№ 2377
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110152471 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ЕЛ. Л. срещу ......... установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет №
........./01.06.2018г., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 132.37 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.08.2019г. до 30.04.2021г.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет № ........./01.06.2018г., с превозвач
ответното дружество от Внуково /Москва/ до Варна за 01.06.2018г. Релевира, че се е
явил навреме за полета, преминал е надлежно всички контролни регистрационни
процедури, но в крайна сметка полетът е бил отменен за следващия ден и е кацнал едва
в 16:07 ч. на 02.06.2018г.
Твърди, че на 08.04.2021г. е подал искане за обезщетение от ответника въз
основа на чл. 6, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и
на Съвета, в размер на 400 евро, но че такова не му е изплатено. Заявява, че е налице
електронна кореспонденция със служители на ответното дружество, от която се
установява, че е налице извънсъдебно признание на вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
заявява, че исковете са недопустими като в тази връзка оспорва представителната власт
на адв. В.. В условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни като в
1
тази връзка са релевирани следните възражения: вземанията са погасени по давност; не
е осъществен фактическият състав, предвиден в Регламента като същевременно са
оспорени твърденията в ИМ. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за наличие на
извънсъдебно признание като в този смисъл релевира, че електронната кореспонденция
не е водена със служители на ответното дружество.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 27631/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД.
В Регламент /ЕО/ N 261/2004 са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези -
при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като при всяка от тях
задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен
начин. Регламент /ЕО/ N 261/2004 не съдържа определение за „закъснение на полет”,
но „полет” по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена
от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008
г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). При отправено преюдициално запитване
относно приложението на Регламент (ЕО) N 261/2004 г. Съдът на ЕО се е произнася с
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл.
633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото
решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) N 261/2004 г. трябва да се прилагат в
смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите
имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до
своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. действащ валиден договор за превоз между страните; 2.
2
наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за
полета; 3. неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – т.е. отменен
полет.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е докаже,
че закъснението е причинено от събитие, представляващо извънредно обстоятелство,
което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и
че същото се намира извън ефективния му контрол, или да докаже положителния факт
на плащане на претендираното обезщетение.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва
да се посочи, че с протоколно определение от 24.02.2022г. /л. 85, стр. 2/ са отделени
като безспорно установени в отношенията между страните следните обстоятелства:
обстоятелството, че разстоянието между летище Внуково /Москва/ и летище Варна е
1534км; обстоятелството, че са налице действащ валиден договор за превоз между
страните, както и потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне
за полета.
От представената по делото справка от оператора на летище Варна и Бургас /л.
12/, неоспорена от ответника в законоустановения за това срок се установява, че
самолетът, с който е извършен процесният полет е пристигнал в крайния пункт с
повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание.
С оглед посоченото, настоящият състав счита, че всички предпоставки от
фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност, следва да се изложи следното: Регламентът не определя
давностни срокове за предявяване на искове пред националните съдилища. Този
въпрос е предмет на националното законодателството на всяка държава членка
относно давностните срокове за предявяване на искове. Двугодишният давностен срок
за предявяване на искове съгласно Конвенцията от Монреал не е приложим за искове,
предявени съгласно регламента, и не засяга националното законодателство на
държавите членки, тъй като определените от регламента мерки за обезщетяване
попадат извън приложното поле на конвенцията, понеже са насочени към компен‐
сиране на понесено от пътниците неудобство, като същевременно те допълват
системата за обезщетяване, определена с Конвенцията. Поради това в различните
държави членки могат да се прилагат различни крайни срокове /в този смисъл са
Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и н а
Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент
(ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на
произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889 /2002 на Европейския парламент и на
Съвета/.
В случая следва да се посочи, че обезщетението цели да възмезди причинени на
пътника неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и претърпяна загуба на
време. По аргумент от Тълкувателно решение No 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк.
дело No4/2012 г., ОСГТК неизпълнение на договорно задължение може да е основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.По същество облигационната връзка между страните по
делото включва задължение на превозвача да превози пасажера от летище София до
летище Брюксел, с прекачване във Виена за определено време, като закъснението не
следва да бъде по-голямо от три часа. Срещу това задължение пасажерът заплаща сума
за самолетен билет и има правни и житейски очаквания превозвачът да изпълни своето
задължение в обещания срок. Налице е обаче неизпълнение именно на това договорно
задължение от превозвача, като последният е могъл да предвиди още към момента на
3
сключване на договора, че едно евентуално закъснение на полета с повече от три часа
ще причини на пътника неудобство и категорично загуба на време. На още по-силно
основание понятието "дела, свързани с договор" обхваща производството по иск за
обезщетение по член 7 от Регламента, предявен срещу въздушен превозвач, който е
страна по договора с пасажера. Отговорността е договорна за обезщетяване на
неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение. Според чл. 111, ал.
1, б. „б” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Според Решение № 82 от
02.06.2015г. на ВКС по т. дело № 1799/2014 г., II т. о. вземанията за обезщетения се
погасяват с кратка тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на ищеца за
обезщетение е станало изискуемо от момента на осъществяване на полета, т. е. от
02.06.2018г., а заявлението е предявено на 18.05.2021г. Следователно е депозиран
преди изтичане на тригодишната давност, поради което възражението направено от
ответника се явява неоснователно.
С оглед гореизложените съображения, предявеният иск е основателен и доказан
изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
18.05.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 400 евро. В
настоящия случай е приложим принципът, регламентиран в нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Ето защо, доколкото задължението на ответника е без срок за изпълнение, то
същият изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия
случай ищецът е представил покана до ответника /л. 14/, неоспорено от последния,
изпратена на 08.04.2021г. /л. 16/. Ето защо искът е основателен за периода от
08.04.2021г. до 30.04.2021г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 5.00 лева, определена по реда на
чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът следва да бъде
уважен за сумата от 5.00 лева и за периода от 08.04.2021г. до 30.04.2021г. като за
разликата над сумата от 5.00 лева до пълния предявен размер от 132.37 лева и за
периода от 30.08.2019г. до 07.04.2021г. следва да се отхвърли като неоснователен.
4
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, съобразно представените доказателства за
реално заплатени разноски на същия следва да бъде присъдена сума в размер на 64.56
лева /сумата от 75.00 лева – ДТ/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 279.74 лева по гр. д. №
27631/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЕЛ.
Л., гражданин на ........., родена на **********г., със съдебен адрес: ......... срещу .........,
с ЕИК ........., с адрес: ........., че ......... дължи следните суми: сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет №
........./01.06.2018г., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и сумата от 5.00 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.04.2021г. до 30.04.2021г. като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 5.00 лева до пълния предявен размер от 132.37 лева и за периода от
30.08.2019г. до 07.04.2021г.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... да заплати на ЕЛ. Л., гражданин
на ........., родена на **********г., със съдебен адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сума в размер на 64.56 лева – разноски за исковото производство и сума в размер
на 279.74 лева – разноски по гр. д. № 27631/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5