Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 15245 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 27878 от 31.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 86440/2017 г. е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу Г.Ж.Р. искове, че Г.Ж.Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 723, 63 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № 27, находящ се
в гр. София, ж.к. „*********бл. *********, аб. № 275992, ведно със законната
лихва от 02.06.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 76, 42 лв. –
мораторна лихва и сумата от 44, 82 лв. – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Отхвърлен е искът за сумата от 9, 48 лв. – мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 200 лв.
разноски за заповедното и исковото производство. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „П.И.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Г.Ж.Р..
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения, че вземане
за лихва може да се претендира по осъдителен иск, но не може да се установява в
производство по реда на чл.422 ГПК, тъй като съгласно т.4 от ТР 1/2005 г, на
ВКС не е допустимо издаването на изпълнителен лист за присъждане на законна
лихва върху главницата от падежа до подаването на исковата молба в съда. Оспорва
през исковия период да е бил в облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва
през исковия период да е било извършвано реално отчитане на потребената
топлинна енергия, като навежда оплакване, че първоинстанционният съд е формирал
изводите си без изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза и че не са ангажирани доказателства да не е бил допускан служител на
ищеца или на фирмата за дялово разпределение. Навежда оплакване, че претендираните
суми не са индивидуализирани и че не са представени доказателства за получени
известия за дължимите сметки по месеци. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори
на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за
сумата от 9, 48 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение, е влязло в сила като необжалвано.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С
исковата молба ищецът твърди, че ответникът Г.Ж.Р. е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*********като му дължи сумата от общо 854, 35 лв., от която:
сумата от 723, 63 лв. – главница, представляваща стойността на потребената топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.; сумата от 76, 42 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 22.05.2017 г. върху главницата,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия; сумата от 44, 82 лв.
– главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение, и
сумата от 9, 48 лв. – мораторна лихва върху нея. Във връзка с подадено на 02.06.2017
г. заявление по ч. гр. д. № 36487/2017 г. по описа на СРС, 53 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът Г.Ж.Р. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Твърди, че не са ангажирани доказателства да е собственик на
процесния имот със съответния абонатен номер. Оспорва между него и ищеца
валидно да е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди. Оспорва реално да е потребявал топлинна
енергия. Твърди, че радиаторите не се ползват и че в обекта не се ползва
топлинна енергия за отопление. Оспорва през исковия период да е било извършвано
реално отчитане на потребената топлинна енергия. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
На 02.06.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.Ж.Р. за сумата от 768, 45 лв. – главница,
както и 85, 90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 22.05.2017 г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *********бл. *********, ап. 27, аб. № 275992,
както и че дължимите суми са, както следва: за незаплатена топлинна енергия – 723,
63 лв. главница и 76, 42 лв. лихва, и за дялово разпределение – 44, 82 лв. главница и 9, 48 лв. лихва.
С
разпореждане от 07.06.2017 г. по ч. гр. д. № 36487/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., от които: 25 лв. – държавна такса, и 50
лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника Г.Ж.Р., с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Представено
е писмо от Столична Община до „Т.С.“ ЕАД с рег. индекс П-4893.94.05.2017 г., в
което се сочи, че имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********бл. **********е
деклариран от Г.Ж.Р. и М.М.Р., като към същото е представено и извлечение от
декларация по чл.14 ЗМДТ в подкрепа на соченото обстоятелство.
Видно
от представения протокол от проведеното на 15.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. *********бл******и Б, те са взели
решение да се сключи договор с „ПМУ-София 98“ ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици – в т.ч. Г.Ж.Р.,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 07.06.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД *** ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещите лица И.У. и П.Д., допусната и изслушана пред въззивния съд,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец, като посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна
енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители,
което в случая е сторено. Констатира се, че през процесния период отоплителните
тела в имота са били демонтирани, а в банята е имало щранг лира без техническа
възможност за монтаж на ИРРО, поради което за процесния период има служебно
изчисление за щранг лирата в банята. Начислена е и топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация върху отопляемата кубатура от 147 м3 съгласно акт за
разпределение на кубатурата. За процесния период няма начислена топлинна енергия
за общи части, тъй като радиаторите на стълбището са демонтирани на 03.10.2000
г. Не е начислявана и такса мощност, отпаднала след м.06.2006 г. Начислена е
топлинна енергия за БГВ на база показанията на 1 бр. водомер в имота, като за
исковия период е бил осигуряван достъп за отчет, а отчетите от 12.05.2015 г. и
10.05.2016 г. са подписани за потребител. Дяловото разпределение през исковия
период е извършвано в съответствие с действалата през исковия период Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ бр. 25 от 20.03.2020 г.).
Фирмата за дялово разпределение е изготвила 2 бр. изравнителни сметки: за
периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. сума за възстановяване в размер на 390, 95
лв. и за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. сума за възстановяване в размер на
17, 22 лв. Задължението за исковия период възлиза на сумата от 1 043, 70
лв., формирана като разлика между фактурирана по прогнозни стойности сума в
размер на 1 451, 87 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки
в размер на 408, 17 лв. В така определения размер не са включени предишни
неплатени и просрочени суми, както и лихви по тях. Констатира се, че на общия
топломер в абонатната станция са извършвани проверки за метрологичен контрол в
установения 2-годишен срок и не са констатирани отклонения в показанията на
топломера извън допустимите стойности.
Констатирани
са частични плащания в общ размер на 319, 97 лв., както следва: на сумата от
112, 61 лв. – главница за м.03.2015 г., на сумата от 104, 23 лв. – главница за
м.02.2015 г. и на сумата от 103, 13 лв. главница за м.01.2015 г., като
плащанията са осчетоводени от ищеца и не са включени в претенцията му за
исковия период. Размерът на законната лихва е изчислен на сумата от 76, 45 лв.
При
съобразяване на извършените плащания за исковия период, остатъкът от
задължението възлиза на сумата от 723, 73 лв., представляваща разлика между
стойността на реално потребената топлинна енергия в размер на 1 043, 70
лв. и извършените плащания в общ размер на 319, 97 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не е допустимо в производството по чл.422 ГПК да се установява съществуването на вземането за мораторна лихва. Жалбоподателят
се позовава на т.4 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС,
според която не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху
сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист, което не е неотносимо към предмета
на спора.
По
изложените съображения следва да бъдат обсъдени релевираните от жалбоподателя
доводи относно правилността на решението в обжалваната част.
В
предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
С
въззивната жалба не се поддържат доводи относно качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия, поради което този въпрос е извън предмета на
въззивна проверка, очертан с въззивната жалба съгласно чл.269 ГПК и не подлежи
на изследване от страна на въззивния съд.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията,
дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия
период между
ответника и „Т.С.“ ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот,
а възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Обстоятелството,
че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не
означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена
срещу ответника в качеството му на потребител за битови, а не за стопански
нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и действалата през исковия период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването (отм. ДВ бр. 25 от 20.03.2020 г.).
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
От
страна на въззивния съд е допуснато изслушването на комплексната
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които е дадено заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период,
в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Съобразено е, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е
извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че не се установява да е било извършено
реално отчитане на потребената топлинна енергия. Както се установи от
заключението на експертизата, топлинната енергия за БГВ е начислена на база
реален отчет на намиращия се в имота водомер. Тъй като в банята е имало щранг
лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО, за процесния период има
служебно изчисление за щранг лирата при спазване на т.6.5 от действалата през
исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ бр.
25 от 20.03.2020 г.). Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, върху отопляемата кубатура от 147 м3 съгласно акт за разпределение
на кубатурата при спазване на горепосочената Наредба.
Въз
основа на заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза по делото следва да се приеме, че размерът на задължението за
стойността на потребената топлинна енергия за исковия период, възлиза на сумата
от 723, 73 лв. Този размер надвишава заявения такъв от ищеца за сумата от 723,
63 лв., поради което предявеният иск за главницата, представляваща стойността
на потребената топлинна енергия за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2016 г.,
се явява основателен в пълния предявен размер.
От
страна на жалбоподателя не са изложени доводи във връзка с основанието и
размера на: вземането за мораторна лихва върху главницата за стойността на
потребената топлинна енергия и вземането за цената на услугата дялово
разпределение, поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка
съгласно чл.269 ГПК.
По
изложените съображения решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
ответника по жалбата „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. депозит за комплексната съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. Предвид обстоятелството, че ответникът по
жалбата не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в
проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че
не е налице процесуално представителство на страната във въззивната инстанция,
поради което не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение по реда
на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК.
Съдът
констатира, че в диспозитива на решението е посочено, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.11.2017 г. по гр.д.
№ 55903/2017 г. на СРС, 53 състав. Видно от приложеното ч.гр.д., по което е
издадена процесната заповед за изпълнение, същото е с № 36487/2017 г. на СРС,
53 състав, а заповедта за изпълнение – с дата 07.06.2017 г. Ето защо, след връщане на делото първоинстанционният
съд следва да развие производство по отстраняване на допуснатата очевидна
фактическа грешка.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
27878 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д. № 86440/2017 г., в ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******срещу Г.Ж.Р., ЕГН **********
искове, че Г.Ж.Р., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 723, 63 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот –
апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „*********бл. *********, аб. №
275992, ведно със законната лихва от 02.06.2017 г. до изплащане на вземането,
сумата от 76, 42 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2015 г. – 22.05.2017 г., и сумата от 44, 82 лв. – главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 07.06.2017 г. по ч.гр.д. № 36487/2017 г. на СРС, 53 състав.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за
сумата от 9, 48 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г.Ж.Р., ЕГН
********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 500 лв. разноски по делото.
ВРЪЩА гр.д. № 86440/2017 г. н СРС, 53 състав на СРС за
развитие на производство по чл.247 ГПК съобразно мотивите на настоящото
решение.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „П.И.“ ООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.