М
О Т И
В И :
Обвинението срещу Обвиняемия Г.Д.К. е по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 от НК за това, че на 10.01.2016г в гр.Стара Загора, по хулигански подбуди причинил на Д.И.В. лека телесна повреда, изразяваща се причиняване
на болка и страдание .
Обвиняемият
не се признава за виновен. Защитникът му – адвокат М. пледира за постановяване
на оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано и не е осъществен
състав на престъпление.
Представителя на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвинението.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
От събраните
по делото доказателства установени с доказателствени
средства -– показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение ,
обясненията на нарушителя - преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
На 10.01.2016г./неделя/,
около 14.30ч. св.Д.В. се движил пеша в посока към
центъра на гр.Стара
Загора, като се движил по южния тротоар на бул.“Цар Симеон
Велики“. Когато стигнал до парк „Артирелийски“, пред него от парка излезли три момчета с
куче и продължили да вървят в неговата посока. Между тях бил и обв.Г.К..
Св.В. ги настигнал,
задминал и продължил движението си в посока юг по западния тротоар на
ул.“Димчо Стаев“. Чул,че някой подсвирва и извикал, обърнал се и
видял обв.К. с двете момчета и кучето. Св.В.
разпознал обвиняемия, тъй като имал с него предходен инцидент на
01.11.2015г.Обвиняемият К. се затичал към св.В. и му извикал да спре.
Последният продължил със забързан ход, като извадил мобилния си телефон и
позвънил на майка си- св.А.В. . В близост до хотел „Орфей“. Обв.
К. стигнал до пострадалия В. и се нахвърлил отгоре му, като безпричинно / носил
суетшър на ФК „ ЦСКА „, а обв.
бил фен на ФК „ Берое” / започнал да му
нанася удари с юмруци в бъбречната област на кръста.Пострадалият го молил да го
остави, но обвиняемия продължил да нанася безпричинно удари по тялото на
пострадалия, нанасял силни удари с ритник в областта десния долен крайник и
глезена на пострадалия. След като св.В. паднал на земята обвиняемият
преустановил нанасянето на ударите. Пострадалият се изправил и почувствал силна
болка в областта на китката на дясната ръка, болки по тялото, бил разстроен. Потърсил помощ в близкия магазин,където
магазинерката / св. П. В. / извикала
управителя / св. К./, който успял да преустанови конфликта и се обадил на
полицейските органи. Обвиняемия успял да избяга. По-късно св. К. предоставил и
видеозапис от охранителните камери на магазина на полицейските служители, които
го изгледали, установили самоличността на нападателя, но не го иззели.
Св. В. позвънил на
по-голямата си сестра и разказал накратко за случилото се. В последствие се
срещнал с майка си и св.С.Т. на паркинга пред магазин „Лидъл“
и разказал за случилото се.
На 11.01.2016г св.В. отишъл на преглед при съдебен лекар,
който го прегледал и му издал СМУ №5/2016г.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д. В., Кр. К.,
А. В., Св. Т., Д. Д., Й. Й., В. K., П. В., протоколи за разпознаване на лица и
предмети, съдебно-медицинско удостоверение на живо лице, експертно заключение
на СМЕ.
Видно от експертното заключение на съдебно-медицинската
експертиза св. Д. В. е получил оток и контузия в областта на гривнестата
става на десния горен крайник. Кръвонасядане на дясна
подбедрица. Контузия на кръсцовата
област на тялото. Описаните травматични увреждания добре отговарят да са от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин,
каквито данни има в материалите по делото.Тези травматични увреждания са
причинили болка и страдание.
Съдът не дава вяра на обясненията на обв. Г. К. и на показанията на свидетелите Р.К., Ни Й.,
които правят опити да потвърдят защитната теза на обвиняемия, че по време на
деянието е бил в град София в УНСС.Съображенията на съда са следните :
В показанията си свидетелите Ни Й., а
обвиняемия в обясненията си твърдят, че на 10.01.2016 година / Неделя/ са били
в град София в УНСС за да им нанесат оценките от изпит , за който са били
освободени.
От справка № 1049/17.06.2017 г. и
справка № 21-03-1501/05.12.2016 г. се установява, че обв.
К. е бил освободен от изпит по икономическа социология, който е следвало да се
проведе на 11.01.2016 година, но не се установява че на 10.01.2016 г. се е явил
в УНСС за нанасяне на оценка. Видно от заверено копие на студентска книжка на обв. К. оценката по икономическа социология е нанесена, но
без посочена дата.
Следователно от тези писмени
доказателства не се установява и не следва, че об. К. на 10.01.2016 година в
неприсъствен ден / Неделя/ се е явил в УНСС, което в никакъв случай не подкрепя
посочените гласни доказателствени средства /
показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия/.
Св. Р. К. твърди, че на
10.01.2016 г. обв. К. ***, защото е имал изпит и е
изпратила по него подарък за неин роднина / И. Димитров/, който е имал рожден
същият ден – 10.01. От справка на Второ РУ „ Полиция” Стара Загора се
установява, че същото лице / И. Димитров / е роден на 11.01. , а не на 10.01.,
което по несъмнен начин опровергава тези показания.
В обобщение показанията на свидетелите N, Й. и обясненията на обв. К. не се подкрепят от писмените доказателства, което
ги прави голословни, а показанията на св. К. освен че са голословни / твърди че
обв. К. *** на 10.01.2016 г. без конкретно основание
за това / са и опровергани.
От друга страна тези гласни доказателствени
средства се опровергават по несъмнен и безспорен начин от останалия доказателствен материал.
Показанията на св. Д. В. се подкрепят из
цяло от показанията на свидетелите очевидци К., П. В. и В. К.. Всички те
разпознават нападателя – обв. К. – като св. В. и В. К.
твърдят , че го познават и от по-рано / св. В. от предишното нападение, а св. К.
защото и е бил клиент/.Св. К. е видял на мястото на инцидента обвиняемия и
пострадалия, след което ги е разпознал и на охранителните камери.
Показанията на свидетелите В. и К. се
потвърждават и от протоколите за разпознаване на лица и предмети, на които се
описва и посочва като извършител на деянието обв. К..
Тези показания се подкрепят от показанията
на свидетелите К., Й. и Д., които по записите от охранителните камери са
разпознали обв. К..
Показанията на посочените свидетели се
подкрепят косвено и от показанията на свидетелите А. В. / майка на св. В. / и
св. Св. Т. , които непосредствено след инцидента са се срещнали с пострадалия и
описват сътоянието му съответстващо на причинените
телесни увреждания.
Цитираните до тук писмени и гласни доказателствени средства се подкрепят и от СМУ №5/2016г. и
експертното заключение на СМЕ относно причинените телесни увреждания ,време,
начин и механизъм на причиняването им.
В обобщение всички тези различни по вид доказателствени средства из цяло кореспондират по между си,
не съдържат никакво противоречие, взаимно се допълват, което ги прави
убедителни и установяват конкретни
доказателства , които водят до единствено възможния извод относно главния факт
в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – обв. К. е извършител на престъплението, за което са
обвинени.
Следователно съдът приема, че
обясненията на обв. К. и показанията на св. N, св. Й.,
св. Р. К. се явяват неубедителни, не се подкрепят от доказателствения
материал , а се опровергават , поради което не ги кредитира с доверие и по
същество се явяват защитна позиция, която обаче е опровергана и недоказана.
Претенциите на обв.
К., че пострадалият В. не може да установи времето и мястото на деянието са
неоснователни. Свидетелят В. последователно описва мястото на извършване на
престъплението / до хранителен магазин в близост до хотел „ Орфей/, времето / в
Неделя около 14.00 часа /, начина на нанасянето на ударите и разпознава
нападателя/ обв. К./ т.е. конкретизира деянието по
време, място и начин на извършването му. Обстоятелството че не може да
конкретизира предходното нападение / първото /
и следващото / третото /, за които няма подадени жалби и същите не са
предмет на настоящото производство не може да разколебае съда да кредитира с
доверие показанията му на фона на направеният по-горе анализ на доказателствения материал.
Анализът на доказателствения
материал мотивира съда да приеме за установена и доказана посочената по-горе
фактическа обстановка , която съответства и на предложената в постановлението
на РП.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка съдът намира, че обв. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 от
НК .
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Обв. К. чрез нанасяне на удари на пострадалия Д. В. е
осъществил изпълнителното деяние причиняване на лека телесна повреда.
Видно от експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза св. В. е получил оток и контузия в областта на гривнестата става на десния
горен крайник. Кръвонасядане на дясна подбедрица.
Контузия на кръсцовата област
на тялото. Описаните травматични увреждания добре отговарят да са
от действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат
по време и начин, каквито данни има в материалите
по делото.Тези травматични увреждания са причинили болка
и страдание, което води до извода за причинена лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
Установената фактическа обстановка, експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза и обективираните
действия на обвиняемия водят до извода, че съществува пряка причинна връзка
между деянието на обвиняемия и настъпилите обществено опасни последици / съставомерния резултат /. Без нанасяне на удари от страна
на обвиняемия пострадалият нямаше да получи телесни увреждания представляващи
лека телесна повреда т.е. нямаше да настъпи съставомерния
резултат.
Конкретните
условия на време, място и обстановка / на публично място – на улицата, в
присъствието на хора – намиращи се в магазина и преминаващи по улицата в
светлата част на деня/, демонстрираното явно неуважение към личността и
обществото, демонстрирането на сила и демонстративното нанасяне на удари без да
е предизвикан, поводът за нанесените удари / пострадалият е носил яке с
емблемата на ФК „ ЦСКА” / дават
основание на съда да приеме, че обвиняемия е демонстрирал незачитане на добрите
нрави, нормите на поведение,неуважение към обществото и правата на личността.
Побоят над пострадалия е започнал без личен мотив, което в никакъв случай не
изключва хулиганските подбуди.
Следователно
съдът приема, че подбудите и мотивите за извършване на престъплението са
хулигански и деянието следва да се квалифицира по чл. 131, ал. 1 т. 12 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на обвиняемия следва извода, че към
момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Обв. К. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци
от състава на престъплението и със свои конкретни и целенасочени действия е
успял да реализира пряката си цел – да причини телесно увреждане на
пострадалия.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви и на основание чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 от
НК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението, което е умишлено се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години,обвиняемия не е осъждан, няма
причинени имуществени вреди, към момента на деянието не е освобождаван от НО по
реда на глава 8 раздел ІV ,поради което съдът няма алтернатива и на основание
чл. 78 А от НК следва да освободи обвиняемия от НО като му наложи
административно наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието на съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –чистото съдебно минало,
сравнително добрите характеристични данни, младостта на обвиняемия.
Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Следователно
съдът приема, че извършеното престъпление се явява изолирано явление в живота
на обвиняемия и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН наказанието следва да
се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства– Глоба в минимален
размер на 1000 лева съобразена и с имотното му състояние.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 2 НПК направените
по делото разноски в размер на 169 лева следва да се заплатят на ОД на МВР /
възнаграждение за вещите лица/, а на РС Стара Загора в размер на 40 лева от обв. К. .
ПРИЧИНИ – Незачитане правата на
личността.
Водим
от горните мотиви съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: