ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. гр. София , 14.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Мариета Неделчева
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII-ра, чл.341, ал.2 и сл. НПК.
Производството е образувано въз основа на депозирани частни жалби
от адв.Т., защитник на подс.А.М., адв.К., защитник на подс.Н.С. и адв.В.,
защитник на подс.М. Я., против протоколно определение по НОХД
№3066/2019 г. по описа на СНС, 10-ти състав, постановено на 25.06.2021 г.
Адв.Т. иска въззивният съд да отмени атакуваното определение като
постанови друго, с което да определи по-лека мярка за неотклонение от
актуалната такава „задържане под стража“. В депозираната частна жалба се
излагат аргументи за неправилност на атакуваното определение в частта, в
която СНС е приел, че е налице опасност подзащитният й М. да извърши
престъпление, поради което е оставил молбата за изменение на мярката му за
неотклонение без уважение. Сочи се също така, че неправилно се е позовал на
тежестта на повдигнатото спрямо него поведение при обосноваване на
опасността от извършване на престъпление. Адв.Т. намира, че както е
посочено и в решение на Европейския съд за правата на човека по делото
„Стайков срещу България“ опасността от извършване на престъпление следва
да се извежда от реални факти по делото, а не от абстракции, като следва да
са налице конкретни доказателства относно бъдещо противоправно
поведение на дееца, а в конкретния случай такива липсват. Намира още, че
1
след три години и три месеца изпълнение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, опасността подзащитният й да извърши
престъпление е силно намаляла.
Адв.К., в качеството си на защитник на подс.Н.С., обжалва
постановеното определение на 25.06.2021 г. по НОХД №3066/2019 г. по описа
на СНС, 10-ти състав, като намира същото за неправилно и необосновано и
иска АСНС да го отмени като измени мярката за неотклонение на
подзащитния й С. от „задържане под стража“ в по-лека. Намира, че от
събраните по делото доказателства, въпреки напредналия стадий на развитие
на съдебното производство, не може да се направи обосновано
предположение, че подзащитният й е автор на вменените му с обвинителния
акт престъпления, освен вменения му грабеж на инкасо автомобил пред
магазин „К.“. Акцентира върху това, че в случая не е налице законовата
презумпция на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, тъй като подзащитният й от
завършване на образованието си до момента на задържането му е бил трудово
ангажиран, не е осъждан и е имал изрядно поведение на гражданин на
Р.България. Адв.К. сочи, че подс.С. е бил трайно обвързан с адреса си по
местоживеене и по месторабота.
Адв.В., защитник на подс.М.Я., с депозираната частна жалба моли
АСНС да отмени постановеното на 25.06.2021 г. определение, с което
първоинстанционния съд е отказал да измени мярката за неотклонение на
подс.Я. от „домашен арест“ и да определи по отношение на същия по-лека
такава. С жалбата се релевират доводи от битов характер в насока
необходимост от изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в по-
лека. Твърди се, че с оглед на търпяната мярка за неотклонение от
подсъдимия две от трите му малолетни дъщери нямало кой да ги води на
детска градина. Сочи се още в жалбата, че съпругата на подсъдимия Я.
получава трудово възнаграждение в размер на 900 лева месечно, а
подсъдимият, с оглед на изпълняваната по отношение на него мярка за
неотклонение „Домашен арест“, е лишен от правото да се придвижва
свободно в пространството и да полага труд. Това от своя страна водело до
затруднение семейството му да се изхранва. Навеждат се доводи за
безупречно процесуално поведение на подсъдимия и активната му позиция в
процеса по събиране на доказателства с цел разкриване на обективната истина
2
по делото.
С определение постановено в открито съдебно заседание от 25.06.2021
г., СНС, 10-ти състав е оставил молбите на подсъдимите М., С. и Я. за
изменение на мерките им за неотклонение, на първите двама „Задържане
подстража“, а на третия „Домашен арест“, в по-лека. Съдът е намерил, че с
оглед обществената опасност на повдигнатите на подсъдимите обвинения и
други фактори от кръга на чл.57, ал.3 от НПК, действащите мерки за
неотклонение по отношение на тримата подсъдими са пропорционални на
повдигнатите им обвинения. СНС е достигнал до извода, че и при тримата
подсъдими липсва опасност от укриване, тъй като същите са семейно и
социално обвързани с територията на Р.България. По отношение на
опасността от извършване на престъпление от тримата подсъдими
първоинстанционният съд е намерил, че същата е налична такава, а не
хипотетична. За да достигне до този извод съдебният състав е преценил освен
обществената опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение
на подсъдимите, характеристиката на личността на подсъдимите, участието
им в самото престъпление, моралът им, начина им на живот, както и
особените обстоятелства по делото като здравословно състояние, семейно
положение и възможните рискове от осуетяване на правосъдието, без обаче
да обсъжда посочените обстоятелства конкретно за всяко едно от
подсъдимите лица. Съдът е посочил в определението си, че на този етап от
развитие на производството не би могъл да достигне до извода за липса на
възможност за проява на актуална криминална активност.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намери за
установено следното:
Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в
Специализирания наказателен съд обвинителен акт (въз основа на който е
образувано НОХД №3066/2019 г. по описа на 10-ти състав на СНС)
подсъдимите АС. ХР. М. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК,
чл.199, ал.2, т.3, ал.1, т.2 и т.5,пр.2 вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1
от НК и по чл.354А, ал.3, т.1 от НК, срещу подсъдимия Н. Л. С. за
престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2, по чл.199, ал.2, т.3, ал.1, т.2 и т.5,
пр.2 вр.чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.346, ал.2, т.1, пр.2
3
и т.3 вр. ал.1 от НК, по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.3 вр. ал.1 от НК, по чл.339,
ал.1 от НК и по чл.348, б.“А“, пр.2 от НК и срещу подс.М. И. Я. за
престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2, по чл.199, ал.1, т.2 и т.5, пр.2
вр.чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК и още едно четвърто лице.
По отношение на подсъдимите М. и С. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ с определение от 28.03.2018 г. от ОС –
Плевен, а по отношение на подс.Я. на 01.04.2018 г. Впоследствие през
ноември месец 2018 г. е била изменена тази мярка по отношение на подс.Я. в
„домашен арест“.
Въззивната инстанция, при спазване на презумпцията за невинност на
подсъдимите, намира, че към настоящия момент не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение обоснованото предположение
или да го разколебават, поради което тази предпоставка за задържането на
подсъдимите М. и С. и за продължаване действието на мярката за
неотклонение „домашен арест“ по отношение на подс.Я. продължава да е
налице.
На следващо място настоящият въззивен състав споделя изводите на
Специализирания наказателен съд, в насока, че риск от укриване на
подсъдимите М., С. и Я. не съществува към момента, тъй като същите са с
установен адрес по местоживеене и семейна обвързаност на територията на
Р.Б.
По отношение на жалбоподателите съдът намира, че рискът от
извършване на престъпление е все още реален, а не хипотетичен такъв,
поради което Определението на СНС, 10-ти състав, постановено на 25.06.2021
г. по НОХД №3066/2019 г. по описа на СНС, следва да бъде потвърдено.
Рискът подсъдимите да извършат престъпление се извежда не само въз основа
на обществената опасност и тежестта на предвиденото наказание за
престъпленията по чл.321 от НК, чл.199, ал.2 от НК, чл.346, ал.2 от НК,
чл.354А, ал.3 от НК, както е констатирал СНС, а същият се установява от
характера и спецификите на твърдяната престъпна деятелност във внесения в
СНС обвинителен акт. Престъпната дейност по чл.321 от НК, очертана в
обвинителния титул се сочи, че е реализирана в един продължителен период
от време от месец май на 2016 г. до 29.03.2018 г. Престъпленията с правна
4
квалификация чл.199, ал.2 от НК, за които е предвидена санкция от 15 до 20 г.
„лишаване от свобода“, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без
замяна“, са с комплексен обект - имуществото и личността на различни
граждани. Те са описани в обвинителния акт като такива реализирани от
подсъдимите след упражняване на груба агресия по отношение на
пострадалите лица - чрез прострелване с електрошоков пистолет „Т.“,
нанасяне на удари с палка – тръба или юмруци, упражняване на заплаха чрез
насочване на оръжие към жертвите, като и някои от грабежите са с
характеристиката на въоръжени такива. В обвинителния акт се сочи, че
причинените имуществени вреди от деянията са в особено големи размери от
517 434,93 лв., която сума надвишава няколкократно квалифициращия
деянието признак по чл.199, ал.2, т.3 от НК.
На следващо място съдът, след като съобрази изложените аргументи от
защитниците на подсъдимите адв.Т., адв.К. и адв.В. в депозираните частни
жалби, намира, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на подс.А.М. и подс.Н.С. и „домашен арест“ по отношение на
подс.М.Я. са съобразени с всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на
чл. 56 ал. 3 от НПК, включително и данните за семейно, имотно и
здравословно състояние на подсъдимите, находящи се в кориците на делото.
Сочените в жалбата на адв.В. обстоятелства от семейно и битово
естество касаещи подзащитния му М.Я. не са новонастъпили и са били
известни още към момента на изменение на мярка му за неотклонение в
„домашен арест“, като са обсъждани от съда.
Към настоящият момент срокът на изпълняваните мерки, с които се
ограничава свободното придвижване на подсъдимите М., С. и Я., съдът
намира, че се явява в рамките на разумния, тъй като видно от внесения
обвинителен акт са повдигнати обвинения на 4 лица за общо 7 на брой
престъпления, част от тях извършени в съучастие, посочени са 61 свидетели
и 34 вещи лица за разпит. С оглед на горното е безспорно обстоятелството, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност. От материалите по
съдебното производство може да се направи извода, че съдебният състав
полага необходимата грижа като провежда ритмично съдебни заседания и
извършва процесуално следствени действия по същото.
5
Водим от горното и на осн. чл.341, ал.2 от НПК, АСНС, II – ри
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.06.2021 г. по НОХД №3066/2019
г. по описа на СНС, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на
адв.М., адв.К. и адв.В. и подзащитните им А.М., Н.С. и М.Я. на мярката им за
неотклонение от „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6