Р Е Ш Е Н И Е
№
260272/ 12.02.2021
год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 3724 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
Повод
за образуването му е исковата молба на „Теленор България” ЕАД против И.С.С.,
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 91.07 лв. - сбор от неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +…. от 25.08.2016 год., начислени за периода от 25.03.2018 год. до
24.05.2018 год.; 43.51 лв. - сбор от неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +….
от 05.07.2017 год., начислени за периода от 25.03.2018 год. до 24.05.2018 год.;
23.56 лв. - неплатени лизингови вноски, дължими за периода от 25.03.2018 год.
до 25.07.2018 год. по договор за лизинг от 25.08.2016 год., както и законната
лихва върху всяка от горните главници, начиная от 24.02.2020 год. до
окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1309/2020 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото
„Теленор България” ЕАД не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му
представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество
и моли за присъждане на деловодните разноски.
Особеният
представител на ответницата оспорва исковете като неоснователни, по
съображения, изложени в отговора.
Предявените
искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и са
допустими.
Бургаският
районен съд, след анализ на доказателствата, събрани по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
25.08.2016 год. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +…., при общи условия, съгласно който ищцовото
дружество - оператор се е задължило да предоставя на ответницата потребител
мобилни услуги по абонаментен план „Стандарт 20.99“, както и договор за лизинг,
с който е предоставил мобилно устройство „Alcatel POP4 Blue” срещу лизингова цена от 172.97 лв.
Отново
между страните, на 05.07.2017 год., е сключен втори договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +…, при общи условия, с който операторът се е задължил да
предоставя на потребителя срещу заплащане мобилни услуги, съгласно абонаментен
план „Тотал 24.99“.
Представени са с исковата молба и 3 бр.фактури, неподписани за получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 25.03.2018 год. до 24.07.2018 год.
По
повод заявление на „Теленор България” ЕАД от
24.02.2020 год., по ч.гр.д. № 1309/2020
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сбора от исковите суми.
При
така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните
са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, породени от
сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но
при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът
не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна
по договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за
месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги. В този смисъл
липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги,
респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договорите.
Изходящите от ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради
което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена
сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга.
При
това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на
предоставени мобилни услуги се явяват недоказани, респ. неоснователни, а като
такива – следва да се отхвърлят.
Не
така стоят нещата с претенцията за неплатена лизингова цена на предоставено
мобилно устройство - в горецитирания договор за лизинг (чл.4 от същия) се
съдържа потвърждение на абоната - потребител, че е получил лизинговата вещ -
мобилно устройство, срещу лизингова цена от 172.97. Липсват доказателства ответницата
да е върнала вещта преди изтичане на срока на лизинговия договор или да е заплатила
посочената сума, поради което този иск е основателен и следва да се уважи за
заявения размер.
Основателен
при това положение е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва върху
основателната претенция, начиная от предявяване на иска – 24.02.2020 год. /арг.
чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На
ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, които за
настоящото производство възлизат на 21.60 лв., а за производството по ч.гр.д. №
1309 / 2020 год. на БРС - на 39.03 лв.
Водим
от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.
***, ЕГН - **********, дължи на “Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачич, сумата от 23.56 лв. - неплатени
лизингови вноски, дължими за периода от 25.03.2018
год. до 25.07.2018 год. по договор за лизинг от 25.08.2016 год.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +…, както и законната лихва
върху посочената главница, начиная от 24.02.2020 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1309 / 2020 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за дължимост на абонаментни
такси и стойност на предоставени услуги по сключени между страните договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +… от 25.08.2016 год. и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +… от 05.07.2017 год., както и
за законната лихва върху неоснователните главници.
ОСЪЖДА
И.С.С. да
заплати на “Теленор
България” ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 21.60 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 1309 / 2020 год. на
БРС - в размер на 39.03 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ