О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 31.08.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-Г с-в, в закрито заседание на 31.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 7778 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274-279 ГПК вр. чл.577 ГПК.
С определение от 19.05.2020 г. съдия по вписванията при
СРС е отказал вписването на представената с молба вх.№ 24346/19.05.2020 г. по
описа на Служба по вписванията-гр.София искова молба вх.№ 2004560/28.02.2020 г.
по гр.д.№ 11522/20 г. на СРС, III ГО, 154 с-в.
Срещу определението е постъпила частна жалба от „Р.“ ЕООД
с оплаквания, че определението е незаконосъобразно и постановено в противоречие
със задължителна съдебна практика-ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС /т.6/.Жалбоподателят излага доводи, че съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК
исковата молба следва да съдържа ЕГН на ищеца, не и на ответника, и че не може
нормативен акт с по-нисък ранг да определя други задължителни реквизити на
исковата молба.Твърди, че се касае за лични данни, които представляват
чувствителна и защитена информация, с която ищецът няма как да разполага.Моли
съда да отмени обжалваното определение и да разпореди на съдията по вписванията
да извърши вписването незабавно.
Със заявление вх.№ 24346/19.05.2020 г. „Р.“ ЕООД е
поискал от съдията по вписванията при Служба по вписванията-гр.София вписване
на искова молба с вх.№ 2004560/28.02.2020 г. на СРС, , III ГО, 154 с-в.Към
заявлението са приложени копия от исковата молба /2 бр./, съпроводително писмо,
скица на имотите, данъчна оценка и вносна бележка за внесена държавна такса.Исковата
молба е подадена от „Р.“ ЕООД срещу М.Т.М.и Г.Т.М.за признаване за установено
на основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на идеална част от описаните
в молбата недвижими имоти, като в нея не са посочени ЕГН на ответниците.Върху
исковата молба е поставен печат, но липсва разпореждане на районния съдия за
вписването й.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал.1, б. „а“ от Правилника за
вписване подлежащите на вписване
актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име /име, съобразно
отечественото право/,
местожителството /постоянният
адрес/ и единният
граждански номер на страните, в случаите на чл.3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв -
мястото и датата на раждане.
В мотивите на постановения с обжалваното определение
отказ е посочено, че в представената искова молба не е посочено ЕГН, респ. дата
и място на раждане на ответниците, нито на наследодателите им и не е спазено
изискването на чл.6, ал.1, б. „а“ от Правилника за вписванията /ПВ/.Съгласно разясненията
по т.6 от ТР № 1/16.01.2019 г. по т.д.№ 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искови
молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и
имота.Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради
което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й
с правилото на чл.6 ПВ /чл.12, ал.1, изр.2 ПВ/.Изключение съставлява случаят, в
който съдът е разпоредил вписването-тогава той е проверил редовността на
исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата
преценка.В случая липсва разпореждане на районния съдия за вписване на исковата
молба, поради което съдията по вписванията е имал задължението за извърши проверка
за индивидуализацията на страните.Подписването на съпроводителното писмо не
представлява разпореждане за вписване.Настоящият съдебен състав счита, че доколкото
нито в исковата молба, нито в уточнителна такава се съдържат данни за ЕГН,
респ. място и дата на раждане на ответниците, отказът на съдията по вписванията
се явява правомерен.
Подлежащите на вписване актове трябва да имат имат
съдържанието, предвидено в чл.6 ПВ.Оплакванията в частната жалба, че в ПВ се
съдържат по-големи изисквания от тези, предвидени в ГПК, е неоснователно, тъй
като разпоредбите на двата нормативни акта регулират различна материя.Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя , че не разполага с лични данни на ответниците,
тъй като същият би могъл да се снабди с данни за техните ЕГН по силата на
издадено съдебно удостоверение.
Поради изложеното
частната жалба следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на „Р.“ ЕООД срещу определението от 19.05.2020 г. на съдия по
вписванията при СРС е отказал вписването на представената с молба вх.№
24346/19.05.2020 г. по описа на Служба по вписванията-гр.София искова молба
вх.№ 2004560/28.02.2020 г. по гр.д.№ 11522/20 г. на СРС, III ГО, 154 с-в, като
неоснователна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС
в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.