РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Пловдив, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330206037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-
005962/17.08.2022г., издадено от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Х. Х., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в допълнителна молба излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок – НП е
връчено на 23.09.2022г., а жалбата е подадена на 28.09.2022г., от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
1
Наказателното постановление е издадено за това, че на 23.07.2022г. в
23:06ч. жалбоподателят Х. управлявал МПС Хонда Легенд с рег. № **** в гр.
Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“, до № 62 лична собственост с
чуждестранно свидетелство за управление, без да е подменено след
пребиваване повече от 3 месеца.
В хода на съдебното производство безспорно се установява от
показанията на св. В., както и от представения АУАН, който има
презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗАНН, че на
процесните време и място, жалбоподателят е управлявал горепосоченото
МПС, като този факт не се оспорва от жалбоподателя. Безспорно между
страните е и обстоятелството, че жалбоподателят е влязъл на територията на
страната повече от 3 месеца преди предприетото управление, като това се
потвърждава и от служебно изисканата от съда справка за задгранични
пътувания на Х. вх. № 89576/09.11.2022г., видно от която последното
регистрирано влизане на територията на България преди управлението на
автомобила е на 02.10.2021г.
Безспорно към процесната дата жалбоподателят е разполагал
единствено с издаденото му от Великобритания СУМПС. В тази връзка съдът
съобрази представеното по делото писмо вх. № 91895/16.11.2022г. от сектор
„Пътна Полиция“ – Пловдив, видно от което последно издаденото му
българско СУМПС № *** е било унищожено на 27.07.2016г. в Сектор „Пътна
Полиция“ – Ямбол. Последващо издаденото СУМПС № *** е било издадено
на 09.08.2022г. от ОДМВР-Ямбол, т.е. след датата на процесното деяние,
поради което се явява ирелевантно за съставомерността на деянието.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Актосъставителят е материално компетентен
съгласно т. 2.1. вр. т. 1.3.2. от посочената Заповед, а издателят на
наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3.7. от Заповедта,
като компетентността не се оспорва от жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
2
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.07.2022г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 17.08.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.
Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея
са описани фактите, които са били установени от
административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да
провери изводите му от фактическа и от правна страна.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България
с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Спорен между страните в производството е въпросът дали
притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление с номер ***,
издадено от Великобритания, е било валидно за предприемане на управление
на МПС.
С оглед характера на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, от административнонаказващия орган е изложено твърдение, че
посоченото СУМПС от Великобритания е невалидно, тъй като е издадено от
трета страна, която не е членка на Европейския съюз или от друга държава –
страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.
В случая безспорен е фактът, че Великобритания към датата на
предприетото управление не е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй
като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно
Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна
енергия (2019/C 384 I/01).
Неоснователно се явява възражението, изложено в допълнителната
3
молба, че към процесната дата Великобратния е страна по Споразумението за
Европейско икономическо пространство.
Съгласно чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо
пространство, Споразумението се прилага на териториите, в които се
прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и
Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, при
определените в тях условия, както и на териториите на Република Австрия,
Република Финландия, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн,
Кралство Норвегия и Кралство Швеция. В тази връзка, с аргумент от
посочения чл. 126, след излизането на Великобритания от Европейския съюз,
за нея неприложимо се явява и Споразумението за европейското
икономическо пространство, доколкото същата не е държава, в която се
прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и
Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, нито
пък е някоя от изброените изчерпателно държави. Нещо повече, отношенията
между Великобритания и останалите държави от ЕИП/ЕАСТ, нечленуващи в
ЕС, са изчерпателно уредени в Споразумение относно договореностите
между Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, след оттеглянето на
Обединеното кралство от Европейския съюз, Споразумението за ЕИП, както
и другите споразумения, приложими между Обединеното кралство и
държавите от ЕИП/ЕАСТ по силата на членството на Обединеното кралство в
Европейския съюз, подписано в Лондон на 28 януари 2020 г. именно с оглед
излизането на Великобритания както от ЕС, така и от ЕИП в съответствие с
посочения чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо
пространство.
С оглед на посоченото, настоящият състав приема, че считано от 31
януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
/"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо
пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да
тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство
продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на
преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си
взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде
удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.
4
С изтичането на 11-месечния преходен период, с оглед липсата на
продължаване на периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се
третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се
прилага правото на ЕС. Според информация, публикувана на страницата на
Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес:
https://commission.europa.eu/system/files/2020-06/travelling_bg_6.pdf Брюксел, 2
декември 2020 г., REV5, Известие относно пътуването между ЕС и
Обединеното кралство (Великобритания), в точка 6.1. - Свидетелства за
управление на МПС, е предвидено, че съгласно правото на Съюза,
свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави- членки на ЕС,
се признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020г.),
това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото
на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от
Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно
споразумение- Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното
кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия,
Кипър, Малта и Испания), са страни по тази конвенция, която предвижда
признаването на националните свидетелства за управление на МПС и
международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от
договарящите държави в съответствие с тази конвенция. Тоест, за да
продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на
съответната държава. В случая такъв акт липсва, като нещо повече, според
данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/, в
рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се
признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата,
притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до
края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи
най-напред.
Случаят касае дата 23.07.2022г. и пряка последица от изтичането на
тримесечния срок, считано от 02.10.2021г., визиран в разпоредбата на чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството
за управление на МПС за територията на Република България. Това не лишава
водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
5
управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно
СУМПС по смисъла на националното законодателство. Следователно,
управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на
влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство
за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване
на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да
притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1
ЗДвП.
Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС,
а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил
правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане
на срока от три месеца, считано от датата на влизане на територията на
страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден
документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на РБ.
Възможно е извършеното от жалбоподателя деяние да не е било
умишлено, но с аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
също подлежат на санкциониране по административно-наказателен ред, като
в случая незнанието на закона не се явява извинителна причина за
жалбоподателя (Ignorantia legis neminem excusat), който е имал достатъчно
време от влизането си в страната на 02.10.2021г. до датата на деянието –
23.07.2022г. да издаде българско свидетелство за управление, включително
по реда на чл. 162, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП.
В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция,
включително по административни дела, касаещи наложени принудителни
административни мерки в сходни случаи - Решение № 75 от 13.01.2023 г. на
АдмС - Пловдив по адм. д. № 2456/2022 г., Решение № 2514 от 23.12.2022 г.
на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2716/2022 г., Решение № 2378 от 13.12.2022
г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1663/2022 г., Решение № 1884 от
26.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2448/2022 г., Решение № 1808
от 20.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1096/2022 г., Решение №
1620 от 27.09.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1874/2022 г., Решение
№ 1619 от 27.09.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1649/2022 г.,
6
Решение № 1360 от 12.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1172/2022
г., Решение № 1340 от 8.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 933/2022
г., Решение № 1344 от 11.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
1177/2022 г. и др.
Приложена е правилната санкционна норма – чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, доколкото както вече се посочи при предприетото управление водачът
не е притежавал валидно СУМПС, тъй като за притежавано от него СУМПС е
настъпил края на преходния период (до 31.12.2020г.). Наложената глоба е в
минималния предвиден от законодателя размер от 100 лв., поради което не
подлежи на коригиране от съда.
Неоснователно се явява искането да бъде приложен институтитът на
маловажния случай, тъй като от една страна нарушението не се отличава от
типичните случаи на нарушения от същия вид, аргумент за което е дългият
период от влизането на жалбоподателя в страната до предприетото
управление на МПС-то – над 9 месеца, а от друга страна в чл. 189з от ЗДвП е
предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора, на жалбоподателя следва да се
възложат и сторените в хода на производството разноски за явяване на
свидетел в съдебно заседание, в общ размер на 20 лв. В този смисъл е
и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК,
съгласно което ако наказателното постановление бъде потвърдено и ако в
производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения
на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат на жалбоподателя, който с
инициирането на производството е станал причина за извършването на тези
разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
005962/17.08.2022г., издадено от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Х. Х., ЕГН ********** е
7
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Х. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на РС-Пловдив
сумата в размер на 20 лева, представляваща сторени в производството
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8