№ 95
гр. Ботевград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № 22-1204-000121 от 31.01.2022г., издадено
от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция ОДМВР-София,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на М.
М. Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на
300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.
Становищата на страните:
В подадената жалба от санкционираното лице, чрез адв. И.А. от АК-гр.
В., е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление
като незаконосъобразно – не били посочени съставомерните признаци,
установяващи извършване на твърдяното нарушение /противоречие между
описанието на мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП/, лисвал
поставен пътен знак забраняващ навлизането на товарни автомобили по АМ
Хемус. Такъв знак се намирал непосредствено преди самата магистрала,
което правело невъзможно връщането назад на товарния автомобил. Отделно
1
се твърди, че необходимият в случая пътен знак Т1, указващ времето на
действие на забраната на пътен знак В-4 липсвал. Според жалбоподателя е
налице и процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН –
не ставало ясно кое от посочените в чл. 6 от ЗДвП предложения АНО е приел
за нарушено.
Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпаща процесуален представител. С писмена молба от процесуалния
представител на жалбоподател са изложени съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП – поддържа изложеното в жалбата и
допълнително твърди, че липсвали доказателства в подкрепа на твърдението,
че знак забраняващ влизането на тежкотоварни автомобили е поставен на
входа на магистралата. Твърди, че такъв знак е имало на самата магистрала,
което е подвело жалбоподателя и той е навлязъл в еднопосочния път водещ
към нея, респ. на магистралата, където вече било невъзможно връщането на
управлявания от него автомобил.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно
заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на
процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят М. М. Д., с ЕГН ********** е правоспособен водач.
Притежава свидетелство за правоуправление № ********** за категории „В“,
“С”, „D“, „М“, “СЕ“ „АМ“, „ТКТ“, „В1“, “С1”, „D1“, както и контролен талон
към него с № *******. Жалбоподателят е санкциониран многократно по
административен ред за нарушение на правилата за движение.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 568103/17.01.2022г. от ПЛ.
П. К., младши автоконтрольор към ОДМВР София за това, че на 17.01.2022 г.
2
в 11.22., в Община Ботевград на автомагистрала Хемус, в района на 46 км, в
посока към гр. София управлява товарен автомобил Р., с рег. № ********,
категория N3, с максимално допустима маса 20500 кг., собственост на В.Б.
ЕООД, Булстат № *********, с прикачено полуремарке, с рег. № ********, с
максимално допустима маса 39000кг, като: Водачът навлиза и се движи след
знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг,
въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1367/ 01.12.2021г.
на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя ПЛ. П. К., свидетеля при
установяване на нарушението Т. В. Д., както и от жалбоподателя, като
последният получил препис от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
постановление № 22-1204-000121 от 31.01.2022г., издадено от Началник
група към ОДМВР, сектор Пътна полиция ОДМВР-София, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на жалбоподателя са
наложени административно наказание „глоба“ от 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 183, ал. 7 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за
това, че на 17.01.2022 г. в 11.22., в Община Ботевград на автомагистрала
Хемус, в района на 46 км, в посока към гр. София управлява товарен
автомобил Р., с рег. № ********, категория N3, с максимално допустима маса
20500 кг., собственост на В.Б. ЕООД, Булстат № *********, с прикачено
полуремарке, с рег. № ********, с максимално допустима маса 39000кг, като:
Водачът навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на
товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на
заповед РД-11-1367/ 01.12.2021г. на АПИ.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 22-1204-000066 от 20.01.2022 г. на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. ж от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС за срок от 1 месец, като липсват данни за връчването й, както и дали е
била обжалвана.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото доказателствени материали: АУАН серия
3
GA № 568103/17.01.2022г., справка за административни нарушения по Закона
за движение по пътищата, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министър
на МВР, Заповед Д 517з-50/05.01.2018г. на директора на ОДМВР-София и
Заповед РД-11-1367/ 01.12.2021г. на АПИ, справка за собственост на ППС,
картон за наказателно постановление, служебно изисканите и приложени към
доказателствения материал по делото, а именно – справка отговор от
директора на ОПУ-София, ведно със заповед за ВОБД № РД-11-
1367/01.012.2021г. на АПИ, схеми на ВОБД – 7 броя и протокол за приемане
на ВОБД, както и от показанията на свидетелите ПЛ. П. К. и Т. В. Д..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и Д., тъй като те
са житейски издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както
всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на
фактическите си изводи. Тези двама свидетели са били очевидци, имат
съхранен спомен и възпроизвеждат достоверни сведения за това, че на
инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал товарен автомобил
Р., с рег. № ********, категория N3, с максимално допустима маса 20500 кг.,
собственост на В.Б. ЕООД, Булстат № *********, с прикачено полуремарке, с
рег. № ********, с максимално допустима маса 39000кг, като е навлязъл и се
движил след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили
над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-
1367/01.012.2021г. на АПИ. От показанията на тези свидетели се установява,
че изпълнявайки служебните си задължения по КАТ на посочената дата и
място на 46 км на АМ Хемус, посока гр. София, спряли жалбоподателя, тъй
като управляваното от него МПС се движело по магистралата, след знак В4,
който се намирал на 47+420 км на АМ Хемус /ПВ Ботевград пред навлизане
на автомагистралата/. Това е последният знак въвеждащ забраната за
движение на тежкотоварни автомобили над 12 тона, като преди това има
поставени и много други такива указващи знаци на водачите на МПС над 12
тона, че не следва да навлизат в автомагистралата и навлизането е забранено,
а именно - пътен знак Ж7, пътен знак Ж5+Т1 на 250 метра преди пътен знак
В4 и пътен знак Ж5+Т1 на 500 метра преди пътен знак В4 /видно и от схеми
на ВОБД – 7 броя и протокол за приемане на ВОБД/. И двамата свидетели
заявяват, че не са отвеждали жалбоподателя на магистралата, а той е бил
длъжен да се съобрази с пътните знаци, като не навлиза след знак В4, а
4
обърне движението на камиона, което, в случая, е било напълно възможно.
Тези фактически данни намират пълна подкрепа и в писмените доказателства,
събрани по делото /схеми на ВОБД – 7 броя и протокол за приемане на
ВОБД/, които съдът приема за обективни, достоверни и с доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява
изцяло. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че лисвал поставен пътен
знак забраняващ навлизането на товарни автомобили по АМ Хемус, че такъв
знак се намирал непосредствено преди самата магистрала, което правело
невъзможно връщането назад на товарния автомобил, че необходимият в
случая пътен знак Т1, указващ времето на действие на забраната на пътен
знак В-4 липсвал, че липсвали доказателства в подкрепа на твърдението, че
знак забраняващ влизането на тежкотоварни автомобили е поставен на входа
на магистралата, че такъв знак е имало на самата магистрала, което е подвело
жалбоподателя и той е навлязъл в еднопосочния път водещ към нея, респ. на
магистралата, където вече било невъзможно връщането на управлявания от
него автомобил, са категорично оборени от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства.
От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се
установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра
на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От
заповедта на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била
налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 000 кг,
въведена с пътен знак В-4 АМ на АМ Хемус, в района на 46 км в посока към
гр. София.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е подадена от
наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от
закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и местно
компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално
допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН
също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и
5
точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В
НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и
санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на
чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се констатират
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-
наказателното производство, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, с оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в
тази насока, инкорпорирани в жалбата.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят М. М. Д. е осъществил
състава на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 17.01.2022 г. жалбоподателят - водач на
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е
управлявал товарен автомобил товарен автомобил Р., с рег. № ********,
категория N3, с максимално допустима маса 20500 кг., собственост на В.Б.
ЕООД, Булстат № *********, с прикачено полуремарке, с рег. № ********, с
максимално допустима маса 39000кг, като е навлязъл след знак за временна
забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен
знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1367/01.012.2021г. Забраната е
разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставени не
един пътен знак, а цели два пътни знака В4, като преди това е имало
поставени и много други такива указващи знаци на водачите на МПС над 12
тона, че не следва да навлизат автомагистралата и навлизането е забранено, а
именно - пътен знак Ж7, пътен знак Ж5+Т1 на 250 метра преди пътен знак В4
и пътен знак Ж5+Т1 на 500 метра преди пътен знак В4 /видно от схеми на
ВОБД – 7 броя/. Всичките тези знаци са осигурявали очевидното им и
своевременното им разпознаване и възприемане от участниците в
движението. Нарушението е довършено с предприетите от жалбоподателя
неправилни действия.
Разпоредбата на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат
водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира
6
безопасността на всички участници в движението и неправилното
изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на
пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност
да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на
пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи
следва да се съобразят с тях.
Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната
маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на
поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за
неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е
съобразил поведението си с него.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за
оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от
определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен
случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното
деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните
последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер,
но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в
посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от
жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да
7
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и
на дееца. Напротив от приложената по делото справка за нарушител/водач е
видно, че жалбоподателят е санкциониран многократно с наказателни
постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП – общо
деветнадесет пъти. Изложеното води до извод, че жалбоподателят
многократно е извършвал нарушения на ЗДвП. Ето защо и предвид
изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл.
6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С
оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за
законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1204-000121 от
31.01.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция
ОДМВР-София, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
МВР, с което на М. М. Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия
закон.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8