Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 13. 12. 2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
***ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 2239 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 127 от СК
Делото е образувано по постъпила искова молба от Й.Г.П., ЕГН **********,***, баща и законен представител на детето ***, ЕГН **********, против С.К.П., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 127 от СК.
Направено искане за предоставяне упражняването на родителските права върху детето ***, ЕГН **********, на бащата Й.Г.П., като се определи местоживеенето му при него на адрес гр. ***подходящ режим на виждане и издръжка на детето.
От представеното удостоверение за раждане се установява пасивната и активна легитимация на страните.
Ответницата С.К.П., в срока по чл.
131 от ГПК е представила писмен отговор,
в който оспорва иска, като излага подробни аргументи.
Постъпила е насрещна искова молба от С.К.П., против Й.Г.П., с приложени към нея доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК, Й.Г.П. е представен писмен отговор, в който се оспорва иска.
В съдебно заседание, страните се явяват се лично и с процесуалните си представители поддържат исковете.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че страните по делото, Й.Г.П., ЕГН **********,*** и С.К.П., ЕГН **********,***, са родители на детето ***, ЕГН **********, което е родено от брака им.
Безспорно е, че двамата родители са във фактическа раздяла.
След като прецени в съвкупност всички писмени и гласни доказателства по делото, съдът намира за установени по несъмнен начин следните факти и обстоятелства:
На 12.09.2015 г. е постановен развод между страните, като упражняването на родителските права са предоставени на майката, определена е издръжка и режим на лични отношения. Независимо, че бащата е бил осъден да плаща издръжка, такава от негова страна не е заплащана. След раждането на детето, майката е заживяла в дома на нейните родители. Два месеца след раждането на детето, бащата е идвал един път на първата месечина на детето, тъй като непрекъснато пътувал за ***във връзка със своята работа. След втория месец, надявайки се, че условията са подобрени в жилището на неговите родители, където живеел и той, П. и детето се прибрали в гр. ***. Поради това, възникнал конфликт между С. и бащата на ищеца, родилката била изгонена от жилището им с двумесечното бебе. Същата заживяла с бебето на квартира, като бащата не пожелал да заживее при тях. Четири месеца по - късно К. помолила баща си да дойде да се грижи за детето, за да започне работа и да издържа детето, защото ищецът не е полагал каквито и да било грижи в отглеждането на детето. След като баща и се съгласил да поеме грижите за детето, К. започнала работа в ***, като медицинска сестра на 01.03.2014 г. Всички тези факти се потвърждават, както от приложените по делото доказателства за получаваното от нея трудово възнаграждение в ***”, така и от разпита на свидетелите, проведен в открито съдебно заседание. След подписването на постоянен трудов договор, П. направила молба за заем, за да може с помощта на нейните родители да закупи жилище, да направи ремонт и да го обзаведе, като вместо да плаща наем, решила да инвестира в имот, който един ден да остане за детето. Бившият й съпруг категорично отказал да помогне за закупуването на жилището. След закупуване на жилището с помощта на нейните родители през месец ноември 2014 г, заживяла с детето в новия им дом. С. е умолявала бащата на детето да заживее с тях, за да може да и помага с отглеждането и възпитанието на техния син, но той отказал. К. записала детето в детска градина близо до жилището, в което живеела ***.
С доходи от 600 лв. месечна заплата С. буквално е изнемогвала с плащането на всички разходи, които имала включително и с кредита. Това наложило да търси алтернатива, за да се справи със трудната ситуация. Решила да замине за ***, за да търси добре платена работа като медицинска сестра и да осигури всичко необходимо за детето. Споразумяла се с бащата, докато тя е в ***, детето да се отглежда от него и от нейните родители, които в почивните дни го взимали при тях.
Неверни са твърденията изложени в исковата молба, че е заминала непосредствено след развода. Едва през месец април 2016 г, К. заминала за две седмици в ***, за да проучи какво ще и е необходимо, за да се установи с детето там. С. е стояла две седмици в ***, след което се е прибрала в ***, взела е детето при себе си и тя е полагала за същото грижи около три месеца.
През месец юли 2016 г. К. отново заминала за две седмици в ***, за да търси отново работа и да представи легализираните и документи - диплома за висше медицинско образование. Подала документите си и отново се върнала края на месец юли 2016 год. отново в ***. Целият и престой през месец август 2016 е бил в ***, в родния и дом заедно с детето. В този период тя и детето отишли на море. Септември месец 2016 отново заминала за ***, като за детето се е грижел нейния баща ***и бившият и съпруг Й.. Първоначално започнала да ходи на почасова работа, за да да покрива кредита в ***, както и да събира средства за отглеждане на детето. През Октомври месец 2016 г, отново К. се върнала в ***, за да бъде с детето. През средата на Ноември отново се върнала в ***, като края на Декември месец се прибрала отново, за да празнува празниците с детето. Края на Януари 2017 година отново заминала за ***, тъй като и одобрили молбата за работа в една Лаборатория. Договорът е бил сключен за по 2 часа и 25 минути на ден. По този начин медицинската сестра е имала възможност да се освобождава и да пътува често за ***, за да бъде с детето си. Работата и продължила четири месеца, през които многократно и периодично е била в ***. На 25.07.2017 г. К. е започнала работа на временен трудов договор по нейната професия, като се споразумяла с нейните работодатели, че ще работи извънредни часове, които ще взима, като свободни дни компенсация, за да се прибира при детето си. По този начин тя се е прибрала през месец август 2017 год., като отново е била заедно с детето и отново го е завела на почивка.
През целия период К. е работила усърдно, за да изработва извънредни часове, като по този начин да може да се прибира често при детето. През същия този период ищецът, които се занимава с продажба на автомобили, също често пътува до ***и до други страни, като всеки път престоят му е с различна продължителност. По този повод, К. го помолила да и направи декларация, за да взема детето си ***в ***, тъй като с доходите, които получава там, може да покрива и заема и да подсигури всичко необходимо за отглеждане на детето, но ***категорично отказал. От м. март 2018 г. С. е на постоянен трудов договор с адресна регистрация и жилище под наем в ***, в което има възможност да отглежда детето си ***, като му осигурява всичко необходимо, както по този начин детето ще бъде постоянно с неговата майка. Следва да се отбележи, че бащата също пътува многократно във връзка с работата си, като в този период той го оставя на грижите на неговия баща или на грижите на бащата на С.. В периодите, в които е била в чужбина, К. е пращала многократно на нейния баща пари за отглеждане на детето.
Поводът да потърси работа в чужбина е бил именно да осигури всичко необходимо на детето, както и да може да се справя с кредита по жилището, тъй като бащата години наред по никакъв повод не е помагал финансово за отглеждането му. К. е работила усърдно, за да започне в ***на постоянен трудов договор, като желанието и е било, след като се установи трайно с постоянна работа да вземе детето при нея и същото да има стабилност, сигурност, ежедневни грижи и контакт с майка си.
Точно изразеното от нея желание да вземе детето при нея в ***е повод за завеждане исковата молба от страна на ищеца. С оглед гореизложеното, не отговаря на действителността твърденията на ищеца, че К. веднага след развода е заминала за чужбина, както и твърдението, че само той се грижи за детето.
Всички тези обстоятелства се потвърдиха от страна на разпитаните свидетели в хода на делото, както и от приложените Заверено копие на трудова книжка № 9 на С.К.П.; Заверено копие на удостоверение изх. № 159 / 26. 10. 2015 г.; Заверено копие на договор за потребителски кредит от 30. 09. 2014 г. и погасителен план; Заверено копие на договор за наем от 22.10.2013 г.; Заверено копие на искане за изследване;Заверено копие на приходна квитанция № 0064203; Заверено копие на приходна квитанция № 00038850; заверено копие на приходна квитанция № 00038991; Заверено копие на приходна квитанция № 22000047; Заверено копие на частичен превод на трудов договор от 25.07.2017 г.; Заверено копие на споразумение към трудов договор.; Заверено копие на договор за ползване на жилище под наем; Заверено копие на разпечатка на електронно удостоверение за данък върху заетостта за 2017 год.; Заверено копие на доходи за февруари 2017; заверено копие на доходи м. март 2017 год.; заверено копие на доходи за април 2017;заверено копие на доходи м. март 2018 год; Заверено копие на регистрационен сертификат за социално осигуряване № 49 / 25. 01. 2018 год.; Заверено копие на удостоверение / потвърждение на гражданска регистрация 09. 01. 2018 г .; Заверено копие на споразумение към трудов договор - 28. 02. 2018 год.
Обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители/ респективно съвместно на бившия си съпруг и своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови. В тази хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 9 СК се осъществяват, само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило неговото положение. По делото няма данни положението на детето да е влошено, както и безспорно се установи, че майката често и многократно се е прибирала и е осъществявала непосредствени грижи за детето, /в този смисъл Решение № 165 / 04. 07. 2014 г. на ВКС на Република ***, гр. д. № 6469 по описа за 2013 г.; Решение № 288 / 15. 03. 2016 г. по дело № 2640 / 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./.Обслужването на висшия (най- добър) интерес на детето изключва основателността на иска по чл. 59, ал. 9 СК. Преценката се прави в зависимост и за да се защитят интересите на детето. Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето след евентуалната промяна - включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.
По смисъла на § 1 т.5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Безспорно е, че следва да се държи сметка и за най-добрия интерес на детето при преценката за изменение на мерките относно упражняването на родителските права.
Вярно е, че майката е заминала в чужбина и е сключила постоянен трудов договор през март 2018 г, но в съвременната социална реалност, където свободата на придвижването на хора е нещо нормално, е допустимо родителят, на когото са възложени родителските грижи, да търси възможности, с които да осигурява финансови средства, даващи възможност за пълноценното израстване и възпитание на детето.
Освен това са налице и доказателства, че не е прекъсната по никакъв начин връзката между майката и детето, което сочи, че родителят не се е дезинтересирал от възпитанието на детето.
Ползването на помощта на родителите от съпруга, на когото е оставено детето, както и помощта на бившия си съпруг не следва да се счита, като основание за изменение родителските права, ако такова отглеждане е полезно за самото дете. Напълно разумно е решението на С. първо да се устрои на постоянен трудов договор, тъй като по този начин гарантира сигурност по отношение на пребиваването и отглеждането на детето в чужбина и най - разумното решение в периода, в който същата търси сигурна алтернатива да се устрои в чужбина, е грижите временно да се осъществяват от близки на детето лица.
По делото са изготвени и приети социален доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” ***, както и международен социален доклад.
В изготвения и приет по делото международен социален доклад е обективирано в обобщение от социалната работа, че е възможно основната част от живота на ***да бъде при неговата майка в ***, като се има предвид, че това би било в най - добрия интерес на детето. П. живее в добре подредена обстановка, има редовни доходи и изглежда стабилна и постоянна личност.
По делото се установи, че бащата не е с постоянни доходи, тъй като самия той признава, че работи без трудов договор. Отделно от това, следва да се отбележи, че в социалния доклад пред социалния работник същия е заявил, че работи като управител на ***, като месечното му възнаграждение е около 1000 лв. В търговския регистър, който е публичен К. е установила, че фирма *** не осъществява дейност, което обстоятелство е декларирано от страна на ищеца. В друга молба, депозирана от страна на ищеца, същият е заявил, че работи във фирмата на баща си без трудов договор и получава среден месечен доход около 2000 лв. В съдебно заседание бащата на ищеца твърди, че ***работи без трудов договор в неговата фирма, като не може да посочи конкретен средно месечен доход, който получава ищеца. Безспорно се доказа, че ищецът също пътува често до чужбина във връзка с дейността, която осъществява.
Само желанието на другия родител /без да се омаловажават и неговите качества и възможности/, не е достатъчно, за да доведе до изменение на установените мерки.
В обобщение не е налице изменение на съществуващи обстоятелства, а настъпилите нови такива не са годни да предизвикат промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните, съответно издръжката и личните контакти.
По отношение на предявения от майката насрещен иск :
Предявените искове следва да бъдат уважен като основателни и доказани.
Изразеното от страна на майката желание да вземе детето при нея в ***е станало повода за завеждане на гр. дело № 2239 / 2018 год. по описа на PC- ***от страна на ищеца. ,
Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето /заедно с родител/ е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най- благоприятния за него начин. В заключение съдът счита, че в най добър интерес на детето е упражняването на родителските права по отношение на него да продължат да се упражняват от майката и същото да живее при нея, защото ценностните й качества като родител и ползата от едно по-добро възпитание, което тя може да му осигури, са по-значими от неудобството, което детето ще изпита през периода на адаптацията си в друго населено място/ респективно в друга държава. Следва да се вземе предвид и ниската възраст на детето, като в тази възраст децата по бързо се адаптират.
Децата следва да имат право на свободно придвижване, включително да пътуват зад граница. С. желае да вземе детето при нея в ***, където същата се е устроила, има стабилна и доходна работа и всички условия необходими за неговото отглеждане и възпитание, като по този начин пълноценно ще може да упражнява постановените и родителски права и детето ще има непрекъснат и пълноценен контакт с неговата майка, като няма да бъде лишено от контакт и с бащата, който пътува често до ***във връзка с работата си.
Нежеланието на бащата да даде съгласие детето да пътува извън *** е немотивирано и нарушава правото на свободно придвижване на детето. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата./ТР № 1/2016 гр.София. 03.07.2017 год./
Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга държава. Определянето на местоживеене трябва да е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. При решаване на този въпрос, както и на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина, водещи и най-важни са именно интересите на детето. / Решение № 259 / 23. 09. 2013 г. на ВКС по гр. дело № 1264 / 2012 г./
При така направените фактически и правни констатации, съдът счита, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да се определи подходящ режим на лични контакти и издръжка.
При този изход на делото, бащата следва да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в размер на 201,6 лв, съобразно определената издръжка и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист и направените разноски от майката за депозит за международен социален доклад в размер на 480 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху роденото от брака дете — ***, ЕГН **********, на майката С.К.П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето ***, ЕГН **********, по настоящия адрес на майката С.К.П., ЕГН **********, в ***, гр. ***.
ОСЪЖДА бащата Й.Г.П., ЕГН **********,***, да заплаща на детето ***, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 лв, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, платими по банков път, до 30-то число на текущия месец, за който се отнася.
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДЕТЕТО:
Бащата Й.Г.П., ЕГН **********,***, има право да вижда детето ***, ЕГН **********, всяка седмица от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. неделя с преспиване, през лятната ваканция, на коледните и новогодишните празници, както и по всяко друго време при взаимно разбирателство на страните.
РАЗРЕШАВА на ***, ЕГН **********, да напуска пределите на Република *** и да пътува до държавите – членки на ЕС, ***, както и до ***, придружаван от своята майка и законен представител С.К.П., ЕГН **********, за срок до навършване на пълнолетие, както и да бъдат издадени необходимите за това лични документи, без да се иска съгласието на бащата Й.Г.П., ЕГН **********,***.
ЗАДЪЛЖАВА съответните структури на МВР да издадат необходимите лични документи за това на ***, ЕГН **********, вкл. и задграничен паспорт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в размер на 201,6 лв, съобразно определената издръжка и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на С.К.П., ЕГН **********, адрес ***, гр. ***, направените разноски по делото за депозит за международен социален доклад в размер на 480 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: