№ 98
гр. Ямбол, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева
Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Административно наказателно дело № 20242330200535 по описа за 2024
година
Производството по делото е образувано по жалба на В. К. В. от гр. Стралджа против
Наказателно постановление № BG07122023/3000/Р8-576/8.05.24г на Директора на
Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което, на осн. чл.
179 ал.3а вр. чл. 139 ал.7 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 1800лв., за
нарушение на чл.139 ал.7 ЗДП като независимо от горното наказание дължи заплащането на
такса по чл. 10б ал.5 ЗП в размер на 227лв. В жалбата се излагат съображения за
процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от стара на съда.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита
атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за
оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, при неуважаване на горното становище и отмяна на наказателното
постановление се рпави възражение за прекомерност на разноските
Съдът,с лед като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 7.12.2023г в 16.35ч. на ГКПП“Капитан Петко Войвода“ жалбоподателят
управлявал товарен автомобил влекач Волво ФХ с ДК № А4254 РВ с направление излизане
1
от територията на Република България. Общата допустима максимална маса на пътния
състав била над 12т. При извършена проверка на автомобила било установено, че попада в
категорията на ППС за които е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП, тъй
като на 23.11.23г в 15.58ч. в Каравелово на път I-7 отсечка 279+945 е засечено с контролно
устройство с идентификатор № 40611 (АПИ). На същата дата (7.12.2023г) св. К. –
инспектор в ТД Митница Пловдив съставил на В. В. АУАН за нарушение на чл.179 ал.3а от
ЗДП. В. подписал акта без възражения.
В законоустановения срок подал срещу акта писмени възражения , в които оспорил
авторството на деянието и по-конкретно управление от негова страна на процесния товарен
автомобил на датата на извършване на нарушението – 23.11.23г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
BG07122023/3000/Р8-576/8.05.24г на Директора на Национално ТОЛ управление, към
Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което, на осн. чл. 179 ал.3а вр. чл. 139 ал.7 ЗДП на В.
било наложено наказание глоба в размер на 1800лв., за нарушение на чл.139 ал.7 ЗДП като в
постановлението било посочено, че независимо от горното наказание дължи заплащането на
такса по чл. 10б ал.5 ЗП в размер на 227лв. В наказателното постановление било вписано
обстоятелството, че в хода на извършената от актосъставителя проверка В. изрично е
декларирал, че именно той е управлявал процесното превозно средство към датата и часа на
извършеното нарушение
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя по пощата с известие
за доставяне на 27.05.25г.
От представената по делото справка от фирма „Пеликан“ ООД, собственик на
процесния товарен автомобил , се установява, че не биха могли да представят документ , от
който по безспорен начин да се установи, кое лице е управлявало товарния автомобил към
23.11.23г. Посочено е, че за същата дата В. няма попълнен пътен лист защото е пътувал с
СМR, а записите от тахографа на автомобила се разчитат се разчитат само със софтуера на
ИА“АА“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 от
ЗАНН от надлежно легитимирано лице при наличие на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:
Съдът счита като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление ,
поради непосочване на нарушената разпоредба и санкционната норма. В противоречие на
твърденията в жалбата както в акта за установяване на административно нарушение, така и
впоследствие в издаденото наказателно постановление коректно са посочени както
нарушените разпоредби на материалния закон , така и санкционната норма, поради което не
е налице твърдяното нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
2
От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление
не се установи допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната
им. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган , в
предписаната от закона форма и при спазване на установените процесуални правила.
Съдът счита като основателни възраженията на жалбоподателя за липсата на
безспорни доказателства за авторството на деянието. Макар в наказателното постановление
изрично да е записано, че в хода на извършената от актосъставителя проверка В. изрично е
декларирал, че именно той е управлявал процесното превозно средство към датата и часа на
извършеното нарушение към административнонаказателната преписка такава декларация не
е налична. Нещо повече при разпита в съдебно заседание на актосъставителя същият
посочва , че пред тях водачът не е подписвал такава декларация и нямат практика да ги
карат да подписват подобен документ. От представената справка от търговското дружество –
собственик на товарния автомобил се установява, че дружеството не разполага с данни кой е
управлявал автомобила на 23.11.23г. Неправилно въззиваемата страна се позовава на
разпоредбата на чл. 189 ал.2 ЗДП тъй като макар и законодателят да е дал доказателствена
сила на редовно съставените АУАН и да е изместил доказателствената тежест основен
принцип на правото е, че отрицателни факти не се доказват, тоест няма как да се вмени в
задължение на жалбоподателя да докаже , че не е управлявал автомобила на процесната
дата. Тъй като нито в административнонаказателната преписка са налице доказателства за
управление на процесния автомобил от страна на В. на 23.11.23г , нито такива бяха
представени по време на съдебното следствие издаденото наказателно постановление са
явява материално незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
При този изход на делото и с оглед направено искане в тази насока жалбоподателят
има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски , като съдът уважава
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на същите и определя размер на
дължимите разноски – 400лв.
Водим от горното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG07122023/3000/Р8-576/8.05.24г на
Директора на Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което,
на В. К. В. , на осн. чл. 179 ал.3а вр. чл. 139 ал.7 ЗДП е наложено наказание глоба в размер
на 1800лв., за нарушение на чл.139 ал.7 ЗДП като независимо от горното наказание дължи
заплащането на такса по чл. 10б ал.5 ЗП в размер на 227лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. К. В. ЕГН:**********
направените по делото разноски в размер на 400лв (четиристотин лв)
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-деневн срок от
съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4