№ 18915
гр. София, 26.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20251110105893 по описа за 2025 година
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна нищожност на клаузи от договора за кредит
и договора за поръчителство. Клаузата в чл.4 от договора за кредит е вероятно нищожна по
чл.19, ал.5 ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. Съдът приема
също, че договорът за поръчителство е сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а
предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл.146, ал.1 ЗЗП вр.
чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и определение № 263372/19.02.2021 по в.ч.гр.д. №
2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение на
договора за поръчителство, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя
в нарушение на чл.19 ЗПК, като се установява от справка в ТР, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя е кредитодателят, т.е. заемодателят и поръчителят са свързани лица.
Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК – при неправилно посочване на ГПР (както съдът
намира в случая) то последицата е недействителност на договора за кредит, съответно се
дължи чистата стойност на главницата (до който размер би могло да се цедира вземането).
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за
неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като
такива (в конкретния случай само главницата, не и лихви и др), и следователно по принцип
позволява запазването на съответния договор, доколкото съществува правна възможност за
това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България, C 170/21,
EU:C:2022:518, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика). От това следва, че съдът може да
уважи останалите искания, произтичащи от клаузите на този договор, които не са били
квалифицирани като неравноправни. Следователно следва да се издаде заповед само за
главницата като чиста стойност в размер на 786 лв., така и следва да се присъдят и разноски
1
само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 15,20лв. за д.т. и
15,44лв. за юрк. възнаграждение. В този смисъл виж Решение от 13.03.2025 г. по дело С-
337/23 г. съгласно което член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите
на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния
длъжник в главните производства, при положение че последният е сключил този договор
едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор
задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и
че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 33574/31.01.2025 г. на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с която се иска
длъжника, да бъде разпоредено да заплати сумите, както следва: 516,16 лв. възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, 134,63 лв. договорна лихва, 470,83 лв. лихва
от 07.06.2019г. до 09.04.2025г., 272,26 лв. лихва от 07.06.2019г. до 09.04.2025г., законна лихва
върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство от 31.01.2025г. до
изплащане на вземането.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2