Р Е Ш Е Н И Е № 447
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 13.08.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Т.П.
при секретаря П.К.,
като разгледа докладваното от съдия П. гр. дело № 2830 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК от „Л.“ АД, с предходно
наименование „ТНК К.М.“ АД и „Л.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
О., ЦУМ, бул.”М.Л.” № 2, етаж 5, представлявано от А. Тонков, против А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е от ищеца установителен иск с право основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение по силата на договор за заем Потребителски кредит „П.“,
клиентски номер 5451 от 11.10.2016г. Поддържа се, че ищецът е изправна страна
по договора, като е предоставил на ответника сумата в размер на 400 евро със
срок на погасяване - 6 месеца, както и
че ответникът е останал задължен за всички дължими по вноски по заема. Поддържа се още, че поради забава в
изпълнението на задължението по кредита, ищецът се е възползвал от правото си
да увеличи едностранно лихвения процент по заема от 67.64 евро на 72.94 евро,
за което изпратил на заемополучателя писмено уведомление от 28.11.2016г. на
последния посочен от ответника адрес. А също, че ищецът направил разноски по
заема по вина на ответника, както следва: 25 евро такса за 10 бр. изпратени
известия за просрочени суми по заема с СМС, и 50 евро такса за извършени
разноски за изпращане на писмено уведомление за промяна на лихвения
процент. Претендира и направени разноски
и претърпяна загуба във връзка с извънсъдебно събиране на дълга в размер на
287.66 лева, по силата на договор за извънсъдебно събиране на парични вземания,
сключен на 05.01.2018г. с третото лице „С.К.“ ЕООД, за което ищецът е издал
фактура № 6 от 05.01.2018г.
Поддържа
се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и
в реализирано заповедно производство по ч.гр.Д № 1775/2018г. по описа на ВРС, съдът
му е издал заповед за изпълнение за претендираните суми, както и че заповедта
за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което не е влязла в сила и поради което кредиторът има правен от
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Иска
се от ищеца съдът да постанови Решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи заплащане на следните суми по сключения между страните
договор за заем:
1. 400 евро –
падежирала главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.07.2018г. до окончателното издължаване;
2. 32.32 евро –
падежирала договорна лихва за забава за периода от 12.10.2016г. до
11.04.2017г.;
3. 378.44 евро –
неустойка за забава на плащанията, равна на законната лихва за забава, дължима
за всяка дължима просрочена вноска, за периода от 12.11.2016г. до 03.07.2018г.;
4. 75 евро – такса за
направени разноски по договора, представляващи 25 евро такса за 10 бр.
изпратени известия за просрочени суми по заема с СМС, и 50 евро такса за
извършени разноски за изпращане на писмено уведомление за промяна на лихвения
процент.
Иска
се от ищеца съдът да постанови Решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 287.66 лева, представляваща направени разноски във
връзка с извънсъдебно събиране на задълженията по договора за заем, сключен
между страните. Иска се назначаване на съдебно – икономическа експертиза.
Ответникът, чрез
назначения си особен представител оспорва предявения иск като неоснователен
поради липса на процесуална легитимация на лицето, предявило иска от името на
ищеца; че предявеният осъдителен иск е недопустим за съединяване с
установителния иск по чл.422 от ГПК. Поддържа от своя страна, че по делото няма
доказателства паричната сума - предмет на договора за заем да е предоставена на
ответника. Иска на основание чл.183 от ГПК, ищецът да бъде задължен да
представи по делото оригинала от процесния договор - договор за заем Потребителски
кредит „П.“, клиентски номер 5451 от 11.10.2016г., като в случай, че не бъде
представен – съдът да го изключи от доказателствата по делото. Оспорва
истинността на договора, като поддържа, че същият не е подписан от ответника,
както и че страниците на договора, приложен към заповедното производство не
съставляват един документ и позволяват да се отделят и подменят, за което моли
да се открие производство по чл.193 от ГПК и да се назначи графическа
експертиза. Прави възражение, че договора няма достоверна дата за ответника; че
ищецът поддържа, че договорът е сключен с нотариална заверка на подписите, а
представения по заповедното производство не съдържа нотариално удостоверяване.
Оспорва истинността на представената по делото хронологична ведомост /лист 8 –
10 от делото/ и моли съдът да открие производство по чл.193 от ГПК. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Прави възражение за нищожност на
всички клаузи на договора както и истинността на всички документи, представени
от ищеца в заповедното производство по ч.гр.Д. № 1775/2018г. по описа на ВРС.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от
доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна
страна по договора - че е предоставил твърдяния паричен заем на ответника; че
ищецът е направил претендираните разноски по вина на ответника; че е претърпял
твърдяната загуба във връзка с извънсъдебно събиране на дълга в размер на
287.66 лева, по силата на договор за извънсъдебно събиране на парични вземания,
сключен на 05.01.2018г. с третото лице „С.К.“ ЕООД.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице, приема за установено следното от
фактическа и правна страна, а именно:
- че
искът е предявен в едномесечния срок от връчване на заповедта за изпълнение по
ч.гр.Д. № 1775/2018г. по описа на ВРС. Внесена е дължимата се държавна такса,
поради което искът е допустим;
- че възражението на ответника, че искът е
недопустим, тъй като е предявен от лице без представителна власт е
неоснователно. Видно от исковата молба – същата е подадена чрез юрисконсулт
Мартин Мавров, а видно от представеното /лист 7 от делото/ пълномощно,
последният е упълномощен да предяви иск против ответника пред съда;
- че възражението на ответника за
недопустимост на осъдителния иск е неоснователно, тъй като съгласно т.11б на ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК, такова съединяване с предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК е допустимо;
- че ответникът, чрез назначения си особен
представител е оспорил истинността на представения в заповедното производство
документ – договор за заем, като поддържа, че същият не е подписан от
ответника, поради което с определение, постановено по делото на 04.12.2019г.
съдът е задължил ищеца, на основание чл.183 от ГПК - да представи по делото
оригинала от договор за заем Потребителки кредит „П.“, клиентски номер 5451 от
11.10.2016г., но същият не е представен по делото.
- че със същото определение, постановено по
делото на 04.12.2019г., съдът е указал също на ищеца, да заяви дали ще се
ползва от оспорения документ, като го е предупредил, че в противен случай,
съдът ще го изключи от доказателствата по делото, като определението на съда е
връчено на ищеца на 18.12.2019г.;
- че ищецът е заявил в писмено становище по
делото от 10.01.2020г., с което моли съда да приеме, че оригиналът от процесния
договор за заем е приложен с исковата молба, но че такъв не е представен по
настоящото делото, а е представен в заповедното производство по ч.гр.Д. №
1775/2018г. по описа на ВРС във формата на заверен препис;
- че с исковата молба ищецът е посочил, че
договорът за заем, сключен между страните е с нотариална заверка на подписите,
а в последствие поддържа, че в исковата молба е допусната грешка и процесния
договор е сключен с обикновен подпис с оглед материалния интерес и на риск на
ищцовото дружество;
- че ищецът
е заявил, че ще се ползва от оспорения документ;
- че
ищецът е посочил с исковата молба, че представя процесния договор за заем, но
не се сочи, че същия се представя в оригинал, поради което съдът не може да
приеме, че оригиналът е бил представен по делото;
- че с
протоколно определение постановено по делото на 27.02.2020г., съдът е указал на
ищцовата страна, че в кориците на делото липсва ангажиран оригинал от цитирания
договор, като препис от същия е наличен в заповедното производство, но не и в исковото
и го е задължил повторно на основание чл183 от ГПК – в 7 – дневен срок от
съобщението – да представи по делото в оригинал договор за заем потребителски
кредит „П.“ с клиентски № 5451 от 11.10.2016г., като му е указал последиците от
неизпълнението на указанието по чл.183, изречение второ от ГПК, а именно – че
преписът се изключва от доказателствата по делото;
- че указанието на съда за представяне на
оригинала от процесния договор не е изпълнено, поради което ищецът следва да
понесе неблагоприятните последици, които предвижда закона и за което ищецът е
предварително предупреден, а именно – на основание чл. 183, изречение второ от ГПК – да изключи от представения препис от договор за заем от доказателствата
по делото;
- че при липса на оригинала на оспореното
доказателство, производство по чл.193 от ГПК не може да се открие и графическа
експертиза не може да бъде назначена;
- че съдът е оставил без уважение искането
на ищеца, направено с писмена молба от 23.06.2020г. – съдът да приеме при
евентуалност, че е налице неоснователно обогатяване на ответника по чл.55 от ЗЗД, в случай, че ищецът не докаже наличие на твърдяното облигационно отношение,
но ищецът не губи правото си да предяви
същия иск в бъдеще в отделно съдебно производство;
- че
останалите писмени доказателства също са оспорени от ответника, както и че
същите не носят негов подпис, поради което и на основание чл.180 от ГПК,
съставляват доказателство само, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от лицата, които са ги издали, поради което самостоятелно не могат да
обусловят наличието на облигационно отношение между страните със твърдяното от
ищецът съдържание;
- че заключението на вещото лице също се
основава само на представените от ищеца документи, оспорени от ответника и
неносещи негов подпис, както и че ищецът не е ангажирал платежно нареждане за
предоставене на твърдяна сума в заем, а е представил само извлечение, в което
нареждането е описано,
се следва правния
извод, че твърдяното от ищеца наличие на облигационно отношение между страните
– за предоставен в полза на ответника паричен заем със конкретното твърдяно
съдържание, от което произхождат претенцията за връщане на главница, както и
останалите претенции за договорна лихва, неустойка и такси, е недоказано.
Поради
изложеното следва да се приеме, че ищецът не доказа в процеса, че е изправна
страна по твърдяния договор за заем, съответно - че ищецът е неизправна страна,
изпаднала в забава – обстоятелства, които бяха в негова тежест да установи
съгласно доказателствената тежест, указана от съда. Искът се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Съдът
не дължи произнасяне по останалите възражения на ответника за нищожност на
клаузи на договора и за изтекла погасителна давност, тъй като същите
предполагат наличието на валидно облигационно отношение между страните, каквото
съдът приема за недоказано.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните искова
за заплащане на лихва за забава, неустойка, както и осъдителния иск за вреди
следствие неизпълнение на твърдяния договор за претендираните периоди.
С
оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват, а също и на ответника,
тъй като по делото няма данни такива да са направени.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗКЛЮЧВА на основание чл. 183, изречение
второ от ГПК от доказателствата по делото, представения препис от договор за
заем Потребителки кредит „П.“, клиентски номер 5451 от 11.10.2016г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Л.“ АД, с предходно наименование
„ТНК К.М.“ АД и „Л.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О.,
ЦУМ, бул.”М.Л.” № , етаж , представлявано от А. Т., против А.Т.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване
на установено, че дължи изпълнение на парично задължение по договор за заем
Потребителски кредит „П.“, клиентски номер 5451 от 11.10.2016г. за сумите, за
които му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д. № 1775/2018г. по описа на
ВРС: 400 евро – падежирала главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 04.07.2018г. до окончателното издължаване; 32.32 евро –
падежирала договорна лихва за забава за периода от 12.10.2016г. до
11.04.2017г.; 378.44 евро – неустойка за забава на плащанията, равна на
законната лихва за забава, дължима за всяка дължима просрочена вноска, за
периода от 12.11.2016г. до 03.07.2018г.; 75 евро – такса за направени разноски
по договора, представляващи 25 евро такса за 10 бр. изпратени известия за
просрочени суми по заема с СМС, и 50 евро такса за извършени разноски за
изпращане на писмено уведомление за промяна на лихвения процент, както и
предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1
от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 287.66 лева, представляваща
направени разноски във връзка с извънсъдебно събиране на задълженията по
договор за заем Потребителски кредит „П.“, клиентски номер 5451 от 11.10.2016г.,
като неоснователни и недоказани.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: