№ 33588
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110134622 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. К. Д. срещу „Т----------“ ЕАД, с която е
предявен частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
недължимост на сумата от 222,51 лв., част от оспорено вземане в общ размер от 592,63 лв.,
представляващо претендирана от ответника стойност на потребена топлинна енергия за
периода м. 09.2015 г. – м. 04.2020 г. в имот, находящ се в гр. С-----, с абонатен номер --------.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на негово име е открита партида в ответното
дружество с абонатен № -------- за описания имот, на която са начислени оспорените суми за
посочените периоди. Счита, че не дължи заплащането им поради липса на облигационно
отношение с ответника, доколкото не е собственик или ползвател на жилището и
следователно нямал качеството потребител по силата на закона. Посочва, че липсата на
облигационна връзка е установена със сила на пресъдено нещо между страните с влязло в
сила решение по гр.д. № 7257/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, по което е бил предявен и
уважен частичен отрицателен установителен иск за останалата част от оспорената сума
(370,12 лв.). При условията на евентуалност, оспорва доставяните от ответното дружество
услуги да са на претендираната стойност, като навежда и възражение за изтекла тригодишна
давност за вземанията.
Ответникът счита, че искът е недопустим, а по същество намира, че претенциите са
неоснователни.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения и представени писмени доказателства
съдът намира, че предявеният като частичен отрицателен установителен иск е недопустим
поради следните съображения:
Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият действително е
предмет на цитираното от ищеца Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело №
1
3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в което обаче е разгледана възможността единствено за
предявяване на частичен осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че
предмет на всяко гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно
субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от ищеца
чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право,
т.е. правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за
парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на
иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен
иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното
решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика
от вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил
отхвърлен (тъй като с това решение е отречено със СПН съществуването на основанието на
вземането в пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща
общите правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация.
Уважаването на частичен отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на
частичен положителен установителен или осъдителен иск, като силата на пресъдено нещо в
тези случаи разпростира действието си и за непредявената част (доколкото
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем – съобразно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата
е недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането, а настоящата
хипотеза е именно такава – между страните вече е налице сила на пресъдено нещо по
постановеното по гр.д. № 7257/2021 г. по описа на СРС, 36 състав съдебно решение за
недължимост на част от оспореното вземане в размер на 370,12 лв. поради липса на
облигационно правоотношение между страните, което на практика означава, че е отречено
съществуването на основание за цялото вземане. Следователно, последваща частична
претенция е недопустима поради формираната вече СПН между страните, като с уважаване
на една частична отрицателна установителна претенция ищецът практически е получил
защита в пълен обем.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изложените изводи обуславят на
отделно основание принципната недопустимост на предявяването на частичен отрицателен
установителен иск, тъй като в този случай ищецът длъжник по същество търси защита не по
част, а по целия размер на отричаното вземане (когато изначално оспорва дължимостта на
2
цялото вземане, както е и в настоящия случай), което от своя страна създава възможности за
злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност и
размер на дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на
частична претенция за много малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на
дължимата държавна такса съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото
вземане в пълния му размер (който може и да надхвърля размера на допустимия за
разглеждане от районен съд иск според правилата за родова подсъдност), за да може да
извърши преценка дали по-малката част не се дължи. От друга страна, с подобна частична
претенция ищецът ограничава не собствената си защита в рамките на образуваното
производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на
частичния иск, тъй като в този случай ще се формира СПН за съществуване в полза на
ответника на вземане само до частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да
се приеме за съвместим с диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на
този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той
търси в образуваното производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл
да получи по това дело. В допълнение, предявяването на множество последователни
частични отрицателни установителни претенции несъмнено нарушава и принципа на
добросъвестност по чл. 3 ГПК, тъй като подобно процесуално поведение не цели
добросъвестна защита на правата на ищеца, а единствено утежняване положението на
ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер,
надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на
правото на ищеца в едно производство.
Ето защо, с оглед на всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният частичен отрицателен установителен иск е недопустим поради наличие на СПН
между страните за недължимост на вземането в пълен размер (както и поради принципната
липса на правен интерес от предявяване на подобна претенция), поради което на основание
чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 134089/28.06.2022 г., по която е
образувано гр. д. № 34622/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско
отделение, 26 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3