Решение по дело №4004/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1077
Дата: 29 април 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120104004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1077

 

гр. Бургас, 29.04.2020 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4004 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.9 от ЗПК, предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж срещу Роза-лия Й.П. ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 1517/ 2019г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумите: 800.96 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски заем № CREX-15581172/22.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане; 96.12 лв. – възна-градителна лихва за периода от 20.02. до 20.10.2018г., и 73.27 лв. – мораторна лихва за времето от 20.03.2018г. до 11.02.2019г., както и за деловодните разноски. Твърди също, че заповедта за изпълнение е връчена на П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на същата, че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата, чрез назначения й особен представител адв. Д., оспорва ис-ковете. Излага се съображения, че няма доказателства за идентичност между ищцовото дружество и това – страна по сделката, което е заличен търговец. Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен – на основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, както и че не е ясно какви са извършените плащания от нея. Моли Съда да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По заявление на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж е издадена запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р.Й.П. за исковите суми по ч. гр. дело № 1517/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предяве-ните установителни искове.

На 22.12.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. Помако-ва е сключен Договор за потребителски паричен кредит с CREX-15581172, по силата на който дружеството й е предоставило сумата от 804 лв. за закупуване на телевизор на стойност 579 лв. и бойлер за 225 лв., както следва – 784 лв., платени с кредитна карта, издадена от ищеца, и 20 лв. в брой – първоначална вноска /така заключението на вещо-то лице по ССЕ/, а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от 31.57 %, както и да заплати застрахователна премия от 70.56 лв. – общо 1 014.68 лв., на девет равни месечни вноски, всяка от по 110.52 лв., в срок до 20.10.2018г., съобразно погасителния план.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по-соченият в договора кредиторБНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018г., на основание чл.13 от Дирек-тива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005г., с БНП Париба Пъръсънъл Файненс АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.Париж. Считано от 01.02.2018г. по силата на настъпилото универсално правоприемство, дружеството упражнява дейността си чрез вписания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец – ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, който се явява над-лежна страна по процесното материално правоотношение. Възраженията на особения представител на ответницата в обратна насока са неоснователни.

Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ответницата като физическо лице представ-лява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има ка-чеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребител-ски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потре-бителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК до-говорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния до-говор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения предста-вител на ответницата, Съдът констатира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител и е използван шрифт Garmond с размер 12.

Същият отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключването, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставе-ния кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относ-но размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Договорът, обаче, не отговаря на част от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, как-то и на тези – по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.

Посочен в него е годишният процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 36.56 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчис-ляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потре-бителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците за сключ-ването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и раз-бираем начин.

На следващо място, в договора е обективиран и погасителен план, който съдържа информация само относно падежните дати на всяка от вноските, техния размер и този – на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един мо-мент от изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за извър-шените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължи-мите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдър-жа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лих-вата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпо-редбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита, в случая цената на платените стоки – общо 804 лв. В нея не следва да бъде включвана посочената в до-говора застрахователна премия в размер на 70.56 лв., тъй като на ответницата не е пре-доставен кредит за покупка на застраховка ”Защита на плащанията”, а е поето от нея за-дължение за заплащането й, като част от месечните погасителни вноски. От сумата 804 лв. следва да бъде приспадната сумата от 20 лв. – първоначална вноска, както и плате-ните впоследствие от П. 97.60 лв. – така заключението по ССЕ. При нейна дока-зателствена тежест ответницата не е ангажирала доказателства да е заплатила на ищеца дължимия остатък от 686.40 лв. В този размер претенцията за главницата е основателна и следва да бъде уважена. За разликата над последната сума – до 800.96 лв., искът след-ва да се отхвърли. Като неоснователен следва да се отхвърли и този за договорната/въз-наградителната лихва – 96.12 лв., начислена за периода от 20.02. до 20.10.2018г.

Пак поради недействителността на договора, ответницата е поставена в забава ед-ва с исковата молба чл.84, ал.2 от ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Т. е. дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане. Претенцията за сумата 73.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 20.03.2018г. до 11.02.2019г., следва да се отхвърли, като неосно-вателна.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 325.80 лв., в това число – 42.85 лв. ДТ по иска за главницата, 127.33 лв. възнаграждение за особения представител и 155.62 лв. за съдебни експертизи, както и общо 106.11 лв. юрисконсулт-ски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.П., с ЕГН: **********,***, че съща-та дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр. София, ж.к.“Младост 4, Бизнес парк София, бл.14, сумата 686.40 лв. – главница по До-говор за потребителски паричен кредит с CREX-15581172/22.12.2017г., ведно със за-конната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело 1517/2019г. на РС Бургас, ка-то за разликата над нея до пълния предявен размер – 800.96 лв., както и за сумите 96.12 лв. възнаградителна лихва за периода 20.02.2018г. – 20.10.2018г. и 73.27 лв. обезщете-ние за забавено плащане за времето от 20.03.2018г. до 11.02.2019г., ОТХВЪРЛЯ иско-вете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА Р.Й.П. да плати на “БНП Париба Пърсънъл Фай-ненс С.А.” АД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – об-що 325.80 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 106.11 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/ К.Кунчев

Вярно с оригинала:

И.Г.