РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Перник, 25.11.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Дилян Деянов от
Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия
Димитрова КАНД № 221/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на А.И.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение №
517/19.09.2022 г., постановено по АНД № 999/2022 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 5675805, издаден от ОДМВР
– Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът
излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди,
че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е събрал всички
относими към спора доказателства, които е следвало да приобщи и изследва, и
поради това е издал акта си при неизяснена и непълна фактическа обстановка.
Счита, че съдът не е обсъдил задълбочено и обосновано аргументите му и не е
разгледал възраженията му. Прави искане за отмяна на решението и на потвърдения
с него електронен фиш.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, Представлява се от
адв. Р.З.с пълномощно по делото. Който поддържа жалбата и доводите в нея,
излага допълнителни такива и моли за отмяна на решението на районния съд и на
електронния фиш. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Становище по жалбата не е изразил.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Дилян Деянов, изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде
оставено в сила.
Настоящият
касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от
страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице
по чл.210, ал.1 от АПК, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна. Съображенията са следните:
За
да постанови обжалваният съдебен акт, Районен съд - Перник съд е приел за
установено, че на 10.03.2022 г., в 12:09 ч., в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП I-6, км 75+000, срещу кметството, с посока към гр. Радомир,
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил с
рег. ****, със скорост от 84 км/ч при ограничение от 50 км/ч, валидно за
населено място, и по този начин е превишил максимално допустимата скорост за
съответния пътен участък с 34 км/ч. Това било установено и заснето с
Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу
жалбоподателя бил издаден Електронен фиш серия К, № 5675805 на ОДМВР - Перник,
с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 800 лева,
тъй като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш К/4680964.
При
горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на
административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство,
което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че
установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и
от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват
елементите от фактическия състав на административното нарушение, за
санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което
на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.4 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 800 лв.
Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със заповед №
Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.
Същото обаче е неправилно.
При установяване на фактическата обстановка са спазени принципите на чл.13
от НПК, тъй като са взети необходимите мерки за разкриването на обективната
истина със средствата, предвидени в НПК. Нарушен е обаче принципа на чл.14 от НПК, според който решението следва да се вземе въз основа на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
От една страна, административнонаказващият орган, а после и
първоинстанционният съд, е приел, че извършеното от касатора нарушение е
повторно и лицето е санкционирано при това условие. Прието е, че са налице
предпоставките на § 1, ал.2 от ЗАНН, съгласно който предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или
неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт,
с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Съобразявайки изложеното в наказателното постановление се наляга извода,
че това становище на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като от
обстоятелствената част на акта не може да се установи на коя дата е влязъл в
сила посочения ЕФ К/4680964. Това не се изяснява и от доказателствата по
делото, доколкото в приложената Справка за нарушител/водач на А.И.Т. също не е
отразена датата на влизане в сила на електронния фиш. Не са налице и
доказателства и за други влезли в сила
наказателни постановления за същото по вид нарушение, осъществено в рамките на едногодишния срок, предхождащ извършването на процесното нарушение, за да може същото да се квалифицира като
повторно.
Посочената неяснота във фактическата обстановка е довела до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, тъй като е възпрепятствана възможността
то да разбере защо и въз основа на какви факти и обстоятелства е прието, че
нарушението му е извършено в условията на повторност.
При горните данни се налага извода, че заключението на районния съд, че административнонаказателното производство
е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила е неправилен. Установените към
императивни изисквания за описание на нарушението и обстоятелства, при които е
извършено, не са изпълнени. Абсолютно задължително е
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което
той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно,
ясно и недвусмислено, а в случая това не е така.
Не е изпълнено и
изискването за прецизно правно квалифициране на деянието,
както и за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш.
Това е така, защото нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1
от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл.189,
ал.4,
във вр. с чл.182,
ал.4 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установява условията
и предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и данните, които следва да се съдържат в него, и
изискванията, на които електронният фиш следва да отговаря. Нормата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане на ПАМ
в зависимост от това дали констатираното нарушение е повторно като от
съществено значение е правната му квалификация и именно тя е определящият
критерий. Това е така, защото според чл.182, ал.4 от ЗДвП „Когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца“.
В контекста на горното, първо следва да се определи правната
квалификация на нарушението, да се прецени какъв е размера на наказанието за
него и едва след това ако същото попада в приложното поле на чл.182, ал.4 от ЗДвП да се изчисли двойния размер. В случая това не е направено, тъй като не е
ясно дали нарушението е чл.182, ал.1, т.1 - 5,
ал.2 и ал.3, т.1 – 5 от
ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е
предвидения размер на наказанието за него.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира за
основателно оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при непълно
и незадълбочено изследване на фактите, тъй като не са взети предвид и не са обсъдени в тяхната
логическа взаимовръзка всички събрани и относими към спора доказателства.
Споделя се възражението, че отразената в електронният фиш фактическа
обстановка не е установена по ясен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Нарушен е основен принцип в наказателния процес – принципа на
разкриване на обективната истина чрез прилагане на всички предвидени от закона
мерки и по реда и със средствата, предвидени в НПК – по чл.13 и чл.14 от НПК,
които се прилагат субсидиарно в административнонаказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН.
Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Налице са релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде отменено, както и следва да бъде
отменен потвърдения с него електронен фиш.
С оглед липсата на заявени претенции от касатора за присъждане на разноски съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Така
мотивиран, касационен състав на Административен съд – Перник, на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №
517/19.09.2022 г. по АНД № 999/2022 г. по описа на Районен съд – Перник И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 5675805,
издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП, на А.И.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/