Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Севлиево, 21.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 299/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главен отрицателен установителен
иск и инцидентен отрицателен установителен иск с правна квА.фикация чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от А.С.С., с ЕГН ********** и С.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, кан. 447 срещу "СПЕКТЪР-5" ЕООД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Канлъдере“ № 10, представлявано от *** Х.П.Х..
Ищеца твърди, че ответника се легитимирал като собственик на имот -
промишлена сграда на един етаж, с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.2 по
кадастралната карта и регистри на град Севлиево, одобрени със Заповед №
РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес град Севлиево,
ул. ***, стар идентификатор-няма, номер по предходен план-няма, със застроена
площ ЗП - 367 кв. м., съгласно документ за собственост, сграда представляваща:
хале механична обработка, на един етаж, с масивна конструкция със ЗП 388,00 кв.
м., построена през 1988 г., разположена в поземлен имот с кадастрален
идентификатор 65927.501.4203, предмет на констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по писмени доказателства № 73, том I,
peг. № 1 257, дело № 45 от 02.02.2017 г. на пом. *** по заместване при П.Д. — ***
с район на действие PC Севлиево, peг. № 543 на НК. Ответника не бил собственик
на описания имот. Община Севлиево продала с приватизационна сделка № 161 от
07.09.2005 г. 100% от дяловете на „СПЕКТЪР" ЕООД Севлиево на ответника по
делото „СПЕКТЪР-5 " ЕООД град Севлиево. Процесната сграда била актувана с
акт за общинска собственост № 25 от 06.11.1996 г. на името на ЕТД
„СПЕКТЪР" ООД град Севлиево, а не на името на „СПЕКТЪР" ЕООД град
Севлиево, поради което тя не била включена в дяловете на „СПЕКТЪР" ЕООД
Севлиево. Ищците възразяват за
нищожност на договор
за продажба чрез търг от 07.09.2005 г., вписан под № 161, том IV, вх.
рег. № 3301 от 07.09.2005 г., с който Община Севлиево без съгласието на
собственика на земята продала незаконно построената процесна сграда в ищцовия
имот. Процесната сграда била актувана с акт за общинска собственост № 25 от
06.11.1996 г. на името на ЕТД
„СПЕКТЪР" ООД град Севлиево, а не
на името на „СПЕКТЪР" ЕООД град Севлиево и не била включена в дяловете на
„СПЕКТЪР" ЕООД Севлиево. В Акт № 25/1996 г. било посочено, че имота няма
предишен собственик, но това не отговаряло на истината, тъй като и по
разписните книги съществувал предишен собственик - ищците по делото. В
описанието на недвижимите имоти собственост на „СПЕКТЪР" ЕООД сградата не
била описана и индивидуА.зирана по вид, размер и местонахождение, само
било посочено някаква сграда - хале без
терен на ул. *** град Севлиево. Процесната сграда била построена през 1986 г.,
поради което било невъзможно същата да бъде включена в Акт № 1347 от 8 юли 1981
г., с който Община Севлиево актувала за държавна собственост имоти, които били
предоставени за оперативно управление на ДПП "ИЛЬО ВЛАЕВ" Севлиево. С
Акт № 1948 от 14 ноември 1994 г., Община Севлиево актувала имота на ЕТД
"СПЕКТЪР" ООД Севлиево, като сочела, че бивш собственик на имота е
ДПП „Ильо Влаев", но в приложения
списък съгласно писмо № 1317 от 16.10.1979 г. на недвижими имоти предоставени в
оперативно управление на ДПП „ИЛЬО ВЛАЕВ" Севлиево този имот не фигурирал,
защото сградата била построена през 1986 г.. С Акт № 25 за общинска собственост
от 06.11.1996 г. Община Севлиево актувала процесния имот на името на ЕТД
„СПЕКТЪР" ООД, като в този акт не било отбелязано, че има бивш собственик
на имота, въпреки, че в разписните книги съществувал предишен собственик. Нещо
повече, този имот не бил актуван като държавен и не бил записан като такъв в
акт №1347/81 г., а в Акт № 1948/94г. се появил от „нищото". След осъществена
по съдебен ред реституция на земята, Община Севлиево била длъжна да върне имота
и да отпише построената върху нея постройка независимо от нейния статут.
Общината следвало да отпише сградата от актовите книги за собственост на
предприятието, което впоследствие приватизирала. С Договор за продажба чрез
търг от 07.09.2005 г. „СПЕКТЪР-5" ООД купило 100% от дяловете на
„СПЕКТЪР" ЕООД от продавача Община Севлиево. НА.це била недействителна
приватизационна сделка, тъй като „СПЕКТЪР" ЕООД Севлиево не била
собственик на имотите посочени в Акт за общинска собственост № 25 от 06.11.1996
г., а като такъв било посочено ЕТД „СПЕКТЪР" ООД. От друга страна
процесната сграда не била включена в приложения списък съгласно писмо № 1317 от
16.10.1979 г. на недвижими имоти, предоставени в оперативно управление на ДПП
„ИЛЬО ВЛАЕВ" - същата била построена през 1986 г. и актуването й като
общинска през 1996 г. в Акт за общинска собственост № 25 на името на ЕТД
„Спектър" ООД било само едно записване въз основа, на което не можело да
се придобиват собственически права. В процесният случай нА.це била хипотезата
на извършена продажба на недвижим имот от несобственик на трето лице, поради
което приобретателят не можел да придобие повече права от своя праводател и щом
последният не бил собственик на имота, то и първият не ставал негов собственик, предвид и, че действителният
собственик не бил загубил своите права. Собствеността на ищците върху земята,
на която била построена процесната сграда била възстановена на основание пар. 1
от ЗВСОНИ и промените в чл. 2 и чл. 5 нова ал. 2 от ЗВСОНИ, според решение № 13
по гр. дело 1625/2000 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. дело № 469/1999г. на РС – Севлиево, с което било
оставено в сила решение № 339 от 22.01.2001 г. по в. гр. д. 284/2000 г. на
Габровски окръжен съд. Ищците били собственици на недвижимия имот,
представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.501.4203, с площ
от 1315 кв.м., по силата на нот. акт № 86, т. 2, д. 237/1957 год.,
възстановен с решение № 13 по гр. дело 1625/2000 г. на ВКС IV г.о., решение по гр. дело № 469/1999г. на РС – Севлиево и договор № 202, том I, вх. № 1024 от
20.04.2007 г. пар. том 144, стр. 19772, 19773. Имота бил идентичен с имот - УПИ
V, в кв. 31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1 341 кв. м., с граници:
улица, улица, о.т. 440а-4406 и УПИ VI, кв. 31. В имота на ищците била построена
едноетажна постройка — бивш „цех за катинари" със застроена площ от 388
кв.м. на един етаж, като сглобяема конструкция, представляваща „незаконен строеж",
тъй като била построена в имота без учредено право на строеж, без разрешение за
строеж и без необходимите строителни книжа. Процесната сграда представлявала
„незаконен строеж", а това обуславяло приложението на чл. 2, ал. 6 от
ЗОСОИ. Според тази правна норма, когато върху одържавената, отчуждената или
незаконно отнета земя били извършени строежи или направени други промени без
законно основание или след 25.02.1992 г., собствеността върху земята се възстановявала реално, а
отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените се
уреждА. съгласно чл. 73 и чл. 74 от ЗС. Следователно, в случая на държавата
било отречено правото на собственост върху построената сграда, респективно
такива права нямал и ответника. НА.це било построяване на сграда върху чужд
имот без строителни книжа. Актуването на сградата в актовете за държавна
собственост не узаконявало незаконното строителство като способ за придобиване
на собственост върху имота. Макар и узаконим по смисъла на чл. 226 ЗУТ
незаконния строеж се узаконявал на името на собственика на земята, на името на
лицето, което имало право да строи в чужд имот по смисъла на специалния закон.
Сградата била незаконен строеж поради императива на закона, тъй като била
построена без разрешение на собствениците на земята, без отстъпено право на
строеж, без да било извършено отчуждаване или да била направена компенсация на
собствениците и към датата на продажба на сградата този строеж не бил
узаконяван като търпим строеж. В съставения констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по писмени доказателства № 73 от
02.02.2017 г. не били посочени доказателства, от които да се направи
заключение, че били нА.це оригинерни способи за придобиване правото на
собственост и да се издаде акта. С Тълкувателно решение № 5/2015 от 18 май 2017
г., постановено по тълкувателно дело № 5/2015 г., Общото събрание на
Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) решило, че правилото на
чл. 92 ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, ако не е установено друго било неприложимо по
отношение на построената в имота сграда, ако същата не представлява
самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото. В
случая сградата, предмет на производството не представлявала самостоятелен
обект на собственост и по отношение на нея се прилагало правилото на чл. 92 ЗС
на общо основание. Изложеното потвърждавало, че ответника не може да обори
презумцията на чл. 92 ЗС - като например
докаже, че му е учредено право на строеж съгласно чл. 63 ЗС и при спазване
формата на чл. 18 ЗЗД, или пък при условията на приложимия към онзи момент
ЗТСУ/отм./- със заявление до общината с нотариална заверка на подписа, да му е
дадено съгласие да извърши строежа. От изложеното следвал извод, че липсват
данни за нА.чие на одобрен архитектурен проект за начина на застрояване на
парцела и документ за надлежно учредено право на строеж, както и че липсват
данни, които да оборят законовата презумция на чл. 92 ЗС - ответника не
придобил право на собственост върху процесната сграда и построяването на
сградата не било осъществено въз основа на надлежно учредено право на строеж,
нито при хипотезата на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм./ или по някакъв друг ред с
удостоверение за търпим строеж. Правата на ищците засегнати от отричаната
собственост на ответника включвА. също така и нА.чието на пречка за упражняване
собственическите права върху земята на ищците в пълен обем. Извършено било
строителство без строителни книжа в чужд имот, без надлежно разрешение от
собствениците, което в много сериозна степен препятствало ползването на имота
според предназначението му и правело ползването на част от дворното място
невъзможно. Ищците оспорват верността на издадения констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по писмени доказателства № 73 от
02.02.2017 г. на пом. *** по заместване при П.Д. - *** с район на действие PC - Севлиево, peг. № 543 на
НК. Считат, че е нА.це съмнение за недействителност на договор за продажба чрез търг между Общински съвет -
Севлиево и „СПЕКТЪР-5" ЕООД град Севлиево от 07.09.2005 г. на 100% от
дяловете на „СПЕКТЪР" ЕООД град Севлиево и твърдят преюдициалност на
спора, поради което предявяват инцидентен установителен иск за установяване, че
с посоченият договор за продажба „СПЕКТЪР-5" ЕООД град Севлиево не може да
се легитимира като собственик на промишлена сграда на един етаж, с кадастрален
идентификатор 65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри на град
Севлиево, тъй като била извършена продажба от несобственик - Община Севлиево на
трето лице - купувач „СПЕКТЪР-5" ЕООД Севлиево, поради което
приобретателят не станал собственик на сградата, тъй като не може да придобие
повече права от своя праводател. Предвид всичко гореизложено, ищците искат
постановяване на решение, с което да се признае за установено между ищците и
ответника, че ответника не е собственик на подробно описания по – горе имот, с
кадастрален индентификатор 65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри
на град Севлиево. Претендират разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответника е представил писмен отговор. В отговора се излагат
доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Заявяват
недопустимост защото ищците нямат правен интерес от предявените искове. Излагат, че ответното дружество притежава
множество доказателства, че е собственик на процесната сграда. С решение №
38/23.01.1992 г. Общинският съвет - Севлиево преобразувал общинска фирма
„СПЕКТЪР" в ЕООД. От писмо 636/3.1001994 г., било видно, че е отправена
молба за актуА.зиране на АДС на недвижимите имоти на „СПЕКТЪР" ООД, към
която били приложени подробни описи, като за процесната сграда цех 400 - хале
механична обработка, навес и склад имало и скица с разположение и размери. С
Акт № 1948/14.11.1994 г. за държавна собственост, на осн. чл. 77 и 81 НДИ и
писмо № 636/3.10.1994г. от ЕТД „Спектър" ЕООД, било актуА.зирано
имуществото на дружеството, като били включени хале механична обработка -
масивен, с квадратура 388 кв. м., построен през 1988 г., навеси и складове,
построени преди това. С Акт № 25/6.11.1996г. същите имоти били актувани като
общинска собственост - предоставена отново на ЕТД "СПЕКТЪР" ООД.
Постройката била включена в капитала на дружеството. От разшифровката на
дълготрайните активи било видно, че е записана под инв. № 89 - с наименование
хале - катинари - цех 400 и била заприходена през януари 1988 г. с посочено
основание „строеж". Фигурирала в счетоводна сметка 203 - Сгради и
конструкции - и върху стойността й били начислявани амортизационни отчисления,
което се потвърждавало от счетоводния амортизационен план. Имала данъчна
оценка, като задължението било по декларация по чл. 17/31.01.2001г. и бил
плащан данък. Нито към момента на строежа на сградата – 1988 г., нито към
момента на актуването й - 1994 г. - като държавна, 1996 г. - като общинска,
включването й в капитала или при подаване на данъчната декларация – земята не
била реституирана на ищците. С договора за продажба чрез търг от 07.09.2005г.,
Община Севлиево продала на „СПЕКТЪР-5" ЕООД 100% от дяловете на
„СПЕКТЪР" ЕООД с общинско имущество, като неразделна част от договора било
Приложение № 1 /опис на недвижимите имоти/. В чл. 2 от договора, продавачът
гарантирал, че недвижимите имоти, собственост на дружеството, не са обременени
с права на трети лица. Видно било от приложеното извлечение от Експертната
оценка, съответстваща на правния анА.з и включена в тръжните книжа, че в
недвижимите имоти, предмет на прехвърляне е включена сграда - хале без терен -
механична обработка в гр. Севлиево, ул."***" със застроена площ 388
кв.м., построена през 1988г., тухлена, с покрив от вълнообразна ламарина, с
дограма, в добро техническо състояние. Според оценката, вещната стойност на
сградата била 59 900лв., а ликвидационната - 25 000 лв.. Съгласно чл. 7
вр. чл. 5 от договора, с внасянето на 30% от цената в деня на подписването му,
продавачът въвеждал купувача във владение, и от този момент върху купувача
преминавал рискът от случайно погиване или повреждане на имуществото. Видно
било от удостоверение 695/27.04.2008г. на Община - Севлиево, че Дирекция
„ТСУ" удостоверявала, че съгласно договора - приложение № 1 - т. II - сградата хале
- без терен на ул. "***", едноетажна, с масивна конструкция и
застроена площ 388 кв.м., попадала в УПИ V. От удостоверение № 41020.20/21.11.2008г. на Община -
Севлиево се установявало, че хале механична обработка, с площ 388 кв. м., на
един етаж, масивен, попадало в хипотезата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и за нея
можело да се установи статут на търпимост. Съгласно скица №
15-13084/14.01.2015г. на СГКК - Габрово, сградата на ул."***" с
идентификатор 65927.501.4203, се водела собствена на „Спектър" ЕООД,
според кадастралната карта и КР, одобрени със Заповед РД -18-77/16.07.2008г.,
без да има издавана заповед за изменение в КККР. Собствеността върху сградата доказано
принадлежала на „СПЕКТЪР-5" ЕООД. Със закупуването на 100% от дяловете в
капитала, се закупувало цялото предприятие по смисъла на Търговския закон и
купувачът, като едноличен собственик на капитала ставал универсален
правоприемник на всички активи, имущество, права и задължения на предишното
дружество „Спектьр" ЕООД, като ползвал и изтеклата от 1988г. в полза на
праводателя му придобивна давност от когото закупил имота. Дружеството владеело
имота безпрепятствено от 2005 г. и го придобило, освен по сделка, и по давност.
Претендира разноски.
В съдебното заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове по съображенията в исковата молба. В писмена защита излагат подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалните си представители заявява становище за
неоснователност на предявените искове. В писмена защита излага подробни доводи
за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От договор от 07.09.2005 г. за продажба чрез търг
„СПЕКТЪР" ЕООД гр. Севлиево е видно, че Община Севлиево е продала на „СПЕКТЪР-5
" ЕООД гр. Севлиево 100% от дяловете на „СПЕКТЪР" ЕООД гр. Севлиево,
като към договора е изготвено приложение 1 /опис на недвижимите имоти/
неразделна част от договора, а в р. II от приложението е описана
сграда – хале без терен на ул. *** в гр. Севлиево.
Установява се от нотариален акт № 73 от 02.02.2017
г., т. I, дело № 45/2017 г. на на помощник *** при П.Д., *** рег. № 543 на НК,
с район на действие - района на РС –
Севлиево, че „СПЕКТЪР-5 " ЕООД гр. Севлиево, е признато за собственик по писмени
доказателства на недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: промишлена сграда на един етаж, с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.2 по
кадастралната карта и регистри на град Севлиево, одобрени със Заповед №
РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес град Севлиево,
ул. ***, стар идентификатор-няма, номер по предходен план-няма, със застроена
площ ЗП - 367 кв. м., представляващаща: хале механична обработка, на един етаж,
с масивна конструкция със ЗП 388,00 кв. м., построена през 1988 г., разположена
в поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.
Установява се от решение № 18/31.01.2000 г.,
постановено по гр. д. № 469/1999 г. на РС – Севлиево, решение № 339/22.01.2001 г., постановено по
гр. д. № 284/2000 г. на ОС – Габрово и решение № 13/12.03.2002 г., постановено
по гр. д. № 1625/2001 г. на ВКС, IV г.о., като това
обстоятелство не се спори от страните, че „СПЕКТЪР" ЕООД гр. Севлиево е
осъдено да предаде владението на А.С.С. и С.А.С., върху дворното място, върху
което е изградена сградата предмет на исковете предявени по настоящото дело, по
предявен иск по чл. 108 ЗС. В мотивите на решенията е прието, че за спорното
дворно място не е имало отчуждаване по предвиденият от действащата нормативна
уредба ред, поради което собствеността върху същото е възстановена на основание
чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Установява се от решение № 38/25.03.2003 г.,
постановено по гр. д. № 653/2003 г. на ОС – Габрово, решение от 14.10.2003 г., постановено по гр.
д. № 260/2003 г. на ВТАС и решение № 1006/16.05.2005 г., постановено по гр. д.
№ 464/2004 г. на ВКС, IV г.о., като това обстоятелство не се спори от страните,
че с посоченото решение на ОС – Габрово са отхвърлени искове предявени от А.С.С. и С.А.С. срещу „СПЕКТЪР" ЕООД за
присъждане на парична сума, представляваща обезщетение за ползване на дворното
място, в което е построена процесната сграда, както и за ползване на същата
сграда, на основание чл. 59 ЗЗД. С решението си ВТАС е приел, че решението в
частта за отхвърляне на исковете за присъждане на парична сума за обезщетение
за ползване само относно дворното място, е неправилно, присъдил е част от
претендираната сума, приел е и различна правна квА.фикация на исковете – чл. 93
ЗС, като в останалата част е оставил решението на ГОС в сила. Решението на ВТАС
е оставено в сила с посоченото по – горе решение на ВКС.
Установява се от решение № 111/10.06.2015 г.,
постановено по т. д. № 2/2015 г. на ОС – Габрово, решение № 290/20.11.2015 г., постановено по в.
т. д. № 228/2015 г. на ВТАС и решение № 140/06.12.2016 г., постановено по д. №
1109/2016 г. на ВКС, II г.о., като това обстоятелство не се спори от страните,
че с посоченото решение на ОС – Габрово са: отхвърлени искове предявени от А.С.С.
и С.А.С. *** за признаване, че ищците са собственици на част от УПИ, с площ 388
кв. м., върху която е изградена сградата предмет на исковете предявени по
настоящото дело; отхвърлени са искове предявени от А.С.С. и С.А.С. *** за признаване, че
сградата предмет на исковете предявени по настоящото дело е незаконен и
нетърпим строеж и подлежи на премахване; осъдено е „СПЕКТЪР" ЕООД гр.
Севлиево да премахне сградата предмет на исковете предявени по настоящото дело,
по предявен иск по чл. 109 ЗС. Решението на ОС – Габрово е обжалвано от „СПЕКТЪР"
ЕООД в частта по уважения иск по чл. 109 ЗС, като е потвърдено от ВТАС, като с
решение № 140/06.12.2016 г., по д. № 1109/2016 г., ВКС е отменил решенията на втората
и първата инстанция в частта по иска по чл. 109 ЗС и е отхвърлил и този иск. В
мотивите ВКС е приел че процесната сграда е изградена без строителни книжа,
което определя нейният характер като незаконен строеж, построен в реституиран
по ЗВСОНИ парцел, поради което в случая са приложими чл. 73 ЗС и чл. 74 ЗС, но
не и чл. 109 ЗС.
Установява се от решение № 113/22.06.2017 г.,
постановено по гр. д. № 338/2017 г. на РС – Севлиево, решение № 224/06.11.2017 г., постановено по в.
гр. д. № 247/2017 г. на ОС – Габрово и решение № 409/17.07.2018 г., постановено
по гр. д. № 1625/2001 г. на ВКС, IV г.о., като това обстоятелство не се спори
от страните, че с посоченото решение на
РС – Севлиево А.С.С., С.А.С. и Я.И.Б. са осъдени да предадат на „СПЕКТЪР-5
" ЕООД сградата предмет на исковете предявени по настоящото дело, да
прекратят действията, с които извършват нарушение, като премахнат поставените
катинари върху оградата и вратата на сградата, и да премахнат от сградата
движимите си вещи – автомобили, стругове, бормашини и други, като е прието, че
владението върху имота е отнето от ищеца на 11.10.2016 г., по предявени искове по
чл. 76 ЗС. Решението на РС – Севлиево е
отменено с посоченото решение на ОС – Габрово по иска срещу А. И. Б., а в останалата част е потвърдено, като
решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване с
посоченото по – горе решение на ВКС.
Установява
се от приложените по делото актове за държавна собственост, удостоверения и
писма, издадени от Община Севлиево, относно законността и търпимостта на
процесната сграда, както и от заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание следното: в кадастралния план на гр. Севлиево от 1979 г.
процесната сграда не е нанесена, а в
кадастралния план от 1991 г,
сградата е нанесена като съществуваща, поради което същата е построена в
периода от 1979 г. до 1989 г.; съобразно приложен по делото АОС № 25/06.11.1986г. сградата е построена през 1986 г.; в архива на Община Севлиево не се откриват проекти и разрешение за строеж на сградата, както и доказателства, че
същата е приета от приемателна комисия; към
07.09.2005 г. сградата е била без документи за
построяването й,
като това я определя като
строеж без строителни книжа, но отговаряща на условията на §16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ като търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване; сградата е допустима в градоустройствено
отношение, както по сега действащите норми за отстояние
от регулационните линии, така и по нормите за строителство в периода 1986 г..
Установява се от приложените по делото актове за държавна собственост и
счетоводни документи, както и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание
следното: процесната сграда е включена в активите на ДПП „Ильо Влаев" гр.
Севлиево с постояването през 1988 г., няма промени относно включването в
капитала на дружествата, в периода от построяването ѝ до изготвяне на
заключението; съгласно решение № 34/29.06.1989 г. на ОбНС гр. Севлиево ДПП
„Ильо Влаев" гр. Севлиево се включва в общинска фирма „Спектър"
регистрирана с Решение № 158/15.07.1989 г. по ф. дело № 156/1989 г. на ГОС и
притежава към 31.05.1989 г. уставен фонд в размер на 4936 хиляди лв. На
общинска фирма „Спектър" се предоставя уставен фонд в размер на 4936
хиляди лв., като правоприемник на ДПП „Ильо Влаев" гр. Севлиево; с решение
№ 1062/27.05.1992 г. по ф. дело № 542/1992г. на ГОС Общинска фирма
„Спектър" е преобразувана в „СПЕКТЪР" ЕООД с общинско имущество; с Акт
за държавна собственост № 1948/14.11.1994 г. е актуА.зирано имуществото на
дружеството като е включено хале механична обработка 388 кв. м., построено през
1988 г.; с Акт за общинска собственост № 25 от 06.11.1996 г. процесната сграда
е актувана като общинска собственост - хале механична обработка 388 кв. м.,
един етаж, масивен, строен 1986 година; в баланса на ДМА на ДПП „Ильо
Влаев" сградата е записана като сграда производствена, ул. „***" № 14
катинари, в опис на недвижимите имоти на фирма ЕТД „Спектър" ООД гр.
Севлиево към 01.01.1994 г. е записана като хале - мех. обраб. катин. и ключ. за
велосипеди на един етаж, 388 кв. м., строена 1988 г., в описа на недвижимите
имоти, към договора за продажба от 07.09.2005 г. е включена като сграда - хале
без терен-механична обработка в гр. Севлиево на ул. „***" със застроена
площ от 388 кв. м., построена през 1988 г., тухлена, покрив от вълнообразна
ламарина с дограма и в добро състояние, сградата е част от активите на
дружествата; по кадастралната карта в сила от 16.07.2008 г. процесната сграда
се води като сграда с идентификатор 65927.501.4203.2 и адрес: гр. Севлиево, ул.
„***", разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.4203, със
застроена площ 367,00 кв., с предназначение: промишлена сграда; с решение №
373/17.03.2006 г. по ф. дело № 542/1992 г. ГОС е вписал: Община Севлиево
продава 8044 дяла на стойност 80 440 лв. на „Спектър-5" ЕООД, зА.чава
Община Севлиево като едноличен собственик на капитала и вписва „СПЕКТЪР-5"
ЕООД като едноличен собственик на капитала; процесната сграда е включена в
капитала на дружеството.
По делото са представени и други, извън обсъдените по – горе, неотносими към предмета на правния спор документи.
Установяват се от показанията на свидетеля А. И.ов Б., зет на ищците, участвал
като ответник по дело между страните, по които иска бил отхвърлен, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетеля, следните факти: свидетеля заявява, че
имотът на ул. „***“ № 1, някога бил
завзет и не бил отчуждаван, а 2002 г. бил върнат, като след няколко години дела
бил възстановен на собствениците С. и А.; в имота имало вода и всяка година ходели
да го изсичат; направили нов канал и ограда, с мрежа около 2004 г., после откраднали
мрежата, забили железни тръби и сложили само тел, а след това градина - половината
овощна и зеленчукова, а другата половина - трева и цветя; ползвали имота отначало
- след 2003 г., но понеже не можел да се ползва, в началото ползвали само
дървения материал; на мястото имало предприятие и гътнА. оградата да паркират
колите си, впоследствие направили бетонна ограда, висока половин метър и отгоре
сложили мрежа, това приключило 2016 г.; започнА. и бетонената ограда 2016 г.,
но работата по нея продължавала и до съдебното заседание; свидетеля никога нямал
нищо с фирма „Спектър 5“, а с фирма
„Спектър“ ЕООД водили дела от 1998 г. почти до съдебното заседание; с ръководителите на „Спектър“ имало проблеми
защото свидетеля им махал катинарите, а те махали неговите; имало протокол, в
който г-н П. заявил, че му е дал ключ, но на това никой не му обърнал внимание;
сградата представлявала едно хале, като сеновал, изградено с тухли отстрани и
почти никой нямал достъп освен г-н П., до миналата година, но и той не се
явявал там; свидетеля видял г-н П. октомври 2016 г., бил събрал една бригада да
отсекат дърветата и П. минал и заминал; с г-н П. няколко пъти си разменяли
ключовете, той късал катинара на свидетеля и слагал негови и за цеха и за
оградата ставало това няколко пъти; не по - малко от три пъти си сменяли
ключовете, първият път било около 2004 г. - г-н П. срязал катинара, после свидетеля
около 2004-2005 г. го сменил и след това минало време и за да не реже веригата свидетеля
сложил катинар; от 2005 г. до 2016 г. свидетеля можел да влиза в сградата, като
г-н П. около 2005 г. му дал ключ за сградата, можел да влиза докато дошла
жалбата срещу него в полицията есента
на 2016 г., есента; за периода от 2004 г. до 2015-2016 г. представителят на
„Спектър“ не е сменял катинар, свидетеля влизал и водил и други хора; през
цялото време, от страна на г-н П. се парадирало, че сградата е негова и свидетеля,
баба С. и дядо А. си мислели, след около 2007-2008 г., че наистина сградата е
негова.
От показанията на свидетеля М.С.Х., са установява
следното: свидетеля познава А. и С.С.;*** им бил възстановен отпреди 15-16
години; след възстановяването имало подобрения – боядисана ограда, зеленчукова градина, зелена площ с
цветя, даже и жената на свидетеля участвала в саденето на цветя, защото била
приятелка с дъщерята на ищците; относно сградата, която се намира в това място,
свидетеля не знае какво представлява и не бил влизал в същата никога, като не знае
и кога е построена; в имота освен собствениците на земята, не бил виждал никой
друг да влиза; в имота свидетеля виждал А. и А., сина на ищците - Г. С. и С., боядисвали
оградата един път; преди около 3 - 4 години, свидетеля виждал ищците в имота,
като преди това няма спомен да ги е виждал; свидетеля само минавал покрай
мястото, но не влизал вътре; имало излят бетон преди около 3-4 г., а всяко лято
садили цветя, като зелената площ била от около 2 години.
От показанията на свидетеля М.Д.М., са установява
следното: свидетеля постъпил в ДПП „Ильо Влаев“, през 1986-та година, като един
от обектите бил катинарен цех, който свидетеля заварил на кота нула и започнали
строителство на цеха, който се намирал на площадката в двора на „Ильо Влаев“,
до ул. „А. Татаров“; обектът бил
придружен с проект, одобрен от общински съвет; проектът вероятно бил изготвен от
проектантско бюро към дирекция местна промишленост; през 1988 г. цеха бил
завършен, той бил строен по стопански начин със средства на самото предприятие,
не бил възлаган на друг строител; 1988 г. обекта бил предаден, започнали да
доставят машини и започнали производството на катинари, а през 1990 г. станали реформи
и от „Ильо Влаев“ станало „Спектър“ и свидетеля бил съкратен; непосредствено до
цеха имало трафопост, вътре инсталацията била правена от електричарите на предприятието; относно ВиК
инсталацията, непосредствено до цеха имало естакада, мивка за миене на колите и
от там вързали канала, защото в самият цех имало санитарни възли, бани, тоалетни;
свидетеля бил в „Ильо Влаев“ началник
капитално строителство от 85-та г. до 90-та г., имал средно техническо
образование, строителен техник и без проект не можел да работи бил виждал
съставните части на проекта – състоял се от архитектура, ВиК, ел., гръмоотводна
инсталация, зануляване и вертикална планировка.
От показанията на свидетеля Ю.Х.М., са установява
следното: свидетеля работи от 2001 г. в „Спектър“ ЕООД, с *** Х.П.Х., като
главен инженер; запознат е със сградите, помещенията, които са собственост на
дружеството; от както е във фирмата знае за цеха, на ул. „***“ номер 1, до ул.
„А. Татаров“; там държали бюра, шкафове, екипировка, леярски принадлежности и
инструменти за да не заемат място във фирмата, защото ги ползвали по – рядко; свидетеля
влизал в сградата откакто е във фирмата, влизал и с г-н П. и сам, като имало ключове в офиса; свидетеля влизал в сградата
по описания начин до около 2 години преди съдебното заседание, тогава един ден
отишли и установили, че катинара е сменен и не успели да влезнат в сградата,
имало хора, които разчиствали двора; това дворно място около сградата не се
използвало, било обрасло; скоро свидетеля не бил ходил в имота, но за периода
от 2001 г. насетне не знае Б. да има ключ и да е влизал в сградата до около 2
години преди съдебното заседание; в сградата имало неща само на фирмата, кола и
струг, свидетеля не бил виждал да има в сградата; в периода от 2001 г. до около
2 години преди съдебното заседание не било имало период, в който свидетеля да
не може да влезе в сградата; когато свидетеля ходил на ул. „***“ номер 1, имало
голяма метална порта отвън на двора, вързана със синджири и катинари и си я
отваряли, през периода от 2001 г. до около 2 години преди съдебното заседание,
свидетеля нямал проблем да си отключа външната врата на двора; от около 2
години преди съдебното заседание свидетеля не бил ходил в сградата, последният
път когато ходил, около 2016 г., в
сградата бил и г-н П., трябвало по принудителен начин да влезнат, защото вратите
били заключени, наложило се да разбият вратата.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените главен отрицателен
установителен иск и инцидентен отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предполага установяването от страна на ищците, с
оглед доказателствената им тежест тяхното
защитимо право, засегнато от правния спор, в конкретният случай собствеността
върху дворното място, в което е построена, процесната постройка, за която
претендират установяване, че не е собственост на ответника, като ищците следва
да докажат фактите, от които произтича това защитимо право, както и всички останА. изгодни за тях положителни
факти, на които основават твърденията и
доводите си. За да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените главен
отрицателен установителен иск и инцидентен отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, ответника „СПЕКТЪР-5" ЕООД следва да
докаже, че е собственик на имота на твърдените основания: договор за продажба
чрез търг на 100% от дяловете на „СПЕКТЪР" ЕООД гр. Севлиево от 07.09.2005
г., което би обусловило неоснователност, както на главния, така и на инцидентния
отрицателни установителни искове и придобиване на имота от ищеца „СПЕКТЪР-5"
ЕООД по давност, което би обусловило неоснователност, на главния отрицателен
установителен иск.
По делото ищците доказаха с решение №
18/31.01.2000 г., постановено по гр. д. № 469/1999 г. на РС – Севлиево, решение № 339/22.01.2001 г., постановено по
гр. д. № 284/2000 г. на ОС – Габрово и решение № 13/12.03.2002 г., постановено
по гр. д. № 1625/2001 г. на ВКС, IV г.о., като това обстоятелство не се и спори
от страните, че „СПЕКТЪР" ЕООД гр. Севлиево е осъдено да предаде
владението на А.С.С. и С.А.С., върху дворното място, върху което е изградена
сградата предмет на исковете предявени по настоящото дело, по предявен иск по
чл. 108 ЗС, като с посоченото решение е установено правото на собственост на
ищците по делото, върху парцела, в който е построена спорната сграда, а също и
придобивното основание - разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, приложима
доколкото в решенията е прието, че за дворното място не е имало отчуждаване по
предвиденият от действащата нормативна уредба ред. Това обстоятелсто обуславя наличие
на правен интерес за предявените искове за ищците, доколкото всеки собственик на недвижим имот, в
който е построена сграда, следва да може да установи по съдебен ред, че тази
сграда не е собствена на определено лице, като предяви иск срещу него (Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о.;
тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год.
по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС).
С оглед задължителните указания по приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ
в т. 1 на Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по д. № 6/2005 г., на ОСГК, че завзети от държавата имоти
се връщат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата
на общия придобивен способ на чл. 92 ЗС - приращението, следва
да се обсъди дали осъщественото в имота строителство, в частност процесната по делото сграда с кадастрален идентификатор
65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри на град Севлиево е законно. Практиката по приложение разпоредбата на чл.
2, ал. 6 ЗОСОИ, определя като незаконно онова строителство, което не е
съобразено с формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличие
на редовни строителни книжа. Липсата на строителни книжа е отрицателен факт, а
отрицателните факти, поради своята същност, не подлежат на доказване. Те се
въвеждат в процеса чрез твърдението на едната страна, а страната, която твърди
обратното, носи доказателствената тежест да установи по положителен начин тези
обстоятелства, които доказват нейното твърдение и изключват твърдението на
насрещната. Страната, която твърди, че строежът е законен, следва да докаже, че
същият е изпълнен при спазване на формалните изисквания за законност на
строителството. В конкретният случай ответното дружество при доказателствена
тежест за доказване на законното построяване на процесната сграда, не устонави
това обстоятелство – не бе установено, нА.чие на редовни строителни книжа за процесната
сграда. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, от писмените доказателства събрани по делото и от показанията на
свидетелите, че процесната сграда е построена в периода от 1979 г. до 1989 г.,
като същата отговаря на условията на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за търпим строеж,
допустима е в градоустройствено отношение, както по сега действащите норми,
така и по нормите за строителство в периода от 1979 г. до 1989 г., но в архива
на Община Севлиево не се откриват проекти и разрешение за строеж на сградата,
както и доказателства, че същата е приета от приемателна комисия, като към
07.09.2005 г. сградата е била без документи за построяването й, като това я
определя като строеж без строителни книжа, поради което следва да се приеме, че
сградата е незаконна по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Предвид незаконността на
сградата няма как проводателя на ответника по договора за продажба чрез търг от
07.09.2005 г. да е станал собственик на сградата, чрез преобразуване и включване
в капитала му на процесната сграда, доколкото същата е в приложното поле на
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 3 ЗВСОНИ, поради което не следва да се
обсъждат по задълбочено извършените действия с процесния имот преди влизане в
сила на посочената реституционна разпоредба - преди 1997 г.. Преди 1997 г. не
тече и придобивна давност за процесният имот, по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
поради което и с оглед краткият срок до продажбата чрез търг от 07.09.2005 г.,
както и при липса на твърдения и доказателства за обстоятелства, които да могат
да обосноват добросъвестност на владението на „СПЕКТЪР" ЕООД върху
процесната сграда, не може да се приеме, че последно посоченото дружество е
станало собственик на имота и по давност преди 07.09.2005 г.. С оглед изложеното
установи се по делото, че ответника „СПЕКТЪР-5" ЕООД не е придобил от
несобственика „СПЕКТЪР" ЕООД, по договора от 07.09.2005 г. за продажба
чрез търг на 100% от дяловете на „СПЕКТЪР" ЕООД, собственост върху сграда
с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри
на град Севлиево, поради което предявеният инцидентен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е основателен и като такъв следва да
се уважи.
Отхвърлянето на главния
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед и
възприетото по – горе по инцидентния установителен иск, предполага
установяването на следните предпоставки:
упражняване на непрекъснато владение върху процесният имот, в продължение на 5 години,
на правно основание, годно да направи собственик владелцът, без последният да
знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е
била опорочена, евентуално, упражняване
на непрекъснато владение в продължение на 10 години върху същия имот.
Владението върху вещ предполага упражняване на фактическа власт върху нея по
такъв начин, че се изключва възможността други лица да въздействат върху същата
вещ. При установяване на първия обективен признак – фактическа власт, втория
субективен признак на владението - намерение за своене на вещта се презюмира.
Установи се по делото от показанията
на свидетеля Ю.Х.М., че свидетеля работи от 2001 г. при „Спектър“ ЕООД, като
очевидно същият продължава да работи и при
ответника „СПЕКТЪР-5" ЕООД, с *** Х.П.Х., като същият знае
процесната сграда - цеха, на ул. „***“, като заявява, че там държали бюра,
шкафове, екипировка, леярски принадлежности и инструменти, защото ги ползвА. по
– рядко. Свидетеля сочи, че влизал в сградата от 2001 г., както с *** на „СПЕКТЪР-5"
ЕООД така и сам, като за процесната сграда имало ключове в офиса на ответника.
Свидетеля установява, че влизал в сградата по описания начин до около 2 години
преди съдебното заседание, като тогава установили, че катинара е сменен и не
успели да влязат в сградата, като се наложило да сторят това по принудителен
начин. Свидетеля М. заявява, че за периода от 2001 г. насетне не знае Б. да е имал
ключ и да е влизал в сградата до около 2 години преди съдебното заседание, като
в сградата имало неща само на ответника,
а кола и струг, свидетеля не бил виждал да има в сградата. Свидетеля М. сочи,
че в периода от 2001 г. до около 2 години преди съдебното заседание не е имало
период, в който свидетеля да не може да влезе в сградата. Не са налице
противоречия на показанията на свидетеля М. и с показанията на свидетеля М.,
който обаче дава сведения за един по – ранен времеви период. Липсват такива
противоречия и между показанията на свидетеля М. и показанията на свидетеля Х.
– в близки отношения с ответниците, като последният свидетел не знае какво представлява
сградата, която се намира в дворното място на ищците и не е влизал в същата
никога. Единствените противоречия на показанията на свидетеля М. са с
показанията на свидетеля А. Б., но предвид родството на последния с ищците,
участието му като страна по дело, свързано с владелчески спор за същата сграда,
наред със страните по настоящото дело, съдът намери след като прецени показанията
на свидетеля Б., по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, че е налице заинтересованост на последният свидетел. Показанията на Б.
са и вътрешно противоречиви, некореспондиращи с останА.те доказателства и
нелогични, доколкото същият излага непоследователно твърдения за неколкократна
смяна на катинарите на процесната сграда през периода 2004 г. – 2015 г., заявява,
че му бил даден ключ за сградата около
2005 г., че представителя на ответника парадирал, че сградата е негова, а свидетеля
и ищците си мислели, след 2007 - 2008 г., че сградата наистина е негова, като
твърдените обстоятелства, с изключение на заявеното отношение на ищците към
собствеността на процесната сграда, не кореспондират с нито един друг
доказателствен източник, поради което следва да се оценят като недостоверни, и
като такива не бяха кредитирани. Въпреки множеството съдебни спорове с
участието на ищците с предмет поземления имот, в който е построена процесната
сграда, самата сграда или облигационни вземания свързани с тези имоти, такива
не се установява да са разглеждани през периода от постановяване на решение №
1006/16.05.2005 г., по гр. д. № 464/2004 г. на ВКС, IV г.о., до завеждане на
производството по т. д. № 2/2015 г. на ОС – Габрово, по което е постановено решение
№ 111/10.06.2015 г., поради което и след като съобрази предмета, страните и
изхода по последно посочените, а и по останА.те установени по делото съдебни
производства, касаещи процесната сграда, предвид и разпоредбите на чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б. "б", пр.
2 ЗЗД, съдът намери, че не се установиха по делото, основания са спиране или
прекъсване на давността, в изискуемия 10 годишен срок. Установи се по делото упражняване на
непрекъснато владение от ответното дружество върху процесният имот, в продължение на 10 години,
като предвид установяването на първия обективен признак – фактическата власт,
втория субективен признак на владението - намерение за своене следва да се
презюмира. С оглед изложеното, след като съобрази и задължителната обвързваща
доказателствена сила на нотариален акт № 73 от 02.02.2017 г., т. I, дело №
45/2017 г. на помощник *** при П.Д., *** рег. № 543 на НК, с район на действие
- района на РС – Севлиево (ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г.
на ОСГК на ВКС), съдът намира, че „СПЕКТЪР-5 " ЕООД гр. Севлиево е придобил по давност в
периода 2005 г. – 2015 г., след установяване фактическа власт въз основа на
договора от 07.09.2005 г. за продажба чрез търг на 100% от дяловете на
„СПЕКТЪР" ЕООД, собственост по
давност върху процесната сграда с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.2 по
кадастралната карта и регистри на град Севлиево, поради което предявеният главен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищците искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищците, по съразмерност направените разноски по
делото за държавни такси и възнаграждения за вещи лица в размер на 605,44 лева,
съобразно уважената част от исковете и представените доказателства за заплатени
разноски. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 925,00 лева,
разноски за възнаграждение за адвокат в
производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете и представените
доказателства за заплатени разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от А.С.С., с ЕГН **********
и С.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, кан. 447 отрицателен установителен
иск, че "СПЕКТЪР-5" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Канлъдере“ № 10, представлявано от *** Х.П.Х. не
е придобило собственост на основание договор от 07.09.2005 г. за продажба чрез
търг между Община Севлиево и „СПЕКТЪР-5 " ЕООД на 100% от дяловете на
„СПЕКТЪР" ЕООД, върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а
именно: промишлена сграда на един етаж,
с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри
на град Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 367,00 кв. м., с адрес град Севлиево, ул. ***,
представляваща: хале механична обработка, на един етаж, с масивна конструкция,
разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.501.4203.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от А.С.С., с ЕГН ********** и С.А.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, кан. 447 отрицателен установителен иск срещу "СПЕКТЪР-5"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Канлъдере“ № 10, представлявано от *** Х.П.Х. иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено със силата на пресъдено нещо по отношение на
ответника СПЕКТЪР-5" ЕООД, с ЕИК *********, че същият не е собственик на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: промишлена сграда на един етаж, с кадастрален
идентификатор 65927.501.4203.2 по кадастралната карта и регистри на град
Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 367,00 кв. м., с адрес град Севлиево, ул. ***,
представляваща: хале механична обработка, на един етаж, с масивна конструкция,
разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.501.4203, поради
придобиване имота от "СПЕКТЪР-5" ЕООД, с ЕИК *********, по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "СПЕКТЪР-5" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Канлъдере“ № 10, представлявано
от *** Х.П.Х. да заплати на А.С.С., с ЕГН ********** и С.А.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, кан. 447, сумата 605,44 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, А.С.С., с ЕГН ********** и С.А.С., с ЕГН **********, с адрес
***, кан. 447 да заплатят на "СПЕКТЪР-5" ЕООД, с ЕИК *********, със
седА.ще и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Канлъдере“ № 10,
представлявано от *** Х.П.Х., сумата 925,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: