Решение по дело №2325/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 134
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220202325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

17,02,2020г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета  година, в състав:                                                                   

                                                                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 2325/19г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Б.В., ЕГН **********

*** против Наказателно постановление № 6556 от 12.11.2019г.,издадено от началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”гр.София, с което на жалбоподателя е наложена за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата глоба в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят настоява с жалбата, че са налице процесуални нарушения и от друга страна - нарушение на материалния закон, които самостоятелно обуславят отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, е депозирала  писмено становище за неоснователност на жалбата.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят притежава категория за управление на тежкотоварни автомобили. На 15.10.2019 г. се движел  по път 1-8 в посока гр. Костенец - гр. Пазарджик, управлявайки МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Мерцедес, модел 4140 К Аксор с per. № *****. Около 15.10 ч. бил спрян за проверка  на км 161+300, 800 м преди гр. Белово.Инспекторите от ОО“АА“ Пазарджик свидетелите Р.и И.извършили документална и фактическа проверката на водача и автомобила и установили вида на ППС , както и че  превозва руда /доламит/.

 

Забелязали, че гумите на автомобила са слегнати от товара му и поради това повикали колегата си от дирекция АРОК - АИ София - св. К., който направил на място със съответните уреди измерване за натоварване на ос.  Измерването било извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200010 и ролетка 1309/18 /5 м/

В процеса на измерването е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), тъй като при измерено разстояние между осите 1.36 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29.250 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата.

При горните данни св. К. съобразил, че измерените параметри на гореспоменатото ППС го квалифицират като  е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.  Тъй като съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ), свидетелят К. поискал от жалбоподателя да му представи валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Жалбоподателят не представил нито разрешително, нито квитанция за платени пътни такси

Поради това К. съставил против него АУАН за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.

Актът е надлежно предявен и е с връчен препис срещу подпис, а въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Въз основа на него е издадено и обжалваното НП. То се  атакува с доводи за процесуална и материално-п равна неизправност, които са общи оплаквания без нужната конкретика. Това предпостави всеобхватността на контрола изцяло в рамките на дължимия цялостен такъв за законосъобразност на санкционния акт  и констативния, въз основа на който е издаден.

Описанието на нарушението в акта и в НП е достатъчно като съдържание и яснота и визира какви са точно действията, които не са били извършени от жалбоподателя при процесния превоз и от коя норма са произтичали тези негови задължения. Посочени са ясно и конкретно мястото и датата на извършеното нарушение. Отразено е, че жалбоподателят е имал качеството на водач, описано е МПС по марка, модел и онези технически параметри, които след претегляне и премерване на място с посочените измервателни средства и при посочените резултати от това измерване са дали основание то да се приеме като извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Нар. 11 /2001 г. , респ. тежко по чл. 3 на Наредбата. Посочени са конкретните измерени на място стойности, както и ползваните уреди за тяхното установяване. Посочени са и нормите, приети като виновно нарушени чрез неизпълнение на произтичащите от тях задължения, като възприетата квалификация е съответна на описаните обстоятелства по извършване на нарушението.

Спазени са всички изисквания по съставяне , предявяване, връчване на административните актове. Така в хода на цялостния контрол за процесуална законосъобразност Съдът не установи неизправност, която да се явява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. 

Отразените в него дата и място на нарушението сочат, че движението се е осъществявало през деня и на републикански път, като твърденията на жалбоподателя, че той се движел по черен път и контролните органи го били отклонили „ на асфалта“ не само не са доказани, но дори са опровергани от еднопосочните показания на свидетелите Р.и Иванов. 

Съгласно чл. 26,ал. 2, т. 1, б „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС, какъвто вид е било процесното МП, е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя -Агенция Пътна инфраструктура.

Нарушението е факт  по описаните факти и съобразно дадената правилно правна квалификация. Правилно е прието ,че преди да поеме управлението водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или при превишение - че е налице разрешение  (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на р. IV от Наредбата. Това обаче водачът не сторил и с процесното управление осъществил състава на 26,ал. 2, т. 1, б „а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 /2001 г.

Конкретните измервания на място са направени с проверени по надлежния ред уреди, предвид: представения на л. 37 и сл. ЕО Сертификат за одобряване на типа на ползваната при процесното измерване везна, представената на л. 58 и сл. декларация за  съответствие и съответните документи на езика на производителя в превод ;  представения на л. 67 и сл. сертификат за съответствие на процесната ролетка. Това, наред с показанията

на измерващия св. К., прави извършеното от него на място измерване, за което свидетелства и Р.и И., надлежно, респективно - установените стойности -достоверни. А те са: измерено разстояние между осите 1.36 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29.250 т. при максимално допустимо съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата.натоварване на оста 19 т.

При тези стойности правилно е на първо място решението ,че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и респективно- тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.  Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). Не е спорно и е установено от всички доказателствени източници, че жалбоподателя не е представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.  

За процесното МПС такова е било издадено една в деня след проверката - на 16,10,19 - виж на л. 11 и поискана справка от съда на л.  32. Правилно административните органи са приели, че жалбоподателят като водач е следвало да провери параметрите на ППС с товар или без товар, за да може да спази максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешително или квитанция за платени пътни такси за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата. Това задължение за водача не отпада поради факта, че той е нает по трудово правоотношение към дружеството- превозвач,от името на което извършва превоза ( трудов договор на л.9).

За обективната съставомерност на нарушението е без значение вида на превоза по смисъла на ЗАвП - дали е или не за собствена сметка, в който смисъл са направени напълно неотносими възражения с жалбата.   Нито една от нормите, посочени като нарушени не съдържа в състава си като елемент обстоятелство, свързано с вида на превоза и поради това и в акта и в НП липсват обстоятелства и квалификации относно вида на превоза . Твърденията в жалбата, че такива се съдържат в констативния и санкционния акт са абсолютно неверни.

При горните данни основателно е прието, че е налице нарушение на чл. 26,ал. 2, т. 1, б „а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 /2001 г.

Последната норма в привръзката е основанието за възприемане на водача като автор на нарушението, а основанието за ангажиране на административно-наказателната му отговорност правилно е по чл. 53, ал.1 от ЗП, която предвижда глоба от 1000 до 5000 лв. именно за нарушение от процесния вид. Определената от наказващия орган глоба в размер на 1000 лв. е минималната и правилно е отмерена с оглед липсата на данни за други нарушения.

Правилно е било и решението на наказващия орган да не възприеме случая за маловажен, като мотивите за това решение, освен изложените в НП,  може да се извлекат дори само от споделеното от Р.и Иванов, че причината да бъде повикан св. К. за процесните измервания са окомерните впечатления , че „гумите били слегнали“, което е индиция за превишен товар. Следва да има предвид и причината, поради която е въведена забрана за движение на тежкотоварни / извънгабаритни ППС - поради теглото си те може да разрушат или повредят пътната настилка( или някакво съоръжение нпр. мост) или така да я засегнат в дълбочина, че да стане предпоставка за пътно-транспортни инциденти с преминаващите след това по нея ППС. Затова и преценката при издаване на разрешително за специално ползване се прави от една страна - предвид теглото на ППС, и от друга - предвид конкретната устойчивост на пътя на въздействието от него. В случая сумата от натоварването на оста е била 29.250 т., при максимално допустимо натоварване 19т. съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „В" от Наредбата. Тоест превишението е повече от 10 тона .  В тази връзка ще се посочи, че основната цел, регламентирана в първата норма на Наредбата е безопасността на движението от повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура в резултат на движение на тежкотоварни извънгабаритни пътни превозни средства. .

  По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

                                         Р      Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление № 6556 от 12.11.2019г.,издадено от началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”гр.София, с което на Д.Б.В., ЕГН **********,*** е наложена на основание чл. 53, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата глоба в размер на 1000 лв.

        Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                                                                                                   

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: