№ 56 30.06.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1027/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, с която
са предявени обективно съединени искове от С.И.А., ЕГН: **********, лично и
като майка и законен представител на малолетният Н.Д.Б., ЕГН: ********** и
двамата с адрес с. М ***, чрез адвокат Б.К., ТАК с адрес за упражняване на
дейността гр.П *** ПРОТИВ: Д.Б.Б., ЕГН: ********** с адрес: ***, с правно основание: чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143, ал.
2 от СК и чл. 149 от СК.
Твърди се, че страните са родители на малолетния Н.Д.Б. , род.на ***г.,
като нямали сключен граждански брак.
Отношенията помежду им се влошили, поради
наличие на непреодолими противоречия , което наложило раздялата им от месец май
на 2017год.
Към настоящият момент ищцата и детето живеели
на посочения в исковата молба адрес, като майката полагала непосредствените
грижи по неговото отглеждане, възпитание и издръжка.
От момента на раздялата, ответникът не
участвал в издръжката на детето, като, за този период бил заплатил шест или седем месечни такси за
детска градина всяка в размер на 55лв.
Ищцата
твърди, че притежава нужния родителски
капацитет за отглеждане на детето, поради което желае да й бъдат предоставени
за упражняване родителските права спрямо него.
Ответникът макар и рядко да имал срещи с
детето, помежду им имало изградена емоционална връзка родител-дете.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства
се моли за решение, с което да бъде определено местоживеенето на детето при
неговата майка, както и да й бъдат предоставени за упражняване родителските
права, като за ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа в неделя, с приспиване в съботната вечер, един ден през празничните
дни /Коледа, Нова година и Великден/, един месец през лятото който да не
съвпада с платеният годишен отпуск на майката, който месец може да се ползва и
на части, както и при допълнително споразумение между родителите за училищните
ваканции и други празнични дни.
Претендира се осъждане на ответника да
заплати издръжка на детето за минало
време в размер на 120,00 лв. месечно, считано от 25.11.2018год. до депозиране
на исковата молба /25.11.2019г./, както и издръжка за бъдеще време размер на
150.00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на иска 25.11.2019год. до
причини обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно с лихвата за
забава върху всяка просрочена вноска, до окончателно изплащане на сумите,
платима до 22-то число на текущият месец чрез неговата майка и законен
представител.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответникът не е
депозирал писмен отговор. Такъв е постъпил след срока по чл. 131 от ГПК
В съдебно заседание ищцата, редовно призована
се явява лично и с адв. Б.К. - ТАК. Процесуалният представител на страната
пледира за уважаване на исковите претенции. Представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, се явява лично.
Оспорва исковете, като счита, че разполага с необходимите средства, капацитет и
условия за отглеждане на детето. Твърди, че е давал парични средства за
издръжка на детето.
Съдът, след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените
въпроси.
За да бъде уважен
искът с горепосочената правна квалификация, ищцата следва да докаже
родителските си и възпитателски качества, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, привързаност на детето към нея, възможности за помощ при
отглеждането и възпитанието на децата от трети лица – близки на родителя,
социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на добри битови и
материални условия за отглеждане на детето, както и че предоставянето на
упражняването на родителските права по отношение на детето на нея, ще гарантира в по-висока степен
интересите на същото.
В конкретния случай
не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства се
установява, че без да са сключвали граждански брак, същите са живеели на
съпружески начала, от което съжителство имат родено едно дете Н.Д.Б. , род.на ***г.
Видно
от показания на св. К.И. – майка на ищцата, се установява, че през месец май на
2017 г. страните са се разделили, като грижите за детето били поети изцяло от
майката. Според свидетелката, детето не
е било възпрепятствано при контактите си
с бащата. Той обаче го посещавал рядко и
не бил давал пари за издръжката му. Заплащал само детската му градина. Детето
се разбирало с бащата и имали и изградена емоционална връзка. Според
свидетелката, емоционалното състояние на ответника било променливо - понякога бил
спокоен, друг път агресивен.
Св. И. излага още, че отношението на
ответника към другите две деца на ищцата понякога
било много добро, но е имало
моменти, когато бил склонен към насилие.
Според свидетелката, ищцата разполагала с нужните битови услови и родителски
капацитет да се справя с отглеждането на
трите деца. Можела да разчита и на помощ от страна на свидетелката и съпруга
й, които заплащали битовите разходи за
домакинството.
При преценка на свидетелските показания по
реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че същите са обективни, логични и
вътрешно непротиворечиви и поради липса на доказателства и доказателствени
средства, които да ги опровергават, настоящият състав изцяло ги кредитира.
От показанията на св. Р.Г., която познавала страни от повече от 20 години, се
установява, че след раздялата им ответникът живеел в наследствения си имот с. П.. Свидетелката споделя, че ищцата и
ответникът са се разбрали последният да заплаща детската градина на Н., но той
често пропускал. Не давал други средства за издръжка на детето. Личните
впечатления на свидетелката относно ответника, са че той е небрежен и незаинтересован като
родител и не можел да полага необходимите грижи за детето. Не е участвал в
купуването на лекарства.
От показанията на посочения свидетел се
установява още, че ищцата имала пълната подкрепа на своите родители в
ежедневните грижи за децата. Самата тя полагала огромни грижи за тях. Не
спирала да работи за да им осигури необходимите средства за съществуване.Според
свидетелката ищцата е добър и отговорен човек и родител.
Съдът намира свидетелските показания за
логични, обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира с доверие.
От показанията на И.П. - дъщеря на ищцата се
установява, че съжителството между страните по делото преминавало трудно с
постоянни проблеми, караници и неразбирателство. Свидетелката споделя за
случай, когато били отишли в къщата на ответника в гр. Т., където
последният убол свидетелката с вилица по
ходилото. Свидетелката споделя още, че веднъж, излязла от банята с кърпа и
преди да започне да се облича, ответникът й казал, че нямало нужда да си крие
тялото от него, което я притеснило.
Свидетелката излага още, че при съжителството
с ответника е имало и хубави и лоши моменти, като в последствие преобладавали
лошите. Ответникът имал лошо отношение към сестрата на свидетелката, към която
си позволил да упражнява насилие, като я влачил за косата по земята.
От
показанията на посочената свидетелка се установява още, че към Н. ответникът се
държал добре и не е имал проблеми с него, но след раздялата между страните,
бащата рядко се интересувал от детето.
При преценка на свидетелските показания по
реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че същите са обективни, логични и
вътрешно непротиворечиви, поради което не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност.
От представения по делото социален доклад,
изготвен от ДСП – П. се установява, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на Н. се полагат от неговата майка - С.А.. До момента на раздялата
родителите на Н.Д.Б. са живеели в с.М. в жилището на родителите на ищцата,
което представлявало двуетажна къща с вътрешно стълбище, като първият етаж се
обитава от тях, а втория от ищцата и
трите деца – И., Н. и Н.. Втория етаж включвал хол, две спални, кухненски бокс
с всекидневна, баня и тоалетна. Жилището било електрифицирано и водоснабдено,
разполага с основните удобства - място за спане, място за хранене, налице са
мебели, кухненско оборудване, вещи за обичайния бит.
Ответникът живеел в жилище находящо се в с. П.,
което е негова собственост и представлява двуетажна къща. Първият етаж включвал
входяща стая, мазе и килер. На втория етаж били разположени детска, хол,
всекидневна, спалня, баня и тоалетна. Ответникът извършвал подобрения и
ремонтни дейности в жилището си. Същото било електрифицирано и водоснабдено,
разполагало с основните удобства — място за спане, място за хранене, вещи за
обичайния бит. Отоплява се на твърдо гориво.
От социалния доклад се установява още, че бащата Д.Б. работи в
"Напоителни системи" ЕАД, като служител ОПВВВ (опазване на природата
от вредно влияние на водите), на осемчасов
работен ден с разпокъсано работно време и с месечно възнаграждение в
размер на минималната работна заплата.
Майката С.А. била самоосигуряващо се лице -
извършвала фризьорски услуги в собствен салон в гр. П.. От ЗСПД майката
получавала сумата от 440лв.
В социалния доклад е посочено, че детето
контактува основно с членовете на семейството, както с роднини и близки на
семейството. Осигурена била възможност за поддържане на контакти на връстница и
възрастни извън семейния кръг. Детето било добре прието от околните и е добре
социално включено. Детето било записано в подходящо детско заведение
-ДГ „Слънце“ в гр. П., което то посещава
редовно.
Детето имало изградени умения за
самообслужване - хранене, обличане, тоалет. Имало изградени правила за
поддържане на чистота, ред и уют в заобикалящата битова среда. Било обект на
обгриженост от страна на майката, дядото и бабата. Наблюдавала се ежедневна
заинтересованост от майката за развитието на детето, неговото участие в учебния
процес и живота на детската група. Детето е с добро физическо и психическо
развитие. Имало изградени представи за норми на поведение в детската градина,
много добре взаимодейства с връстница и учители: общувало с околните и поддържа
с лекота разговор за познати лица, предмети, играчки. Установявало лесно
контакт с децата и с възрастните в групата и демонстрира положителното си
отношение към тях. Проявявало желание за участие в екипна дейност. Не обиждало,
не наранявало, не било агресивно. Като цяло било старателно и изпълнително и с желание изпълнявало поставените му задачи.
Емоционалното състояние на детето било стабилно - не плачело без причина и не
губило самообладание.
Между детето и родителите имало изградена
емоционална връзка. Детето Н. контактувало и с двамата си родители, като
по-редки са контактите му с бащата. Въпреки това то било обградено с нужното
внимание и обич от страна и на двамата си родители. Социалните работници не са
установили данни за възпрепятстване или ограничаване на възможността детето да
контактува с баща си, както и да участва в грижите за него.
Макар свидетелските показания да охарактеризират
ответника като емоционално нестабилна личност, склонна на моменти да проявява
агресия към обкръжението си, в крайна сметка, с оглед направения съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че и двамата родители притежават необходимия
капацитет за отглеждане на детето, но настоящият състав приема, че майката е
по-пригодна за упражняване на родителските права по отношение детето и същите
следва да бъдат предоставени на нея, както и да бъде определено
местожителството му при нея. Съдът отчита обстоятелство, че детето има изградена емоционална връзка със своя баща, при което
счита, че е нужно да бъде определен един по-широк режим на лични отношения
между бащата и детето. За подходящ такъв, настоящият състав намира следния: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване в
съботната вечер, един ден през празничните дни /Коледа, Нова година и
Великден/, един месец през лятото, който да не съвпада с платеният годишен
отпуск на майката, с възможност да се ползва и на части, както и по всяко друго
време след допълнително споразумение между родителите.
По
иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно
изискванията на чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от 1/4 (една
четвърт) от минималната работна заплата за страната / 610.00 лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019г./, т.е. не по-малко от 152.50
лева.
При положение, че съдът постанови
упражняването на родителските права да се осъществява от майката и детето да
живее при нея, то ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за
малолетния си син в размер на 152.00 лв., считано от датата на депозиране на
иска /25.11.2019г./ до причини обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателно
изплащане на сумите, платима до 22-то число на текущият месец чрез неговата
майка и законен представител.
За яснота следва да се отбележи, че макар с
исковата молба да се претендира издръжка от
150.00 лв., съдът е длъжен да се съобрази с настъпилите в хода на
процеса изменения на МРЗ и да определи нейния размер, съобразно ПМС № 350/19.12.2019 г..
По
иска с правно основание чл. 149 от СК.
Съгласно
чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много една
година назад, считано от датата на предявяване на иска. Касае се за търсене на
издръжка за минало време при първоначално определяне на размера й, какъвто е и
настоящият случай. По делото не се спори, а и беше доказано от показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели, че от м. май 2017 г ищцата и ответника живеят разделени, като
оттогава за отглеждането на детето се грижи изцяло майката. При определяне размера на издръжката, както занапред,
така и за минал период, следва да се вземат предвид, както нуждите на детето от
издръжка, така и възможностите на двамата родители да дават такава. Имайки
предвид, че през релевантния за иска по чл. 149 от СК период от 25.11.2018 год.
до 25.11.2019 год. за детето са били необходими средства за закупуване на дрехи,
обувки, както и останалите обичайни нужди за храна и отопление, съдът намира, че за издръжката на детето
са били нужни 280.00 лв.. В този случай
усилията по отглеждането и възпитанието на детето са били в тежест на майката, поради което
родителите следва да поемат тежестта относно издръжката на Н. по равно или от
дължимата на детето издръжка за посочения период страните е следвало да поемат
по 140.00 лв. месечно.
И тук следва да се отбележи, че макар
исковата претенция за издръжка за минало време
да е в размер на 120.00 лв. месечно, съдът следва да се съобрази с ПМС №
320/20.12.2018 г., което определя МРЗ за 2019г. в размер на 560.00 лв.. Т.е.
размерът на дължимата издръжка за 2019г. не може да е по-малък от 140.00 лв.
/1/4 от 560.00 лв. /
Съдът намира, че по аргумент от чл. 143, ал.2 СК и по аргумент от противното от чл. 144 от СК, ответникът е длъжен да издържа
детето си, дори това да съставлява
затруднение за него. Не се представиха доказателства в релевантния за този иск
период той да е имал задължение за издръжка към други лица или други задължения
в своя тежест, не се представиха и доказателства за намалена работоспособност
на ответника и за същия не са
съществували обективни пречки за полагане на нужните усилия за осигуряване на
доходи, достатъчни за покриването на нуждите на лицето, на които дължи
издръжка.
От друга страна, ответникът не доказа
твърденията си, че през периода 25.11.2018г. – 25.11.2019г. също е участвал в
издръжката на детето с конкретни суми.
Ето
защо ответникът следва да заплати на детето си Н.Д.Б., чрез неговата майка и
законен представител С.И.А., издръжка за минало време за периода от 25.11.2018г.
– 25.11.2019г., в размер на по 140.00 лв. месечно или сумата от 1680.00 лв..
По разноските:
Видно от
представените по делото доказателства ищцата е направила разноски от 30.00 лв. за
държавна такса, 400.00 лв. за платеното от нея адвокатски възнаграждение.
С оглед изхода на
спора и предвид изрично заявеното искане за присъждане на деловодни разноски, в
полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 430.00 лв..
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата от 201.60 лв.
държавна такса, представляваща 4 % върху
тригодишните платежи на присъдената издръжка
за бъдеще време и сумата от 67.20 лв. - държавна такса от 4% върху присъдената издръжка за минало
време, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1 т. 7 от ГПК
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на Н.Д.Б. с ЕГН: ********** на майката С.И.А.,
ЕГН: **********,***, като при нея определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Б.Б. с ЕГН: ********** с адрес *** с детето Н.Д.Б. с ЕГН: **********, както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване в
съботната вечер, един ден през празничните дни /Коледа, Нова година и
Великден/, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, с възможност да се ползва и на части, както и по всяко друго
време след допълнително споразумение между родителите.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН: ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето
Н.Д.Б. с ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител С.И.А., ЕГН: **********,***, месечна издръжка в
размер на 152.50 лв. /сто петдесет и два
лева и петдесет стотинки/, считано от 25.11.2019г., до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с лихвата за
забава върху всяка просрочена вноска,
платима до 22-то число на текущият месец.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН: ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
детето Н.Д.Б. с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител С.И.А., ЕГН: **********,***, СУМАТА от 1680.00 лв.. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/ - издръжка за минало време, за
периода от 25.11.2018г. – 25.11.2019г..
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН: **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 430.00 лв. /четиристотин
и тридесет лева/ - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН: **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - П. СУМАТА от 201.60 лв. /двеста
един лева и шестдесет стотинки/ държавна такса, представляваща 4
% върху тригодишните платежи на присъдената издръжка за бъдеще време и СУМАТА
от 67.20 лв. /шестдесет и седем лева и
двадесет стотинки/ - държавна такса
от 4% върху присъдената издръжка за минало време.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: