Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.04.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2227 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.128 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало трудово правоотношение от договор, сключен на 17,03,1987г.,
по силата на който първоначално е изпълнявал длъжността „техник винар Ⅲр.”, а към момента на прекратяването му –
„оператор – оборудване за ферментация на спиртни напитки“. Уговореното основно
трудово възнаграждение е било 120 лева, а допълнителното – 15%. Впоследствие
през годините размерът му бил многократно изменян, като по силата на последното
сключено между тях споразумение от 30,04,2019г. той бил 660 лева за основно
трудово възнаграждение и 0,8% за допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за всяка година. За периода от месец март до месец
юли работодателят не й заплатил трудовото възнаграждение, поради което на
10,09,2020г. подал заявление за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, като на същия ден й бил
връчен акт за прекратяването му. В последния е посочено, че се дължи
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 860,64 лева на
основание чл. 221, ал. 1 от КТ за срока на предизвестието. Ето защо моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 865,84 лева, дължимо трудово
възнаграждение, след приспадане на дължимите удръжки за осигуровки и данъци, за
периода от 01,08,2020г. до 10,09,2020г. и 860,64 лева обезщетение по чл.221 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не взема становище по
предявения иск.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Трудовото
правоотношение между страните е съществувало от 17,03,1987г. до 10,09,2020г.,
което се установява от представения трудов договор и заповед за прекратяването
му, което е станало на основание чл.
327, т.2 от КТ, считано от 10,09,2020г.
Добросъвестното
полагане на труд от работника през периода от месец август до 10,09,2020г., за
който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение, се предполага.
Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е
възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза той е направил това като е изплатил дължимата
сума за месец август от 667,84 лева на 22,12,2020г., а за месец септември от
200,34 лева – на 14,01,2021г. или след подаване на исковата молба.
При прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 327, т.2 от КТ, работникът има право на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В заповедта на работодателя се съдържа и извънсъдебно
признание, че дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. От заключението на
вещото лице е видно, че той е заплатил същото в размер на 774,58 лева на
14,01,2021г. или след подаване на исковата молба.
При преценка на
основателността на предявения иск съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили до даване ход на устните състезания. В настоящия случай ответникът е
изпълнил задълженията си за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение,
но след предявяване на исковете. Поради това те са неоснователни, но се дължат
направените в производството разноски.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 400 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК той
следва за заплати на Районен съд Асеновград сумата от 100 лева държавна такса
/по 50 лева за всеки един от двата обективно съединени иска/ и 150 лева,
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.И.Г., ЕГН **********
***, против „Винзавод“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, бул.“България“ №75, представлявано от П.М., за заплащане на сумата
от 865,84 лева /осемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща трудово възнаграждение за периода от месец август 2020г. до
10,09,2020г. и сумата от 860,64 лева /осемстотин и шестдесет лева и шестдесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ за срока на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба
– 04,12,2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Винзавод“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул.“България“
№75, представлявано от П.М., да заплати на З.И.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 400 лева (четиристотин лева), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА „Винзавод“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул.“България“ №75,
представлявано от П.М., да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград сумата
от 100 лева (сто лева), дължима държавна такса и 150 лева (сто и петдесет
лева), заплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: