И.В. управлявал автомобила си марка БМВ 7 (с рег. № ****), на
предната седалка до него бил А.М.. На задна дясна седалка се намирал подсъдимият Т., до него
била съпругата му А. с детето, а зад шофьора В. седнала св. В.а, с внучето си. Те се насочили от гр.
***** към квартирата си в к. к. „Слънчев бряг“. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние
и продължил своя спор със съпругата си. Както управлявал автомобила И.В. изведнъж натиснал
спирачката, спрял автомобила, излязъл от него, заобиколил и отворил вратата от страна на
подсъдимия, изкарал го от автомобила и го ударил няколко пъти. Тъй като останалите пътници се
развикали, че В. не може да остави Т. на улицата, той отново се качил в автомобила и продължил
движението, като Т. заел същото място. След като В. продължил управлението на автомобила, в
района на бензиностанция „Л.“, подсъдимият извадил нож и се пресегнал през съпругата си, като
намушкал И.В. в областта на корема. В. казал „Тоя ме намушка“ и спрял автомобила, като вътре
започнало боричкане между тях. Съпругата на Т. – А., успяла да вземе двете деца и побягнала от
мястото. Св. В.а се опитала да ги разтърве. В един момент подсъдимият избягал, а в автомобила
останали св. В.а и пострадалият И.В., който казал, че е много наръган. От св. В.а бил подаден
сигнал на тел. 112, но тъй като линейката се забавила, бил спрян случайно преминаващ човек –
К.П., който помогнал за транспортирането на В. до медицинско заведение. Ризата на В. била
цялата в кръв и той се държал в областта на корема. Първоначално се насочили към медицински
център в к. к. „Слънчев бряг“, като извикали и свидетелите Б. и В.. В медицинския център св. Б. и
В. възприели, че В. е в тежко състояние, главата му била в кръв, червата му били навън и той ги
придържал. Тъй като в медицинския център в к. к. „Слънчев бряг“ нямало лекар, И.В., св. В.а и
К.П., се насочили към болницата в гр. Бургас – УМБАЛ Бургас, като П. управлявал автомобила.
За транспортирането на И.В. в болницата Бургас бил подаден сигнал, като от болницата
била извършена предварителна подготовка за приемането му. Същевременно сигнал бил подаден
и в ОДЧ при Пето РУ гр. Бургас, с информация, че в гр. Бургас пристига л. а. „БМВ“ със софийска
регистрация, който ще се движи по бул. Ст. Стамболов“ и в който пътува лице, намушкано в к. к.
„Слънчев бряг“. На полицейските служители, които изпълнявали служебните си задължения –
свидетелите Л. и И., било разпоредено да установят автомобила и да го съпроводят до УМБАЛ
Бургас по най-прекия път, тъй като пътуващите не познавали града. Посоченият автомобил бил
забелязан от тях на кръговото кръстовище на хотел „Мираж“ и те му подали ясен сигнал да ги
последва. Водачът ги последвал, а те го съпроводили със светлинен сигнал до болницата. При
пристигането установили, че автомобилът е БМВ с рег. № СА 13 63 ТР, като в него пътували три
лица – К.П., И.В. и св. Соня В.а. В. бил с прободни рани в областта на корема и тялото и целият
бил в кръв. В.а имала прорезни рани по ръцете и била в шоково състояние. Полицейските
служители помогнали В. да бъде вкаран с носилка в спешния център. Пострадалият бил контактен
и постоянно питал къде са децата. Свидетелите Л. и И. провели разговор със св. В.а, като тя им
обяснила на кратко фактическата обстановка. В болницата бил подготвен екип, който оперирал по
спешност В.. Впоследствие била извършена и втора операция.
Междувременно св. Д. – полицейски служител при РУ Несебър, бил натоварен със задачата
да установи извършителя на деянието. На сутринта на 03.08.2013г. Т. бил търсен в квартирата си
но не бил открит. При обход на района на с. Равда и гр. Несебър, на който свидетели станали В. и
Б., около хотелски комплекси между с. Равда и гр. Несебър Т.В. бил установен, като целият бил в
кръв и рани и бил транспортиран с линейка до болнично заведение – МБАЛ Бургас с диагноза
„контузио капитис комоцио церебри“ (където били издадени медицински документи – на л. 133 –
л. 146 от том II от ДП). Докато продължил болничният престой на Т., стаята му била охранявана от
полицейски служители – свидетелите Н. и М..
След инцидента пострадалият В. се възстановил от увреждания, като в даден момент той и
подсъдимия възстановили добрите си отношения.
От изготвената съдебномедицинска експертиза (на л. 155 – л. 158 от делото) се установява,
че вследствие на ударите с нож В. получил прободно прорезна рана в горния етаж на корема, в
дясно, с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие, подлежащата мускулатура, външния
перитонеален лист, предната стена на дебелото черво, с две прободно прорезни рани, установено е
изтичане на 500 мл. кръв в коремната кухина. При постъпването на пострадалия в първо
хирургично отделение се установило, че дебелото черво в областта на раната пролабирало през
2

коремната стена, като било проведено оперативно лечение – горна срединна лапаротомия.
Установило се срастване на тънко черво към предна коремна стена, което наложило отстраняване
на срастването и шев на тънките черва. Установени били две рани на хоризонтално разположеното
дебело черво. Поради чревна непроходимост и сраствания между тънките черва на 11.08.2013г.
било проведено повторно оперативно лечение. Вещото лице е заключило, че прободните рани
проникнали в коремната кухина, а нараняванията на дебелото черво представляват увреждане,
което неминуемо би довело до смърт без квалифицирана и своевременно проведена медицинска
помощ. Без повторно оперативно лечение настъпване на смъртен изход също е щяло да бъде
налице. Крайният извод на експерта е, че описаните прободни рани и по специално – остро
настъпилият кръвоизлив, са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Вещото лице е изготвило експертизата на база всички събрани по ДП писмени доказателства (вкл.
медицинска документация на л. 69 – л. 102 от том I от ДП).
От изготвената и приета дактилоскопна експертиза (с протокол № 59 от 18.11.2013г. – на л.
124 – л. 125 от том II от ДП) се установява, че по автомобила БМВ, с рег. № ******* са открити
дактилоскопни следи от А.М. – на преден ляв калник и от И.В. – от външната задна дясна част на
капака за багажника и предна дясна врата.
С протокол от 03.08.2013г. (на л. 27 – л. 28 от том I от ДП) бил документиран извършен
оглед на лек автомобил БМВ с рег. № ******* при който били иззети дактилскопни и биологични
следи, изследва впоследствие от цитираната по-горе експертиза.
За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира в пълнота
показанията на св. В.а, дадени в хода на съдебното следствие. Същите са логични и
последователни и описват в пълнота основните елементи от механизма на изпълнителното деяние,
вкл. времето (датата се установява от соченото обстоятелство, че събитията са се развили вечерта
след рождения ден на Т., а се затвърждава и от съставените писмени доказателства, вкл.
медицински документи) и мястото, където се е разразил инцидентът и начинът, по който
подсъдимият е въздействал (чрез удари с нож в областта на корема) върху телесната
неприкосновеност на пострадалото лице. Св. В.а е пряк очевидец на извършеното деяние, поради
което показанията и в най-пълна степен очертават основните елементи на установената по делото
фактическа обстановка.
Показанията й се потвърждават в пълнота и от останалите доказателствени средства. Както
се посочи – показанията на св. В.а са ясни и точни и установяват голяма част от детайлите на
извършеното. При това положение приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания на свидетелите Л. и И. допълват и потвърждават показанията на св. В.а. Разпоредбата на
чл. 281, ал. 8 от НПК предвижда, че осъдителна присъда не може да се основава само на
показания, прочетени по реда на ал. 4. В тази връзка прочетените показания на свидетелите Л. и И.
не са в основата на постановената осъдителна присъда. Впрочем – относно механизма на деянието
показанията на тези свидетели са вторично доказателствено средство – същите пресъздават
изложени пред тях от св. В.а обстоятелства, касаещи процесния инцидент. В тази връзка
показанията на свидетелите Л. и И. (в частта им, касаеща начина на нанасяне на телесната
повреда) служат единствено за проверка на показанията на св. В.а, като в рамките на тази проверка
съдът констатира, че показанията на св. В.а в пълна степен се потвърждават от показанията на тези
двама свидетели, пред които тя е изложила сходни обстоятелства, като изнесените в хода на
съдебното вследствие. В останалата си част показанията на св. Л. и И., прочетени по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК, установяват етап от фактическата обстановка, свързан с осигуряване на
болничното лечение на пострадалото лице и тяхното участие в него, а този етап се потвърждава от
всички останали доказателства по делото – показанията на св. В.а, св. Б., св. В., изготвените
медицински документи, съдебномедицинската експертиза. Ето защо показанията на св. Л. и И.,
анализирани през призмата на чл. 281, ал. 8 от НПК, не са единственото доказателство, на които
почива осъдителната присъда, а в една тяхна част са вторично за процеса доказателство, което още
веднъж потвърждава първичното такова – показанията на очевидеца Соня В.а, а в другата си част
описват етап от развитието на фактическата обстановка, който се установява с помощта и на
множество други доказателства.
Показанията на свидетелите Б. и В. също спомагат за установяване на обективната истина,
3

тъй като те са възприели състоянието на В., непосредствено след инцидента – пред медицинския
център в к. к. „Слънчев бряг“. От показанията им се установява това негово състояние, както и
обстоятелството, което се потвърждава и от всички останали доказателствени източници, че св.
В.а, пострадалият В. и лицето П. са се насочили към гр. Бургас, с цел да се осигури навременна
медицинска помощ за пострадалия. Показанията на св. Б. и В. също са вторично доказателствено
средство за развитието на самия инцидент, като те потвърждават обстоятелствата (които са
възприели от разказите на св. В.а и на пострадалия – техен приятел) около намушкването, а
именно, че В. е бил намушкан от подсъдимия. Показанията на тези свидетели допринасят за
изясняване на начина, по който подсъдимият е установен сутринта на 03.08.2013г., като в тази част
показанията им се подкрепят от тези на св. Д..
Макар и косвено показанията на св. М. и Н. потвърждават установените по делото факти,
тъй като от тях се установява, че болничната стая на подсъдимия била охранявана по време на
болничния му престой и с това се потвърждават данните, че той е установен като извършител на
деянието на 03.08.2013г. и е престоял в болнично заведение.
От изготвената експертиза от вещото лице Байкушев се потвърждават още веднъж
показанията на св. В.а, тъй като от тях се установяват твърденията й, че и лицето М. е бил в
автомобила по време на инцидента. Посочената експертиза е неразривно свързана и с извършения
оглед на автомобила, при който са намерени и съответните дактилоскопни следи.
Съдът в пълнота кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените
доказателства, обсъдени от вещото лице, като намира, че вещото лице е дало пълно, обективно и
компетентно заключение, включително и при разпита си в съдебно заседание. Както се посочи – от
заключението още веднъж се потвърждава версията за получените от В. травми, като от него се
установяват и обстоятелства, свързани с характера на търпените от него увреждания. Това
заключение е поредното доказателство, което потвърждава показанията на единствения очевидец
на деянието – св. В.а, тъй като описва рани, съответстващи на посочения от нея механизъм на
деянието.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава и от изготвените писмени
доказателства по делото – цитираната медицинска документация, данни за личността на
подсъдимия. Тези доказателства допълват установените факти. От свидетелството за съдимост на
подсъдимия се установяват релевантни факти и обстоятелства, свързани с неговата съдимост.
Всичко изложено до тук мотивира съдът при формиране на фактическата обстановка да
даде вяра в пълнота на показанията на св. В.а, която е единственият разпитан очевидец на
деянието. Поради тази причина показанията й са съществени за установяване на фактическата
обстановка по делото и се кредитират изцяло от съда (с оглед съответствието им с много други
доказателствени източници – показанията на други свидетели, писмени доказателства,
експертизи), за което бяха изложени и съответните съображения.
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
достигна до извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Според чл. 129, ал. 1 НК на наказание подлежи лице, което причини другиму средна
телесна повреда. В чл. 129, ал. 2 НК са изброени уврежданията на здравословното състояние,
които представляват „средна телесна повреда” по смисъла на наказателния закон. Сред тези
увреждания са както нараняванията, които проникват в коремната кухина, така и тези, водещи до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. От фактическа страна по делото безспорно
се установи, че на 03.08.2013 год., в лек автомобил БМВ с рег. № ******* по пътя от гр. ***** към
к. к. „Слънчев бряг“, подсъдимият нанесъл удар с нож в областта на корема на ИВ. Р. В. от
гр.София, с което му причинил прободно-порезни наранявания в коремната кухина, довели до
наранявания на тънко и дебело черво, представляващи средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето временно опасно за живота. По този начин са причинени наранявания,
които са проникнали в коремната кухина на пострадалия, а от съдебномедицинската експертиза се
установява, че са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
4

тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или
страдание. Следва да се има предвид, че засягането на здравето се преценява към момента, в който
е настъпило увреждането. При наличието на различни по вид телесни повреди престъплението е
едно и се квалифицира с оглед най-тежкия резултат. Ето защо от значение за обективната страна на
настоящото деяние са нанесените телесни увреждания, които безспорно (с оглед характера им)
покриват понятието „средна телесна повреда“ по чл. 129, ал. 2 от НК. По делото се установява, че с
поведението си подсъдимият е увредил здравето на пострадалия, чрез нанасянето на удари с нож в
областта на корема. По този начин Т. е причинил на пострадалия наранявания, които попадат в
обхвата на чл. 129, ал. 2 НК. Следователно всички обективни елементи на престъплението по чл.
129, ал. 1 вр. ал. 2 НК са налице.
Съдът намира, че деянието е извършено умишлено при форма на вината – евентуален
умисъл. Самото въздействие на подсъдимия върху пострадалия е от такова естество, че може да
причини различни степени на увреждане. След като е насочил удара си нож в областта на тялото
на пострадалия, то подсъдимият безспорно е целял да му причини телесна повреда. Подсъдимият
със сигурност е целял настъпването поне на лека телесна повреда, тъй като ударът с нож може да
причини както болка, така и други по вид наранявания. След като е насочил удара си с нож в тази
област обаче подсъдимият е допускал, че освен болка може да причини и по тежко увреждане на
пострадалия, като е допускал, че ножът е такова средство, което може да проникне в коремната му
кухина и да нанесе сериозни увреждания, вкл. опасни за живота. Това е така тъй като ударът с нож
безспорно е от естество да наруши целостта на тъканите и да проникне в коремната кухина (както
е станало и в процесния случай). Очевидно подсъдимият е бил безразличен към този резултат и
макар да няма данни да е целял именно проникването в коремната кухина (с оглед данните от
показанията на св. В.а, че подсъдимият е нанасял безразборно удари с нож, насочени към различни
части на тялото на В.) или разстройство на здравето на пострадалия, временно опасно за живота,
той е допускал (с оглед средството, с което е нанесъл ударите), че това може да се случи и се е
отнасял безразлично към настъпването на този резултат. Ето защо той е причинил на пострадалия
средна телесна повреда при форма на вината „евентуален умисъл”. В подобна насока е и съдебната
практика на върховната инстанция – напр. Решение № 61 от 10.II.1975 г. по н. д. № 800/74 г., II н.
о., Решение № 30 от 29.I.1987 г. по н. д. № 735/86 г., I н. о., Решение № 527 от 05.12.2012г. по н.д.
№ 1702/2012г. по описа на II н. о. на ВКС.
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
достигна до извод, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието съдебният съставът прие, че приложение следва да
намери чл. 54 НК. Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
намира, че престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е с висока степен на обществена
опасност, особено с оглед механизма на извършването му – чрез нанасяне на удари с нож по тялото
на пострадалия и причинените сериозни увреждания на здравето на друго лице. Обществената
опасност на дееца следва да се определи над ниската поради обстоятелството, че е осъждан за
деяние по чл. 194, ал. 1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
изключително дългия период от време между деянието и осъждането му (около 9 години), както и
обстоятелството, че след като пострадалият се възстановил той и подсъдимият възстановили
добрите отношения помежду си, което означава, че извънсъдебно породените от инцидента
негативни преживявания за пострадалия са преодолени – с участието на подсъдимия. Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете сравнително тежкото увреждане, получено
от пострадалия, съпроводено с необходимост от хирургическа намеса и временна опасност за
живота му. Налага се извод, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, но същите
не могат да се определят нито като изключителни, нито като многобройни. Това мотивира съда да
премине към определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК. Превесът на смекчаващите
вината обстоятелства, в комбинация със сравнително ниската степен на обществена опасност на
дееца и най-вече с изминалия изключително дълъг период между деянието и осъждането,
мотивира съда да определи наказание под средния размер и близо до минималния, а именно ПЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. Подобно наказание е адекватно на целите по чл. 36 от НК и
отговаря в най-пълна степен на цитираните обстоятелства.
5

След като определи наказание съдът се занимава и с начина на изтърпяването му. В тази
връзка съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на „условното
осъждане” спрямо Т.. Преди извършване на деянието той не е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер. Освен това съдът определи наказание в размер на 5 месеца
лишаване от свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от
свобода. Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от свобода.
Следва да се има предвид, че с оглед невисоката обществена опасност на дееца и като се отчете
фактът, че към момента на деянието не е имало данни за извършвана от него престъпна дейност,
той по-лесно би могъл да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това с
определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат
постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време подсъдимият ще е
под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да
изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го мотивира допълнително да
избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент целите по чл.
66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на наложеното
наказание.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен за деяние, извършено на 03.08.2013г. и
като взе предвид данните за съдимостта на подсъдимия, съдебният състав в рамките на
правомощията си по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК се произнесе и по приложението на чл. 25 НК. В тази
връзка съдебният състав прецени, че необходимо да се извърши групиране на двете му различни
осъждания по начин, който да отговаря, както на изискванията на чл. 23 и чл. 25 НК, така и на
принципа за най-благоприятно третиране на осъдения. Съдебният състав прецени, че подсъдимият
е осъждан с Присъда от 19.11.2015г. по НОХД № 15854/2014г. по описа на Софийски районен съд
за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено на 18.05.2014г. Наложено му е
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 05.12.2018г. Деянията са извършени в
периода 03.08.2013г. – 18.05.2014г., а първата от присъдите е влязла в сила на 05.12.2018г.
Следователно двете деяния са в режим на съвкупност помежду си и настоящият съдебен състав
счете, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно
общо наказание по двете осъждания. Този извод не се разколебава и от обстоятелството, че за
наказанието по НОХ НОХД № 15854/2014г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Както е прието и в съдебната практика
на върховната инстанция - Решение № 151 от 15.04.2008г. по к. д. № 62/2008г., І н. о. на ВКС,
настъпилата реабилитация не касае правилата за съвкупността и определяне на общо наказание за
престъпленията, включени в нея, защото тя възниква към момента на извършване на
престъпленията, които я формират и към този момент се извършва преценката за наличие на
условията на чл. 23, ал. 1 НК, респ. на чл. 25, ал. 1 НК. Поради тази причина съдебният състав
прие, че са налице всички предпоставки на чл. 25, ал. 1 НК и определи на подсъдимия едно общо
наказание по осъжданията му по настоящото дело и по НОХД № 15854/2014г. по описа на
Софийски районен съд, а именно: Лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което на
основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С оглед
всичко изложено по-горе за приложимостта към личността на подсъдимия на института на
условното осъждане и при извършена преценка през призмата на чл. 25, ал. 4 от НК, съдът
достигна до извод, че и изпълнението на определеното общо най-тежко наказание следва да бъде
отложено.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдебният състав го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата от 188,10 лв.,
представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд Несебър - сумата от 689,90 лв., представляваща разноски направени в хода на
съдебното производство.
Така мотивиран съдът произнесе присъдата си.

6

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7

Номер на акта:	48
Дата:	13 октомври 2022 г.
Съдия:	Валери Владимиров Събев

Дело:	20212150200518
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юли 2021 г.

Присъда по дело №518/2021 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите