Решение по дело №4176/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1189
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110204176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204176 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. П. БЛ. от гр.София срещу Електронен фиш
серия К № 4975433 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания ел.фиш за незаконосъобразен и
неправилен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Намира, че електронният фиш страда от следните пороци: липсват данни за
извършителя на административното нарушение; неправилно е опредена
правната квалификация на деянието; липсват протокол за използване на
техническото средство, както и снимка на разположението на уреда; не е
посочено в какъв режим е работело техническото средство; не става ясно в
какво качество е санкциониран жалбоподателят; не е посочен издателят на
ЕФ. Намира за незаконосъобразен утвърденият образец на ел. фиш, като сочи
и че се касае за електронен документ, което изключва обективирането на
електронното изявление на хартиен носител. Поддържа и че в издадения ЕФ
липсват изискуеми от закона реквизити. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
1
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваният ел.фиш да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на евентуално
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 11.06.2021г. в 10,33 часа, лек автомобил
марка и модел „Пежо 207“ с рег.№ СВ 8497 ВВ се движел по път I-9, извън
рамките на населено място, в посока к.к.“Златни пясъци“, в района до
резиденция „Евксиноград“. Разрешената скорост на движение била до 60
км/ч., определена посредством поставен пътен знак В-26, а процесният
автомобил се движел със скорост от 87 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство – автоматизирано техническо средство „Стационарно преносим уред
за контрол на скоростта – „CORDON -М2“. След справка в информационните
масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на
„Южен кръст 2001“ ЕООД- гр.София, поради което на законния представител
на дружеството- П. П. БЛ. бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство– „Стационарно преносим уред за
контрол на скоростта – „CORDON -М2“ с № MD1194 съдът приема за
безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е
движел по път I-9, извън рамките на населено място, в посока к.к.“Златни
пясъци“, в района до резиденция „Евксиноград“, със скорост, превишаваща
разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че
посоченото техническо средство- „Видеорадарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON -М2“ с № MD1194, представлява
одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от
приложеното към АНП копие на Протокол за проверка № 07-С-
ИСИС/17.02.2021 г.) и е в изправност. Системата е заснела и записала
скорост на движение на процесния автомобил от 90 км/ч. При издаването на
електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е
2
приета скорост на движение от 87 км/ч. По делото е приложен снимков
материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно,
че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки
са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е
движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел
автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак,
при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил
законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Следва да се
отбележи, че установената в района съдебна практика възприема за правилна
посочената правна квалификация, за нарушения от вида на процесното. (В
този смисъл са Решение № 2213 от 18.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2170/2019 г.; Решение № 2128 от 8.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2185/2019 г.; Решение № 1815 от 8.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2436/2019 г. и мн. др., в които не е констатирано ненадлежно определяне
на правната квалификация на нарушението).
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от
ЗДвП, а именно- на собственика, респ.- на законния представител на
юридическото лице, когато автомобилът е собственост на такова.
Собственикът или законният представител на ЮЛ от своя страна имат право
в 14- дневен срок да подадат декларация с данни за лицето, извършило
нарушението. В случая собственик на процесния автомобил (видно от
приложената по АНП справка) е „Южен кръст 2001“ ЕООД. Не се оспорва по
делото, а и е видно от справка в Търговския регистър, че жалбоподателят е
управител на дружеството-собственик както към момента на установяване на
нарушението, така и понастоящем. Същият не е представил писмена
декларация, в която да удостовери, че друго лице е управлявало автомобила
на посочената дата, с предоставяне на лични данни за лицето, извършило
нарушението и копие от свидетелството му за правоуправление. При това
положение правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкционирана с обжалвания
електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда специално наказание за
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21
до 30 км/ч, какъвто е и процесният случай.
3
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на
нарушението.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание. Мястото
на нарушението е конкретизирано ясно, като при описанието на нарушението
не е допусната неяснота, която да е накърнила процесуалните права на
санкционираното лице. При издаването на обжалвания фиш е спазена
формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на
електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена
санкцията и в какво качество е санкционирано, а именно-посочено е, че се
налага санкция на Б. като представител на „Южен кръст 2001“ ЕООД.
По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална
регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението
на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и
която е спазена в достатъчна степен в настоящия случай. Поради това
доводите за липса на реквизити (издател на фиша, посочване на режима на
работа, дата на съставяне) следва да бъдат счетени за неоснователни.
Конкретно следва да се посочи, че по силата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
административнонаказателната отговорност не се насочва към водача, поради
което и не се изисква посочването в ел.фиш на лицето, което е управлявало
автомобила.
Приложени са по делото Протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на уреда и следователно не е допуснато нарушение на
нормативните изисквания в тази връзка.
Неоснователни са доводите, че е изключено обективирането на ел. фиш
на хартиен носител. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Следователно не е
допуснато нарушение на нормативните изисквания в сочената от
жалбоподателя насока.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
4
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4975433 на ОД на МВР- Варна, с който на П.Б. Б. от гр.София,
ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00
лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА П.Б. Б. от гр.София, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5