№ 2
гр. , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Х. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20215630200167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г. И. М., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул.
***, подадена чрез пълномощника му адвокат М.Т., против Заповед за задържане
на лице –УРИ:271з-113/30.03.2020г. на полицейски орган при РУ-Харманли.
Жалбоподателят твърди, че на 30.03.2021г. било извършено претърсване в
дома и автомобила му, при което не били открити вещи и предмети, свързани с
извършено престъпление по чл.167 ал.3 от НК. Въпреки това бил задържан от
полицейски орган в 12.50 часа на 30.03.2021г. и освободен в 16.30 часа на същата
дата, поради здравословни причини. В оспорената заповед бланкетно било
посочено фактическото основание за задържането, без да било дадено описание на
фактическата обстановка, на обстоятелствата, при които задържаното лице
извършило противообществена проява или престъпление. Полицейският орган
следвало да изложи какви са били конкретните причини за задържане на лицето,
което не било сторено. Актът не бил мотивиран, което нарушавало правото му на
защита и съставлявало съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна
на оспорената заповед.
Освен това заповедта била постановена в несъответствие с целта на закона и
1
в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Налице било
и несъответствие в датата на издаване на заповедта за задържане.
Предвид изложеното, моли да се отмени обжалваната Заповед за задържане
като незаконосъобразна и неправилна, както и да се присъдят разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за
уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.
Ответникът, полицейски орган при Районно управление на МВР –
Харманли, оспорва жалбата като неоснователна.
Районен съд-Харманли, като прецени доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваната в настоящото производство Заповед за задържане на лице е
издадена на 30.03.2021г. в 12.50 часа от полицейски орган – И.П. И. – инспектор в
Г„КП” при РУ-Харманли. С нея е разпоредено задържането за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ – Харманли на лицето Г. И. М.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***. В заповедта е посочено, че същата е
издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и във връзка с ДП №27/2021г. по
описа на ОСлО при ОП-Хасково, както и с оглед на това, че за лицето има данни,
че е извършило престъпление по чл.167 ал.3 от НК – „организира предлагането
или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни
избирателноо си право в полза на определен кандидат, политическа партия или
коалиция или да гласува на референдум по определен начин.
Видно от попълнената разписка след текста на заповедта, екземпляр от
заповедта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, като също срещу подпис е
отразено, че лицето е освободено в 16.30 часа на 30.03.2021г.
Като административна преписка по издаването на заповедта по делото са
представени: обжалваната Заповед за задържане на лице от 30.03.2021г.,
Декларация от 30.03.2021г. с рег.№271000-2226/01.04.2021г., в която задържаното
лице декларира срещу подпис, че е уведомен за правата си, включително по чл.72
и чл.73 от ЗМВР, протокол за обиск на лице с №271р-10320 от 01.04.2021г.,
издаден на 30.03.2021г., при който не са били намерени вещи, фиш за спешна
медицинска помощ от 30.03.2021г., Удостоверение №12 от 30.03.2021г. на ЕТ „Д-
2
р Тихомир Т.”-гр.Харманли, в което е отразено, че жалбоподателят е с повишен
риск от ИБС и тромбози, не е подходящ за задържане, както и Разпореждане с
№271р-10335 от 01.04.2021г., издадено на 30.03.2021г. в 11.50 часа.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване
предвидения по чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта,
изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената
защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Предмет на жалбата е заповед, издадена от полицейски орган в РУ –
Харманли, за задържане на лице като принудителна административна мярка по
чл.72 от ЗМВР. Принудителните административни мерки представляват
индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и тяхната
законосъобразност и валидност подлежат на преценка с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита
жалбата за основателна.
Обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, което не
се оспорва по делото. Издателят на същата има качеството на полицейски орган
по смисъла на чл.57 от ЗМВР, а с чл.72 ал.1 от ЗМВР изрично е предоставена
компетентност на полицейските органи да задържат лица.
При издаване на заповедта за задържане са спазени изискванията на чл.74
ал.1 от ЗМВР за писмена форма на акта. В акта са посочени името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; датата и часът на
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице и разясняването на
правата му, както и правните основания за задържането – чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР.
Надлежно посочена е и датата на издаването на заповедта за задържане –
30.03.2021г., като горепосоченият в нея номер и дата - УРИ:271з-113/30.03.2020г.
е иррелевантен и не буди съмнения в тази насока. Независимо от гореизброените
реквизити, съдът счита за нарушена разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗМВР относно
част от задължителните реквизити, които заповедта за задържане следва да
съдържа. Съображенията за това се състоят в следното:
Като правно основание е посочен чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно
която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има
3
данни, че е извършило престъпление. В обжалваната заповед е вписано, че същата
се издава във връзка с извършено престъпление по чл.167 ал.3 от НК –
„организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го
склони да упражни избирателноо си право в полза на определен кандидат,
политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен
начин. Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсва обективиране на
по-подробни обстоятелства във връзка с визираното престъпление, с което не е
изпълнено надлежно изискването на чл.74 ал.2, т.2, предл.първо от ЗМВР за
излагане на фактическите основания за задържане на лицето, тъй като данни
относно конкретни факти и обстоятелства, наложили задържането, не се установят
и от останалите документи във връзка с издаването на заповедта. Посочването на
фактическите основания за задържането е един от задължителните реквизити на
заповедта за задържане съгл. чл.74 ал.2, т.2 от ЗМВР и липсата му съставлява
съществено процесуално нарушение, неотстранимо от съда, накърняващо правата
на жалбоподателя, поради което и самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед за задържане като незаконосъобразна.
От друга страна и за пълнота следва да се отбележи, че липсват и
законоустановените предпоставки за задържане на оспорващия, поради това, че не
са събрани категорични доказателства относно съпричастността му в престъпна
дейност и по-конкретно да е автор на извършеното престъпление по чл.167 ал.3 от
НК, за което се сочи, че е образувано ДП №27/2021г. по описа на ОСлО при ОП-
Хасково, което обаче не е достатъчно за установяване на горните факти.
В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната норма на чл.72 ал.1,
т.1 от ЗМВР предполага към момента на издаване на заповедта да са налице
данни, които да правят предположението за извършено престъпление вероятно
основателно. Тоест възможността органите на МВР да наложат задържане за срок
до 24 часа следва да се разглежда като дейност, свързана с разкриването на
престъпленията, а не с наличието на вече доказано такова. Наличието на
доказателства, правещи вероятно извършването на престъпление от задържаното
лице, е достатъчно основание по смисъла на закона за налагане на принудителната
административна мярка. В случая такива данни обаче не се съдържат в писмените
доказателства, представени от административния орган, т.е. не се установяват
данни за извършено престъпление по чл.167 ал.3 от НК. Следователно не може да
се приеме, че към момента на задържането са били налице данни, които да правят
предположението за извършено престъпление вероятно основателно. Това се
4
потвърждава и от протокола за обиск от 30.03.2021г., видно от който не са открити
и иззети вещи, имащи отношение във връзка с разследваното деяние.
Съдът приема, че в случая от наличните и събрани доказателства не се
доказа по делото, да са съществували данни, които са дали основание да се
предположи, че жалбоподателят Г.М. е свързан с извършването на престъпление
по чл.167 ал.3 от НК, както е посочил в акта административният орган. А
наличието на такива конкретни данни би съставлявало основание по смисъла на
закона за налагане на принудителната административна мярка по ЗМВР спрямо
лицето, за което са събрани. Такива данни не се доказа да са били налице към
момента на задържането, като такива не се и съдържат в преписката, което прави
незаконосъобразно така осъщественото задържане на жалбоподателя.
Предвид изложеното оспорената Заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба – уважена като основателна.
При този изход на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателна е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в
размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице УРИ:271з-113/30.03.2020г.,
издадена на 30.03.2021г. от П. П. И. – инспектор в Г „КП” при РУ-Харманли, с
която на основание чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа Г. И. М.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Г. И. М., ЕГН:**********
от гр.Харманли, ул. *** направените по делото разноски в размер на общо 510 лв. за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Хасково в 14-дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5