Решение по дело №1679/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1284
Дата: 13 юли 2018 г. (в сила от 29 октомври 2018 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110201679
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    1284/13.7.2018г.

                                                        13.07.2018 г., гр.Варна

 

 

 

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

Районен съд Варна, в публичното си заседание на тринадесети юни  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пл. Караниколов

 

Секретар Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1679 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Жалбоподателят С.Л.К., ЕГН **********,*** оспорва издаденото НП № 23-0000326/12.03.2018 год. на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което е санкциониран и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв., на основание чл. 93в., ал.17, т.1 от ЗАП, като твърди, че АУАН и НП били издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че в нарушение на чл. 42 от ЗАНН в акта липсва дата и описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че липсва коректно и точно описание на обстоятелствата, при които е установено нарушението и е установен извършителя, както и нарушената правна норма. Счита, че нормата на чл. 36, , §1 , т.i от Регламент 165/2014 изисква представяне на тахографски листи използвани от водача на МПС-то, а не просто тахографските листи за предходните 28 дни, независимо кой е бил водач на МПС. В НП било посочено, че е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН без да са събрани доказателства за това, както и такива за семейното и имотно състояние на нарушителя. Предвид на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като незаконосъобразно.

 

В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

 

Въззиваемата страна  се представлява от процесуален представител. Същият счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

 

С АУАН сер. А- 2017 № 244864/16.02.2018 год. съставен от актосъставителя  К.К.,*** и в присъствието на св. Б.И., инспектор в ОО “АА“ е констатирано, че на 16.02.2018 год. около 12.40 часа в гр.Варна, по пътя Варна – Добрич, на 5 /пет/ километра преди гр.Аксаково, в посока гр.Варна при проверка на  управлявания от водача С.Л.К., ЕГН ********** товарен автомобил марка „Мерцедес“,  кат. N2, с рег. № РВ 19-29 РН, собственост на „СПС  Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* извършва обществен международен превоз на товари – „мебели и столове“, по маршрут: гр.Добрич – Р.България –  Дания видно от СМR № 1030/16.02.2018 год..

При проверката се установило, че водачът е извършва следното нарушение: при изпълнение на превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г.  с товарен автомобил с „Мерцедес“,  кат. N2, с рег. № РВ 19-29 РН, оборудван с аналогов тахограф марка „Mannesmann  VDO“, тип „1318.27“,  № 3376426,  като водачът не могъл да представи тахографски лист за текущия ден и тахографски листи за предхождащите 28 дни или друг документ, удостоверяващ дейността на водача.

Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 36, §1, т.i от Регламент /ЕС/  165/2014.

 

Посочено е в акта, че водачът няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН са постъпили такива:копие от ТД №92/01.02.2018 год., копие от Лиценз № 5955, Договор за наем от 01.01.2018 год., СРМПС, час.І №*********.

Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 23-0000326/12.03.2018 год., с което за описаното в него нарушение, идентично с описанието в акта, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН административно наказание глоба от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв. по чл. 93в., ал.17, т.1 от ЗАвП.

 

По изложените съображения, съдът намира, за установено следното:  

 

Съгласно чл. 36, §1,, б. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 година, относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на регламент (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и на съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. Съгласно регламента, чл.2, т.2, б. „а“, „тахограф" или „контролни уреди за регистриране на данните за движението" означава уреди, предназначени да бъдат монтирани в пътни превозни средства, за да показват, регистрират, разпечатват, съхраняват и извеждат автоматично или полуавтоматично данни за движението, включително за скоростта, на тези превозни средства в съответствие с член 4, параграф 3 и за определени периоди на дейност на техните водачи. Това означава, че посредством тахографските листи се отчита работата както на самото превозно средство, така и на неговите водачи. Целта на изискването на регламента, за представяне на тахографските листи за предходните 28 дни от проверката е да се установи спазването на изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 (също с пряко действие) относно почивките при управление на автомобила и за съответния водач, ако автомобила се управлява от повече от едно лица.

 

Съгласно чл. 78, ал.1, т.2 от Законът за автомобилните превози,  при извършване на превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт. Контролът за спазването на изискванията на регламента се осъществява от ИА „Автомобилна администрация“.

Санкциите за неизпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт са посочени в чл. 93в от ЗАВП. Относимата към установеното по делото нарушение правна норма на чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвП сочи, че се наказва с глоба 1 500.00 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1. 

В този смисъл, съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Относно определянето на наказанието, което се следва на жалбоподателя, съгласно посоченото в чл. 93в., ал.17, т.1 от ЗАвП се предвижда наказание глоба от 1 500.00 /хиляда и петстотин/  лв., което се налага на самия водач. Така определеното от закона наказание не предвижда възможност за преценка на неговата строгост според деянието и дееца, доколкото то е императивно определено, независимо от тези обстоятелства. Наказанието е такова и поради обстоятелството, че то се налага са чисто формално и документално отчетно нарушение, представляващо пречка за проверка отчетността на работата както на водача на превозното средство, така и на експлоатацията на самото превозно средство. В този смисъл, съдът намира, че определеното от административнонаказващия орган наказание е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Във връзка с наведените от жалбоподателя възражения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания да се счита, че е налице маловажен случай. Значимостта на едно противообществено и санкционирано като административно нарушение деяние не се измерва с разстоянието, изминато от началната точка на тръгване на превозното средство (сочената база) до момента на проверката, а от изискуемите от закона отговорно изпълнявани отчетни дейности за работата на автомобилите оборудвани с тахографи. Отчетната информация, която дават тези тахографски листи и удостоверения е за начина, продължителността на работата самия водач на превозното средство и на самото МПС. Не спазването на изискването на чл. 36, т.1, б.“i“ от Регламент 165/2014 г. е пречка за отчитане на продължителността на времето на почивка, може да доведе до сериозни последици, като ПТП. По делото не се установява дали превозвача, т.е фирмата собственик на превозното средство е осигурила необходимите условия за извличане на данните от тахографа на превозното средство, но следва да се отбележи, че санкцията която законът предвижда в тези случаи е също императивно определена и по своята строгост, глоба в размер на 3 000 лв. (чл. 93г, ал.2 от ЗАвП), показва високата степен на обществена опасност на това нарушение.

 

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4  и  т. 5  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

 

В АУАН актосъставителят К.К. е посочил, че жалбоподателят С.К. е извършил нарушение на 16.02.2018 год., а в НП е посочено, че нарушението е извършено на 09.02.2018 год.

 

В конкретния случай неизясняване на фактическата обстановка е довела до непълно словесно описание както в АУАН, така и в НП на признаците на административното нарушение. Това от своя страна се е отразило и на последвалата непълна цифрова квалификация в двата акта, което представлява съществено процесуално нарушение на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.

 

Това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна отговорност.

Посоченото разминаване е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е извършил като нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

 

Съдът счита, че в конкретни случай, административно наказващия орган издал НП в нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат.

Съдът счита, че неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и  интересите  на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки.

С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.

Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

 

Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС  по  д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик  председателят на  V  отделение  А. И..

 

С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административно-наказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

 

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр. първо от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0000326/12.03.2018 год. на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на С.Л.К., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 36, §1, б. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 година, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1500.00  (хиляда и петстотин ) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд - Варна в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: