Решение по дело №320/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 121
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20242200100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Сливен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена Г. Х.ва
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100320 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявените от Н. П. Д., действащ чрез
пълномощника си – адв. П. К., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***,
осъдителни искове, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5
КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 КЗ; чл. 51, ал. 1 ЗЗД, и чл. 52
ЗЗД - за заплащане на сумата в размер на 26 000 лева, частичен иск от 300 000
лева, увеличена по размер с протоколно определение от 17.04.2025 г. за
допускане на изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК до размера от 200 000 лв.
частично от 300 000 лв., за причинените на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законна
лихва, считано от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Обстоятелства на които се основават предявените права и
възражения:
На 02.02.2024 г. около 19.00 ч., в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов“, до
болница „Ева“, настъпило ПТП, при което водачът на л. а. марка „Ситроен“, с
peг. № ***, Т. А. В., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато л. а., движел се е с несъобразена с пътните условия скорост и не
е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, като блъснал Н. Д. -
1
пешеходец. В резултат на това на ищеца били причинени телесни увреждания.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 162/2024 г. по
описа на РУ Сливен, пр. пр. № 758/2024 г. на РП Сливен, което приключило
със споразумение по АНД № 819/24 г. по описа на РС-Сливен, обективирано в
Протокол № 234/17.07.2024 г. по горепосоченото дело, влязло в законна сила
на 17.07.2024 г.
За увреждащия л. а. „Ситроен“, с peг. № ***, управляван от Т. А. имало
сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, з. п. № BG/22/123002655809 със срок на валидност една година, считано
от 04.09.2023 г. до 03.09.2024 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 02.02.2024 г.
Ищецът предявил претенцията си пред ответното застрахователно
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение и бил представил на
29.02.2024 г. всички документи, с които е разполагал. По случая била заведена
щета № 0000-1000-03-24-7193, по която застрахователят не заплатил
обезщетение.
В резултат на процесното ПТП ищецът получил редица увреждания:
дифузна травма на главата, тежка съчетана в т.ч. тежка ЧМТ с опасност за
живота; фрактура на носни кости; контузионни огнища двустранно, базално и
дорзобазално; кома; загуба на съзнание; травматичен шок; множество травми
и наранявания по глава, тяло и крайници; парализа на лицеви части;
спастична хемипареза; психически стрес и др.
След инцидента пострадалият бил откаран в спешно отделение в МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД, гр. Сливен от екип на ЦСМП, в коматозно
състояние, наличие на открита рана в окосмената част на главата - кървяща.
След извършените прегледи бил настанен за лечение в ОАИЛ в същата
болница - неконтактен, в тежко общо състояние. Назначени били изследвания,
консултации със специалисти. Пострадалият бил получил и фрактура на носни
кости. Въз основа на резултата от изследванията била поставена диагноза:
травматичен шок. Пострадалият бил интубиран и поставен на механична
вентилация.
На 08.02.2024 г. пациентът е бил екстубиран и изписан от ОАИЛ,
съответно - насочен към отделение НХО към същото болнично заведение,
2
където бил приет на същата дата за продължаване на лечението. При
приемането е бил в уредено общо състояние, фиксиран за легло, грубо дишане
с пръснати сухи и дребни влажни хрипове, трудно контактен, моторно
възбуден на моменти. Пострадалият бил приет с анамнеза: наличие на тежка
съчетана ЧМТ травма, в безсъзнание за неопределено дълго време, в тежко
общо състояние, с опасност за живота. Бил в коматозно състояние няколко
дена. Тенденция за обратно развитие на общомозъчната и огнищна
неврологична симптоматика. Проведени били консултации и терапевтични
процедури.
На 23.02.2024 г. бил изписан от болничното заведение, с продължване
на терапевтична терапия в домашни условия. След изписването си имал нужда
от помощта на своите близки, тъй като не могъл да се грижи сам за себе си, не
могъл да извършва елементарните си нужди в ежедневието. Разчитал на
помощта на роднините си, поради което чувствал срам и безпокойство. След
инцидента търпял силни болки в областта на главата и цялото тяло. Не можел
да спи вечер, станал неспокоен, не можел да се придвижва самостоятелно.
Нараняванията значително затруднявали нормалното ежедневие на ищеца,
както и всички физически активности. Оплаквал се от замайване,
нестабилност в походката и главоболие. Към настоящия момент пострадалият
не бил възстановен, продължавал да изпитва неудобства, в следствие на
причинените му травми.
На 01.04.2024 г. пострадалият посетил специалист поради оплаквания от
неспокойствие, невъзможност да спи. Установено било леко увредено общо
състояние, частична сензомоторна афазия, затруднена самостоятелна походка,
лек десен централен фациалис, десностранна спастична хемипареза.
Назначена е била терапия.
Н. Д. преди инцидента бил в отлично здравословно състояние,
работоспособен мъж, в активна възраст. Пътният инцидент обаче му причинил
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. В следствие на инцидента получил изключително тежки травми,
бил е в коматозно състояние, с опасност за живота.
Освен причинените физически и психически болки и страдания,
получил силен стрес и страх по време на инцидента, които щяло останат в
съзнанието му завинаги. Травматичният шок и съпровождащите го -
3
тревожност, депресивни състояние и напрегнатост не били отминали и
възстановяването му все още не било приключило.
Изложени са доводи за съобразяване на претендираното обезщетение с
критериите относно принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените
травматични увреждания, а също и лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е подал
отговор на исковата молба, в която предявените искове се оспорват като
неоснователни и завишени по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение,
както и че във връзка с процесното пътно - транспортното произшествие била
образувана застрахователна преписка № 0000-1000-04-24-7193. Представените
доказателства обаче не установявали претенцията, като застрахователят бил
предложил споразумение, което не било прието. Посочва се, че
извънсъдебната претенция била предявена на 29.02.2024г, а протокол за ПТП
бил представен едва на 14.03.2024 г., във връзка с което се оспорва началния
момент на забавата на застрахователя.
Оспорва се твърдението, че процесното ПТП е настъпило изцяло и само
по вина на застрахования при ответника водач на МПС, като се оспорва и
твърдението, че е настъпило на пешеходна пътека.
Поддържа се твърдение, че произшествието от 02.02.2024 г. е настъпило
в причинна връзка с поведението на ищеца, който с действията си поставил
водача на лек автомобил Ситроен в невъзможност да избегне настъпването на
ПТП. Твърди се, че процесното ПТП е било непредотвратимо за водача на
Ситроен, тъй като пешеходецът е бил възприет като опасност на пътя едва,
когато е бил в опасната зона за спиране на водача на „Ситроен”.
Твърди се, че ищецът като пешеходец предприел неправомерно
пресичане на необозначено за целта място, с което е създал предпоставките за
настъпване на произшествието и станал, причина за осъществяването му.
Оспорват се твърденията, че в резултат на процесното ПТП са
настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни
4
състояния за ищеца; че е бил в състояние на кома след настъпване на ПТП; че
при ищеца е установено състояние на афазия вследствие на ПТП.
Оспорва се твърдението относно продължителността на
възстановителния период и още се провежда лечение, че ищецът не се е
възстановил напълно от претърпените травми, че все още търпи душевни
болки, че страда от посттравматичен стрес и безсъние.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, периода, през който са търпени, твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата
претенция
Размерът се оспорва като завишен, прекомерен и некореспондиращ с
практиката на ВКС и установените критерии за справедливост, с естеството
на травмата, с характеристиките на проведеното лечение и срока на
възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение.
Оспорва си изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск и във връзка с възраженията, посочени по-
горе.
В с. з. за ищеца се явява процесуален представител по пълномощие –
адв. Велкова, преупълномощена надлежно от адв. П. К., която поддържа
предявените искове. В писмените бележки, представени в срока по чл. 149, ал.
3 ГПК, поддържа исканията с оглед събраните в хода на делото доказателства.
За отевтонто застрахователно дружество се явява представител по
пълномощие – адв. Г., който поддържа възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Изразява становище, че опасността пред водача на
МПС следва да се счита възникнала в момента, в която пешеходецът от
разделителният остров е стъпил на пешеходната пътека в южната част на
пътното платно, в който момента настъпването на пТП е било непредвидимо
за водача на МПС.
Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
С определение от открито съдебно заседание на 17.07.2024 г. по АНД №
5
20242230200819 по описа за 2024 година по описа на РС – Сливен, на
основание чл. 382, ал. 7 вр. чл. 375а, ал. 1 НПК е одобрено споразумение, с
което Т. В. А., роден на 11.07.1991 г. в гр. Сливен, ЕГН **********, се е
признал за виновен в това, че: на 02.02.2024 г. в гр. Сливен, на бул. “Панайот
Хитов“, до болница „Ева“, при управление на моторно превозно средство, лек
автомобил марка „Ситроен“ модел С- Elysee, с peг. № ***, нарушил правилата
за движене по ЗДвП: чл. 20, ал. 1 - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“, и с
това е причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота на Н. П. Д. от гр.
Сливен, изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма, с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома, което деяние
представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
за което на основание чл. 78а НК е бил освободен от наказателна отговорност
и му е било наложено административно наказание „глоба“ в полза на
държавата, в размер на 800 лв.
От заключението на вещото лице – доц. д-р инж. Х. У., представено на
10.01.2025 г., се установява, че управляваният от Т. В. А. автомобил
„Ситроен“, се е движил по бул. Панайот Хитов, в гр. Сливен със скорост на
движение около 48 км/ч, в тъмната част на денонощието, в лявата лента на
южната част на платното за движение. При тази скорост опасната зона за
спиране на автомобила е около 31 м.
В същия момент отляво надясно спрямо посоката на движение на
6
автомобила, напречно и непосредствено след пешеходната пътека - на около
0,8 м след пешеходната пътека – спрямо посоката на движение на автомобила,
се е движил като пешеходец – ищеца Н. П. Димитро, с бърз ход на движение и
скорост от около 6,9 км/ч.
В момента на навлизане на пешеходеца на платното (в северната
половина и преди разделителния остров) автомобил Ситроен е бил на
минимално възможно разстояние от около 91 м от мястото на удара. Към този
момент пешеходецът е бил във видимата за водача на Ситроен зона. Водачът
на Ситроен е реагирал на опасността от удар с пешеходеца, когато автомобила
се е приближил на около 13 м от мястото на удара, като в този момент
автомобилът се е намирал в лявата пътна лента. В този момент пешеходецът е
бил на около 1.9 м от мястото на удара при напречно пресичане на платното за
движение. За надлъжна мерна линия в огледния протокол и възприета в
заключението на вещото лице, е избрана лявата граница и мисленото
продължение на южното платно за движение (онагледено на скица на стр. 9 и
мащабна скица – на стр. 2) Между автомобил Ситроен и пешеходеца – ищеца,
на стъпил удар, на 0.8 м след мерната линия на ориентира и на 2.1 м вдясно от
лявата граница на южната част на платното за движение.
Скоростта на автомобила в момента на удара е била около 48 км/ч, която
скорост вещото лице е определило като съответстваща на намерените
обективни находки относно деформациите и побитостите по автомобила.
Съгласно протокола за оглед са налице данни за разположение на зона от
пръски от червеникава течност, наподобяваща кръв, както и бейзболна шапка,
които съответстват да са оставени от пострадалия при падането му върху
терена с едновременно плъзгане до крайното положение на покой, като
положението на мястото на удара е съобразено с обективните находки.
Произшествието е в зоната на прав участък от пътя, равен,
хоризонтален. Платното по посока на движение на автомобила е с две ленти за
еднопосочно движение, като същото е отделено от северното платно с
надлъжно разположена разделителна ивица. Мястото на настъпване на ПТП е
в зоната на кръстовище, определено от бул. П. Хитов и отклонението за кв.
Сини камъни и болница „Ева“, на около 0.8 м след първата пешеходна пътека,
което положение вещото лице е определило на базата на извършения
динамичен анализ, показан в отговора на първа задача. Напречно на платното
7
за движение преди кръстовището е налице пешеходна пътека, пресичаща
последователно двете платна на пътя. Платното за движение е ограничено от
бордюри и тротоари.
При напречно движение на пешеходеца, за времето на движение от
момента на навлизането му на северната част на платното, автомобил Ситроен
е изминал минимално възможно разстояние от около 91 м. – до мястото на
удара.Това разстояние е значително по-голямо от опасната зона за спиране –
31 м.
Водачът на автомобила е възприел опасността от навлизащия в южната
част на пътното платно пешеходец със закъснение. В този момент
пешеходецът е бил на 1.9 м от мястото на удара при предприетото от
пешеходеца напречно пресичане на платното. В същият момент автомобилът е
бил на около 13 м от мястото на удара.
Към момента на навлизане на пешеходеца в южната част на платното (от
разделителния остров) за времето на движението му до мястото на удара,
автомобил Ситроен е изминал около 15 м (14.7 м.), което разстояние е по-
малко от опасната зона за спиране на автомобила - около 31 м.
Пешеходецът и водачът на автомобил Ситроен са имали техническа
възможността да се възприемат взаимно на достатъчно голямо разстояние,
като водачът на автомобила Ситроен е имал техническата възможност да
възприеме пешеходеца към момента на движението му в северната половина
на пътното платно, съответно - да предприеме по-рано спиране, за да
пропусне пешеходеца.
Като техническа причина, довела до възникването на ПТП вещото лице
посочва поведението на водача на автомобила, който при приближаване на
пешеходна пътека не е намалил скоростта и не е пропуснал пресичащия в
близост до нея пешеходец.
Автомобилът е ударил пешеходеца с предната челна дясна част дясната
странична повърхност на пострадалия, като тялото е попаднало върху предния
капак и дясната предна колонка. При този удар тялото е било изтласкано
напред и надясно, като е изпаднало отдясно на автомобила.
Водачът на автомобила е предприел спиране и отклоняване на
автомобила леко наляво спрямо предварителната си посока на движение.
8
Съгласно одобреното по АНД № 20242230200819 по описа за 2024
година по описа на РС – Сливен споразумение, на ищеца е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота, а именно тежка черепно - мозъчна травма, с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома.
За изясняване твърденията на ищеца относно претърпените във връзка с
тази телесна повреда страдания, в т. ч. от проведеното лечение и степента на
възстановяване, съдът назначи СМЕ, като от заключението на в. л. д-р Ст. С.,
представено по делото на 17.02.2025 г. се установява следното:
Ищецът е бил приет с диагноза: множествени травми, неуточнени.
Контузия на главата, в дясно, с открита кървяща рана в окосмената част, в
коматозно състояние, неконтактен и неадекватен. Бил е лекуван в отделение
по анестезиоцолия и интензивно лечение – ОАИЛ, на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД - Сливен за времето от 02.02.2024 г., 21.20 ч. до 08.02.2024
г.11:00 ч. След стабилизиране на общото му състояние е бил приведен
приведен в неврохирургично отделение – НХО, при същата болница за
долекуване за времето от 08.02.2024 г., 11.20 ч. до 23.02.2024 г.
При контролен КТ на главен мозък и ЗЧЯ от 08.02.2025 г. е установено
контузионно огнище темпорално в дясно, с размери до 25 мм. и дискретни
точковидни петехиални кръвоизливи високо фронтално в дясно. Фрактура на
носни кости. При приемането в ОАИЛ е бил в тежко общо състояние,
неконтактен.
В НХО е приет с диагноза „дифузна травма на главния мозък, с
общомозъчна и и огнищна неврологична симптоматика. Бил е трудно
контактен и частично адекватен. Имал е частична моторна афазия (нарушения
на речта), афоничен говор, лезия на седми ЧМН в дясно, с показател по
Глазгоу скалата на комите - 12/13 т., моторно възбуден на моменти.
В с. з. вещото лице пояснява, че първоначално ищецът е имал клиника
само на огнищната травма вдясно. След това обаче, във времето се е оформила
и огнищната травма на главния мозък, на базата на отока, като не случайно
част от съдовете са реагирали с точковидни кръвоизливи, а в последствие се е
оказало, че има вече и оток на целия мозък, на базата на нарушена
хемодинамика. Дифузната травма на главния мозък се е проявила клинично с
тежка степен на промяна в съзнанието до кома, която осъществява медико-
9
диагностичния признак „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота“.
Лекуван е активно до стабилизиране на основните жизнени показатели в
ОАИЛ от 02.02 до 08.02.2024г. и е привиден в НХО за продължаване на
лечението.
Освен посоченото по-горе, вещото лице установява въз основа
напроведени след изписване на ищеца амбулаторни прегледи, от амб. лист №
24142200FBD8 от 21.05.2024г., издаден от д-р Н.Т. /ортопед- травматолог/:
Основна диагноза: Морбус Пилигрини Щида. /Бурсит на външния лигамент
на дясното коляно.
Въз основа на представения амбулаторен лист № 241141306605D от
20.05.2024 г., издаден от д-р Диана Стайкова- очен лекар, вещото лице
установява диагноза „диплопия“ - двойно виждане при гледане на дясно и
замъглено зрение.
Въз основа на амбулаторен лист № 24092008F 714 от дата 01.04.2024 г.,
16.00 ч., издаден от д-р В.А.Ф. вещото лице посочва диагноза: Дифузна
травма на главен мозък, с остатъчна десностранна централна хемипареза
/спастична/ ЧМН- лек десен централен фациалис. Частична сензомоторна
афазия. МЩ- десностранна централна спастична хемипареза. Походка-
затруднена самостоятелно, тип Вернике- Ман.
По медико- биологичен характер телесните увреждания имат
травматичен характер - механична генеза, и са осъществили признаците-
травматичен шок, контузия на главен мозък - дифузна травма на главен мозък,
с изразени огнищни и общомозъчни неврологични симптоми, загуба на
съзнание - церебрална кома, натъртвания, травматична разкъсно- контузна
рана на главата, фрактура на носни кости с изкривяване на преградата.
За така причинените травми, ищецът е бил лекуван активно,
консервативно, първоначално в ОАИЛ, съгласно алгоритма за лечение на
такива пациенти до овладяване на основните жизнени показатели, за периода
от 02.02 до 08.02.2024 г. Приемал е медикаменти: Медаксон- антибиотик,
Стерофундин – инфузиенен разтвор за вливки при хиповолемия (загуба на
кръв и течности), Дормикум - сънотворно- еухипнотично; Травмалгин –
синтетично мощно обезболяващо, Сомазина - подобряващо трофиката на
10
нервната система, Депакин – лекарство ползвано при епилепсия, мания и
друга психопродукця, както и при черепномозъчни травми, Трифас –
диуретик.
На 08.02.2024г. е бил приведен в НХО за долекуване на увредите на
главата - дифузна травма на главния мозък и проявените общомозъчни и
огнищни неврологични симптоми на частичната сензорна афазия, афоничния
говор, дясната хемипареза и лек десен централен фациалис и е изписан с
подобрение на 23.02.2024 г.
В първите часове ищецът е бил на асистирано дишане - интубиран.
Фрактурата на носните кости не е била такава, да налага лечение -
репозиция в УНГ отделение.
По отношение периода на възстановяване вещото лице пояснява, че е в
зависимост от евентуалната поява на усложнения, като е невъзможно – липсва
обичайност, да се определи и времето за възстановяване при причинената
дифузна травма на главния мозък възстановяването е.
При ищеца, вследствие на проведеното активно лечение, симптомите по
отношение на мозъчната травма са овладени по отношение заплаха за живота
му, но е имал остатъчни общомозъчни и огнищни неврологични симптоми
при изписването от болницата 23.02.2024 г., които са съществували до м.
април - м. май 2024 г., когато са били проведени последните прегледи при
специалисти – травматолог, очен лекар и невролог.
Относно степента на възстановяване на ищеца, д-р Ст. С. се позовава на
данните от проведените амбулаторни прегледи, на 01.04.2024 г. - при невролог
- д-р Ф. и към дата 20-ти и 21.05.2024 г. - при очен лекар - д-р Д. С. и
травматолог д-р Т., ищеца Н. П. Д., според които, към посочените дати ищецът
все още не е бил възстановен и е имал остатъчни клинични симптоми от
страна на нервната система - остатъчна десностранна хемипареза от
централен произход, лек десен фациалис - от лезия на 7 ЧМН, частична
сензомоторна афазия, афоничен говор, а от страна на контузията на десния
крак – коляното, „Морбус Пелигрини Щида“ - бурсит на външния лигамент на
коляното, накуцвал и е имал атрофия на мускулатурата на крака.
При прегледа при очния лекар е диагностицирана диплопия - двойно
виждане при гледане на дясно и замъглено виждане, огнищен неврологичен
11
симптом.
Към момента на изготвяне на настоящата СМЕ, (м. февруари 2025г.)
видно от проведения преглед на 11.02.202 5г., цяла година след инцидента,
ищецът Н. П. Д. все още има остатъчни клинични симптоми - явления, по
отношение контузия на десния долен крайни - колянната става и неясното и
замъглено виждане надалеч.
Поради липсата на актуална информация от медицински прегледи и
изследвания след месец април и май 2024 г., е невъзможно по-точно
установяване степента на възстановяване. Поради липсата на извършени
изследвания, съответно прегледи при специалисти – невролог, травматолог и
офталмолог. Целта на изследването чрез съдебномедицинската експертиза
предполага наличието на обективни данни – резултата от проведени от ищеца
специализирани изследвания, назначени от съответните специалисти, които да
бъдат предмет на анализ от вещото лице, но каквито не се представиха по
делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
след излизането от състояние на кома, ищецът е бил неадекватен, с нарушени
речеви способности. Изпитвал е силни болки. По време на болничния престой
е бил на легло, без възможност да става и да се обслужва сам, като това
състояние относно възможността му да се самообслужва е останало и след
изписването му от болницата. Б.В домашна обстановка е било необходимо да
ползва памперси, поради невъзможност да се удържа. Изпитвал болки.
Първоначално не е имал спомен за произшествието и не е можел да
разпознава близките си, говорел неразбираемо и несвързано, имал нарушения
на паметта.
Преди произшествието е бил самостоятелен, работил като товарач и
събирач на дърва, като към момента за същия е невъзможно извършването на
трудова дейност, като се налага в ежедневието да бъде подпомаган от своят
майка, поради затруднено движение на десния крак и дясната ръка
(установената от вещото лице десностранна хемипареза и затруднено виждане
с дясното око. Настъпила промяна в личността му, станал психически и
физически нестабилен – ставал агресивен и несъобразителен,
некомуникативен.
Липсва спор между страните относно наличието на валидно
12
застрахователно правоотношение съгласно застрахователна полица№
BG/22/123002655809, със срок на валидност една година, считано от
04.09.2023 г. до 03.09.2024 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 02.02.2024 г. сключена за процесното МПС.
Видно от представената обратна разписка, ищецът е предявил
претенцията си пред застрахователя на 29.02.2024 г., въз основа на което е
била заведена щета № 0000-1000-03-24-7193, по която няма спор, че до
настоящия момент, застрахователят не е заплатил обезщетение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага
изводът, че предявените искове, с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 във
вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1
КЗ; чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД са частично основателни, до размера от
150 000 лв. и законната лихва, дължима върху този размер, считано от
29.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ, което условие е спазено чрез предявената на 29.02.2024 г. претенция,
по която застрахователят - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, не е заплатил обезщетение в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
.
Между страните по делото липсва спор относно наличието на пасивна
процесуална легитимация в лицето на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Придадената с чл. 300 ГПК задължителна сила на влязлата в сила
присъда за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, се отнася за всички съдебни актове, постановени по реда на НПК, с
които наказателният съд се произнася по посочените въпроси, а именно:
постановената по чл. 300 НПК присъда; одобреното по чл. 382 НПК
споразумение, имащо характер на присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, както
и решение по чл. 78а НК – за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Изхождайки от горното, съгласно одобреното с определение по протокол
13
от 17.07.2024 г. по АНД № 20242230200819 по описа за 2024 година по описа
на РС – Сливен, на основание чл. 382, ал. 7 вр. чл. 375а, ал. 1 НПК
споразумение, съдът е обвързан на основание чл. 300 ГПК да приеме, че на
02.02.2024 г. в гр. Сливен, на бул. “Панайот Хитов“, до болница „Ева“, при
управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Ситроен“
модел С- Elysee, с peг. № ***, нарушил правилата за движене по ЗДвП: чл. 20,
ал. 1 - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 - Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението; чл. 116 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора.“, и с това е причинил по непредпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота на Н. П.
Д. от гр. Сливен, изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма, с изпадане в
пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома.
От заключението на д-р Ст. С. по назначената в настоящото
производство СМЕ се установява несъмнено, че във връзка с това ПТП е
причинена контузия на главата, в дясно, с открита кървяща рана в окосмената
част, като ищецът е бил в коматозно състояние, неконтактен и неадекватен, за
което е бил лекуван първоначално в отделение по анестезиоцолия и
интензивно лечение – ОАИЛ, на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен
за времето от 02.02.2024 г., 21.20 ч. до 08.02.2024 г., а след това приведен в
неврохирургично отделение – НХО, при същата болница за долекуване за
времето от 08.02.2024 г. до 23.02.2024 г.
Във връзка с контузията на главата след извършените специализирани
изследвания на 08.02.2025 г. е установено контузионно огнище темпорално в
дясно, с размери до 25 мм. и дискретни точковидни петехиални кръвоизливи
14
високо фронтално в дясно, уточнено като „дифузна травма на главния мозък, с
общомозъчна и и огнищна неврологична симптоматика. Бил е трудно
контактен и частично адекватен. Имал е частична моторна афазия (нарушения
на речта), афоничен говор, лезия на седми ЧМН в дясно, с показател по
Глазгоу скалата на комите - 12/13 т., моторно възбуден на моменти. Ищецът е
имал и фрактура на носни кости, която не е наложила лечение чрез
оперативно или неоперативно наместване. По медико- биологичен характер
телесните увреждания са осъществили признаците- травматичен шок,
контузия на главен мозък - дифузна травма на главен мозък, с изразени
огнищни и общомозъчни неврологични симптоми, загуба на съзнание -
церебрална кома, натъртвания, травматична разкъсно - контузна рана на
главата, фрактура на носни кости с изкривяване на преградата, диплопия –
(двойно виждане).
При приемането в ОАИЛ е бил в тежко общо състояние, като по време
на болничното лечение е било преодоляно животозастрашаващотото
състояние, но не и неврологичните и физиологични увреждания. След
изписването му ищецът е продължил да бъде неадекватен и с нарушени
речеви способности, което състояние е продължавало към 01.04.2024 г. по
време на проведения преглед от специалист – невролог, установил наличието
на клинични симптоми от страна на нервната система - остатъчна
десностранна хемипареза от централен произход, лек десен фациалис - от
лезия на 7 ЧМН, частична сензомоторна афазия, афоничен говор. В края на
месец май 2024 г. при извършените прегледи от травматолог и офталмолог са
били отчетени затруднено движение на десните крайници, както и затруднено
(замъглено) виждане с дясното око. Травмите и лечението им са причинили
значително страдание на ищеца и прием на медикаменти за овладяване на
жизнените показатели, болките и неврологичните увреждания. След м. май
2024 г. липсват данни за провеждане на медицински изследвания, от които да
се извлекат обективни данни за неговото здравословно състояние към минал
момент. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът за
продължителен период е изгубил способността за самостоятелно обгрижване в
ежедневието, като е било необходимо за повече от месец обслужването му за
тоалет с памперси. Имал е загуба на памет за случилото се и не е разпознавал
близките си. Намалена е била обективно и неговата работоспособност поради
слабостта и болките в десните крайници при полагане на физически труд,
15
която не е възстановена напълно и до момента. Установена е промяна в
негативен плана в личностните диспозиции на ищеца, който е станал нервен,
несъобразителен, агресивен, некомуникативен, съществен принос за което е
засягането на речта поради моторна афазия и афоничен говор.
Отчитайки животозастрашаващото състояние на ищеца поради ЧМТ и
състояниетона кома и дифузната травма на главния мозък, причинените
неврологични увреждания, засегнали когнитивните способности на ищеца –
памет, реч, възприятие, увреждането на опорно двигателния апарат поради
десностранна хемипареза и дясното коляно, увреденото зрение, търпените
болки и страдания, необходимостта от прием на множество медикаменти,
обслужването му с чужда помощ, както и намалената работоспособност на
ищеца и настъпилата промяна в личността и начина на живот на ищеца, съдът
намира, че справедливия размер на обезщетението, съобразно социалните и
икономически показатели относими към стандартите на живот в страната след
м. февруари 2024 г., е 150 000 лв.
Възражението на ответното застрахователно дружество на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради ненадлежно упражняване правата на ищеца като
пешеходец, съдът намира, че е неоснователно.
Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване, при несъменно
изяснената фактическа обстановка свързана с механизма на настъпване на
процесното ПТП на 02.02.2024 г., спорните въпроси от правна страна са
свързани с приложението на действащата към момента на възникване на ПТП
норма на чл. 119, ал. 5 ЗДвП (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.
– след Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСНК, докладчик съдията С.И.), според която при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
Ударът между управлявания от виновния водач Т. А. В. л. а. марка
„Ситроен“, с peг. № *** и ищеца като пешеходец е настъпил на 0.8 м. след
пешеходната пътека.
Както се посочи и по-горе, във връзка с одобреното по АНД №
16
20242230200819 по описа за 2024 година по описа на РС – Сливен
споразумение, вината на водача на МПС изразяваща се в допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не подлежи на
преразглеждане в настоящото производство. Освен поради обвързващия
съгласно чл. 300 ГПК характер на одобреното на основание чл. 382, ал. 7 вр.
чл. 375а, ал. 1 НПК в наказателното производство споразумение, съдът
намира, че е несъстоятелен доводът на ответника за внезапно навлизане на
пешеходеца на южната част от пътното платно и възникването на опасност за
движение едва в този момент.
От заключението на вещото лице се изяснява, че възприемането на
движението на пешеходеца на пътя, както и посоката му на движение върху
пътното платно, на което са обособени чрез разделителна ивица южно и
северно платно, всяко с по две ленти за движение в една посока, е било
възможно в момент, в който лекият автомобил Ситроен се е намирал на около
91 метра от мястото на удара. На това разстояние за водача е било възможно
да възприеме и още в този момент за него е възникнало задължението
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП да съобрази движението си, като осигури
възможност на пешеходеца за безпрепятствено, напречно преминаване по
пътното платно. Видно от изготвената мащабна скица, в района на
местопроизшествието на пътя са обозначени две последователни пешеходни
пътеки – тип „зебра“, съответно на северното и на южното платно, съобразно
което както от правна, така и от житейска страна е неоправдано очакването
пешеходецът да преустанови движението си на разделителната ивица.
Опасността от движението на пешеходеца на пътя е съществувала както в
момента, в който пешеходецът се е намирал на разделителната ивица, така и
при придвижването на пешеходеца преди нея – в северната половина на
пътното платно, с посока на движение, сочеща несъмнено на намерението му
да пресече пътя, за да достигне отсрещния тротоар.
Във връзка с така изясненото от заключението на в. л. Хр. У. по
назначената в настоящото производство САТЕ поведение на водача на МПС,
съдът намира, че местоположението на пешеходеца на пътя – на 0.8 м.,
непосредствено след обозначената пешеходна пътека, в района на
кръстовището в случая не може да се приравнява на нарушение по чл. 113, ал.
1, т. 1 ЗДвП. От друга страна, вещото лице изрично пояснява, че това
17
положение на пешеходеца има значение „..единствено за скоростта в момента
на удара, която ще се различава в много малка степен, в десети и без значение
относно възможността на водача на МПС да предотврати удара.
Следователно, конкретно изясненото място, на което се е намирал пешеходеца
в момента на удара, във връзка с изяснената пътна обстановка и възможността
на водача на МПС да го възприема като опасност за движението и да съобрази
поведението си с изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, сочат на липса на принос
от страна на ищеца като пешеходец за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат, което изключва намаляването на обезщетението на ищеца на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетението следва да се присъди заедно с лихва съгласно чл. 497, ал.
1 КЗ, като съгласно чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ дължи и лихвата, за която
отговаря деликвента, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Няма спор в случая, че ищецът е
уведомил застрахователя с предявяването на претенцията си по реда на чл.
380, ал. 1 КЗ на 29.02.2024 г., от която дата следва да се присъди и дължимата
лихва за забава.
В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2
ЗАдв следва да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение за
оказаната на ищеца правна помощ, което съдът определи съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в
размер на 12 780 лв. с вкл. ДДС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – дължимата
държавна такса в размер на 6 000 лв., както и разноските по делото,
извършени за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд в настоящия му
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от
В.М. - Изпълнителен директор и В.И. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника им - юрисконсулт А. Г., да заплати на Н. П. Д., ЕГН
18
**********, с адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. П. К. (САК)
сумата 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
причинени в ПТП на 02.02.2024 г., в гр. Сливен, от Т. В. А. като водач на МПС
- л. а. „Ситроен“ модел С- Elysee, с peг. № ***, както и законната лихва върху
главницата от 150 000 лв., считано от 29.02.2024 г. до окончателното
изплащане, като съдът ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на
обезщетение над размера от 150 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.
частично от 300 000 лв., както и за заплащане на законна лихва върху
разликата над уважената част от 150 000 лв., като неоснователни и
недоказани.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от
В.М. - Изпълнителен директор и В.И. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника им - юрисконсулт А. Г. да заплати на адв. П. К., с адрес за
призоваване: гр. *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер
12 780 лв. (дванадесет хиляди, седемстотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно
от В.М. - Изпълнителен директор и В.И. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника им - юрисконсулт А. Г. да заплати по транзитна (бюджетна)
сметка на Сливенски окръжен съд дължимата по делото пред
първоинстанционния съд държавна такса в размер на 6 000 лв. (шест хиляди
лева), както и 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – заплатени разноски за
сметка на бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
19