Решение по дело №291/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 12
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20195230200291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Панагюрище, 24.02.2020 год.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

Районен съд – Панагюрище, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета  година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова АНД № 291/2019 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

         Образувано  е  по  жалба  на  В.И.Ч. с ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 3135837  на ОДМВР - Пазарджик, с който на основание  чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет ) лева.

         Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че наказанието е следвало да бъде наложено не на жалбоподателя в качеството му на Председател на Съвета на директорите на дружеството, собственик на автомобила, а на изпълнителния директор, на който е възложено управлението и представителството на търговското дружество.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител - адв.Д.К., който поддържа изложените в жалбата доводи, че жалбоподателят няма представителни функции спрямо търговско дружество, което е собственик на процесния лек автомобил. Твърди, че процедурата по връчване на ЕФ била съществено опорочена, тъй като ЕФ  бил връчен на лице, различно от жалбоподателя, без да се указва в какво качество получава ЕФ. Твърди се, че ЕФ не съдържал задължителни реквизити, тъй като видно от съдържането му, отговорността на жалбоподателя се ангажирала не като на водач на МПС, а като на законен представител на ЮЛ, собственик на автомобила.

За ответника по жалбата –ОДМВР Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител.    

При проверка основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на  28.10.2019 година,  в  15,27 часа, в град Панагюрище, на улица „Асарел Медет“ посока от бензиностанция Анри към бензиностанция Лукойл е управлявал лек автомобил „Кадилак Ескалейд“ с ДК№ ** ** ** **, като се е движил с превишена скорост от  64  км/час, при разрешена  50 км/час, при което превишаването било от 14  км./час. 

Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 631/13. Засичането и фиксирането на скоростта било  станало с мобилна система за видеоконтрол, монтирана на служебен автомобил с рег.№ ** ** ** **. На посочената дата съгласно правомощията си за работа по ЗДвП и указанията, дадени в Наредба №8121з-532­ от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, автопатрул на звено „Пътна полиция“ при РУ Панагюрище към ОДМВР Пазарджик в състав мл.инсп. Е К бил позициониран на точка за контрол в гр. Панагюрище, улица „Асарел Медет“. За работата с АТС бил изготвен протокол за използване на АТС по образец с рег.№ 310р-15970/30.10.2019 г. След като мобилната система за видеоконтрол била в работен режим, в 15,27  часа посредством същата бил заснет клип № 2306, в който се вижда  лек автомобил с ДК№ ** ** ** **, който се движи със скорост от 64  км/час.

Въз основа на заснетото нарушение бил издаден атакуваният ЕФ, като от засечената скорост бил приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на нарушителя. Същият бил връчен на лице с имената И. Л на 05.11.2019 г., видно от отбелязването в разписката на л.7 в делото. Видно от материалите към АНП, жалбоподателят като законен представител на търговското дружество - собственик на МПС не е попълнил декларацията, т.е. не посочил друго лице като нарушител, а подал жалба против ЕФ.

Жалбата против ЕФ била подадена от жалбоподателя до Районен съд – Панагюрище чрез ОДМВР Пазарджик  на 18.11.2019 г., т.е. в 14-дневния срок за неговото обжалване по реда на чл.189 ал.8 от ЗДП, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания санкционен акт.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна.

Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Спазено е изискването за попълване на протокол  за използването на мобилното АТСС, което видно от протокола на л. 8 от делото, съответства на одобрения тип. Спазена е процедурата по изпращане на ЕФ. При това положение съдът намира, че производството по реализиране на административно наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила. В ЕФ ясно е посочено, че на физическото лице В.И.Ч. се налага административно наказание глоба, в качеството му на законен представител на „О.“ АД, собственик на заснетия да се движи с превишена скорост автомобил.

Неоснователни са възраженията на процесуалния  представител на жалбоподателя, че процедурата по връчване на ЕФ била съществено опорочена. Действително връчването не е станало по правилата на НПК, тъй като ЕФ е връчен на лице, различно от жалбоподателя, с посочени имена И.Л. Това обаче не е накърнило правата на жалбоподателя, тъй като той е подал жалба в законоустановения срок, от което следва че И.Л му е предал разписката своевременно. Ето защо жалбоподателят е имал възможността да подаде и декларация, че автомобилът е управляван от друго лице, но не го е сторил. Всъщност такива твърдения ( че автомобилът е управляван от конкретно лице, различно от жалбоподателя) в жалбата и в процеса въобще не се навеждат. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай връчването на ЕФ, макар и не по правилата на НПК, не е накърнило правото на защита на жалбоподателя. По тези съображения не е основателно и възражението, че ЕФ не съдържал задължителни реквизити, тъй като видно от съдържането му, отговорността на жалбоподателя се ангажирала не като на водач на МПС, а като на законен представител на ЮЛ, собственик на автомобила. В случая отговорността на жалбоподателя се ангажира точно в това му качество, след като не е попълнил декларация, че друго лице е управлявало автомобила в посоченото време и място.

Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата че наказанието не е следвало да бъде наложено на жалбоподателя, тъй като същият няма качеството на представител на търговското дружество ползвател на автомобила. Видно е от доказателствата по делото ( протокол на л.31 в делото), че жалбоподателят притежава качеството Председател на   Съвета на директорите на дружеството, собственик  на автомобила.. Орган на управление на акционерните дружества, каквото е „О.“ АД е Съветът на директорите, чиито членове са законни представители на дружеството. В случая такъв е жалбоподателят, в качеството му на Председател на Съвета. Обстоятелството, че дружеството е възложило управлението и представителството на изпълнителния  директор не прави последния законен представител на същото. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 244, ал. 5 и ал. 7 от Търговския закон, предвиждащи че отношенията между дружеството и изпълнителния член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез Председателя на Съвета на директорите, както и че в случай на възлагане на управлението и представителството всеки от изпълнителните членове докладва незабавно на Председателя на съвета за настъпилите обстоятелства от съществено значение за дружеството. Ето защо, сключването на договор за възлагане на управлението има значение само за търговските взаимоотношения на дружеството с трети лица, но законов представител на дружеството си остава Председателя на съвета на директорите, а именно жалбоподателя В.Ч.. Освен всичко изложено следва да се  посочи, че по делото не се спори, че процесният автомобил „Кадилак Ескалейд“ с ДК№ ** ** ** ** е собственост на „О.“ АД, а това се доказва по безспорен начин и от приложената на л.28 в делото справка.

 По изложените съображения подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваният електронния фиш издаден законосъобразно и като такъв следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

                                               Р Е Ш И  :

         ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3135837  на ОДМВР - Пазарджик,, с който на В.И.Ч. с ЕГН **********, на основание  чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 21, ал. 1от  ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева, като законосъобразен.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и ОДМВР Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Административен съд - Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: