Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 26.06.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 26.05.2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антон Игнатов
Секретар: Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно
гражданско дело № 181 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 1869/13.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 08319/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е:
Възложен в дял, на основание чл.
349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, на Л.Р.Г., с ЕГН *********, от ***, следният недвижим имот - жилище: Поземлен имот идентификатор
55871.507.154, по КККР одобрени със заповед *** г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 302 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, при съседи: 55871.507.570,
55871.507.162, 55871.507.99, 55871.507.153, 55871.507.149, заедно с построената
в същото място сграда с идентификатор 55871.507.154.1, със застроена площ 69
кв.м., брой етажи *, предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна, с действителна стойност на имота, по смисъла на чл. 349,
ал. 4, изречение 2 от ГПК, в размер на 7980.00 лв. (седем хиляди деветстотин и
осемдесет лева), като Л.Р.Г., с ЕГН *********, от *** ще
стане едноличен собственик на възложения му в дял и описан по-горе недвижим
имот - жилище, при условие и след като изплати на съделителката - съсобственик В.В.М.,
с ЕГН **********, от *** сумата от 3990.00 лв. (три хиляди деветстотин и
деветдесет лева), ведно със законната лихва върху тази сума, в 6-месечен срок,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на основание чл.
349, ал. 2 ГПК, чл. 349, ал. 4, изречение 2 ГПК, чл. 349, ал. 5 ГПК и чл. 349,
ал. 6, изречение 1 ГПК.
Осъден Л.Р.Г., с ЕГН *********, от *** да заплати на В.В.М., с ЕГН **********, от *** сумата от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) - направени по делото
разноски.
Осъден съделителят Л.Р.Г., с ЕГН *********, от *** да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса върху
стойността на дела й, в размер на 159.60 лв. (сто петдесет и девет лева и
шестдесет стотинки), на основание чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Осъдена съделителката В.В.М., с
ЕГН **********, от *** да заплати по сметка на
Районен съд Перник държавна такса върху стойността на дела й, в размер на
159.60 лв. (сто петдесет и девет лева и шестдесет стотинки), на основание чл.
8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Недоволна от така постановеното
решение е останала В.В.М., която чрез адвокат С.В., го е обжалвала. В жалбата се развиват доводи, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Моли се то да бъде отменено и процесния недвижим имот да бъде
изнесен на публична продан. Моли да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Насрещната страна Л.Р.Г. е подал
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поддържа становището си и в съдебно заседание.
След като
взе предвид направените с жалбата доводи, както и тези на насрещната страна и
по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
С влязло в сила решение № 436 от 28.03.2019г.,
постановено в първата фаза по допускане на делата по настоящето дело, е
допуснато извършването на делба на: Поземлен имот идентификатор 55871.507.154,
по КККР одобрени със заповед *** г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: ***, с площ от 302 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: 55871.507.570, 55871.507.162, 55871.507.99,
55871.507.153, 55871.507.149, заедно с построената в същото място сграда с
идентификатор 55871.507.154.1, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна.
Делбата е допусната между :
1. В.В.М. с
ЕГН **********, от *** – собственик на 1/2 /една
втора/ идеална част,
2. Л.Р.Г. с
ЕГН *********, от *** – собственик на 1/2 /една
втора/ идеална част.
Жилищната сграда е едноетажна, с
носещи тухлени стени и гредоред. Същата е със застроена площ от около 69 кв. м.
и с три стаи по нотариален акт, а при огледа извършен от вещото лице инж. А.
има установено и четвърто помещение – санитарен възел с баня, което пък
кореспондира със свидетелските показания на П. Б., че след смъртта на М. и В., Л.Г.
е започнал да пристроява баня и тоалетна към къщата и чиито свидетелски
показания съдът ще обсъди подробно по – долу. От заключението на вещото лице се
установява, че къщата и трите стаи са в лошо състояние и това ще наложи
евентуално изготвянето на конструктивен проект за укрепване на къщата,
последващо укрепване и цялостен ремонт, включително и на покрива. Пак от
заключението на вещото лице се установява, че и жилищната сграда е неподеляема
и недвижимия поземлен имот с площ от 302кв.м., също е неподеляем.
Административният адрес на имота е ***.
Действително
съсобственикът Л.Г. не е направил правно прецизно искане за възлагане на
процесния недвижим имот в негов дял, по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, но видно
още от изложеното в писмения му отговор, неговата същност е именно в тази
насока. Поради тези причини Пернишкият районен съд е отменил определението си
за приключване събирането на доказателествата и даване ход на делото по
същество и е насрочил ново съдебно заседание, като правилно и законосъобразно е
дал указания към съделителя Г. какви факти следва да установява по направеното
от него искане за възлагане в дял по чл. 349, ал.2 от ГПК. Във връзка с
изложеното Пернишкият окръжен съд не възприема оплакванията във въззивната
жалба за извършени процесуални нарушения от страна на първоистанционния съд.
По
отношение оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон, касаещи
основно оплаквания за преценката на първоинстанционния съд на свидетелските
показания на П. Б., Пернишкият окръжен съд намира следното:
Както беше
отбелязано по – горе процесния имот е неподеляем - и къщата и поземления имот.
Съделителката
В.В.М. не е направила искане за възлагане на имота в неин дял, а претендира за
изнасянето му на публична продан.
Видно от
удостоверение изх. № ***г. на Община Перник, Дирекция „МПТ“, Л.Г. е декларирал
само процесния недвижим имот, от което следва, че той няма друг жилищен имот.
Основния
въпрос по делото е дали към момента на откриване на наследството, той е живял
там постоянно, продължително и трайно или не е живял там. В тази насока са събрани
свидетелските показания на П. З. Б. и многобройни писмени доказателства.
По делото
се установява от приложена справка на Община Перник от ***г., изготвена от ***
„ГР“ Ц. Г., че родителите на Л. Н. – Р. Г.
К. и В. Х. К. са със заличен постоянен и настоящ адрес по чл.99б, ал.3 от ЗГР
от ***г. от адрес *** и нямат предишни адреси. Въз основа на това обстоятелство,
съдът възприема обясненията на съделителя Г., който има същата адресна
регистрация, че още от 2010г. – 2011г., апартаментът в *** е бил запечатан от собственика
„Мини Перник“ в ликвидация и на практика, от 2011г. нито той, нито неговите
родители са живели там, макар, че по документи адресната му регистрация се е
водела на този апартамент до 2016г., когато той я е променил с регистрация на
процесния имот - ***. Освен това разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК и т.7 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ОСГК нямат предвид точно адресната
регистрация, а фактическото местоживеене на лицето, стига то да е продължително
постоянно.
По отношение доводите в жалбата, че при
преценка на свидетелските показания на П. Б., следва да се имат предвид
обстоятелствата, че в предходното заседание той е присъствал в съдебната зала и
е знаел, точно какви обстоятелства цели да установи Л.Г., както и че е дал
пристрастни показания, че се надява този имот да бъде получен в дял от Л. и са
се смирили с това нещо:
В случай,
че се приеме първия аргумент, то свидетелят би следвало да даде веднага
категоричен отговор в полза на Л.Г., което не е станало, а по отношение на
втория аргумент за съпричастността на свидетеля към изхода на делото, следва да
се има предвид, че свидетелят е евангелистки пастор и видно от цялостния му
разпит непрекъснато е правил анализ на всяко извършено нещо – дали е добро или
не, на всяко неизвършено нещо – дали е могло да се постигне или не „Много хора
се адаптират“, „В. беше алкохолик и не можа да се промени“ и т.н., което е
довело до даване на противоречиви свидетелски показания, изпъстрени с много
разсъждения от негова страна, несъотносими с предмета на делото.
Последно
свидетелят е заявил, че когато М. е починал „Л. живееше в къщата със съпругата си и двете си
деца, а най – малкото още не беше се родило“, „Те четиримата, М. и В.
живееха там, общо 6 човека“, „Не зная кой коя стая е обитавал“, „Знам, че Л.
купуваше материали постоянно и запълваше дупки и правеше тавани, занимаваше се
с ремонти“. „Едновременно се преместиха Л. и жена му с децата в къщата на М.“. Пернишкият
окръжен съд възприема свидетелските показания в тази им част, тъй като те
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – пълномощно с
нотариална заверка на подписа от ***г.,
от което се установява невъзможността на М. А. да полага грижи за себе си,
споразумителен протокол от ***г. и
споразумителен протокол от ***г., касаещи
изплащането на суми от Л.Г. за ел. енергия за процесния жилищен имот на адрес ***
и договор № ***г., сключен лично от Л.Г.
с дружество за доставка на услуги – интернет и цифрова телевизия, на адрес ***,
заедно с приложенията към договора, всичките касаещи адрес ***.
Всичко това дава основание на
Пернишкия окръжен съд да направи извод, че към датата на смъртта на М. А. ***г.,
Л.Г. е живял заедно със семейството си при него, трайно, продължително и
постоянно.
Аргументът във въззивната жалба,
че толкова много души – 6, не е практически възможно да живеят в къща с три
стаи, не се възприема от съда, тъй като има социални общности, при които и
значително по – голямо количество хора живеят и в по – малко помещения.
Следователно
по делото е доказано, че са налице предпоставките по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане в дял на Л.Г. на процесния недвижим имот, а той пък следва да
заплати половината от стойността му на съделителката В.В.М..
Тъй като
мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, то
жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1869/13.12.2019г., постановено по гр. д. № 08319/2018г. по описа
на Пернишкия районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове
: 1. 2.