№ 174
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения Д. Ж. Р. против Определение №
575/14.10.2021г. по ЧНД № 958/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от остатъка от наказанието лишаване от свобода по НОХД №
648/2020г. по описа на ОС Сливен. Иска се да бъде уважена молбата на
осъденото лице Р. и същият да бъде условно предсрочно освободен. Посочва
се, че осъденият се е поправил – работи и няма налагани наказания.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е представил
писмено становище, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
определение – обосновано и законосъобразно. Посочва, че доказателствата,
формиращи критериите за поправяне на осъденото лице, сочат на
незначителна степен на корекционно въздействие върху него, поради което не
са изпълнени целите на необходимата личностова и поведенческа промяна.
Сочи, че е налице задържане на стойностите в оценката на риска от рецидив и
вреди, като намалението е незначително. Заявява с наличие на неприключил
процес на поправяне и необходимост от продължаване на поправителното
въздействие при осъдения. Счита, че независимо, че е налице формалната
предпоставка на чл.70 ал.1 от НК, свързана със срока на фактически
изтърпяното наказание, то не е изпълнена другата изискуема предпоставка, а
именно осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Прави се
1
извод, че липсата на трайно и необратимо поправяне на осъдения е пречка за
постановяване на условното му предсрочно освобождаване.
Въззивният съд намира, че настоящата частна жалба е подадена от
осъденото лице Д. Ж. Р., който има право на такава съгласно чл.440 ал.2 от
НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342 ал.1
предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
от свобода Д. Ж. Р. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437 ал.2, вр.чл.438 от НПК, вр.чл.70 ал.1 от НК. Първоинстанционният съд
е анализирал събраните по делото доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни изводи, че в случая не са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения
Д.Р..
По делото безспорно е установено от фактическа страна следното:
С одобрено споразумение по НОХД № 648/2020г. по описа на Сливенски
окръжен съд, влязло в сила на 29.12.2020г., на Д. Ж. Р. е наложено едно общо
наказание при условията на чл.23 от НК, за престъпления по чл.54а ал.1 изр.1
предл.1 алт.1, 4 и 5, вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 2,
вр.изр.1 предл.4, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.339 ал.1 от НК, а именно лишаване
от свобода за срок от една година при първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието. С Определение № 1/25.01.2021г. по ЧНД №
1/2021г. на СлОС, влязло в сила на 10.02.2021г., е приведено в изпълнение
наложеното с Присъда № 4/2014г. по НОХД № 411/2013г. на СлОС на
осъдения Р. наказание една година лишаване от свобода при първоначален
общ режим, което да изтърпи отделно от наложеното наказание по НОХД №
648/2020г. на СлОС.
Осъденият Р. е започнал да изтърпява определените му две наказания от
по една година лишаване от свобода в Затвора Бургас на 11.11.2021г. Към
14.10.2021г. той е изтърпял приведеното в изпълнение наказание и от
наложеното наказание по НОХД № 648/2020г. е изтърпял 8 месеца и 21 дни.
Към същата дата остатъкът от наказанието възлиза на 3 месеца и 09 дни.
2
От приложените по делото документи, намиращи се в затворническото
досие на осъденото лице, както и от информацията, съдържаща се в системата
за оценка на осъден правонарушител, първоначалния и текущи доклади от
ИСДВР, първоначалния план на присъдата и препланиране на присъдата,
доклада за пробационен надзор и в становището на Началника на Затвора
Бургас, установяват, че осъдения Р. е за първи път в затвора. Изготвената на
14.01.2021г. първоначална оценка на риска от рецидив е отчела ниска
стойност, измерваща се със 39 точки. При изготвяне на втората оценка на
риска от рецидив на 16.08.2021г. е отчетено понижаване на общите стойности
от 39 точки на 33 точки, като са отчетени промени към леко понижаване в
първоначалното констатираните проблемни зони отношение към
правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене.
От документите, съдържащи се в затворническото досие на осъдения Р. и
данните, отразени в доклада на пробационния служител, както и в писменото
становище на Началника на затвора и доклада на ИСДВР, се установява, че по
време на престоя си в затвора до настоящия момент осъденият Р. не е бил
наказван и е награден един път с писмена похвала (Заповед №
206/13.08.2021г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“). Корекционната работа с
осъдения Р. е насочена към установените проблемни зони, а именно
отношение към правонарушението и умения за мислене. Становището на
началника на затвора е, че при осъдения по отношение на дефицитните зони
поставените цели в първоначалния план са изпълнени в голяма степен, като
са изградени устойчиви позитивни поведенчески нагласи, мотивация за
водене на законосъобразен начин на живот и положително отношение към
труда.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения Р., първоинстанционният съд е
направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл.70 ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия. Налице е предпоставката по чл.70 ал.1
т.1 от НК - осъденият Р. е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание лишаване от свобода, но не е изпълнено второто
кумулативно изискване, необходимо за удовлетворяване на молбата му за
допускане на условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице
достатъчни и убедителни доказателства за неговото поправяне, както изисква
3
разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК.
Доказателствата за поправянето на осъдения са ясно регламентирани в
разпоредбата на чл.439а от НПК – това са всички обстоятелства, които сочат
на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Изхождайки от задължителната за съдилищата съдебна практика,
установена с ПВС № 7/1975г., изм. с ПВС № 8/1987г., настоящият състав на
съда приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От
значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
По този начин, въззивната инстанция счита, че разпоредбите на чл.70
ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
В настоящия случай въззивният съд намира, че е обоснован и
законосъобразен изводът на окръжния съд за отсъствието на втората
кумулативна предпоставка, предписана от законовия текст на чл.70 ал.1 от
НК - осъденото лице да е дало безпротиворечиви доказателства за своето
поправяне. Данните за липса на допуснати нарушения на затворническия
режим и за наложени за тях дисциплинарни наказания, както и
награждаването му с писмена похвала не са достатъчни да се приеме, че
осъденият се е поправил. За правомерното си поведение в затвора, осъденият
Р. е бил премиран, като е бил награден. Поведението на осъденото лице е
4
било съобразено с режимните и дисциплинарните правила в затвора, не е
създавал и не е участвал в конфликти, справял се е с поставените му задачи,
трудово ангажиран на доброволен принцип. Не е участвал в специализирани
програми. Следва да се отчете, че оценката на риска от рецидив при осъдения
Р. е била първоначално 39 точки, като при последващата оценка е намалял на
33 точки, но са запазени проблемните зони отношение към правонарушението
и умения за мислене. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че още
при постъпването на осъдения в затвора оценката на риска е била в ниски
стойности (39т.). Осъденият не е демонстрирал осъзната виновност за
извършеното, не е анализирал в дълбочина факторите, довели до осъждането
му и поведението си, поради което не е постигната основната цел на
наказанието – осъзнаване на извършеното деяние и неговите
общественоопасни последици, както и достигане до решение за водене на
законосъобразен начин на живот след изтърпяване на наказанието.
Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна у Р.
не дава основание да се заключи, че на този етап той се е поправил
окончателно. Цялостното му поведение в пенитенциарното заведение,
необходимостта от продължаване на корекционното въздействие за постигане
на крайни резултати за устойчива позитивна промяна в поведението и
личността на осъдения, не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла
на чл.70 ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че за постигане на съществена
промяна в нагласите на осъдения Р. за законосъобразен начин на живот и
затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на
правонарушения, е необходима по-голяма продължителност и интензивност
на корекционните дейности. Налице е положителна промяна при осъдения Р.,
която съвсем не е достатъчна, за да се приеме, че той се е поправил. Липсата
на значими позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента,
както и застоят на определени показатели, формиращи общата оценка за
риска от рецидив и вреди, изискват продължаване на поправителното
въздействие спрямо Р. в условията на контролираната среда на
пенитенциарно заведение. Тук следва да се отбележи, че видно от
първоначалния план на присъдата от 25.01.2021г. проблемните зони при
осъдения Р. са отношение към правонарушението и умения за мислене с
набелязани цели и задачи. При препланиране на присъдата на 16.08.2021г. са
5
установени същите проблемни зони с поставени цели, а именно формиране на
нагласи за законосъобразен начин на живот и адекватни способности за
обществено приемливо мислене. Поставени са и задачи, чрез които ще се
изпълнят определените цели до края на наказанието, и по-точно осъзнаване
на факторите, допринесли за криминалното поведение, осъзнаване на личните
действия и собствен принос, развиване на способности за разпознаване на
проблемите и формиране на умения за конструктивно решаване на
проблемите. В тази насока правилно окръжният съд е съобразил и
изявлението на осъденото лице в съдебно заседание, което навежда на извод,
че Р. не е променил отношението си към престъплението, предвид
твърденията си, че не е извършил деянията и е поел вина за нещо, което не е
извършил. По тези съображения първостепенният съд правилно е приел, че
целите на наказанието, най-вече относно индивидуалната превенция, не са
постигнати, независимо от проведената корекционна дейност в условията на
затвора. Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че не са налице
категорични доказателства за поправянето на осъдения, което да е трайно и
необратимо.
При решаването на въпроса дали са налице предписаните в закона
изисквания за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдено
лице Р. значение имат единствено убедителните доказателства за настъпила
положителна и трайна промяна у лицето по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, каквато в конкретния случай не е налице.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Р.,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание
лишаване от свобода, а се налага продължаване на работата с него в
условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд направи извод, че
6
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано
условното предсрочно освобождаване на осъдения Д. Ж. Р. от остатъка от
наказанието лишаване от свобода по НОХД № 648/2020г. по описа на
Сливенски окръжен съд, е обосновано и законосъобразно, и като такова
следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 575/14.10.2021г. по ЧНД № 958/2021г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7