Присъда по дело №4017/2017 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 360, постановена на 20.12.2017 г. по

НОХД № 4017 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г.

Производството по НОХД № 4017 по описа на Районен съд – Варна за 2017  г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1923/2016 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия М.С.А., с ЕГН: **********.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на М.С.А. за това, че на 19.09.2016 г. в гр. Варна, извършил кражба (отнел чужди движими вещи – 1 бр. луканка „Карловска” и 1 бр. суджук „Орехите” на обща стойност 10, 00 лева, от владението на И.М.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои), като заварен на мястото на престъплението, употребил спрямо Н.П.Б. сила, за да запази владението върху откраднатите вещи – престъпление по чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. А., като намира, че от събраните в хода на наказателното производство доказателствa по безспорен и категоричен начин се установява авторството на деянието, както и неговата обективна и субективна съставомерност. Представителят на Варненската районна прокуратура моли подс. А. да бъде признат за виновен в извършване на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, като намира за справедливо на същият да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер, надвишаващ минималния, доколкото са налице само две смекчаващи вината обстоятелства, а именно ниската стойност на отнетото имущество, както и частичните самопризнания на подсъдимия.

От своя страна служебният защитник на подс. А. – адв. С.Б. *** намира, че следва съдът да постанови оправдателна спрямо нейния подзащитен присъда, като излага подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място акцентира, че липсват доказателства, които да уличават нейния подзащитен в придобиването на владението на колбасите, доколкото към доказателствената съвкупност не са приобщени видеозаписите от камерите за наблюдение в търговския обект, именно чрез които св. Б. твърди, че е видяла подсъдимия. Адв. Б. обръща внимание на съда върху според нея съществени нарушения в процесуално – следствените действия по разпознаване, извършени в хода на досъдебното производство. Също така оспорва обвинителната теза, че подс. А. е упражнил сила върху св. Б., поради което и в условията на евентуалност моли съдът да преквалифицира извършеното деяние като такова по чл. 194, ал. 1 от НК. Също така навежда своите съображения в защита на позицията, че в случая би била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения подс. М.С.А. се придържа към становището на своя защитник адв. Б., като в предоставената му възможност, на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимият моли да бъде оправдан, като изразява съжаление за постъпката си.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Св. Н.П.Б. работела като охранител в магазин „Билла”, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир” № 2А. Търговския обект бил част от верига супермаркети, собственост на търговското дружество „Б.Б.” ЕООД ***. Управител и материално – отговорно лице на конкретния магазин в гр. Варна била св. И.М.Д..

На 19.09.2016 г. св. Б. изпълнявала служебните си задължения по охрана на търговския обект.

Около 15:30 часа на 19.09.2016 г. подс. М.С.А. влязъл в магазин „Билла“, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир” № 2А, приближил се до щанда с колбаси и взел от там два артикула – луканка „Карловска“ и телешки суджук „Орехите“. След това поставил луканката и телешкия суджук в дънките си и дръпнал блузата си отгоре над тях, за да ги скрие и същите да не се виждат.

След това подс. А. се приближил към щанда, предлагащ тестени изделия и взел от него 2 броя малки хлебчета тип „земелки“, като се насочил към касовата зона на търговския обект.

Същевременно св. Б., която наблюдавала мониторите от камерите за видеонаблюдение забелязала действията на подс. А., който скрил в дънките си карловската луканка и телешкия суджук и решила да го спре за проверка след като премине през касите на търговския обект.

Подс. А. заплатил на една от касите в магазина само и единствено цената на двата броя хлебчета тип „земелки“ и се насочил към изхода на търговския обект, като продължавал да държи колбасите в дънките си.

Св. Б. се приближила към подс. А., представила се пред него, че изпълнява служебните си задължения по охрана на търговския обект и го поканила да му извърши проверка.

Подсъдимият направил опит да  я подмине и да напусне обекта, при което св. Б. го хванала за дясната ръка в опит да го спре да напусне магазина. Подсъдимият започнал да се дърпа, извъртял се на една страна и нанесъл удар с лакътя си в коремната област на тялото на св. Б..

Вследствие на нанесения й удар с лакът, св. Б. почувствала болка, поради което отслабила захвата около ръката на подсъдимия, който се възползвал от това и успял да се отскубне, след което напуснал търговския обект през неговия изход, носейки със себе си карловската луканка и телешкия суджук.

По отношение на доказателствата:

         Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. Н.П.Б., дадени в хода на съдебното следствие и показанията й дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. И.М.Д., дадени в хода на съдебното следствие и показанията й дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. Д.И.Д., показанията на св. Д.Г.С., показанията на св. С.К.С., дадени в хода на съдебното следствие и показанията й депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. Д.Т.Ц.; съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р. Р.Б.; съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Й.; Протокол от 13.03.2017 г. за разпознаване на лица и предмети; актуално свидетелство за съдимост на подс. М.С.А..

         На първо място съдът изцяло кредитира показанията на св. Н.П.Б. като последователни, логични и като цяло подкрепени от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства. Св. Б. изключително подробно описа действията на подсъдимия в магазин „Билла“, находящ се на ул. „Цар Иван Срацимир“ № 2А в гр. Варна. Свидетелката посочи как е видяла на камерите за видеонаблюдение как подсъдимият взема от щанда за колбаси 1 бр. суджук и 1 бр. луканка, поставя ги в своя панталон, след което „ги скрива“, поставяйки своята тениска върху тях. Според съда е много важно да се отбележи, че на практика подсъдимият не само, че не оспорва тази констатация на св. Б., но и безусловно я признава. За по – голяма прецизност следва да се отбележи, че самият той нямаше реална представа върху марката и вида на колбасите, които е взел, но в крайна сметка призна, че е взел от щанда за колбаси в търговския обект 2 броя колбаси, които от останалите гласни доказателства (съвсем конкретно разпита на св. И.М.Д.) се установява, че са 1 брой телешки суджук марка „Орехите“ и 1 брой луканка „Карловска“.

         Видно от приложения на л. 49 – 50 от досъдебното производство Протокол за разпознаване на лица и предмети, св. Б. категорично разпознава подсъдимия А. като автор на инкриминираното деяние, като по – важното е, че непосредствено в съдебната зала по време на проведеното на 20.12.2017 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4017 по описа на Районен съд – Варна за 2017  г. св. Б. отново разпозна подс. А., като извършителя на деянието, предмет на разглеждане по делото.

         Според съда показанията на св. Д. също така са от съществено значение, защото макар и тя да не е пряк свидетел на кражбата, извършена от подсъдимия, нейните показания, макар и да представляват косвени доказателства, изцяло подкрепят показанията на св. Б. – „…Н. ме уведоми, че е наблюдавала на камерите лице от мъжки пол, което е прибрало в панталона си суджук и луканка.“

         Предвид изключително категоричните показания на св. Б. (пряк очевидец на кражбата), давайки вяра на показанията на св. Д. и давайки вяра на самото самопризнание на подс. А., съдът намира за безспорно установено, че действително в следобедните часове на 19.09.2016 г. подсъдимият е взел 1 брой карловска луканка и 1 брой телешки суджук „Орехите“ от щанда за колбаси и ги е поставил в дънките си, след което е поставил тениската си върху тях по начин, по който да ги скрие от касиерките в търговския обект.

         В своята пледоария в хода на съдебните прения, адв. С.Б. посочи като слабост в действията по разследването това, че към доказателствената съвкупност не са били приобщени по реда, предвиден в НПК видеозаписите от охранителните камери на търговския обект, на които според св. Б. се виждат действията на подсъдимия. Съдът изразява абсолютното си съгласие с тази позиция на защитника на подсъдимия, тъй като за още по – голяма прецизност е можело съвсем спокойно тези видеозаписи да бъдат приобщени към доказателствата по делото, но липсата им в конкретния случай не е от пагубно значение, тъй като са налице достатъчно убедителни гласни доказателства за извършеното присвояване на 1 бр. карловска луканка и 1 бр. телешки суджук, а освен това действието по присвояване на процесните вещи се признава от подсъдимия.

         Отново кредитирайки показанията на св. Б. и давайки вяра на обясненията на подсъдимия, съдът намира за категорично установено, че след като е поставил луканката и суджука в дънките си си, подсъдимият си е взел от щанда за хлебни изделия 2 броя хлебчета тип „земелки“ и веднага след това се е насочил към касовата зона на търговския обект, където заплатил само и единствено хлебчетата, а респ. не заплатил цената на луканката и суджука, които се намирали в негово владение, конкретно пъхнати в неговите дънки.

         Най – сериозният спорен момент в производството е дали подс. А. е упражнил физическа сила срещу св. Б., която сама призна, че след като е видяла присвоителните му действия (поставянето на колбасите в дънките му, което очевидно буди притеснение и подозрение, тъй като меко казано не е нормално) е решила да извърши проверка на подсъдимия след напускането му на касовата зона, но преди подсъдимият да напусне територията на търговския обект през неговия изход.

         По отношение действията на подсъдимия, след като св. Б. го е поканила да му извърши проверка, самата тя изключително категорично заявява: „Когато го спрях бях с униформа, с бадж. Казах му: „Добър ден! От охраната на магазина съм, бихте ли дошли на проверка?!. Той се обърна към мен с „К‘во искаш?“. Не се подчини, не дойде където отвеждаме лицата, в офиса, за да бъдат проверени. Започна да се дърпа, да се блъска. Опитах се да го задържа, като го хванах за ръката и да го помоля да тръгне към офиса. Той ме удари с ръката, за която го държах в корема, за да може да се изтръгне“.

         Впоследствие св. Б. допълни, че поради болката, която е изпитала от нанесения й удар с ръка в коремната област е отслабила захвата на ръката на подсъдимия и последният е успял да се отскубне от нея и да излезе от магазина през неговия изход.

         Макар и самият подсъдим в своите обяснения в хода на съдебното следствие да отрече да е имал физическо съприкосновение със св. Б., съдът възприема тази негова позиция като нищо повече от една защитна версия, защото не само, че липсват доказателства, които да подкрепят тази негова позиция, но показанията на св. Б. за упражнена физическа сила върху нея се подкрепят изцяло от показанията на св.  С.К.С. – касиер в търговския обект, която е пряк очевидец на физическото съприкосновение между св. Б. и подсъдимия: „.. Нещо говореха и в един момент видях как мъжът и Н. нещо се спречкват, видях, че той я блъсна върху намиращи се в близост стелажи и после прескочи и хукна да бяга“.

         Съдът безусловно кредитира показанията на св. С., която в разпита си в хода на съдебното следствие призна, че не е видяла удар, нанесен от подсъдимия към свидетелката Б., но според съда това е житейско издържано, тъй като самата св. С. се е намирала на известно разстояние от св. Б. и подсъдимия, и е нормално да не е проследила в детайли всички техни действия, но важното в случая е, че св. С. потвърди за физическо съприкосновение между подсъдимия и св. Б..

         Също така макар и да представляват косвени доказателства са налице достатъчно гласни доказателства, които потвърждават показанията на св. Б. и св. С.. В тази посока са показанията на св. Д., която без да изпада в подробности посочи, че е разбрала от св. Б., че между нея и подсъдимия е имало физическо съприкосновение. В този смисъл са и показанията на св. Д.Г.С., който също сподели, че е научил, че подсъдимият е ударил охранител в магазин „Билла“, без да знае повечко подробности.

         Ето защо давайки вяра на показанията на св. Б., св. С., св. Д. и св. С., съдът намира за установено, че действително подс. А. е упражнил физическа сила срещу охранителката св. Б., за да се отскубне от нея и да успее да напусне търговския обект.

         От заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза, което съдът безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че подс. М.С.А. не страда от психично заболяване, като при него са налице данни за синдром на зависимост към хероин и вредна употреба на марихуана. Вещото лице д-р. Р.Б. е категорична, че към момента на извършване на деянието на 19.09.2016 г. подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършените деяния и да ръководи постъпките си. Вещото лице е не по – малко категорично, че физическото и психическото състояние на подсъдимия му позволява да дава достоверни свидетелски показания, като същият може да участва пълноценно в наказателното производство.

         От заключението на изготвената в хода на досъдебната фаза на наказателното производство съдебно – оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на 1 бр. карловска луканка възлиза на 6 лева, а ценовата стойност на 1 бр. телешки суджук марка „Орехите“ възлиза на 4 лева.

         Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените доказателства, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че подс. М.С.А. ***, извършил кражба (отнел чужди движими вещи – 1 бр. луканка „Карловска” и 1 бр. суджук „Орехите” на обща стойност 10, 00 лева, от владението на И.М.  Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои), като заварен на мястото на престъплението, употребил спрямо Н.П.Б. сила, за да запази владението върху откраднатите вещи.

От правна страна, съдът намира следното:

Субект на престъпното деяние М.С.А. е пълнолетно и вменяемо лице, напълно способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира. Категорично доказателство в тази посока е заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза от д-р. Р.Б..

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл –подсъдимият е предвиждал сигурното или вероятното настъпване на общественоопасните последици, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и същевременно е искал настъпването на съставомерния резултат.

От интелектуална страна следва да се отбележи, че подсъдимият е съзнавал, че току – що е извършил кражба (в конкретния случай на 1 брой карловска луканка и 1 брой телешки суджук), че се намира на местопрестъплението и , че едно трето лице (в случая св. Б.) може да прекрати фактическата власт върху откраднатото, като във волево отношение подсъдимият е преследвал една особена цел – да запази владението върху откраднатите вещи.

По отношение вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 198, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК предвижда за извършителите на този вид престъпно деяние наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години до десет години.

В процеса на индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство, че стойността на отнетото имущество не е никак висока – става въпрос за сума в общ размер на 10 лева. Донякъде, но не и безусловно би могло да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство и изразеното съжаление и частичното самопризнание, което направи подсъдимия в наказателното производство. Причината за тази позиция на съда е, че действително в разпита си като обвиняем в присъствието на адв. Б. подсъдимият признава за извършеното престъпление, но впоследствие неговата позиция беше оспорване на обективната съставомерност на престъплението по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Разбира се, съдът си дава сметка, че подсъдимият има право на всякаква линия на защита и да се брани с всички възможни средства и не може да му утежни положението факта, че не признава безусловно вината си, но и не може в хода на цялата съдебна фаза на наказателното производство да възразяваш срещу вината си и накрая в едно изречение да изразиш формално съжаление за постъпката си и това да се третира безусловно като смекчаващо вината обстоятелство.

Безспорно отегчаващо отговорността обстоятелство е предходната съдимост на подсъдимия, като очевидно наложените до този момент наказания не са изпълнили целите, предвидени в т. 1 и т. 2 на чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително спрямо него.

Анализирайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че най – справедливото наказание, което би изпълнило всички цели, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. Основната причина съдът да определи наказанието на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е действително изключително ниския размер на причинената вреда. Тъй като отнетото имущество е в размер само на 10 лева, според съда налагането на наказание на основание чл. 54, ал. 1 от НК не би било справедливо, тъй като може да се приеме, че изключително ниската стойност на вредата представлява смекчаващо вината обстоятелство от изключителен характер, обуславящо приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Съдът също така би желал да обърне специално внимание и върху категоричното становище, че по – голяма снизходителност към подсъдимия е неприемлива. В крайна сметка макар и щетата да е в размер на 10 лева, същата не беше възстановена до приключване на съдебното следствие. Освен изключително ниската стойност на вредата и донякъде частичното самопризнание липсват каквито и да е било други смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърдението на подсъдимия, че към датата на извършване на инкриминираното деяние същият е бил под зависимост от наркотични вещества няма как да смекчи отговорността му, защото сам се е поставил в тази ситуация. Ето защо налагането на наказание в по – нисък размер според съда е неуместно и в никакъв случай няма да допринесе за постигане нито на генералната, нито на индивидуалната превенция. Самото наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на подс. М.С.А. по НОХД № 6456 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, по което с протоколно определение от 11.02.2014 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на производството и е признал подс. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Приведеното в изпълнение наказание ‚лишаване от свобода“ за срок от шест месеца също следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, въз основа на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Само за пълнота на мотивите съдът би желал да отбележи, че намира за неоснователно възражението на адв. Б., че в случая би могла да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. На първо място тази разпоредба в конкретния случай е неприложима с оглед обществената опасност на дееца, а освен това следва да се почертае, че щетите от извършеното деяние макар и на сравнително ниска стойност, така и си останаха невъзстановени, което малко или много допълнително повишава обществената опасност на деянието.

По отношение на разноските.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. М.С.А. да заплати на ОД на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 136, 21 лева, която сума представлява обезщетение за сторените от институцията разноски в досъдебната фаза на наказателното производство.

Въз основа на същата тази разпоредба на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. А. да заплати сума в размер на 40 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна, която сума представлява обезщетение за сторените в съдебната фаза на наказателното производство разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: