Р Е
Ш Е Н
И Е № 212
05.08.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАРИНА ДРАГНЕВА
2. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на
прокурора Нейка Тенева
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №170 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от
ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С решение №141 от 02.03.2020г., постановено по анд
№ 2851/2019г., РС Стара Загора потвърди наказателно постановление № КГ-2115 от 02.03.2018г.
на Зам. Председателя на ДАМТН, с което на „М.Г.“ООД, ЕИК102669628 и седалище в
гр. Бургас за извършено нарушение на
чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, вр. с чл.6, т.1 от Приложение №1
от НИКТГУРНТК и на осн. чл. 43а, ал.3 от същия закон било
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева; върху
дружеството били възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата в
размер на 855 лева, 85 лева за изготвяне на експeртиза и 40 лева за вземане на проба на осн. чл.25,
ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа №11
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението, останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок и с доводи за нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и че наложеното наказание било явно несправедливо.
Касаторът в подробната си касационна жалба мотивира следните
доводи:
На първо място претендира, че въззивният съд нарушил процесуалните правила
на НПК, гарантиращи установяване на обективната истина. Съдебният акт се
отклонявал по съдържание от изискванията на чл.339, ал.1-2 от НПК. Твърди се и
нарушение на чл.314 от НПК, тъй като въззивният съд не проявил процесуална
активност да изясни изцяло фактите по делото, нито ги обсъдил задълбочено,
както изисквал чл.305, ал.3 от НПК, като формирал изводи обратни на установеното
от доказателствата. Нещо повече, Съдът игнорирал доказателствените искания на
жалбоподателя в насока установяване на допуснато съществено нарушение при
провеждане на административно-наказателното производство и в частност на това,
че бутилките с взетите проби от бензин и дизел, били сложени в една чанта за съхранение
и транспортиране в легнало положение.
На следващо място се мотивира и това, че Съдът не съобразил наличието на
противоречия между дадените обяснения с данните от писмените доказателства и
действителните факти. Излагат се отново фактически съждения и доводи.
Твърди се, че РС не съобразил задължителните указания на административния
съд, като не разгледал и не дал отговор на всички релевантни за случая доводи,
възражения и доказателства, нито били изложени мотиви относно изброени
обстоятелства.
На шесто място се твърди, че въззивният съд недопустимо игнорирал
възражението за допуснато нарушение на чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН бил
съставен в отсъствието на свидетели и при липса на кумулативните изисквания на
тази норма. Излагат се доводи и за това твърдение. Цитира се съдебна практика,
като се претендира, че само на основа на това нарушение е следвало да се отмени
от съда процесното наказателно постановление /НП/. На седмо място се мотивира и
излагат доводи за друго съществено нарушение на специалните норми. На осмо
място се претендира, че в противоречие със закона и процесуалните правила било
прието от съда, че нямало нарушения на императива на чл.42, т.3-5 от ЗАНН, при
условие, че същият не съдържал по никакъв начин датата на изпълнителното деяние,
а сочел в себе си други дати, които не били такива на извършване на
нарушението. Освен това и изложеното текстово описание на деянието, не било
достатъчно и ясно, за да можело да има яснота и коя била датата на нарушението,
нямало яснота и относно това в какво си качество наказаното лице извършвало
твърдяното разпространение на автомобилен бензин, не било отразено и за кое
количество бензин се приемало, че не съответства на изискванията за качество.
Мотивира се и, че в АУАН не било направено описание на самото нарушение и
обстоятелствата, при които то било извършено.
В продължение на подборната касационна жалба се мотивира и, че съдът не
съобразил липсите на съставомерните предпоставки,
които се следвали от определенията на понятията „разпространение на течни
горива“ по см. на §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ и на понятието „краен разпространител“
по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ.
Касаторът не споделял и изводът на РС, че не били допуснати
съществени нарушения на специалните производствени правила, като се бил задоволил
да коментира единствено тези, установени в НИКТГУРНТК. Излага доводи и в тази
насока.
На петнадесето място се твърди и че липсвали доказателства относно
оправомощаването на длъжностните лица, извършили проверката, като поддържа
твърдението, че не била доказана тяхната компетенция, както не била доказана и
компетентността на актосъставителя. В заключение се
навеждат доводи и относно необоснованост и неправилност на изводите на съда
досежно установеността от обективна страна на извършеното деяние, като отново
се излагат подробни доводи и съждения.
Касаторът, редовно призован в с.з. не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща
представител и не взема отношение по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора счита решението на РС
за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
Процесното решение е второ под ред, постановено след връщане на делото за
ново разглеждане от касационната инстанция на друг състав на въззивния съд,
като при новото разглеждане и съобразно дадените указания, РС е следвало да
даде отговор на множеството оплаквания на жалбоподателя относно съставянето на
АУАН, процедурата по вземане на пробите от горивото, компетентността на
извършващите проверката лица, законосъобразността на санкционния акт и пр.
Едновременно с това обаче в решението на касационната инстанция при първото
разглеждане на делото пред нея е приет за неправилен изводът на въззивния съд,
че АУАН бил съставен преждевременно, преди изготвяне на резултата от
арбитражната проба, както и приел, че АНО правилно отразил в санкционния акт
резултата от арбитража, макар и той да не бил изготвен при издаване на АУАН и
нямало допуснато съществено процесуално нарушение в насока липсата на
идентичност в съдържанието на акта и НП.
При новото разглеждане на делото пред РС, последният разпитал отново актосъставителя /вж. протокола от с.з.
от 27.11.2019г./ и лицата извършили проверката /вж. протокола от с.з. от 15.01.2020г./, събрал допълнителни писмени
доказателства /касаещи компетентността на проверяващите лица, начина на
транспортиране на взетите проби и пр. обстоятелства, вж. л.26-48; 94-118/.
С решението си въззивният съд приел следната фактическа страна - на
09.10.2017г. св. Д.И., като гл. инсп. в ДАМТН
извършили проверка на обект, стопанисван от наказаното лице в с. Средец, общ.
Стара Загора, като от бензиноколонка №2 към резервоар №2 с налично количество
от 1667 л. била взета проба от течно гориво – автомобилен бензин А-95 Н с
протокол за проверка и вземане, който протокол бил връчен на служител на
проверяваното лице. При проверката било установено, че последната доставка на
гориво в бензиностанцията била в количество от 1998л. по нареждане за
експедиция от 29.09.2017г. и товарителница от същата дата, придружено с
Декларация за съответствие, издадена от „Л.“ ЕООД за партида № 0351 в общо
количество от 3 000 тона. След изпитване на контролната проба в
стационарната лаборатория за изпитване на горива към ДАМТН бил издаден протокол
за изпитване от 12.10.2017г., който сочел на несъответствие на проверяваното
гориво по показател „дестилационни характеристики“, „край на кипене“, като
полученият резултат от изпитването сочел 225,2 гр. по Целзий при норма от 210,00
градуса по Целзий, отклонение от 15,2 гр. по Целзий.
Въззивният съд приел гореописаната фактическа обстановка за установена от
показанията на св. Д., И.и К. и от изброените в
решението писмени доказателства, като не кредитирал изцяло показанията на св. И.
и конкретно в частта им, че бутилките не били охладени, че не били чисти и че
не било налято във всяка бутилка течност от 200 мл., въпреки че не бил съгласен
и подписал протокола, защото го накарали. Въззивният съд посочил, че в тези им
части показанията били изолирани от другия доказателствен материал, не се
подкрепяли от него, а дори се и опровергавали, като надлежно мотивира този
довод и извод. В заключение, РС извел извод за доказаност на описаната в НП
фактическа обстановка.
В последващо подробно изложение, въззивният съд, въз основа на направените
от него фактически установявания, приел от правна страна, че всички възражения
на жалбоподателя се явявали неоснователни.
На първо място не приел за основателни доводите за нарушение на чл.40, ал.1
от ЗАНН, на второ място приел за неоснователно и възражението относно
предсрочно съставяне на АУАН /преди да е ясен резултатът от арбитражната
проба/, на трето място за неоснователни били приети възраженията за нарушения
на чл.42, т.3-5 от ЗАНН и за това били изложени доводи. На четвърто място РС
посочил, че не били допуснати съществени процесуални нарушения на плоскостта,
че наказаният бил лишен от правото на възражения, като изложил своите доводи.
На пето място въззивният съд приел за неуместно възражението за допуснато
нарушение на чл.42, т.10 от ЗАНН, като въз основа на тези доводи обобщил, че
нямало допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН.
На шесто място, РС посочил, че АНО в съотв. с
чл.52, ал.4 от ЗАНН извършил цялостна проверка на АНП, като стигнал до правилни
фактически и правни изводи за извършено нарушение, които било правилно описано
в НП при правилно дадена правна квалификация на обективните данни, вкл. приел,
че в обстоятелствената част на постановлението били изложени всички релевантни
за отговорността факти и обстоятелства от обективната действителност и нямало
нарушение на чл.58, ал.1, т.6 от ЗАНН. Бил изведен извод, че наказаното лице се
явявало краен разпространител на гориво по см. на §1 от ДР на ЗЧАВ и като такъв
носел отговорност при нарушение на чл.8, ал.2 от същия закон.
На следващо седмо място, РС мотивирал извод за неоснователност на
твърденията за нарушения на особената процедура по установяване на конкретното
нарушение, в частност на реда и начина на вземане на пробите с гориво, като
изложил подробно доводите си за този извод. На осмо място въззивният съд
посочил, че приемал за неоснователни възраженията на наказания за
некомпетентност на проверяващите лица, като отново мотивирал доводи за този
извод, вкл. формирал извод за компетентност и на издателя на НП.
В последващо изложение РС посочил, че АНО правилно и законосъобразно приел
за извършено нарушението на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ от страна на наказания субект,
който бил търговецът, стопанисващ проверяваната бензиностанция, която била в
работен режим и предлагала на неограничен кръг лица бензиново гориво за МПС,
т.е. бил краен разпространител на течно гориво, по см. вложен в §1, т.20 от ДР
на ЗЧАВ. Нарушението било установено по несъмнен начин, вкл. и чрез показанията
от арбитражната проба, която била и окончателната. Отговорността на наказания
била обективна, безвиновна, тъй като същият бил ЮЛ,
наложената санкция била в минимален размер, като приел, че нямало основани за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и мотивирал този си извод, както и приел, че
направените разходи, свързани с
Настоящата инстанция приема извод за неоснователност на касационната жалба.
Същата претендира наличието на всички предвидени в НПК касационни основания
/вж. чл.348, ал.1, т.1-3/ по отношение на касираното решение на РС -
неправилност, допуснати от съда съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното наказание.
Нито едно от тях не се установява да е налице.
На първо място не е налице допуснато съществено процесуално нарушение от
страна на въззвния съд по см., вложен в чл.348, ал.3,
т.1-4 от НПК, в тази насока не се споделят доводите на касатора,
че при новото разглеждане РС не се съобразил с дадените му задължителни
указания да изложи мотиви по всички наведени в жалбата възражения. Видно от
процесния съдебен акт на РС Стара Загора, същият съдържа в себе си подробни
мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на НП
– некомпетентност на проверяващите, нарушения на общи и специални правила на
проведеното АНП, неправилно приложение на закона, като те са възприети за
неоснователни и това е надлежно мотивирано фактически и правно от съда.
Касационната инстанция споделя за правилни изложените доводи от РС в насока
спазване на общите правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. и в насока на извода
за пълно и ясно описание на релевантните за отговорността на дееца факти от
обективната действителност. Не се възприема за основателно възражението, че не
са налице предпоставки за прилагане на чл.40, ал.4 от ЗАНН, напротив данните
сочат, че установяването на конкретното несъответствие в един от показателите
на проверяваното гориво – бензин А 95 Н е обективирано в протокол по образец,
който е издаден от длъжностно лице при ДАМТН и съотв.
същият като документ покрива изискванията на чл.93, т. 5 от ДР на НК. Следва и
да се посочи, че данните сочат, че наказаното лице е надлежно уведомено и по
реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН да се яви за съставяне на акта на 14.12.2017г. и
тази покана е получена от него на 21.11.2017г., но същият не се е явил на
определената му дата и час.
Нищо от целокупния доказателствен материал не удостоверява опорочаване на
особените изисквания за реда и начина на вземане на пробите, който се
установява в глава четвърта от НАРЕДБА за изискванията
за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния
контрол. Не се установява
нарушение на чл.18 и чл.21 от наредбата и това се следва от показанията на
лицата, извършили проверката и надлежно разпитани като свидетели от РС.
Правилни са съжденията на въззивния съд, че не следва да се кредитират
показанията на св. И. относно посочените в решението обстоятелства, тъй като те
не кореспондират с останалия доказателствен материал и съотв.
не се постига оборване на обстоятелствата, че съдовете, където е налято
горивото не са предварително охладени, нито са били транспортирани по надлежен ред
до лабораториите. Видно е, че първата и арбитражната проба сочат на завишение
на показателя „дестилационни характеристики“, „край на кипене“.
Що се отнася до
твърдението на касатора, че решението се отклонява от
изискванията на чл.339, ал.1 -2 от НПК, то следва да се посочи, че всички
наведени доводи в тази насока са общи и не се свързват с определена конкретика.
Видно е, че в решението на РС има изложение на фактите от обективната
действителност, които съдът приема за установени, доказателствата, които
подкрепят тези факти и техния анализ, който според въззивния състав сочи на
законосъобразност и правилност на НП. Още по-малко основателно се явява
възражението за непълнота на доказателствата, каквато не се установява да е
налице. Всички доказателствени искания на жалбоподателя са уважени в процеса и
делото е приключено след изчерпването на такива. РС кредитира показанията на
разпитаните като свидетели лица, извършили проверката и на тази база приема
същите за не противоречиво установяващи спазване на реда по глава четвърта от
наредбата. Показанията на актосъставителя не са
приемани от въззивния съд в насока установяване начина на вземане и съхранение
на взетите проби и това е видно от съдържанието на решението. Що се отнася до
представените снимки по делото от жалбоподателя, същите не следва да се
кредитират, тъй като те не съставляват годно веществено доказателство по см. на
НПК /вж. чл.125-126 от НПК/, още по-малко имат качеството на веществено
доказателство.
Що се отнася до възражението за нарушение на чл.40 от ЗАНН в насоката, че
актът е съставен преди резултатите от арбитража, то следва да се посочи, че
този въпрос е вече разрешен при първото разглеждане на делото пред касационната
инстанция, която приема, че не е налице допуснато съществено нарушение на тази
плоскост и така е преклудирана възможността да се
правят други изводи при повторното разглеждане на делото.
Не на последно място следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че въззивният съд игнорирал приложима
нормативна база, установяваща правила за вземане на проби от гориво за
изследване, като сочи тези по стандарти БДС EN ISO 3405 и БДС EN
ISO 3170. Вторият стандарт е
приложим на осн. чл.17 от наредбата, но само когато
пробите се вземат от резервоари и тръбопроводи, какъвто не е този случай,
като за последния
важат нормите на цитираната наредба
и в частност чл.18 и следващите
от глава четвърта, които се установява да са спазени в конкретния случай.
В заключение следва да се посочи, че се споделят и доводите на РС, че в НП
има дадено ясно и пълно описание на релевантните за спора факти и
обстоятелства, т.е. тези които са от значение за него, вкл. дата, място и факти
по извършване на деянието. Касационната инстанция споделя довода на въззивния
съд, че описанието в НП съдържа и такова относно факта на разпространение на
течно гориво от лице, което се явява краен разпространител на такова. Съгласно §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, ред. към ДВ, бр.
99 от 2006 г., "Краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени
за горивните резервоари на отделните моторни превозни
средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Описанието в акта и в НП изцяло покрива тези
характеристики на понятието и няма съмнение, че наказаното лице попада под
обхвата на това легално понятие и има съотв.
качество, като това понятие не съдържа в себе си факта на продажба на тези
течни горива, поради което неоснователни са доводите, че липсва описание на съставомерни факти за отговорността. Няма и съмнение, че
наличните /заредените/ количества гориво в резервоарите на проверявания обект
/бензиностанция/ са за разпространение по см. на §1, т. 23 от
ДР
на ЗЧАВ (Нова
- ДВ, бр. 99 от 2006 г.), според която "Разпространение на течни горива" е движението на течните
горива по веригата от производител,
съответно от вносител, до крайния
разпространител, включително
транспортиране, предоставяне
на складови услуги и съхранение на течни горива
в местата по чл. 3,
ал. 1, т. 5.
Не е налице и основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - неправилно
приложение на закона от страна на съда. При безспорна установеност на
релевантните за спора факти от обективната действителност, които сочат, че
проверяваното лице, като краен разпространител на течни горива, извършва тази
дейност в нарушение на установените правила в закона и подзаконовите актове по
неговото приложение, съотв. подлежи на санкциониране
на основание нормата на чл.34, ал.2, вр. с наредбата
по с чл.8, ал.1 от ЗЧАВ, като наложената санкция е в предвидения минимум от
10 000 лева, поради което и претендираното касационно основание - явна несправедливост
на наказанието, също не намира опора в данните по делото. Изцяло правилно РС
присъжда в тежест на жалбоподателя и направените разноски по вземане и
изследване на пробите от течните горива, предвид наличието на изрични
разпоредби в този смисъл в норматива.
Водим от горното настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
а жаленото решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено
в законна сила.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №141 от 02.03.2020г., постановено по анд №2851/2019г. по описа на РС Стара Загора.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ 1. 2.