РЕШЕНИЕ
№ 3369
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330100611 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.55 ЗЗД.
В исковата молба от М. А. В. против „Вива Кредит“ ООД се твърди, че между страните бил
сключен договор за паричен заем от 18.12.2019г., по силата на който били предоставени
заемни средства в размер на 700 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40.32 % и ГПР 49,48 %. Ищцата дължала и такса експресно разглеждане в размер на 496.56
лв., като таксата следвало да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане
на кредит до 20 мин. Клаузата заобикаляла закона и накърнявала правата на страните в
облигационното правоотношение. Заемателят бил принуден при необходимост от
разглеждане на заявката за срок, по-кратък от този по обикновената заявка, да избере опция
приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане била във фиксиран размер, ½
от размера на получения заем. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. В предложението за сключване на договора размерът на
тази такса не бил посочен, тоест лицето не било запознато с размера преди самото
сключване на договора. Съдържа се позоваване на чл.144, т.9 ЗЗП за неравноправност на
клаузата, както и на чл.146, ал.1 ЗЗП относно нищожност на клаузата. С тази такса се целяло
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била
извършена конкретна услуга, тоест таксата представлявала скрит разход по договора,
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Макар да била предвидена като такса за
експресно разглеждане, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски
сума, каквато не била. Поради невключване на тази такса в ГПР, последният не съответствал
1
на действително прилагания от кредитора, тъй като реалният лихвен процент не отговарял
на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Това представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Посочва се
съдебна практика по дело С-453/10. Нищожността на неравноправната клауза в договора,
сочеща неверен ГПР, водила до недействителността на кредитната сделка поради неспазване
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било изпълнено изискването и на чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй
като не били спазени изискванията по ЗПК. Това водило до недействителност на договора на
осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и т.10. Договорът за потребителски кредит бил
недействителен, тъй като липсвал и погасителен план. По силата на чл.23 ЗПК когато не
били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК да бъде посочен точният размер на
дължимия лихвен процент и ГПР, договорът не пораждал права и задължения за страните по
заемното правоотношение. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се
прогласи нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от договора за кредит, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане по договор за кредит от 18.12.2019г., като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19,
ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските кредити, както и за осъждане на ответника да върне сумата от 496.56 лв.
платена такса за експресно разглеждане по договор за кредит от 18.12.2019г., получена в
периода от 18.12.2019г. до 18.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е постъпил писмен отговор,
с който предявените искове се оспорват. При сключване на договора на лицето бил
представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора.
Договорът бил изцяло погасен от ищцата. Исковете били неоснователни. Неоснователни
били твърденията на ищцата относно наличието на нееквивалентност между размера на
таксата за експресно разглеждане и извършената услуга. Потребителят имал възможност сам
да реши дали да се възползва от тази услуга, тя била допълнителна услуга, клиентът
доброволно избрал да я ползва. Не заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Тази клауза фигурирала в
договора поради изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от ответника.
Освен това ЗПК не въвеждал лимит за цена на услуги с подобен характер. Единственото
ограничение било по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от петкратния размер на
законната лихва. Дружеството било спазило това ограничение –ГПР бил 49.48 %.
Договорената възнаградителна лихва била 40.32 %, тоест надвишението над допустимата
според ищеца стойност от трикратния размер на законната лихва не било съществено.
Договорената лихва не противоречала на добрите нрави. ЗПК не предвиждал ограничение
на лихвата по кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
2
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за паричен заем № *** от 18.12.2019г., сключен между „Вива кредит“
ООД и М. А. В., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е
предоставена заемна сума в размер на 700 лв., със срок на заема 12 месеца, с падеж на първа
погасителна вноска – 17.01.2020г. и падеж на последна вноска – 12.12.2020г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което при използване на онлайн калкулатор за изчисляване на ГПР при зададени параметри
на заема е изчислен ГПР в размер на 48.66 %, а в процесния договор за кредит е посочен
ГПР в размер на 49.48 %. В годишния процент на разходите са включени само разходите за
лихви. С предвидената в чл.1, ал.3 от договора такса за експресно разглеждане, заемът се
оскъпява със 70.937 %. Платената такса за експресно разглеждане по договора за кредит е в
общ размер от 496.56 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на
18.12.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е
отпусната парична сума в размер на 700 лв., при ГПР – 49.48 %, лихвен процент – 40.32 %.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен
заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирал в попълненото от него
ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние.
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 496.56 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната
престация на кредитора. Доколкото в договора е посочено, че заемателят е избрал да се
ползва от услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на кредита, то се
налага извод, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е
принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се
3
задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата е във фиксиран размер – 496.56 лв. или в случая повече от 1/2 от размера на
получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга
от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи
на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит
разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното установителният иск ще бъде уважен.
По отношение на осъдителния иск- за връщане на недължимо платена сума по
недействителната клауза за такса за експресно разглеждане, по делото се установи, от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че по процесния договор е
платена сумата от 496.56 лв. като такса за експресно разглеждане. Поради това и предвид
недействителността на посочената клауза съдът намира, че осъдителният иск е основателен
и следва да се уважи.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, следва да й се присъдят
разноски в размер на 100 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице. По делото ищецът се е представлявал от ***, която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за *** в размер на
600 лева /по 300 лв. за всеки от двата обективно съединени иска/, което ще й се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, обективирана в чл.1, ал.3 в договор за паричен заем № *** от 18.12.2019 г., сключен
между М. А. В., ЕГН ********** и Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, със
законен представител *** да заплати на М. А. В., ЕГН ********** от *** сумата от 496.56
лв. /четиристотин деветдесет и шест лева и 56 ст./, представляваща получена без основание
сума от „Вива кредит“ ООД, платена от М. А. В. по договор за паричен заем № *** от
18.12.2019г. като такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2022 г. до окончателното й
4
плащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, със
законен представител *** да заплати на М. А. В., ЕГН ********** от *** сумата в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, със
законен представител *** да заплати на ***, с личен № **********, вписана в ***, на
основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5