мотиви към присъда № 197 /01.11.2017г. по н.о.х.д. № 5100/ 2017г. по описа на
Районен съд –Бургас
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура –
гр.Бургас, с който на С.А.С. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.211, пр.второ, вр. чл.210, ал.1, т.1, пр.първо, вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК.
Подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК. Желае съдебното следствие се проведе по реда на глава двадесет
и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр.Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда, като
счита обвинението за безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянието.
Счита, че наказание лишаване от свобода в размер на 3 години би изпълнило
целите на наказанията.
Подсъдимият признава вината си и съжалява за извършеното престъпление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Свидетелят М. ***. На 15.05.2017г. пристигнал в гр.Бургас
за да заплати глоби, наложени му с наказателни постановления, издадени от
административнонаказващ орган от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас.
На посочената дата свидетелят М. се намирал до сградата на Община Бургас. Минал
от задната страна, където знаел, че имало каси, на които може да заплати
глобите си. Когато влязъл в помещението, непосредствено до входната врата бил
посрещнат от подсъдимия С.. Последният го попитал каква е причината за да е там
и свидетелят М. му обяснил, че е дошъл да заплати наложените му глоби. Тогава подсъдимият
се представил като служител на ТД на НАП-Бургас и му предложил заедно да отидат
до сградата на ТД на НАП-Бургас, където щял да му съдейства да заплати глобите
в намален размер. Свидетелят М. повярвал на твърдението на подсъдимия С., че е
служител на ТД на НАП-Бургас, и че ще му съдейства да заплати глобите в намален
размер, приел предложението му и двамата се насочили към сградата на ТД на НАП-Бургас
на адрес гр.Бургас, ул.„Цар Петър“ № 5б.
Подсъдимият С. и свидетелят М.
влезли в сградата на ТД на НАП-Бургас около 12:45 часа, като подсъдимият взел
номер от поставения в помещението апарат и двамата зачакали да им дойде реда.
Докато чакали подсъдимият С. поискал от свидетеля М. сумата от 620 лева, като
му казал, че имал да плаща много големи глоби и ако не ги заплати ще го вкарат
в затвора, и дори в тази връзка бил обявен за издирване. Свидетелят М. му дал
сумата от 620 лева, от която 6 броя банкноти по 50 лева, 3 броя по 100 лева и 1
брой по 20 лева, след което седнал на стол във фоайето да изчака. Подсъдимият С.
взел и личната му карта, след което започнал да обикаля гишетата. На едно от
гишетата внесъл сумата от 200 лева в полза на свидетеля М., с която било
погасено част от задължение - глоба по наказателно постановление №
14-0282-000171/2014г., издадено от административно-наказващ орган от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас. След известно време подсъдимият С. се
върнал при свидетеля М., като му казал, че всичко е готово, но трябва да отидат
и до съдия. Завел го до сграда, на ул.„Ген. Гурко“ № * в гр. Бургас, като му
казал, че се качва при съдията, а той да го изчака отпред. Малко по-късно се
върнал, като носел ксерокопие на личната му карта, на което го накарал да
напише „вярно с оригинала“, върнал личната му карта и платежно нареждане, след
което му казал, че всичко е готово и може да отиде в сектор „Пътна полиция“ на
ОД на МВР-Бургас за да получи свидетелството си за управление на МПС. Подсъдимият
С. отново влязъл в сградата, а свидетелят М. тръгнал надолу по улицата, но като
погледнал платежното нареждане установил, че е само за сумата от 200 лева и се
усъмнил, че има нещо нередно. Изчакал надолу по улицата подсъдимия С., и когато
той излязъл от сградата го пресрещнал, като поискал да отидат отново до ТД на НАП
- Бургас, за да проверят дали всичко е наред. След като отишли, служителка от
гише им казала да си вземат номер и да изчакат. Свидетелят М. извикал подсъдимия
отвън и поискал да му върне парите, или в противен случай ще се обади в
полицията. С. видимо се обидил и казал, че това е клевета. Отново се върнали до
сградата на ТД на НАП-Бургас, където свидетелката К.-Х. казала на свидетеля М.,
че може да провери по стационарен телефон, намиращ се пред гишето, дали е
извършено плащане. В момента, в който свидетелят М. започнал да набира
телефона, подсъдимият С. побягнал в неизвестна посока. След като не успял да го
задържи свидетелят М. отишъл в Първо РУ на МВР - Бургас, за да съобщи, че е
измамен.
На 16.05.2017г. подсъдимият С.
***, където свидетелят С. – полицейски служител провел беседа с него, при която
подсъдимият му разказал по какъв начин е извършил измамата спрямо свидетеля М.,
като предал и сумата от 50 лева, която му останала от дадените му пари. В
последствие сумата е върната на свидетеля М. с разписка.
На 17.05.2017г. било извършено
разпознаване на лица, при което свидетелят М. разпознал подсъдимия С., като
лицето, което го въвело в заблуждение на инкриминираната дата.
По делото е изготвена
техническа експертиза, като са разпечатани четири кадъра на хартиен носител, от
които е видно посещението на свидетеля М. и подсъдимия С. в сградата на ТД на НАП
- Бургас на 15.05.2017г. около 12:45 часа.
Видно от справката за съдимост
подсъдимият С.С. е многократно осъждан
преди извършване на деянието, предмет на настоящото производство.
По НОХД № 2272/2012г. по описа на Районен съд-
Бургас, с влязла в сила присъда от 07.08.2012г. С.С. е осъден на лишаване от
свобода за срок от 2 години, при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор. Наказанието е изтърпяно на 14.11.2013г..
По НОХД № 75/2014г. по описа на
Окръжен съд-Бургас, с влязла в сила присъда от 14.03.2014г. С.С. е осъден на
лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, при първоначален строг
режим на изтърпяване в затвор.
По НОХД № 1639/2014г. по описа на
Районен съд-Бургас, в с влязла в сила присъда от 17.06.2014г. С.С. е осъден на
лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца, при строг режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от закрит тип.
С
определение № 924 от 15.07.2014г. на PC - Бургас по НЧД 2793/2014г., влязло в
сила на 28.10.2014г., изменено от ОС-Бургас на С.С. е определено общо,
най-тежко, увеличено наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД
75/2014г. на ОС-Бургас и НОХД 1639/2014г на РС-Бургас, а именно лишаване от
свобода за срок от 3 години и 10 месеца. Наказанието е
изтърпяно на 22.12.2016г..
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.М., К.С., Г.К-Х.
обективирани в протоколите за разпит, приобщени чрез прочитането им, протокола за
разпознаване на лица, платежно нареждане, извършената комплексна техническа фотопортретна и
идентификационна експертиза, протоколи за доброволно предаване, справка за
нарушител/ водач, справка съдимост, самопризнанията на подсъдимия и останалите
материали по делото.
Установената фактическа обстановка сочи за осъществен
от подсъдимия състав на престъпление чл.211, пр.второ, вр. чл.210, ал.1, т.1,
пр.първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК, като на 15.05.2017г. в гр.Бургас, при условията на опасен рецидив,
с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице -
служител на ТД на НАП - Бургас, възбудил у М.Ю.М. заблуждение - обещал на М.,
че ще му помогне да плати по-малки глоби, като получил от последния сумата от
620.00 лева, от които внесъл на името на
М. 200.00 лева, с които е погасена ½ част от глобата по
наказателно постановление на ОД на МВР-Бургас, а останалите задържал за себе
си, и с това му причинил имотна вреда в размер 420.00 лева.
Обект на престъплението измама са обществените отношения
свързани с упражняването на правото на собственост. Изпълнителното
деяние е
осъществено, като подсъдимият е възбудил заблуждение у М.М.,
че ще му съдейства да
заплати наложените глоби в намален размер, представяйки се, че е служител на ТД
на НАП –Бургас. Подсъдимият е спечелил доверието на пострадалия М.,
като е създал неверни представи у него, и е мотивирал същият да се разпореди с
парични средства в размер на 620,00 лева, от които 420,00 лева са реално
причинената имотна вреда.
Представянето на подсъдимия за
служител на ТД на НАП-Бургас е от съществено значение за мотивацията на
свидетеля М. да извърши разпоредителни действия в полза на С.. Към момента на
въвеждане на свидетеля М. в заблуждение, С. се е представял за длъжностно лице
- служител на ТД на НАП-Бургас, което определя квалифициращият признак по
чл.210, ал.1, т.1 от НК.
Налице е причинна връзка между заблуждението, в което свидетелят е бил
въведен, и извършените от него разпореждания със собствените му пари. Налице е
съставомерен резултат - имотна вреда в размер на 420 лева, която е в пряка
връзка с извършените от свидетеля М. разпоредителни действия в състояние на
заблуждение, в което е бил въведен от подсъдимия.
Към осъществяване на деянието
подсъдимият С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК на лишаване от свобода, изпълнението на които не е отложено по
чл.66 от НК. Подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода не по-малко от една
година, както и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за
повече от едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Инкриминираното деяние е извършено преди да са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди, поради което деятелността по
инкриминираната измама е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1,б.“а“ и б. „б“ от НК.
Тези данни от съдебната биография на подсъдимия С. обуславят квалификацията на
престъплението по по-тежко наказуемия състав на чл.211 предл.2 от НК, а именно
измама, представляваща опасен рецидив.
Деянието
е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици.
При осъществяване на деянието С. е преследвал користна цел, да набави за
себе си имотна облага и с това е причинил имотна
вреда на пострадалото лице в посочения в обвинителния акт размер, която
е съставомерна последица от престъпното му поведение.
При определяне на наказанието на подсъдимия
съдът съобрази степента на обществена опасност на престъплението, като деяние с оглед на конкретните условия, място, време,
обстановка на осъществяване
и личността на подсъдимия.
Подсъдимият С.А.С. е роден на ***г***, адрес на местоживеене ***,
като към момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – Бургас.
Същият е българин с българско гражданство, средно образование, неженен,
осъждан.
Като отегчаващо вината
съдът взе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия по предхождащи
деянието осъждания, установяващи утвърден престъпен манталитет и афинитет към
престъпленията против собствеността. Категорично може да се заключи, че
наказанията наложени на подсъдимия по предходните му осъждания не са имали никакъв
поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него, а дори напротив – затвърдили
са още по-упорит и целенасочен престъпен модел на поведение.
При анализа на всички обстоятелства съдът,
като смекчаващи вината обстоятелства кредитира признанието на вината от страна
на подсъдимия, изразеното съжаление и частичното възстановяване на част от
имуществените вреди.
Предвид
гореизложеното при индивидуализацията на наказанието съдът на основание чл.211,
пр.второ, вр. чл.210, ал.1, т.1, пр.първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.“б“ от НК, определи
на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от 6 години и 6
месеца, като след приложението на редукцията с 1/3 по чл.58а, ал.1 от НК,
предвид характера на производството, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 години
и 4 месеца, което на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.„б” от ЗИНЗС постанови
да се изтърпи при първоначален строг режим.
С така наложеното наказание съдът намери, че в оптимална степен ще бъдат
постигнати целите на наказанията съгласно чл.36 от НК, както спрямо подсъдимия,
така и по отношение на обществото.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
Председател : /П/
Вярно
с оригинала:З.К.