О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 31.05.2019 г. в състав :
Председател: Мария Тончева
Членове: Събина Христова
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров ч.г.д. № 175 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по частна жалба на С. А. Д. , от с. Р., Община Б. против определение № 583/27.03.2019 г. постановено по чгд № 460/2019 г. по описа на БОС, с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещия иск на М. Е. М. против С. А. Д. за заплащане на сумата от 22 000 лв. получена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2018 г., ведно с договорна неустойка от 44 000 лв. чрез налагане обезпечителната мярка „възбрана“ на подробно описан недвижим имот, определил е парична гаранция от 4 000 лв. и е дал срок на молителя за завеждане на иска.
С жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображенията: Съдът не обсъдил нуждата от обезпечение, каквато не била доказана от молителя, а от мотивите му не ставало ясно каква е невъзможността или затруднението да се осъществят правата по съдебното решение. Изтъква, че дори иска да е основателен, то обезпечителна нужда няма при положение, че реализацията на правата от съдебното решение не е затруднена. Спорна била и вероятната основателност на иска. В случая жалбоподателката е изпълнила задълженията си по предварителния договор, което било видно от доказателствата, изправна страна е и не дължи неустойка. Предварителния договор не е развален и е в сила, поради което жалбоподателката е изпратила покана до М. М. за уговаряне на срок за явяване пред нотариус за сключване на окончателен договор.
В срока по закона е постъпил отговор на частната жалба от М. М. , която счита жалбата за неоснователна. Заведените искове са на обща цена от 66 000 лв., като този размер е показателен за нуждата от обезпечение. Приложени са и доказателства установяващи, че бъдещия ответник С. Д. цели продажбата на имота по обезпечението и предмет на предварителния договор. Това би затруднило изпълнението на бъдещия осъдителен съдебен акт.
Частната жалба е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация в законоустановения срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.
Апелативен съд- Б. , по повод жалбата, намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на М. Е. М. за обезпечение на бъдещия й иск против С. А. Д. да осъждането й да заплати общо 66 000 лв., от които 22 000 лв. – дадени по развален предварителен договор за продажба на имот и 44 000 лв. – договорна неустойка по същия договор. Поискана е обезпечителната мярка „възбрана“ на описан недвижим имот, който е и по предварителния договор. Съгласно договореното, страните са се съгласили продавача С. Д. да продаде на купувача М. М. посочения имот за цената от 45 000 евро. В изпълнение на договора М. е заплатила на Д. в брой сумата от 2 000 лв. и по банков път – 20 000 лв. Остатъкът от цената следвало да се заплати по окончателния договор. Датата на окончателния договор е следвало да се уговори допълнително от страните, като до 15.02.2019 г. продавача е следвало да представи на купувача удостоверение за липса на вещни тежести върху имота. Страните са уговорили и договорна неустойка: за купувача при неизпълнение на задълженията – 2 000 лв. и за продавача при неизпълнение на задълженията, включително и при непредставяне на удостоверение за липса на вещни тежести в уговорения срок – двукратния размер на заплатените от купувача суми. Представени за доказателства за заплатените от купувача М. суми – общо 22 000 лв. В уговорения срок продавача не представил удостоверение за липса на вещни тежести. Обратното, приложени са удостоверения на АП от 16.01.2019 г. и 17.01.2019 г. установяващи наличие на незаличени възбрани от 28.10.2011 г. и 07.03.2012 г. Поради това купувача М. изпратила две покани до продавача Д. – нотариална получена на 18.03.2019 г. и уведомление – покана получена на 19.03.2019 г., с които договора е развален поради неизпълнение задължението на продавача да представи удостоверение за липса на вещни тежести и продавача Д. е поканена да върне заплатените до момента 22 000 лв., както и да заплати договорна неустойка от 44 000 лв.
Съдът намира частната жалба за неоснователна.
Обезпечен е бъдещ осъдителен паричен иск. Данните по делото и приложенията водят до извод за обоснована нужда от обезпечение предвид правния характер на бъдещия иск. При положение, че няма факти опровергаващи нуждата от обезпечение следва да се приеме, че същата е доказана. Вероятната основателност на бъдещия иск се подкрепя от представените към молбата за обезпечение писмени доказателства доказващи факта на бъдещата парична претенция. Преценката дали писмените доказателства са достатъчни да обосноват вероятна основателност на бъдещия иск се извършва от съда и са в зависимост от конкретните обстоятелства за всяко искане. В случая първоинстанционния съд е извършил правилна преценка, предвид доказване правата на страните в бъдещия съдебен процес с участието и на жалбоподателката – бъдещ ответник, като е допуснал обезпечение след определена парична гаранция, размера на която е
съобразена с обичайната съдебна практика и при съобразяване цената на бъдещия иск. Поисканата обезпечителна мярка е адекватна на нуждата от обезпечение.
Като се води от горното, настоящия съд намира, че частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно постановено.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 583/27.03.2019 г. постановено по чгд № 460/2019 г. по описа на БОС.
Определението не се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.