Определение по дело №330/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 89
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Цвета Живкова Попова
Дело: 20212100600330
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20212100600330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 377, ал. 2 НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура -
гр. Бургас срещу разпореждане № 260283 от 5.03.2021 г., постановено в
закрито заседание по а.н.д. № 182/2021 г. по описа на Районен съд - гр.
Несебър. С посоченото разпореждане съдът на основание чл. 377, ал. 1 вр. чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени процесуални нарушения.
С протеста се предлага отмяна на атакувания съдебен акт като
незаконосъобразен.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото,
обсъди доводите в частния протест и съобрази закона, прие следното:
Производството по а.н.д. № 182/2021 г. по описа на Несебърския
районен съд е образувано по постановление на Районна прокуратура - гр.
Бургас, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемата Й. К.
С., ЕГН **** от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК за това, че на
24.07.2020 г. в гр. Несебър потвърдила неистина в частен документ –
декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи/НДЗЦ/, и употребила тази декларация пред Г. П. - служител в заложна
къща „Штедрия“ като доказателство за невярно удостовереното в нея
обстоятелство, а именно че заложеният срещу сумата от 3749.00 лева златен
синджир с тегло 68.16 грама е нейна собственост.
С разпореждане № 260283 от 5.03.2021 г. съдията-докладчик е
1
констатирал наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата С.,
свързано с недостатъци в съдържанието на постановлението. Недостатъците
се изразяват в липса на посочване на факти, съставляващи признаци на
престъплението, предмет на обвинението – не е ясно заявена обвинителната
теза относно собствеността на златния синджир, заложен от обвиняемата,
както и отсъствие на факти дали С. е знаела, че вещта не е нейна. Посочените
недостатъци на постановлението по чл. 375 НПК са дали основание на
съдията-докладчик да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора.
Въззивният съд намира частния протест за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 375 НПК постановлението на прокурора, с
което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание трябва да бъде
мотивирано. В него задължително следва да бъдат посочени всички факти,
обуславящи обективната и субективната съставомерност на деянието, тоест
изискванията за съдържанието на това постановление са аналогични на тези
за обвинителния акт.
В процесния случай обвинението срещу Й. С. е за това, че е потвърдила
неистина в декларация и е употребила тази декларация като доказателство за
невярно удостовереното в нея обстоятелство - че заложеният златен синджир
е нейна собственост. След като прокурорът е приел, че потвърденият в
декларацията факт не съответства на обективното положение на нещата, то в
постановлението е следвало да бъде посочено кой е собственикът на вещта.
Още повече като се има предвид, че обвинението срещу С. не вкючва
декларираното от нея обстоятелство, че вещта не е придобита в резултат на
престъпление или по друг незаконен начин. В прокурорския акт не се
съдържат конкретни факти относно собствеността на златния синджир.
Липсват и изложени факти във връзка със заявената теза на държавното
обвинение, че престъплението е извършено виновно, „при форма на вината
пряк умисъл“. В постановлението е отбелязано, че обв. С. присъствала на
разговор между съпруга А. С. и неговия първи братовчед И. С., на който И.
С. предложил на А.С. да закупи намерен златен синджир с плочка за сумата
от 2500 лева. Съпругът на обвиняемата попитал братовчеда си дали
синджирът не е краден и след получения отрицателен отговор не задал повече
въпроси относно начина на сдобиване със златните предмети. А. С. получил
вещите за 1000 лева, тъй като не разполагал с по-голяма сума. Преди да
напусне дома, И. С. казал на А.С. да не съобщава никому. Съпругът на
обвиняемата предал златните вещи. Няколко дена по-късно Й. С. заложила
синджира в заложна къща за сумата от 3749 лева, като в договора за залог
били вписани имената по личната ѝ карта - „Й. К. С.“.
При така описаната фактическа обстановка в постановлението
настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за липсата на
2
факти, обуславящи субективни признаци на престъплението, за извършването
на което Й. С. е привлечена като обвиняема. Умисълът предполага наличие на
ясни и недвусмислени представи на обвиняемата, че заложената вещ не е
нейна собственост. И след като умисълът се обективира в самите действия на
дееца, прокурорът задължително е трябвало да посочи в постановлението въз
основа на какви факти е формирал извод за субективно съставомерно
поведение на обвиняемата.
Допуснатите пропуски в съдържанието на постановлението по чл. 375
НПК съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото
лишават обвиняемата от възможността да научи в какво точно е обвинена и
да упражни в пълен обем правото си на защита. Обстоятелството, че при
предявяване на обвинението Й. С. е имала защитник, не означава, че
процесуалните права не са ограничени, както се сочи в частния протест.
Този довод изцяло игнорира законовото изискване съдът да разгледа делото в
рамките на фактическите положения, посочени в постановлението (чл. 378,
ал. 3 НПК).
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260283 от 5.03.2021 г., постановено по
а.н.д. № 182/2021 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3