РЕШЕНИЕ
№……………. 8.10.2019
г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 108 по описа за …2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ЕАД, гр. София против Д.И.С.
*** за признаване за установено, че „Теленор България“ЕАД има вземане към
ответника за сумата от 54,52 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни
услуги за периода от 15.05.2016 г. – 14.07.2016 г. за телефонен номер **********;
сумата в размер на 96,89 лв.; представляващи предоставени далекосъобщителни
услуги за периода от 15.05.2016 г.– 14.07.2016 г. за тел. №**********; сумата в
размер на 79,39 лв., представляваща незаплатено задължение за такси и
далекосъобщителни услуги за периода от 15.04.2016 г. – 14.07.2016 г. за
телефонен номер **********; сумата в размер на 351,78 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг услуги от 26.03.2016 г.;
сумата в размер на 208,81 лв. , представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг услуги от 29.12.2015 г.; ведно със законната лихва върху
всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът редовно призован не се
явява в съдебно заседание, не изразява становище по исковете.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства
и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните
възражения и доводи, прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника има
сключени договори от 13.07.2015 г.; 19.02.2015 г. и 26.03.2016 г. за
предоставяне на далекосъобщителни съобщения съответно за номера **********; ********** и **********, както и
договори за лизинг от 29.12.2015 г. и от 26.03.2016 г.
Ответникът не изпълнил
задълженията си по договорите, което обусловило правния интерес от подаване на
заявление за изпълнение за търсените суми.
Било
образувано заповедно производство №651/2018 г. по описа на РС-Балчик.
Заявлението било уважено от съда.
Поради
връчване на заповедта в условията на 47 ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца да
предяви иск и установи вземането си.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
В срока за писмен отговор по чл.
131 от ГПК по делото не постъпи такъв от ответника.
Материалноправното основание на исковете е в нормата на чл.422
от ГПК във вр. с чл.124 от с.з.
С молба от 8.07.2019 г., проц.представител на
ищеца направи искане за постановяване на неприсъствено решение.
На 22.04.2019 г. на ответника е
връчена искова молба и приложенията към нея, с указание на съда за последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание;
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание
по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Предвид представените по делото договор за
мобилни услуги от 13.07.2015 г.; договор за мобилни услуги от 19.02.2015 г.; договор
за мобилни услуги от 26.03.2016 г.; договор за лизинг от 29.12.2015 г. и
договор за лизинг от 26.03.2016г.; фактура от 15.05.2016 г .; фактура от
15.06.2016 г.; фактура от 15.07.2016 г.; фактура от 15.09.2016 г.; твърденията на ищеца за неизпълнение на договорните
задължения на ответника
и липсата на оспорване от последния на наведените фактически твърдения, съдът
намира исковете за
основателни и следва да ги уважи.
Налице ли са, според
настоящия състав на съда, предпоставките визирани в т. 1 и 2 на ал. 1 от чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор
България“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост №4,
бизнес Парк София, сграда 6 има вземане към Д.И.С. *** за сумата от 54,52 лв.(петдесет и
четири лева и петдесет и две ст.), представляващи предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.05.2016 г. – 14.07.2016 г. за
телефонен номер **********; сумата в размер на 96,89 лв.(деветдесет и
шест лева и осемдесет и девет ст.); представляващи предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.05.2016 г.– 14.07.2016 г. за тел.
№**********; сумата в размер на 79,39 лв.(седемдесет и
девет лева и тридесет и девет ст.), представляваща незаплатено задължение
за такси и далекосъобщителни услуги за периода от 15.04.2016 г. – 14.07.2016 г.
за телефонен номер **********; сумата в размер на 351,78 лв.(триста петдесет
и един лев и седемдесет и осем ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг услуги от 26.03.2016 г.;
сумата в размер на 208,81 лв. (двеста и осем лева и осемдесет и една
ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг услуги
от 29.12.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА Д.И.С. да заплати на
„Теленор България“ЕАД сумата в размер на 385 лв.(триста осемдесет
и пет лева), представляваща направените в заповедното
производство съдебно -деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.И.С. да заплати на „Теленор
България“ЕАД сумата в размер на 225 лв.(двеста двадесет
и пет лева), представляваща направените в това производство
съдебно - деловодни разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:……