Решение по дело №471/2023 на Административен съд - Сливен

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба подадена от Т.С.М., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Е.Х. ***, против Заповед № РД-15-2287/24.11.2023 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение на жалбоподателя. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 1, във връзка с чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила Застроителен и регулационен план на Централна градска част, гр.Сливен, одобрен със Заповед № РД 15-170 от 13.03.2001г. на Кмета на Община Сливен, предвиждащ разширение на улица „Г.С.Раковски" от о.т.412б до о.т.400, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, в електронно издание на местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен, се отчуждава в полза на Община Сливен 199,3 ид.ч. от с. поземлен имот с идентификатор 67338.532.260, целият с площ 1034 кв.м., със следните характеристики: трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, граници на имота - ПИ 67338.532.37, ПИ 67338.532.234, ПИ 67338.532.35, ПИ 67338.532.250, ПИ 67338.532.25, ПИ 67338.532.24 и ПИ 67338.532.3, заедно с подобренията и построената в него жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1. Определено е дължимото парично обезщетение на Т.С.М., с. на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.260 и жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1, съгласно н.а. № 35, том I, дело 31/2011г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег. № 320 от 26.01.2011г., Акт № 169, том I, дело 159/2011г. в размер 36 795,00лв.

В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Считам, че оценката на жилищната сграда е крайно занижена. Сочи, че паричното обезщетение не е съобразено с актуалните пазарни цени на недвижими имоти, които са особено завишени за имоти, намиращи се в централната част на града. Изразява несъгласие с определеното обезщетение, като счита, че същото е занижено с оглед изискванията на чл.22, ал. 5 от ЗОС и актуалните пазарни цени на недвижимите имоти към момента на издаване на обжалваната заповед на кмета на Община Сливен. Моли съда да измени обжалваната заповед в частта относно определеното парично обезщетение за оспорващия като с. на отчуждаваната част от имота и жилищната сграда.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение за жалбоподателя, като бъде завишено определено парично обезщетение за отчуждаваната част от имот от 36 795 лева на 45 072 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващият е с. на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.260 и жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1, целият с площ 1034 кв.м., урбанизирана територия с НТП „Ниско застрояване", видно от н.а. № 35, том I, дело 31/2011г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег. № 320 от 26.01.2011г., Акт № 169, том I, дело 159/2011г. и удостоверение за наследници изх. № УГ01-7371/13.09.2017 г. изд. от ***, ***, ***.

Отчуждителното производство е предприето за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила „Застроителен и регулационен план на ЦГЧ“  гр.Сливен, одобрен със Заповед № РД-15-170/13.03.2001 г. на кмета на община Сливен, предвиждащ разширение на ул."Г.С.Раковски" от о.т. 412б до о.т.400., за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващия. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на общинска нужда се налага отчуждаване на 199,3 ид.ч. от с. поземлен имот с идентификатор 67338.532.260, целият с площ 1034 кв.м., със следните характеристики: трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, заедно с подобренията и построената в него жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1.

С Обявление № ОРД 03-927/02.10.2023 г. на кмета на Община Сливен до засегнати собственици на поземлени имоти, публикувано в два централни (в-к „24 часа" и в-к „България днес" ), един местен вестник („Ало Сливен"), в официалния сайт и на информационното табло на община Сливен, Кметът на община Сливен е уведомил собствениците за откриване на процедура по отчуждаване на имоти и сгради, подробно описани в обявлението.

По отношение на подлежащия на отчуждаване 199,3 ид.ч. от с. поземлен имот с идентификатор 67338.532.260, целият с площ 1034 кв.м., и построената в него жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1., със застроена площ 64 кв.м Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 21.08.2023 г. от  „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част е оценена на 61 000 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, л. о. е ползвал разходен и сравнителен подход.

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване на 199,3 ид.ч. от с. поземлен имот с идентификатор 67338.532.260 и построената в него жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1., със застроена площ 64 кв.м  за с. е 21 583,40 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 08.09.2023 г. от Община Сливен.

Въз основа на изготвената оценка възприета от административния орган с оспорената в частта й в настоящото производство Заповед № РД-15-2287/24.11.2023 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 1, във връзка с чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е определено дължимото парично обезщетение на жалбоподателя Т.С.М., с. на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.260 и жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1 в размер на 36 795,00 лв.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 27.11.2023 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващия лично на 12.12.2023 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, мотивите за започване на отчуждителното производство са: за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила „Застроителен и регулационен план на ЦГЧ“ гр. Сливен, одобрен със Заповед №РД-15-170/13.03.2001 г. на кмета на община Сливен, предвиждащ разширение на ул."Г.С.Раковски" от о.т. 412б до о.т.400. Съгласно заключението на експертизата пазарната цена на  отчуждаваната 1/2 ид.ч. от 199,3 ид.ч. от дворно място на ПИ с идентификатор 67338.532.260 и жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1, определена при използване на разходен и сравнителен подход и метод на вещния и пазарния аналог към 21.08.2023 г. и към датата на издаване на оспорената заповед – 24.11.2023 г., възлиза на 45 072 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение на жалбоподателя. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот и сграда е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 21.08.2023 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 24.11.2023 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата о. са достигнали до различни цени на оценяваната ид.ч. от земя и сграда към едни и същи периоди от време. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице З. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот и жилищна сграда, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС..

По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен в оспорената  част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение за жалбоподателя от 36 795,00 лева на 45 072, 00 лева.

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 810 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, 800 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-2287/24.11.2023 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА , в която е определен размер на дължимото парично обезщетение на Т.С.М., с. на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.532.260 и жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1,  за предвидената за отчуждаване 199,3 ид.ч. от с. поземлен имот с идентификатор 67338.532.260, целият с площ 1034 кв.м., заедно с подобренията и построената в него жилищна сграда с идентификатор 67338.532.260.1, които се засягат от отчуждителните мероприятия, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 36 795 / тридесет и шест хиляди седемстотин деветдесет и пет лева / лева на 45 072 /четиридесет и пет хиляди и седемдесет и два / лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Т.С.М., ЕГН ********** ***, сумата 810,00 (осемстотин и десет) лева, направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.