Р
Е Ш Е
Н И Е № 1077
гр. Бургас, 29.04.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4004 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.9 от ЗПК, предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж срещу Роза-лия Й.П.
***.
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 1517/ 2019г.
на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумите: 800.96 лв. –
главница, дължима по Договор за потребителски заем № CREX-15581172/22.12.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 20.02.2019г. до окончателното плащане; 96.12 лв. –
възна-градителна лихва за периода от 20.02. до 20.10.2018г., и 73.27 лв. –
мораторна лихва за времето от 20.03.2018г. до 11.02.2019г., както и за
деловодните разноски. Твърди също, че заповедта за изпълнение е връчена на П. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано да предяви иск за вземането
си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на същата, че му дължи горните суми. Претендира
разноски.
Ответницата,
чрез назначения й особен представител адв. Д., оспорва ис-ковете. Излага се
съображения, че няма доказателства за идентичност между ищцовото дружество и
това – страна по сделката, което е заличен търговец. Сочи, че процесният
договор за кредит е недействителен – на основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, както и че не е ясно какви са извършените плащания от
нея. Моли Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:
По заявление на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. – Париж е издадена
запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р.Й.П. за исковите суми по ч. гр. дело № 1517/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 22.12.2017г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. Помако-ва е сключен
Договор
за потребителски паричен кредит с № CREX-15581172, по силата на който дружеството й е предоставило сумата
от 804 лв. за закупуване на телевизор на
стойност 579 лв. и бойлер за 225 лв., както следва – 784 лв., платени с
кредитна карта, издадена от ищеца, и 20 лв. в брой – първоначална вноска /така
заключението на вещо-то лице по ССЕ/, а тя се е задължила да я върне, ведно с
възнаградителна лихва – ГЛП от 31.57 %, както и да заплати застрахователна
премия от 70.56 лв. – общо 1 014.68 лв., на девет равни месечни вноски, всяка
от по 110.52 лв., в срок до 20.10.2018г., съобразно погасителния план.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
по-соченият в договора
кредитор ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане –
в сила от 31.01.2018г., на основание чл.13
от Дирек-тива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент
и Съвета от 26.10.2005г.,
с
”БНП Париба Пъръсънъл Файненс”
АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.Париж. Считано от 01.02.2018г. –
по силата на настъпилото универсално правоприемство, дружеството упражнява дейността си чрез вписания
в Търговския регистър клон на
чуждестранния търговец – ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, който се явява над-лежна
страна по процесното материално правоотношение. Възраженията на особения представител на ответницата в
обратна насока са неоснователни.
Дружеството-кредитор
е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в
публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна,
отпуснатият заем на ответницата като физическо лице представ-лява предоставяне
на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има ка-чеството на
потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това,
следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребител-ски кредит,
чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на
потре-бителите.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с
договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10
и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
до-говорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на
нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР
№ 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка
относно действителността на процесния до-говор и като взе предвид наведените в
тази насока правни доводи от особения предста-вител на ответницата, Съдът
констатира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител и е използван
шрифт Garmond с размер 12.
Същият отговаря и на изискванията
на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключването, индивидуализация
на страните, срок, вид на предоставе-ния кредит, общ размер и начин на
усвояването му, размер на ГЛП, информация относ-но размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът, обаче, не отговаря на част
от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, как-то и на тези – по чл.11, ал.1, т.10
и т.12 от ЗПК.
Посочен в него е годишният
процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 36.56
%, без взетите предвид допускания, използвани при изчис-ляването му по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потре-бителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
това число и дължимите на посредниците
за сключ-ването на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно
от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по
ясен и раз-бираем начин.
На следващо място, в договора е
обективиран и погасителен план, който съдържа информация само относно падежните
дати на всяка от вноските, техния размер и този – на оставащата главница.
Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един мо-мент от
изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за извър-шените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължи-мите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдър-жа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лих-вата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид горното настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на
тази недействителност са регламентирани в разпо-редбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита, в случая цената на
платените стоки – общо 804 лв. В нея не следва да бъде включвана посочената в
до-говора застрахователна премия в размер на 70.56 лв., тъй като на ответницата не е пре-доставен кредит за покупка на
застраховка ”Защита на плащанията”, а е поето от нея за-дължение за заплащането
й, като част от месечните погасителни вноски. От сумата 804 лв. следва да бъде
приспадната сумата от 20 лв. – първоначална вноска, както и плате-ните
впоследствие от П. 97.60 лв. – така заключението по ССЕ. При нейна
дока-зателствена тежест ответницата не е ангажирала доказателства да е
заплатила на ищеца дължимия остатък от 686.40 лв. В този размер претенцията за
главницата е основателна и следва да бъде уважена. За разликата над последната
сума – до 800.96 лв., искът след-ва да се отхвърли. Като неоснователен следва
да се отхвърли и този за договорната/въз-наградителната лихва – 96.12 лв.,
начислена за периода от 20.02. до 20.10.2018г.
Пак
поради недействителността на договора, ответницата е поставена в забава ед-ва с исковата молба – чл.84, ал.2 от ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422 от ГПК се счита предявена
от постъпване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда. Т. е. дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата считано от 20.02.2019г.
до окончателното плащане. Претенцията за сумата 73.27 лв. – обезщетение за
забавено плащане за времето от 20.03.2018г. до 11.02.2019г., следва да се отхвърли, като неосно-вателна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 325.80 лв., в това число – 42.85 лв. ДТ по иска за
главницата, 127.33 лв. възнаграждение за особения представител и 155.62 лв. за
съдебни експертизи, както и общо 106.11 лв. юрисконсулт-ски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.П., с ЕГН: **********,***, че съща-та дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД,
учредено и регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски
съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес управление: гр. София, ж.к.“Младост
4”, Бизнес парк София, бл.14, сумата 686.40 лв. – главница
по До-говор за потребителски паричен кредит с № CREX-15581172/22.12.2017г., ведно със за-конната лихва, считано от 20.02.2019г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1517/2019г. на РС Бургас, ка-то за разликата над нея до пълния предявен размер – 800.96 лв.,
както и за сумите 96.12 лв. възнаградителна лихва за периода 20.02.2018г. – 20.10.2018г.
и 73.27 лв. обезщете-ние за забавено плащане за времето от 20.03.2018г. до 11.02.2019г., ОТХВЪРЛЯ
иско-вете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Й.П. да
плати на “БНП
Париба Пърсънъл Фай-ненс С.А.” АД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – об-що 325.80 лв., както и
юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 106.11 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.