Р Е Ш Е Н И Е
№
261933/11.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15739 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба, с която Г.А.Г., ЕГН **********,***, е
предявил срещу Г.К.П., ЕГН **********,***,
обективно евентуално съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, предоставена
му по сключен между страните устен договор за паричен заем от 09.12.2015 г. с
падеж 12.12.2015 г., на основание чл. 240 ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /08.12.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, евентуално да заплати същата сума като
дадена без основание, преведена по банковата сметка на ответника на 09.12.2015
г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /08.12.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба ищецът Г.А.Г. твърди, че на 09.12.2015 г. сключил с ответника Г.К.П.
неформален договор за заем, по силата на който му е предоставил сумата от 3 000
лв. по банкова сметка, ***е в срок до 12.12.2015 г.,
който е записан и в основанието на превода. Сочи, че до датата на падежа
ответникът не му е върнал сумата, както и до момента. Моли съда да осъди
ответника да му върне дадената заемна сума, евентуално да върне сумата като
дадена без основание, ако не бъде установено наличието на валиден договор за
заем между страните. Моли и за присъждане на разноски.
Ответникът
Г.К.П. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Подробно излага
твърдения за взаимоотношения между страните във връзка с осъществяването на
обща търговска дейност. Сочи, че страните са били съдружници
в „*“ ООД и между тях редовно са се извършвали парични преводи във връзка с
дейността на дружеството, която е била свързана с изкупуване на катализатори.
Твърди, че страните в момента са във влошени отношения, която е и причината за
предявяване на настоящия иск. Излага, че ищецът никога не му е давал пари на
заем и винаги е работил с лични средства, като между страните е имало уговорка
да изкупува катализатори за сметка на ищеца да му ги предава. Сочи, че в тези
случаи ищецът му е превеждал парична сума, с която да изкупи катализаторите,
след което му ги е предавал. Оспорва, че формулираното основание на банковия
превод „на заем до 12.12.2015г.“ отговаря на
фактическото положение, доколкото ищецът самостоятелно го е записал. Счита, че
не е налице валиден договор за заем и поради това, че не е дал съгласието си да
върне дадената сума, който е елемент от фактическия състав. Не оспорва, че е
получил паричната сума, но е налице основание за получаването и́, а именно
договорките между страните във връзка с търговските им отношения. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представеното преводно нареждане от 09.12.2015 г. се установява, че Г.А.Г. е
наредил по банковата сметка на Г.К.П. сумата в размер на 3 000 лв. с
вписано основание „на заем до 12.12.2015“
От
представеното актуално състояние на дружеството „*“ ООД се установява, че
страните са съдружници в него.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава
страните, като с ищеца са били състуденти. Излага, че страните са били приятели
и са започнали да се занимават с катализатори, като са работили заедно.
Присъствал е на разговори между тях, но не е присъствал на даване на пари.
Излага, че първият път, в който е присъствал на разговор за даване на пари
назаем е било през декември 2015 г. след студентския празник, когато по обедно
време в пицария „Тримата мускетари“ (където тримата често са се срещали и
преди) страните са се разбрали ищецът да даде на ответника 3 000 лв. в заем.
Свидетелят е върнал 1 000 лв. заем, който е дължал на ищеца и на другия
ден ищецът е изтеглил още пари, но не знае за какво. Сочи, че сумата е била
дадена като заем за няколко дни и ответникът е поел ангажимент да я върне.
Помни датата, защото всяка година са се събирали за 8 декември. Допълва, че
ищецът тогава и сега се занимава с изкупуване на катализатори от автосервизи,
като ответникът към този момент се е занимавал със същото. Знае, че са работили
заедно, но не знае какви точно са им били отношенията, но в момента не са добри
заради парите. Излага, че на 24.11.2015 г. са били на същото място и пак се е
водил подобен разговор, като ищецът продължително време е давал пари на
ответника назаем, въпреки че не се е занимавал с лихварство. Свидетелят също е
взимал пари от ищеца и после му ги е връщал.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава
ответника от повече от 20 години и са работили заедно в продължение на 15 г.,
като впечатленията му са, че е коректен човек и никога не са имали конфликти и
пререкания относно работата. Излага, че са добри приятели, чуват се по телефона
и се виждат често. Излага, че след като са преустановили съвместната си работа
ответникът е започнал да се занимава с
изкупуване на катализатори на автомобили, като знае че работи с друг човек,
който също се казва Г.. Другият Г. е отпускал пари на ответника, за да може с
тези пари да купува катализатори, но не го познава. Спомня си, че на 09.12.2015
г. ответникът го е поканил да отидат до Пловдив за студентския празник, като са
били там от 08.12. до 10.12, заедно и с други хора. Не знае ответникът да е
взимал пари на заем от друг човек, като е бил с него като е теглил от банката,
за да купува катализатори. Попитал го е защо работи по този начин и му е
казано, че такива условия му е поставил другият Г. и е пишел различни основания
като аванс, захранване на сметка и заем. Знае, че са му обтегнати отношенията с
другия човек, защото не е изпълнил някакъв финансов ангажимент, поради което и
са преустановили съвместната си работа. Знае всички тези неща от ответника.
Допълва, че когато са пътували до Пловдив са били тримата с ответника и * в
неговата кола – Форд фокус. В Пловдив са били в заведение, на което не помни
името. Присъствал е когато ответникът тегли пари от банката, които другият Г.
му е превел.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * А.А.
се установява, че познава и двете страни, тъй като работят съвместно за
изкупуване на автомобилни катализатори. Сочи, че ищецът превежда пари за
закупуване на катализатори, а свидетелят и ответникът ги предават на
пунктовете. Излага, че ищецът работи с много хора във Варна и страната и
продукцията се предава на него, като основанията на преводите са различни –
заем, работни средства, но това винаги са били пари за работа. Свидетелят
излага, че не е получавал логичен отговор от ищеца защо се вписват тези
основания, като към момента отношенията им са изострени поради некоректното
отношение на ищеца, който лъже с цени и количество и от известно време не
работи с него. Споделя, че след преустановяване на работата помежду им ищецът
лично е идвал на обекта няколко пъти и го е обиждал и заплашвал. Сочи, че заеми
в процеса на работа никога не са били давани и винаги се е касаело за работни
средства. Допълва, че е работил с ищеца поне 7-8 години и впоследствие е
установил, че го е бил лъгал, след като са се появили и други като него на
пазара и е сравнил цените.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е от ищеца
осъдителен иск за връщане на предоставена в заем парична сума следва по чл. 240 ЗЗД. Предявен е и евентуален иск за връщане на даденото без основание по чл. 55, ал.
1, предл. I ЗЗД.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже по
главния иск, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение с елементите на договор
за паричен заем, по силата на което реално е предоставил на ответника парична
сума, размера на тази сума и забавата на ответника да я върне. В тежест на
ответника по главния иск е било да докаже, че е върнал предоставената му в заем
сума на уговорения падеж.
В тежест на ищеца по
евентуалния иск е било да докаже, че е предоставил на ответника парична сума и
нейния размер. В тежест на ответника по евентуалния иск е било да докаже, че
сумата му е предоставена на годно правно основание.
Между
страните няма спор, че ответникът е получил процесната сума от 3 000 лв. по
банковата си сметка.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са
били в търговски отношения във връзка с изкупуването на катализатори на
автомобили, като спецификите и характера на тези правоотношения не успяха да се
изяснят подробно в настоящото производство. Свидетелите на ответника са
категорични, че ищецът е превеждал суми на ответника, с които последният е
закупувал катализаторите, като при банковите преводи са посочвани различни
основания.
По отношение на главния иск за връщане на даден паричен заем
настоящият състав счита, че заемно правоотношение не беше доказано пълно и
главно от ищеца. Вписването на такова основание в платежното нареждане не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице сключен между страните договор за
заем, а свидетелските показания на Койчев в тази насока се опровергават от
свидетелските показания на Ралчев, като твърденията са взаимнопротиворечиви
по отношение на това къде е бил ответникът на съответната дата и дали
действително е имало уговорка за задължаване по договор за заем. В исковата
молба липсват и твърдения от ищеца по отношение на обстоятелствата около
сключването на договора за заем, за да се провери дали същите се подкрепят от
свидетелските показания. Действително ответникът не е възразил по-рано срещу
вписаното в превода основание (на заем) и не е върнал парите, но и ищецът не ги
е поискал своевременно след посочения от него като основание падеж, а почти пет
години по-късно, което създава у съда основателно съмнение за характера на сделката
и възможното прикриване на истинските отношения между страните по други стоящи
извън делото причини. В заключение съдът счита, че главният иск остана
недоказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на евентуалния иск за даване на нещо без основание се
прие за безспорно по делото, че ответникът е получил процесната сума, като в
негова тежест беше да докаже, че е било налице основание за това. Ответникът
твърди, че същата е дадена, за да бъде използвана за закупуването на
катализатори, които после да бъдат предадени на ищеца. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че такива отношения между страните са
съществували, но ответникът не успя пълно и главно да докаже, че точно
процесната сума е била предоставена за тази цел. Не се събраха доказателства за
конкретно правоотношение, за конкретна поръчка към ответника от ищеца,
изпълнението и́, отчета по нея, както и каквито и да са други факти, които
да обосноват основание за задържането на сумата. Ответникът не успя да докаже,
че е получил процесната сума, за да изкупи катализатори, че е сторил това и че
е предал катализаторите на ответника, поради което и основание за задържане на
сумата не се твърди и не се установи. В този смисъл и предявения евентуален иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на спора разноските в размер на 120 лв. държавна такса следва да
се възложат в тежест на ответника, съобразно представения от ищеца списък .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Г., ЕГН **********,***,
срещу Г.К.П., ЕГН **********,***,
осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3
000 лв. /три хиляди лева/, предоставена му по сключен между страните устен
договор за паричен заем от 09.12.2015 г. с падеж 12.12.2015
г., на основание чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /08.12.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 3 000
лв. /три хиляди лева/, като дадена
без основание, преведена по банковата сметка на ответника на 09.12.2015 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /08.12.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 120 лв. /сто и двадесет
лева/ разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка
*** „УНИКРЕИТ БУЛБАНК“ АД с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: