МОТИВИ
към Решение по АНД № 189/ 2018 г. по описа на
Районен
съд - Луковит
Постъпило е предложение от Районна прокуратура - Луковит,
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на обвиняемия Г. *** Г. ***, за
извършено от същите престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 02.10.2017
г. около 13.46 часа в гр.Луковит, Ловешка област, на ул. „Възраждане“ срещу
община Луковит, умишлено и по хулигански подбуди, причинили лека телесна
повреда на И.С.А., изразяваща се в причиняване на множество травматични
изменения по глава, гръб и горни крайници, както и зашеметяване, довели до
временно и неопасно разстройство на здравето.
В съдебно заседание представител на
Районна прокуратура - Луковит, не се явява.
Защитникът на обвиняемите излага
становище, че обвиняемите и пострадалият са се познавали, от един град са, като
в отношенията между тях се е появило напрежение, личен конфликт, тъй като И.С.А.,
както се установява от показанията на множество от свидетелите разпитани по
делото и на досъдебното производство, се е опитвал да склонява и да принуждава
близките на обвиняемите да работят за него в чужбина като проститутки. Дори
самият той в разпита си заявява, че са имали пререкания заради жени. Както
пострадалият заяви, а и на съда е служебно известно, че той е търпял наказание
в Белгия за трафик на хора и склоняване към проституция. Преди инцидента
пострадалият се е опитвал да склонява и принуждава близките на обвиняемите да
работят за него в чужбина като проститутки. Цялото това напрежение в
отношенията между семейството на обвиняемите, от една страда, и пострадалия, от
друго, е ескалирало на 02.10.2017 г., когато обвиняемият Г.С. е отишъл и се е
опитал да говори с И.С., за да се прекрати това неморално и незаконосъобразно
поведение от негова страна по отношение на близките му. В замяна на това е
получил заплаха и И.С. се е опитал да го удари, като единствено своевременната
му реакция е попречила този удар да бъде реализиран. Това е предизвикало вече
размяната на удари между двамата, за което не се спори от никоя от страните.
Както и пострадалият заявява, двамата взаимно са се удряли, като по едно време
превес е имал И.С. и това е наложило, и събудило притеснения у другия обвиняем Г.И.,
който се е намесил да помогне на внука си и същевременно той също е получил
удари. Защитникът пледира обвиняемите да бъдат признати за невиновни по така
повдигнатите им от прокурора обвинения, уповавайки се на събраните по делото
доказателства и изнесените факти, посочвайки трайната съдебна практика и
решения на ВКС, като счита че не се касае за наличието на хулигански подбуди по отношение на квалификацията на
обвиненията срещу двамата обвиняеми.
Обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г. поддържат
становището на своя защитник и не признават вината си. В дадената им последна
дума, молят съда да бъдат признати за невинни.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият Г.А.И. е роден на *** ***, български
гражданин, с начално образование, не работи, женен и не е осъждан.
Обвиняемият Г.С.Г. е роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, не работи и не е осъждан. Същият живее в гр.Луковит на семейни
начала със свидетелката Т.Х.Т..
Пострадалият И.С. ***, на адрес *** в дома на
родителите си, заедно със своята сестра Д.П.Г..
През месец септември 2017 г. пострадалият И.С.А. започнал
да пише по фейсбук на свидетелката Т.Х.Т. предлагайки й интимна връзка, но
същата му отговаряла, да не й пише повече, защото е обвързана и го
предупреждавала, че ще има проблеми. Също така пострадалият И.А. предлагал на свид. Т. да отиде да работя в Германия, където да стане
проститутка. Пострадалият А. спрял да пише на свид.Т.,
но след като двамата се срещнали в дискотеката в с.Златна Панега, пост. А. я
хванал за ръката и казал на свид. Т.: „Един ден ще си моя, няма да се откажа от
теб.“, а тя му отвърнала: „Моля те, остави ме. Всички са тук, почерпени са и ще
стане каквото не е ставало“. Свидетелката Т.Х.Т., която живее на семейни начала
с обвиняемия Г.С.Г. му споделила за поведението на пост. А., като му разказала
че А. и пишел постоянно, пристискал я много, че в града където я види, все я
спирал и дърпал.
На 02.10.2017 г. в гр.Луковит,
Ловешка област, свидетелката Д.П.Г., сестра на пострадалия И.С.А., отишла на
училище носейки в себе си мобилен телефон. Когато отишла да закусва в една
будка намираща се срещу училището, някой и откраднал портфейла, в който бил поставения и нейният мобилен телефон. Заедно с
една своя съученичка свид. Г. веднага отишла до магазина на мобилния оператор
„Теленор“, който се намира на центъра на града, за да потърси правата си.
Когато влязла в магазина била видимо разтревожена и уплашена, което било
възприето от служителите на магазина – В.М.Д., К.П.С., Ц.Ц.Б.
и Л.П.Л., последният управител на магазина. Свидетелката Г. плачейки казала на
служителите, че е изгубила телефона си и поискала някой да й помогне. Същата била
много разстроена и
притеснена и почти припаднала в магазина. Служителите в магазина я попитали за
номер за връзка на неин родител, при което Г. дала номера на майка си А.А.А.. След това управителят на магазина Л.П.Л. се обадил на
майката, която от своя страна се обадила на пост. И.С.А., който веднага тръгнал
към магазина на „Теленор“ с личния си автомобил за да прибере сестра си Д.. Паркирал
автомобила пред магазина и слязъл вътре.
По същото време през центъра на града преминавал
микробус управляван от обвиняемият Г.А.И., в които пътували внука му –
обвиняемият Г.С.Г., както и свидетелите И.Т. и Т.Т..
Обвиняемият Г.С.Г. възприел влизането в магазина на пострадалия А. и накарал
дядо си – обв. Г.И. да спре микробуса за да се срещне и саморазправя с пострадалия
заради поведението му спрямо Т.Т., жената с която
живее на семейни начала. Обвиняемият И. спрял микробуса в дясно и обвиняемият Г.
тръгнал да слиза от него. Тогава свид. И.Т. му казал да не се разправя с
пострадалия, че сега не е моментът, тъй като по-късно могат да се разберат.
Въпреки това двамата обвиняеми и свид.Т. слезли от
автомобила и се насочили към магазина на „Теленор“, където видели, че вътре в
магазина пост.А. и сестра му Д. разговарят със служителите. Двамата обвиняеми изчакали
навън, а свидетелят Т. застанал настрани.
В магазина управителят Л.Л. разказал
за случилото се на пострадалия А. и го помолих да заведе сестра си на лекар,
който да я прегледа. След това А. и сестра му Д. тръгнали да излизат от
магазина, при което служителите останали вътре. Излизайки от вратата на
магазина пострадалият А. видял негов познат свид. И.Т. и го поздравил. В този момент
обаче, обвиняемият Г.С.Г. се приближил към пострадалия и започнал да го ударя с
юмрук по главата и тялото. Насъбрали се много хора, в т. ч. познати на обв. Г.,
при което свид. Д.Г. много се уплашила, започнала да вика и пищи. В същият
момент обвиняемият Г.А.И. се приближил към пострадалия, държейки бухалка, с
намерение също да му нанесе побой. Свидетелката Д.Г. се опитала да му попречи
като застанала леко пред брат си. Обвиняемият И. обаче я заплашил, че ще я
удари, тя се дръпнала настрани, след което обв. И. вдигнал бухалката и нанесъл
също удари по главата и тялото на пострадалия. Двамата обвиняеми продължили да
нанасят удари по горната част на тялото - глава, гръб и горни крайници на
пострадалия, като служителите от магазина на „Теленор“ разбрали за суматохата
пред магазина, чули призива на Д. за помощ и я прибрали вътре в магазина. Управителят
на магазина на „Теленор“ свид. Л.Л. излязъл от
магазина и видял, че възрастен мъж /обв.Г.А.И./ и
по-млад мъж /обв.Г.С.Г./, нападат пострадалия, а другите служители спуснали
завесите /щорите/ на магазина. Свидетелят Л. възприел, че удрят пострадалия с
дърво или бухалка и по главата му има кръв. Свидетелят Л. се опитал да ги
разтърве, всичко станало много бързо и след като дошли други хора, двамата
обвиняеми спрели да нанасят побой над пострадалия. Пострадалият А. бил целия в
кръв по главата, което било възприето от намиращите се в магазина служители и
от неговата сестра Д..
Тъй като инцидентът се разиграл почти между двата съседни
магазина на мобилните оператори „Теленор“ и „Виваком“, служители на магазина
„Виваком“ – свидетелите Е.М.М., П.Х.К. и П.А.П. също
разбрали за случилото се, но само възприели състоянието на пострадалия след
нанесения му побой. Свидетелката Е.М.М. видяла
окървавената глава на пострадалия от която капела кръв и изнесла хартия за да я
попият. След това пострадалият А., който успял да се освободи от нападателите, побягнал
с окървавена глава в посока градската градина и църквата намиращи се на центъра
на града и в близост до коритото на река „Златна Панега“.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице Д-р М.Г., която съдът изцяло възприема и кредитира е
видно, че в резултат на нанесените от обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г. удари, на
пострадалия И.С.А. са причинени, множество травматични изменения, предимно в
горната част на тялото - глава, гръб и горни крайници, които са му причинили
временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото лице даде заключение, че е
налице лека степен на сътресение на мозъка, зашеметяване, което от своя страна
обуславя временно и неопасно разстройство на здравето. Не се установяват данни
за разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от
тази повреда. С оглед описанието на измененията, вещото лице приема, че са
налице удари нанесени по тялото на пострадалия с бухалка и с юмруци.
От
заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Ц.В. ***, която съдът изцяло възприема и кредитира, се установява
по несъмнен и безспорен начин, че процесното време на извършване на деянието е
около 13.50 часа. На записа се наблюдават две лица, едното от женски, другото
от мъжки пол, който излизат от търговски обект на „Теленор“. Лицето от мъжки
пол приближава две лица, също от мъжки пол, които стоят на тротоара пред
магазина и се здрависва с едното лице. В този момент другото лице със синя
тениска го напада, като му нанася удар с ръка в областта на главата. Веднага се
намесва трето лице с дълга прошарена коса и черно кожено яке, което изважда
твърд предмет тип „бухалка“ и нанася удар в областта на главата на нападнатото
лице, след което посяга да удари и придружаващото го лице от женски пол.
Физическата саморазправа продължава в посока моста на река „Златна Панега“.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от събраните
в хода на съдебното производство гласни
доказателства -
показанията на пострадалия И.С.А. и на свидетелите Д.П.Г., П.А.П., Е.М.М., К.Ц.К., Л.П.Л., В.М.Д., К.П.С., Ц.Ц.Б.,
П.Х.К., Я.М.Ц., Т.С.А., Г.П.И., Т.Х.Т., кратките обяснения на обвиняемите Г.А.И.
и Г.С.Г., заключенията на вещите лица д-р М.А.Г. и Ц.С.В., както и от събраните в хода на
досъдебното производство и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК писмени и
гласни доказателства – показанията на свидетелите А.Н.М., И.П.Т., Я.Я.Ц., В.М.В.,
Е.Л.М., М.А.М., П.Т.И., медицински документи, справки за съдимост и декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние на двамата обвиняеми и
останалите писмени доказателства.
Обясненията
на обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г. съдът кредитира в частта, в която описва
причините за влошените отношения с пострадалия. Съдът не дава вяра на обясненията на двамата обвиняеми, дадени в
съдебно заседание, относно твърденията им, че не са имали намерение да се
саморазправят с пострадалия, а неговото поведение е причината за инцидента
настъпил на центъра на града пред магазините на мобилните оператори, доколкото
същите влизат в категорично противоречие с всички останали доказателствени
материали и в крайна сметка обосновават защитната теза на обвиняемите. От една
страна, изложените твърдения са в противоречие на безспорно установените факти
по делото, а именно, че обвиняемите забелязвайки пострадалия да влиза в
магазина на „Теленор“, са го последвали с намерение да се саморазправят с него,
изчакали са го да излезе от магазина и веднага са го нападнали и му нанесли
установените телесните увреждания, а от друга, категорично следва да се приеме,
че по делото няма събрани никакви данни в подкрепа на техните твърдения.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д.П.Г., П.А.П., Е.М.М.,
К.Ц.К., Л.П.Л., В.М.Д., К.П.С., Ц.Ц.Б., П.Х.К. като логични, последователни, непротиворечиви по
същество помежду си, взаимно допълващи се подкрепящи се от останалия
доказателствен материал. С показанията на тези свидетели се установяват
обстоятелствата свързани с причината Д.П.Г., сестра на пострадалия, да посети
магазина на „Теленор“ в гр.Луковит, действията на пострадалия свързани с
посещение на магазина за да окаже помощ
на сестра си Д., действията на двамата обвиняеми, които веднага нападнали
пострадалия след излизането му от магазина, начинът и средствата, с които
двамата обвиняеми нанесли побоя на пострадалия, реакцията на свидетелката Д.Г.
желаеща да помогне на своя брат, както и поведението на служителите от
магазините на „Теленор“ и „Виваком“, които непосредствено възприели и
състоянието на пострадалия след нанесения му побой от двамата обвиняеми.
Съдът кредитира показанията пострадалия И.С.А., в частта, в която дава
сведения за причините за влошените отношения между него и обвиняемия Г.С.Г., но
не в частта, в която описва инцидента. Съдът не дава вяра на показанията му, в
които твърди, че „…на излизане от въпросния магазина се видях с И., един от
свидетелите. Разменихме си поздрав, здравей – здрасти, след което се видяхме с
Гошо С. …, в този момент с Г. си разменихме няколко реплики, и така се стигна
до ситуацията. Не съм забелязал Г. да е носил някакъв предмет, тъй като започна
ръкомахане на ръце, до по-сериозна физическа саморазправа не се стигна. Може би
при размахване на ръцете да ме е ударил по лицето …“. Тези негови твърдения са
в противоречие на безспорно установените факти по делото, а именно, че след
излизане от магазина пострадалият се е здрависал със свид. И.П.Т., след което
веднага е нападнат от двамата обвиняеми. По конкретно, не е вярно твърдението
му, че е провел разговор с обв. Г.С.Г. и след като са си разменили реплики и
ръкомахания с ръце, се е стигнало до размяна на удари по между им.
Тази промяна в поведението на пострадалия, изразяваща се в желанието му да
помогне на обв. Г. да избегне наказателното преследване, е в следствие на
подобрените вече отношения по-между им. Желанието на пострадалия да
възпроизвежда събитията по начин угоден най-вече за обв. Г.С.Г., е показателно
за подобрените отношения по-между им, в което се убеди и съдът, възприемайки
поведението му в съдебна зала. В подкрепа на тези съждения е и заявеното от
самият пострадал в съдебно заседание: „Отношенията са изгладени между двете
страни“
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т.Х.Т. досежно
твърденията: „Като спряхме с нашия автомобил, И. беше отпред пред магазина.
Като спряхме, Г. /Г.С.Г./ и дядо му /Г.А.И./ излязоха и го предупредиха /И./.
Дядо му не държеше бухалка при излизането от нашия автомобил. След като стана
боя, аз подадох бухалката на дядо му, за да отиде на помощ…., Първо И. удари
моя Г. с дясната ръка и после вече Г. му посегна…., Нямаше наранявания по И.,
нямаше нищо по него. Нямаха това време да се сбият. Боят не беше сериозен, че
да имаше нещо на И.…, И. не е бягал. И. говореше с Г.,
до последно се ребчеха …“. Нейните показания относно начинът по който се е
развил инцидента, са изолирани от доказателствения материал и най-вече от
показанията на свидетелите Д.П.Г., П.А.П., Е.М.М., К.Ц.К., Л.П.Л., В.М.Д.,
К.П.С., Ц.Ц.Б., П.Х.К.. От показанията на посочените
свидетели се установява по безспорен начин, че излизайки от магазина на
„Теленор“ заедно със сестра си Д., пострадалият И.А. веднага е бил нападнат от
двамата обвиняеми, които са го чакали пред магазина с цел да се саморазправят с
него, че не е имало разговор или разправии между пострадалия и обв.Г., че инцидентът е приключил бързо и пострадалият е
имал видими следи от кръв по главата.
Показанията на пострадалия А. и свидетелката Т.Х.Т.
досежно начинът по който опиват инцидента, са изолирани не само от събраните
гласни доказателства посочени в горния абзац, но от заключението на приетата по
делото видео-техническа експертиза, която изследвайки видеозаписите, предоставя
възможност да се наблюдава поведението на двамата обвиняеми, в момента, в който
нападат пострадалия
- лицето
със синя тениска /обв.Г.С.Г./ как напада пострадалия нанасяйки
му удар с ръка в областта на главата и намесилото се веднага лице /обв.Г.А.И./ с дълга прошарена коса и черно кожено яке,
което изважда твърд предмет тип „бухалка“ и нанася удар в областта на главата
на нападнатото лице /пострадалият А./, след което посяга да удари и
придружаващото го лице от женски пол /сестра на пострадалия – Д./. От
приложения снимков материал се наблюдава много ясно и действията на сестрата на
пострадалия - Д., която се опитва да му помогне.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.М.Ц., Т.С.А.,
Г.П.И. и Т.Х.Т., която живее на семейни начала с обв. Г.С.Г., доколкото с тях
се изясниха причините за влошените отношения между обвиняемия Г.С.Г. и
пострадалия И.С.А., които са в основата на възникналия инцидент на 02.10.2017
г. в центъра на гр.Луковит.
Показанията на свидетелите К.Ц.К., Г.И.В.
и А.Н.М. не допринасят за установяване на обстоятелства пряко свързани с
предмета на доказване по делото.
Съдът установи от правна страна
следното:
След като прецени, че всички доказателства са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвиненията и авторството, съдът призна обвиняемите Г.А.И.
и Г.С.Г., за виновни, в това, че на
02.10.2017 г. около 13.46 часа в гр.Луковит, Ловешка област, на ул.
„Възраждане“ срещу Община Луковит, в съучастие като извършители, умишлено и по
хулигански подбуди, причинили лека телесна повреда на И.С.А. ЕГН ********** от
гр.Луковит, изразяваща се в причиняване на множество травматични изменения по
глава, гръб и горни крайници, както и зашеметяване, довели до временно и
неопасно разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с
чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК
Обект на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на личността.
Субекти на престъплението са пълнолетни, вменяеми лица – обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г.
От обективна страна, обект на защита са обществените
отношения свързани с телесната неприкосновеност. Деянието е извършено чрез
действия, извършени от страна на обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г., с които се засяга
физическата неприкосновеност на пострадалия И.С.А.. От правна страна, съдът квалифицира
нанесената на пострадалия телесна повреда като лека - извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, като е налице една от проявните й
форми, а именно лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства е установено по
категоричен начин, че телесните увреждания причинени на пострадалия от
обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г., са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Налице е според съда и причинна връзка между настъпилия
резултат и действията на двамата обвиняеми.
От субективна
страна съдът прие, че деянието е извършено с пряк умисъл, като обвиняемите Г.А.И.
и Г.С.Г. са осъзнавал общественоопасните последици на
деянието си и са целели настъпването им. Обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г. са
предвиждали, че с нанасянето на удари по лицето и тялото /обв.Г.А.И.
с дървен предмет, а обв.Г.С.Г. с юмруци/ ще причинят
на И.С.А. телесна повреда, като пряко са целели настъпването й.
Няма доказателства по делото непосредствено преди
инцидента обвиняемите да са били подразнен от поведението на пострадалия, което
не обуславя наличие на афектен умисъл. Липсват данни на инкриминирана дата
обвиняемите да са били предизвикани от пострадалия с каквито и да било
целенасочени думи или действия. В тази връзка единствено информация за провокативно
поведение от страна на пострадалия се съдържат в обясненията на обвиняемите.
Налице са и хулигански подбуди за извършване на
престъплението от страна на двамата обвиняеми. Дори обвиняемият Г.С.Г. да е
имал проблем с поведението на пострадалия в периода преди инкриминираната дата,
то разрешаването му по избрания от него начин категорично не отговаря на
общоприетите правила за нормално човешко общуване, при което с нанасянето на
удари същият е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно -
към установените социални норми за поведение, които е игнорирал без обективна
причина.
Безпричинната агресия на двамата обвиняеми е била
впечатляваща за разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и точно
по този начин е възприета от тях и от намиращите се в непосредствена близост
широк кръг от хора. Предвид мястото на извършване на деянието в центъра на
гр.Луковит, на тротоарната площ пред магазините на мобилните оператори
„Теленор“ и „Виваком“ и пред неограничен кръг от хора, съдът приема, че с
действията си обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г. са демонстрирали незачитане на
обществения ред и явно неуважение към обществото. Противообщественият характер
на действията на обвиняемите е съзнаван, както от тях, така и от други лица, на
които техните действия са станали достояние.
Неоснователен е доводът на защитника на двамата
обвиняеми, че не е налице квалифициращият признак на причиняване на телесни
повреди по чл. 131, ал. 1, т. 12 „по хулигански подбуди“. Тази квалификация е
налице, тъй като двамата обвиняеми са целели чрез причинената телесна повреда
на пострадалия да покажат явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и към човешката личност. Според Постановление № 2/ 1974г.
на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/
1987г., хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които
се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които се изразява
открито висока степен на неуважение към личността. Съдът намира, че процесното
деяние се отличава с такива особености. В посоченото постановление изрично се
приема, че хулиганските действия могат да бъдат извършени и при евентуален
умисъл, като и при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да
е налице хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. В процесния случай
деянието е извършено на публично място, като на същинския побой са присъствали
очевидци, поради което двамата обвиняеми са действали по хулигански подбуди,
със съзнание, че по този начин нарушават обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Освен това, самата проявена агресия, без да има на момента
повод или провокация от страна на пострадалия, и на публично място, обуславя
наличието на квалифициращото обстоятелство „по хулигански подбуди”. В този
смисъл е и Постановление № 2 от 29.06.1974г. на Пленума на ВС по н.д. №
4/1974г.; Решение № 65/08.03.2010г., по н.д. № 718/2009г., І н.о., НК, Решение
№ 47/22.04.2013г. на ВКС по н.д. № 2349/2012г., І н.о., НК, Решение №
487/2012г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др. Действително, в случая повод за нанасянето
на побоя е било поведението на пострадалия към Т.Х.Т., която живее на семейни начала с обв.Г.С.Г., но съдебната практика трайно приема, че
хулиганските действия не са несъвместими с чисто личните, като тяхното
съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на
евентуалния умисъл на престъпното хулиганство /Решение № 65/2010г. на ВКС, І
н.о., НК и др./. Поводът също така е незначителен, тъй като по делото няма
данни в дните преди инцидента пострадалият А. да е имал обаждания или закачки с
Т.Х.Т., нито да е имало някакви вредни последици от поведението на пострадалия
спрямо жената на обв.Г.. Няма и данни по делото
пострадалият да е бил в лоши отношения с обв.Г.А.И.,
което да го е мотивирало, да е било причина този обвиняем да нападне и нанесе
побой на пострадалия. Не без значение е и фактът, че самият пострадал по
никакъв начин не е провокирал двамата обвиняеми на инкриминираната дата, точно
преди инцидента. Ето защо деянието на двамата обвиняеми следва да се счете за извършено
по хулигански подбуди, тъй като при хулиганството съдържанието на умисъла често
надхвърля личния мотив и пряко преследваната цел /Решение № 487/ 2012г. на ВКС,
ІІ н.о., НК/.
Съдът приема, че квалификацията по чл. 20,
ал. 2 от НК е налице по отношение на двамата обвиняеми, тъй като деянието е
извършено от две лица, които са участвали пряко в самото изпълнение на
престъплението, тоест всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на
чл. 20, ал. 2 от НК. За да е налице съучастие
под формата на съизвършителство, е необходимо участниците в деянието да са
взели участие в самото извършване на престъплението - в случая да са нанесли
удари, с които да е настъпил съответния резултат - множество
травматични изменения по глава, гръб и горни крайници, както и зашеметяване. При кредитираните доказателства и най-вече
заключението на съдебномедицинската експертиза е безспорно прието за
установено, че това увреждане е причинено с удари нанесени по тялото на
пострадалия с бухалка и с юмруци. От събрания доказателствен материал се
установява, че в инцидента са взели участие и двамата обвиняеми, като
обвиняемият Г.А.И. е нанесъл удари по главата и тялото на пострадалия държейки дървен
предмет /бухалка/, което се забелязва от снимковия материал приложен към
заключението по съдебно видео-техническа експертиза, а обвиняемият Г.С.Г. е
нанесъл удари на пострадалия с юмрук.
В случая съизвършителството се обосновава с едновременното нанасяне
на удари върху пострадалия от двамата обвиняеми, като всеки от тях е възприел
действията на другия, разбирайки, че заедно съдействат за постигането на един
общ резултат и се съгласява с него. Нанесените удари от двамата обвиняеми са причинили на
пострадалия телесно увреждане, представляващо лека телесна по смисъла
на чл. 130,
ал. 1 от НК. Двамата обвиняеми следва да отговарят за
общия съставомерен резултат, при което е правно ирелевантно, кой точно е
нанесъл удара /различната интензивност при нанасянето на ударите/ по главата на
пострадалия, причинил му лека степен на сътресение на мозъка, зашеметяване,
което от своя страна довело до временно и неопасно разстройство на здравето на
пострадалия.
Съдът счете, че са налице всички, предвидени от закона
предпоставки, за да бъде приложен чл. 78а от НК за обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г.. Същите не са осъждани за престъпления от
общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент. За извършеното от обвиняемите
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години. При определяне на
наказанието, съдът взе предвид обстоятелството, че не са причинени имуществени
вреди от деянието.
При тази фактическа обстановка съдът намери, че
внесеното постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и същото
следва да бъде уважено, като обвиняемите
Г.А.И. и Г.С.Г. бъдат
освободени от наказателна отговорност и им се наложи административно наказание.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, които са от
значение за индивидуализацията на наказанието, съдът прие добросъвестното
поведение на двамата обвиняеми в наказателния процес, сравнително младата
възраст на обв. Г.С.Г., добрите характеристични данни, липсата на данни за
други противообществени прояви от страна на двамата обвиняеми, както и причините
и подбудите за извършеното деяние, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие, липсата в определена степен на критичност у двамата
обвиняеми относно извършеното.
Всички
тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на двамата обвиняеми, ги характеризира като личности с невисока
степен на обществена опасност. Обществената опасност на извършеното от
обвиняемите деяние съдът определи като типична за този вид престъпления.
С оглед
на горното съдът наложи на двамата обвиняеми административно наказание „глоба”
в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1000
лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи сторените в досъдебното
производство разноски в размер на 190,44 лв. в тежест на обвиняемия.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи на
обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г. да заплатят по сметка ОД МВР – Ловеч сумата от
224.38 лева разноски на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи на обвиняемите
Г.А.И. и Г.С.Г. да заплатят по сметка на Районен съд - Луковит сумата от 78
лева разноски по делото.
Воден от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: