Р Е Ш Е Н И Е № ........
гр. Пазарджик,08.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на осми ноември през
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело № 1662
по описа за 2016 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу Р.С.Т. и Г.Л.Т. ***
ищецът С.А.Г. с ЕГН ********** *** твърди, че е собственик на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 55155.504.640 по КККР на град Пазарджик целият с площ от 277 кв.м. с адрес град
Пазарджик, бул.“Княгиня М. Луиза“№15. Твърди, че ответниците са собственици на
другата ½ идеална част от същия имот. Твърди, че в дъното на имота има
построен гараж, който повече от шест години не може да ползва нормално поради
това,че ответниците са поставили по пътя за гаража бордюри, които отказват да
премахнат. Твърди, че по този начин достъпът му до гаража е възпрепятстван и
така ответниците му пречат да ползва собствения си гараж. Твърди, че е бил
завел иск по чл.109 от ЗС за премахване на бордюрите, но който е било
образувано гр.д.№23/2007г по описа на РС-Пазарджик. Твърди, че първите две
инстанции уважили иска, но в касационното производство ВКС отменил решенията на двете инстанции и отхвърлил иска
с мотива, че преди иска по чл.109 от ЗС трябва да бъде разпределено реалното
ползване на имота, за да може да се прецени, че бордюрите пречат на достъпа
на ищеца до гаража.Това наложило ищеца
да заведе иск за разпределение на реалното ползване, по което било образувано
гр.д.№2982/2009 по описа на Районен съд-Пазарджик. Твърди се , че след
приключване на това дело въпросната пътека с бордюри останала в частта от имота
за общо ползване, за да има ищеца достъп до гаража си. Твърди, че бордюрите
продължават да съществуват и да пречат
на пълноценното упражняване на
правото му на собственост. Твърди, че последващото заведено по иск с правно основание чл.109 от ЗС било
прекратено с мотива, че имало сила на пресъдено нещо, а гаражът бил съсобствен на страните и с иска за
разпределение на реалното ползване не било разпределено реалното ползване на
гаража. Твърди ,че решението на ВКС не създавал сила на пресъдено нещо, тъй
като след неговото постановяване има промяна на обстоятелствата- има
разпределено реално ползване на дворното място с влязло в сила решение , а
гаражът е собственост на ищеца. Моли се съда да постанови решение, с което да
се осъдят ответниците на премахнат бордюрите, поставени в частта на имота
определена за общо ползване, на пътя към гаража на ищеца. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е постъпил писмен
отговор, с който изразяват становище, че искът недопустим, тъй такъв иск е бил предявен и по него е било
образувана гр.д.№23/2007г по описа на ПРС като с решение
№293 от 07.04.2009г по гр.д.№916/2008г по описа на ВКС искът е отхвърлен
като неоснователен. Твърди, че по-късно
предявения иск със същия предмет е бил оставен без разглеждане с решение от 20.06.2013г
по гр.д.№5230/2012г по описа на ПРС.
Твърди, че ако съдът счете, че искът е допустим, то същият е неоснователен, тъй
като целта за премахване на бордюрите е ясно заявена в исковата молба – преминаване на ищеца през
пътеката за общо ползване не само за влизане в дворното място и жилището си, но и за преминаване през тази
пътека с автомобил. Твърди, че е невъзможно преминаването на лек автомобил през
частта, определена за общо ползване, без да се покрива стълбището към
полуподземната част на жилището с
импровизиран мост от дебела ламарина,
което прави невъзможно влизането на ответниците в такъв момент в имота им , а
освен това създава недопустим шум от преминаването на автомобила.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа, предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Ответниците,
чрез пълномощника си, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по
допустимостта на иска и по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 55155.504.640 по КККР на град Пазарджик целият с площ от 277 кв.м. с адрес град
Пазарджик, бул.“Княгиня М. Луиза“№15. Няма спор, че ответниците са собственици на
другата 1/ 2 идеална част от този имот.
По делото няма спор, а и този факт се установява от представеното от ищеца
писмено доказателство- нотариален акт за собственост на недвижим имот №120, том
I, н.д.№82/2015г
по описа на нотариус Веселина Гагова, вписан под№71 в НК с район на действие
Районен съд-Пазарджик, че ищецът е признат по силата на наследяване и
придобивна давност на следния недвижим имот сграда
с идентификатор 55155.504.640.3 по КККР, одобрени със
ЗаповедРД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК ,намираща се в поземлен имот с идентификатор
55155.504.640, административен адрес град Пазарджик, бул.“Княгиня М. Луиза“№15,
с предназначение на обекта гараж с площ от 19 кв.м.
По
делото няма спор, а се установява и от представения заверен препис от решение
№293/07.04.2009г по гр.д.№916/2008г по описа на ВКС, че между същите страни е
било образувано гражданско дело по
предявен от ищеца иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на бордюри
поставени в поземлен имот №5821 в кв.436 по плана на град Пазарджик/ процесния съсобствен имот/ по пътя към гаража.
С цитираното решение на ВКС е отхвърлен
иска като неоснователен. Основните
съображения на касационната инстанция са , че по делото не е установено
и не се твърди, че ползването на дворното място и гаража са разпределени между
страните съсобственици на имота.Според мотивите на ВКС съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се
ползва съгласно решението на съсобствениците, а ако не може да се образува
мнозинство, въпросът за ползването се решава по иск на съсобственика в
производство по чл.32, ал.2 от ЗС. Пак според мотивите на касационната
инстанция при липса на доказателства за разпределение на ползването на дворното
място – доказателства , че ищецът разполага с право да ползва самостоятелно
пространство пред полуподземния гараж или че това пространство е определено
като участък за общо ползване или преминаване, извършените от ответниците
действия, изразяващи се в изграждане на бордюри за опазване на имота от течове
и влага не могат да бъдат определени
като неоснователни.
От
представените от ищеца писмени
доказателства / решение от 08.12.2010г по гр.д.№2982/2009г по описа на
ПРС, портал за достъп до съдебни дела, съдържащи се на лист 15-18 от досието на
делото/ и след извършване на служебна справка по деловодната програма на
РС-Пазарджик, се установи, че с влязло в сила на 29.12.2010г решение по
гр.д.№2982/2009г по описа на ПРС по иска
на С.А.Г./ ищеца по делото/ против Р.С.Т. и Г.Л.Т./ ответниците по делото/ с
правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е определен начин на реално ползване на поземлен имот с
идентификатор 55155.504.640, представляващ по предходния план на град Пазарджик ПИ№5821 в
кв. 436, съгласно вариант трети , отразен на скица №3 към допълнителното
заключение на СТЕ от 03.05.2010г, именно – страните да ползват общо източната
част от двора между източната фасада на жилищната сграда и оградата на имота от
изток и на ивица от север с ширина от 1.3 м с площ от 48.5 кв.м.
По делото бе изслушана съдебно –техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. След извършен оглед и
измерване на място вещото лице е установило, че поземлен имот с идентификатор
55155.504.640 по КККР на град Пазарджик е с площ от 227 кв.м. с начин на трайно
ползване- дворно място в урбанизираната територия и застроен със сграда на
основно застрояване с жилищно предназначение и сгради на допълващо застрояване
с обслужващо предназначени както следва: масивна жилищна сграда със застроена
площ от 100 кв.м. на един редовен
жилищен етаж и избени помещения , вкопани в земята и устроени за
живеене, едноетажна стопанска сграда от 22 кв.м. и гараж с площ от 19 кв.м,
който е процесния гараж. Този гараж е разположен в дъното на поземления
имот на границата към съседните
поземлени имоти – ПИ№641 и ПИ№639. Гаражът представлява едноетажна масивна
сграда с размери по план 5.76/3.30 м.л. с начин на достъп за автомобила от
двукрилна метална входна врата с ширина от 2.23 м.л. Вещото лице е констатирало, че преминаваното
до гаража се осъществява от улицата , през входна метална врата с широчина от
2.58 м.л. и пътека –проход, разположен между жилищната сграда и оградата към
съседен поземлен имот от изток. Вещото лице е установило, че именно това е
пространството определено за общо ползване
на ищеца и ответниците и същото е
изпълнено с настилка от базалтови плочи и с размери – средна широчина 2.37 м.л.
и дължина от 11.00 м.л. и е с площ от
24.97 кв.м. Експертизата установява, че върху част от прохода за преминаване на
автомобила към гаража на ищеца са
изградени бетонови бордюри над терена до 0.10 м.л., които оформят площ за
градински насаждения. Дължината на изградените бетонови бордюри е 9.60 м.л. и
широчина към гаража от 0.42 м.л. и към жилищната сграда от 0.81 м.л.В заключителната част на експертизата вещото лице обобщава, че
изградените бетонови бордюри с височина
над прилежащия терен от 0.10 м.л. в дворното място за общо ползване в процесния
имот по пътя към гаража пречат за
преминаване на автомобил тъй като
широчината на прохода от 2.27 м.л. , която е приблизително равна на широчината
на вратата на гаража от 2.23 м.л. е стеснена с изграждането и оформянето на
градинските площи от 1.86 до 1.16 м.л. При това стеснение,автомобилът ще трябва
да преминава през тях. Своите констатации вещото лице е онагледило на скица,
приложена към заключението и снимка също
приложена към заключението. В съдебно заседание вещото лице разясни, че на
изготвената схема е отразил обособеното
полувкопано стълбище в източната част на жилищната сграда.Вещото лице допълни,
че това стълбище следва да се покрие с
пласт твърда ламарина или дъска , която да издържи тежината на
автомобил, за да може автомобилът да се придвижи до гаража и от гаража. Според
вещото лице ако ги няма бордюрите автомобилът може да преминава, тъй като
ширината от жилищната сграда до материализираната плътна ограда е 2.27 м.л.
Вратата на гаража е 2.23 м.л. За да достигне до тези извод вещото лице е
съобразило средното междуосие на лек автомобил
от 1.20 м.л. и при широчина на автомобила 1.60 м.л.
Съдът отдели като безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта, че процесните бордюри са поставени през 2002г от бащата на
ответника Т..
Въз
основа на така възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
По
допустимостта на иска :
Основното възражение на ответниците, заявено с
писмения отговор и поддържано в хода на процеса, е че така предявения иск е
процесуално недопустим, тъй като е налице
сила на пресъдено нещо като
абсолютна отрицателната процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. Твърди се, че настоящия
гражданско-правен спор е разрешен с
влязло в сила съдебно решение
№293/07.04.2009г по гр.д.№916/2008г по описа на ВКС и пререшаването му е
недопустимо.
Според
настоящия съдебен състав предявеният иск е
процесуално допустим, като съображенията за това са следните:
Според
правната доктрина и съдебна практика белезите , които индивидуализират
субективните права , а с това и предмета на делото са : правопораждащите факти,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези ищецът е
длъжен да посочи, чрез основанието и петитума на иска, индивидуализирайки
спорния предмет. Основанието на иска или както
законът казва“ обстоятелствата, на които се основана иска“, обхваща
фактите , от които произтича претендираното
с исковата молба субективно
материално право. За да се индивидуализира конкретното спорно право трябва да се посочи неговото съдържание , а
именно- в какво се състои претендираното или отричаното право. Съдържанието на
спорното право се посочва в петитума на исковата молба, заедно с вида на
търсената защита. Всяко право се конкретизира чрез носителите на
правоотношението . Обикновено страните по делото и носителите на
правоотношението съвпадат. Когато обаче такова съвпадение няма ,непременно
следва да се посочат и субектите на спорното правоотношение.
В
контекста на така изложеното и при съпоставка на предмета на гр.д.№916/2008г по описа на ВКС с предмета
на настоящото дело, съдът счита, че няма тъждество на спорното материално субективно
право тъй като същото се очертава чрез
основанието и петитума на иска, а основанието на иска- предмет на настоящото
дело- обхваща факти, които не са били въведени като основание в спорния предмет, по който има произнасяне по
същество със съдебно решение №293/07.04.2009г по гр.д.№916/2008г по описа
на ВКС. Такъв правопораждащ факт е заявеното в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдение, че между страните по делото - съсобственици на дворното място- е
извършено разпределение на реалното ползване и за
общо ползване е определено именно тази част, където ответниците са поставили процесните бордюри и
в която част се намира гаража, собственост на ищеца .
Ето
защо съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Негаторният иск е правен способ за защита на
правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие върху вещта, което
без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, тоест на използването на вещта според предназначението
и.
Основателността
на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява
правата си на собственик в пълен обем.
Безспорно се установи, че страните са съсобственици
при равни права –по 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
55155.504.640 по КККР на град Пазарджик, целият с площ от 277 кв.м. с
административен адрес град Пазарджик, ул.“Княгиня М. Луиза“№15. Установи се,
че по съдебен ред е разпределено
ползването на дворното място като за общо ползване на ищеца и на ответниците е
определена източната част от дворното място между източната фасада на жилищната
сграда и оградата на имота от изток. Установи се също така от обсъдената и
кредитирана по-горе доказателствена
съвкупност/ писмени доказателства и заключение на вещото лице/ , че в тази
именно част, разпределена за общо ползване се намира гаража на ищеца. Ответниците
признаха релевантния факт, че в тази
част на двора още през 2002 г. техният праводател е поставил процесните
бордюри, с които е оформена пътека. Установи се от заключението на вещото лице,
че при наличие на тези бордюри, за да
може да се ползва гаража на ищеца, автомобилът следва да преминава през
бордюрите, които са с дължина 9.60 м.л. и с ширина 0.42 м.л. към гаража и
ширина -0.81 м.л. към жилищната града и
са по протежение на тази част от дворното място, разпределена за общо ползване. Установи се, че ако се
премахнат тези бордюри автомобилът ще може да се предвижва до гаража и обратно,
тъй като ще се оформи пространство за
преминаване с ширина от 2.27 л.м., като
вратата на гаража е 2.23 м.л.
За
да се уважи иска по чл.109 от ЗС ищецът следва не само да твърди за наличието
на „пречещо“ действие, а следва да обоснове и докаже неоснователност на такова
действие и преди всичко – реално смущаващо правата му фактическо състояние.
Съдът счита, че ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че чрез конкретно фактическо
действие- оформяне на пътека от бордюри, поставени по пътя към гаража на ищеца, находящ се в горепосочения
съсобствен поземлен имот, се пречи на упражняването на правата по отношение на собствения му гараж като се
препятства ползването на гаража според предназначението му.
Ето
защо предявеният иск като основателен следва да бъде уважен като се осъдят
ответниците да премахнат бордюрите,
поставени в частта от имота , определена за общо ползване, на пътя към гаража
на ищеца.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски в размер на
390 лв.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
По предявения от С.А.Г. с ЕГН ********** ***
срещу Р.С.Т. и Г.Л.Т. *** иск с правно
основание чл.109 от ЗС ОСЪЖДА
Р.С.Т. и Г.Л.Т. *** да премахнат С.А.Г.
с ЕГН ********** *** да премахнат
бордюрите, поставени на пътя към гаража
в източната част от
поземлен имот с идентификатор 55155.504.640 по КККР на град
Пазарджик целият с площ от 277 кв.м. с
адрес град Пазарджик, бул.“Княгиня М. Луиза“№15, която част е определена за общо ползване.
ОСЪЖДА Р.С.Т. и Г.Л.Т. *** да заплатят на С.А.Г. с ЕГН ********** ***
сумата от 390 лв. разноски по делото
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: