МОТИВИ

 

 

по присъда № 6/01.03.2016 година, постановена по НОХД

№ 132/15 година по описа на  Софийския окръжен съд

 

 

С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда, както следва:

на подс. В.М.И., роден на *** г. в гр. Е.,  Софийска област, с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, за това, че на 15.02.1012 г. пред къща в с. Д., община П., Софийска област, в съучастие като съизвършител с И.М.И. с ЕГН **********, умишлено е умъртвил Л. С.Н. с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено с особена жестокост – нанесъл множество прободнопорезни наранявания с нож, локализирани в областта на гърба и дясното бедро – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

 

и на подс. И.М.И., роден на *** г. в гр. Е.,  Софийска област, с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че на 15.02.1012 г. пред къща в с. Д., община П., Софийска област, в съучастие като съизвършител с В.М.И., с ЕГН **********, умишлено е умъртвил Л. С.Н. с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено с особена жестокост – нанесъл множество прободнопорезни наранявания с нож, локализирани в областта на гърба и дясното бедро – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

В  съдебни прения прокурорът счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното производство и приобщените такива от досъдебното производство. Сочи се, че не се установява от тях - като се набляга по-специално на заключение на СМЕ, свидетелят Б. И. да е ударен при посещението му в заведението на селото, а и ръстът му не предполага нанасянето на удари с глава в областта на устата от свидетелите Д. Н. и В. Н.. Твърди се, че не е имало влизане в двора или къщата от страна на групата на пострадалия Л. Н.; че установените следи от удари с режещи предмети по металната врата на двора са нанесени след извършване на убийството от страна на свидетеля Д. Н., а преди това групата лица, сред които пострадалият, са удряли по нея с дървени колове, взети от къщата на съседите. Сочи се,  че липсват доказателства за оказано въздействие от страна на свидетеля Т. Х. върху подсъдимия В.И. преди депозиране на обясненията на подсъдимия в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство, с цел поемане на вината. Сочи се, че установената рана на пръста на подсъдимия И.И., видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание, може да бъде причинена от порязване от самия него. Счита се, че единственият възможен извод, направен от събраните в хода на съдебното производство доказателства, е този в подкрепа на обвинението, повдигнато на двамата подсъдими, като свидетелските показания се съпоставят и се изтъква кореспонденцията им със заключенията на извършените експертизи – съдебно-медицински, съдебно-медицински на веществени доказателства и ДНК изследване; а обясненията на двамата подсъдими се анализират като изградена от тях защитна версия, целяща оневиняването им.

Представителят на държавното обвинение счита, че за деянието на подсъдимия В.И.  следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на седемнадесет години лишаване от свобода, като бъде отчетена младата му възраст, липсата на предходни осъждания, извършения от него опит за предотвратяване на случая посредством обаждане на тел. 112, както и оказаното съдействие при проведеното предварително разследване. Счита, че за деянието на подсъдимия И.И.  следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в предвидения максимален размер от двадесет години, като бъде отчетено обремененото му с присъди за различни деяния по НК съдебно минало, което не е изиграло своята възпираща роля спрямо него, както и фактът, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходна присъда. Пледира се привеждане в изпълнение по отношение на подсъдимия И.И. на отложеното наказание, за уважаване на гражданските искове в пълния им размер, за възлагане на осъществените разноски на двамата подсъдими.

В реплика на пледоариите на защитата прокурор М. подчертава, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 119 от НК, тъй като извършеното от подсъдимите не може да се счита при неизбежна отбрана – никой не е влязъл в двора, още по-малко в къщата; няма доказателства пострадалият Л. да е носил брадва; няма нападение, от което да се защитават двамата подсъдими, а е налице нападение от подсъдимите; вместо да изчакат пристигането на полицията, подсъдимите са предприели действия по отваряне на входната врата на двора и нападение над пострадалия Л. Н., като подсъдимите не са били застрашени по никакъв начин, стоейки в къщата.

 

 Лицата с права да се конституират като граждански ищец и частни обвинители са поискали от съда да бъдат конституирани като частни обвинители и са предявили граждански искове, както следва:

- М.Ц.Н., с ЕГН **********, Ц.Л.С., с ЕГН **********, К.Л.С., с ЕГН **********, С. Л.С., с ЕГН **********, и В.Л.С., с ЕГН **********, в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт; ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата;

- С.Н.С., с ЕГН **********, и В.Р.С., с ЕГН **********, в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт; ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове и е конституирал посочените по-горе лица в процесуалното качество на граждански ищци и частни обвинители.

В съдебни прения повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв. П. от САК, от името на същите пледира за уважаване на гражданските искове в пълния им размер и за заплащане от подсъдимите на законната лихва върху сумите от датата на деянието до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на осъществените разноски. Подчертава се, че починалият Л. Н. е бил опората както на своите съпруга и непълнолетни деца, така и на възрастните си родители; че липсата  неминуемо ще се отрази както на отглеждането и възпитанието на децата му - които са лишени от бащина грижа, така и на живота на родителите му.

По отношение на повдигнатото на двамата подсъдими обвинение се счита, че същото е несъмнено доказано от събраните в хода на производството гласни доказателства, при извършена съпоставка на същите със  заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи, съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства и ДНК изследване; прави се подробно изложение на възникналия пред къщата на свидетеля Т.Д. инцидент, като се подкрепят изводите, направени от прокурора за осъществяване на престъпното деяние от страна на двамата подсъдими, и изключване на възможността това да е сторено от други от присъствалите на мястото лица.

Иска се по отношение на подсъдимия В.И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на максимално предвидения срок за това наказание – а именно двадесет години лишаване от свобода, тъй като единственото смекчаващо отговорността обстоятелство се явява чистото му съдебно минало. Иска се по отношение на подсъдимия И.И. да бъде наложено наказание доживотен затвор без право на замяна, тъй като  са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, сред които с относително най-голяма тежест е обремененото му съдебно минало.

В реплика към пледоарията на защитата адв. П. сочи, че от данните по делото не се установява непосредствена реална опасност, насочена към подсъдимите – те са били вътре в къщата и пострадалият Л. Н. не е можел да ги нападне там; както и че с излизането си на улицата двамата подсъдими не са отблъсквали нападение, а са се саморазправяли с пострадалия.

 

Служебният защитник на подсъдимия И.И. – адв. М.Т. от САК, счита, че от събраните доказателства не се доказва извършването на деянието и неговото авторство. Сочи се, че по досъдебното производство са налице множество извършени съществени процесуални нарушения – за такива се сочат предубедеността на следователите предвид смяната им в хода на разследването; неспазването на предвидените процесуални срокове за разследване; нарушенията на номерацията на страниците по досъдебното производство; липсата на поредност на извършените действия по разследването при подредбата им в папките; обстоятелството, че не всички свидетели са разпитвани пред съдия, въпреки необходимостта от това; липсата на запис в част от съставените протоколи за разпити, проведени от разследващите органи самостоятелно и пред съдия, на поставяните въпроси към свидетелите; неосигуряването на участието на обвиняемите лица при извършените разпити на свидетели; задаването и протоколирането на подвеждащи въпроси към свидетелите в проведените разпити пред съдия. Набляга се, че не е установено по какъв начин кръв от пострадалия Л. Н. е попаднала по свидетеля Д. Н. – сочи се СМЕ на веществени доказателства в тази връзка. Счита се, че правото на защита и на двамата подсъдими е било нарушено при извършеното привличане в качеството на обвиняеми по досъдебното производство, тъй като в този момент не са представени всички доказателства, на които се основава обвинението. Иска се изключване от доказателствената съвкупност на веществените доказателства по делото, тъй като същите са манипулирани – разпечатани, а при тези, които са запечатани, това не е сторено в присъствието на поемни лица; върху веществените доказателства при извършеното запечатване няма червен восъчен печат – каквото е изискването на закона; веществените доказателства са представени за експертно изследване незапечатани – като се сочи, че от страна на вещите лица в съдебно заседание е заявено, че този факт им е направил впечатление; веществените доказателства са разпечатвани без присъствието на поемни лица и следователно последвалото изследване е негодно, тъй като в правомощията на вещите лица не влиза разпечатване на веществени доказателства. Сочи се, че замяната на следователите, извършващи действия по разследването, води до нарушаване на вътрешното им убеждение. Твърди се, че липсата на експертиза на входната врата на дворното място е съществен пропуск на разследването, тъй като не е установено по какъв начин са нанесени щетите по нея – а в обвинителния акт няма описани щети; че неизвършената очна ставка между свидетелите Д. Д. и В. Н. и недопуснатият от съда следствен експеримент на случилото се пред къщата на свидетеля Т.Д. са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Сочи се като нарушение липсата на отразяване в обвинителния акт на обстоятелството, че пристигналите лица са били над двадесет и въоръжени, като идвали умишлено да наранят лицата в къщата, и не са отразени специално оръжията на пострадалия Л. Н. и свидетеля В. Н.. Подчертава се участието на свидетелите Т. Х., Ц. Х. и Д. Н. в извършване на престъплението, с твърдението, че при пристигането на свидетеля Т. Х. на мястото там бил свидетелят Д. Н., а ДНК изследването сочи и свидетеля Т. Х. като участник в побоя. Твърди се, че ако има извършено престъпление, за което трябва да бъдат осъдени двамата подсъдими, то не е описаното в обвинителния акт. Правата на двамата подсъдими се считат незащитени в достатъчна степен поради предубедеността на воденото разследване, малцинственият им произход и служебната форма на защита преди встъпването на конкретния служебен защитник, която се явявала проформа.

В реплика към представителите на държавното и частно обвинение адв. Т. сочи, че двамата подсъдими е трябвало да се защитят от предприетото спрямо тях нападение; че те са излезли на улицата, за да видят какво става; че не е изследвана сабята, носена от свидетеля Т. Х., за да се установи съвпадат ли нараняванията на пострадалия Л. и свидетеля В. Н., а представителите на държавното обвинение не са събрали необходимите доказателства, въз основа на които да искат налагането на осъдителни присъди в рамките на заявеното в съдебно заседание.

Подсъдимият И.И.  в съдебни прения и в последната си дума пред съда заявява, че иска да бъде оправдан по обвинението.

 

Служебният защитник на подсъдимия В.И. – адв. Д.А. от САК, се присъединява към пледоарията на адв. Т., досежно изложените от нея доводи. Счита се, че неправилно обвинението спрямо свидетеля Т. Х. е било само по чл. 129 от НК касателно причинената от него телесна повреда на свидетеля В. Н., като е изключено участието му в престъплението, предмет на настоящото производство. Твърди се, че от страна на държавното обвинение неправилно са интерпретирани показанията на свидетеля В. Н., че СОС неправилно не е изискал всички доказателства, а се позовава само на събраните от СОП – в този смисъл се цитира съдебна практика. Счита се, че ако евентуално подсъдимите са виновни, то квалификацията на деянието, извършено от тях, следва да е по чл. 119 от НК. Сочи се, че има допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитивите на повдигнатото спрямо двамата подсъдими обвинение – докато в обстоятелствената част на обвинителния акт са цитирани часа на сбирката в къщата и часа на инцидента, то часът на деянието липсва в диспозитива на повдигнатото обвинение – като се прави позоваване на ТР № 2/ 2002 г. на ВКС. Подчертава се, че лицата с по-нисък интелект могат по-лесно да бъдат манипулирани – противно на твърденията на представителя на частното обвинение.

В реплика към представителите на държавното и частното обвинение се сочи, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка, и се подчертава, че следва да бъде взето предвид, че именно подсъдимият В.И. се е обадил на полицията.

Подсъдимият В.И.  в съдебни прения и в последната си дума пред съда заявява, че иска да бъде оправдан по обвинението.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА      

Подсъдимите В. и И. И., които са братя, по поръчение на свидетеля Т.Д. се грижели за собствения му недвижим имот, находящ се в с. Д., Софийска област – двуетажна къща с двор; като пребивавали преимуществено в имота.

На 14.02.2012 г. двамата братя решили да отпразнуват С. В. в къщата на Д.. За целта след обяд се събрали заедно със свидетелите Н. Я.  А. (която по това време била в близки отношения с подсъдимия В.И.), Д. П. М., Х. В. В. (по прякор Б.) и Б. М.И. (брат на двамата подсъдими); като закупили и занесли в къщата алкохол и хранителни продукти, свидетелките подготвили мезетата и всички седнали около масата на първия етаж, черпейки се по случай празника. Подсъдимият В.И., който по принцип не употребявал алкохол, не пил такъв и тогава.

Вечерта към компанията се присъединили и свидетелите Т. М. Т.,  В. Ц. П. (син на свидетеля Ц. П. Х.) и П. Т. П., по прякор Е./Е. (син на свидетеля Т. П. Х.).

Тъй като на компанията се приискало да слуша музика, около 22.30 часа свидетелят Б. И. тръгнал със свидетеля П. П. да вземат лаптоп, който да бъде използван за тази цел, като след вземането на лаптопа се наложило да потърсят  оставения от свидетеля П. П. кабел за него на сина на свидетелката Л. И. В., при което се насочили към заведението му, находящо се в центъра на селото.

По това време синът на свидетелката Л. В. не бил в заведението, а в него освен тази свидетелка се намирали като клиенти свидетелите С. Д. И., Х. Г.Н., Д. С.Н., Г. Д. С., Д. В. Д. (съпруга на свидетеля Д. Н.), П. Г. П., П. С. П., С. П. Н. (баща на свидетеля П. С. П.) и В. С.Н., както и пострадалият Л. С.Н. (брат на свидетеля В. Н.). Част от посочените свидетели през деня участвали в клане на прасета в селото, където употребили неустановено количество алкохол (ракия). Носейки със себе си необходимите за клането ножове и брадва, след това участниците в мероприятието се установили в заведението, където към тях се присъединили и останалите, като седнали около две от масите и продължили да пият алкохол (бира и червено вино), а ножовете и брадвата поставили под масите.

Свидетелката Л. В. се занимавала с дейности по приключване на работния ден на заведението, а съпругът й – свидетелят Ц. Н. В., й помагал.

Когато свидетелите Б. И. и П. П. стигнали до заведението и видели подпийналата компания, свидетелят П. П. се притеснил и останал отвън. Свидетелят Б. И. влязъл в заведението, отправил се към свидетелката Л. В. и я попитал знае ли къде синът й е оставил кабела за лаптоп, за да му го даде. Свидетелката Л. В. му казала, че не знае, и той тръгнал да излиза. Тогава  свидетелят Д. Н. го попитал има ли проблем със свидетелката, двамата разменили реплики на висок глас, след което свидетелят В. Н. станал и ударил с глава в лицето свидетеля Б. И., издърпвайки го от заведението. Когато пострадалият Л. Н. станал и също излязъл от заведението, свидетелят Б. И. хукнал да бяга, като заедно с него се затичал и свидетелят П. П..

След тях побягнали с викове и закани всички посочени по-горе свидетели, намиращи се в заведението, с изключение на свидетелката Л. В. и съпругът й – свидетелят Ц.В., като целта на групата била да се саморазправи със свидетелите Б. И. и П. П.. Между бащата на свидетеля П. П. (свидетелят Т. П. Х.), от една страна, и свидетелят Д. Н. и братята В. и Л. Н. - от друга, съществувала стара вражда, а пострадалият Л. Н. същата вечер обвинил свидетеля Б. И., че извън заведението му ударил шамар, при което на повлияните от алкохола свидетели идеята да ги накажат, независимо от обстоятелството, че по това време те били деца, се сторила добра, макар свидетелят Г. С. в началото да се опитал да спре пострадалия Л. Н..

По пътя си към къщата на Х. Д. тълпата се въоръжила освен с употребяваните за клане на прасета ножове и брадва, и с дървени колове („колове за домати” – според свидетеля В. Н.), които се намирали до къщата на свидетелите П. Н. Н. и К. Р. Н. (майка и син, живущи в съседство); както и с арматурно желязо (за което не е установено кой от тях и откъде го е взел). Свидетелят П. С. П., който също тичал към къщата, поради състоянието си вследствие на значителната употреба на алкохол на няколко пъти падал и ставал по пътя, като не следвал групата, а използвал друг от възможните пътища до къщата, различен от избрания от останалите.

Междувременно свидетелите Б. И. и П. П. достигнали, тичайки, до къщата на Т.Д. и влезли вътре, като свидетелят Б. И. споделил, че се връща без кабел и че са го „закачали” в заведението.

Когато пристигнали до имота на свидетеля Д., тръгналите от заведението свидетели започнали да блъскат по металната врата на поставената около него ограда, като освен удари с крака и ръце нанасяли такива и с носените от тях ножове, брадва и арматурно желязо, при което на металната врата били причинени множество деформации, част от които представлявали прорези и преминавали през нея. В същото време свидетелите с викове на ромски език се заканвали на намиращите се в къщата лица, като ги предизвиквали да излязат навън и да се бият с тях. Свидетелят В. Н. нанасял удари по металната врата с нож, а пострадалият Л. Н. – с брадва, а в отговор намиращите се в къщата  подсъдими започнали да хвърлят шишета от терасата на втория етаж на къщата.

Предвид случващото се пред вратата на дворното място, подсъдимият В.И. извел свидетелките Н. А. и Д. М., както и свидетелите Б. И. и Х. В., на втория етаж на къщата, където свидетелките се скрили от страх в гардероба.

Случващото се пред процесната къща било възприето от свидетелите Д. Й. Д. и Р. М. Д. – семейство, което обитавало срещуположно разположената къща на същата улица, които чули виковете на намиращите се на улицата хора и нанасянето на удари на входната врата на дворното място, макар да не разбрали употребените на ромски език реплики и да не разпознали никого от присъстващите поради зимното им облекло.

Свидетелят П. П. позвънил по мобилния си телефон на родителите си – свидетелите Т. и Н. Х., и поискал баща му да отиде до къщата на Т.Д., като съобщил, че са нападнати от свидетеля В. Н. и пострадалия Л. Н. – първо в заведението в селото, след което гонени до къщата, в която се скрили. Свидетелите Т. и Н. Х. незабавно се качили на лекия си автомобил и се отправили към посоченото от сина им място. Свидетелят П. П. позвънил по мобилния си телефон и на чичо си – свидетеля Ц. П. Х., на когото съобщил същото; свидетелят Ц. Х. споделил чутото със съпругата си – свидетелката М. И. Х., и двамата също се качили на лекия си автомобил – марка мерцедес, и потеглили в указаната от племенника им посока.

Междувременно подсъдимият В.И. се обадил в 23.05 ч. през телефон 112 в ОДЧ на РУ на МВР П., като съобщил на свидетеля Е. С. (дежурен по това време) за случващото се пред къщата, и по сигнала впоследствие бил изпратен автопатрул в състав свидетелите  Г. Н. и П. В..

По времето, когато  протичали описаните по-горе събития, свидетелката А. В. Д. се обадила по телефона на приятеля си – свидетелят Г. П. Г., и го попитала няма ли да празнуват деня на влюбените, като му съобщила, че в къща в с. Д. се е събрала компания. Свидетелят Г. Г., който спял преди обаждането на приятелката си, станал и заедно с брат си  - свидетелят П. П. Г. тръгнали с лек автомобил червен на цвят марка „Опел”, модел „Астра”, управляван от  свидетеля Г. Г., взели свидетелката А. Д. и се отправили към къщата на Т.Д.. Когато наближили къщата, тримата видели събраната на улицата тълпа от хора и чули виковете им, при което свидетелят Г. Г. спрял автомобила на значително разстояние. Свидетелите разпознали сред групата лица сестрата на свидетелката А. Д. – свидетелката Д. В. Д., и съпругът й – свидетелят Д. Н.. Изплашена, свидетелката А. Д. слязла и побягнала, отдалечавайки се от къщата, а по-късно се обадила по телефона на свидетеля Г. Г., че е добре и да не се притеснява за нея.

Свидетелят Д. Н. се приближил до автомобила, отворил вратата му и казал на свидетеля Г. Г. да слиза, на което последният отказал с думите, че в случай на нужда ще го откара донякъде. Тогава свидетелят Д. Н. се качил в автомобила и поискал да бъде откаран до къща в селото, където казал на свидетеля Г. Г. да спре автомобила, слязъл и след кратко време излязъл заедно със свидетеля М. В. Н. (братовчед на свидетеля Д. Н.), и всички заедно се върнали пред къщата на Т.Д..

Докато свидетелите Д. Н. и Г. и П. Г. пътували, пред къщата останали двамата братя Л. и В. Н., както и свидетелите С. И., Г. С., Д. Д., С. Н., П. П. и Х. Н.; като братята продължавали да удрят по входната врата на дворното място – свидетелят В. Н. с ножа, а Л. Н. с брадвата.

Междувременно повиканите от сина си – свидетелят П. П., свидетели Т. Х. и Н. Х. пристигнали с автомобила си пред къщата.

Свидетелят В. Н. и пострадалият Л. Н. спрели за момент да удрят по металната врата, като свидетелят В. Н. се насочил към автомобила, управляван от свидетеля Т. Х., последният отворил вратата на автомобила и слязъл, носейки в ръце неустановен предмет с режеща част (оприличен от свидетелите като сабя), насочил се към свидетеля В. Н. и го попитал какво правят и защо се бият. Започнала взаимна размяна на реплики на висок глас, придружени с псувни, като свидетелят В. Н. посегнал да удари свидетеля Т. Х., от своя страна свидетелят Т. Х. нанесъл удар на свидетеля В. Н. с тъпата част на носения от него предмет и двамата се сбили, като по време на сбиването свидетелят В. Н. изпуснал носения от него нож – като не е установено какво се е случило с ножа след това и същият не е намерен.

Междувременно, след като намиращите се в къщата лица видели фаровете на автомобила, управляван от свидетеля Т. Х., металната врата на портата била отворена и на улицата излезли подсъдимите В.И. и И.И., и свидетелите Б. И., П. П., Х. В. и Т. Т.. Подсъдимите носели в ръце всеки по един нож, като носеният от подсъдимия В.И. нож бил сгъваем; а свидетелят Х. В. на излизане взел със себе си намиращата се до барбекюто в имота брадва.

Свидетелят Х. В. се насочил с брадвата към свидетеля С. И., последният побягнал, а свидетелят Х. В. бързо се отказал да го гони и се върнал пред къщата.

След като излезли през металната врата, двамата подсъдими възприели сбиването между свидетелите Т. Х. и В. Н., както и взаимната размяна на заплашителни реплики между двете обособени групи лица – тези на пристигналите от заведението свидетели и на пристигналите родители на свидетеля П. П.. Пострадалият Л. Н. се насочил към двамата подсъдими, като не носел нищо в ръцете си (не е установено от събраните в хода на съдебното следствие доказателства кога същият е преустановил държането в ръце на употребената преди това от него за нанасяне на удари по металната врата брадва и къде се е намирала тя по това време), сблъскал се с тях, при което започнал да нанася на подсъдимите удари с ръце, а двамата подсъдими започнали да замахват с ножовете и да нанасят с тях удари, които прониквали на различни места в неговото тяло, като освен това го удряли по главата с ръце. За кратко време двете обособени групи биещи се лица се срещнали, като взаимната размяна на удари продължила да е между участниците във всяка от тези групи, без лицата, които ги съставяли, да нанасят удари на лицата от другата група, след което групите отново се разделили – в получилата се по описания начин тълпа от хора се намесил за кратък период и свидетелят Б. И., като не се установява същият да е предприел нанасянето на удари върху някое от лицата.

След това свидетелят Т. Х. се върнал обратно към свидетеля В. Н. и продължил да му нанася удари както с тъпата и с режещата част на неустановения предмет, така и с ръце – по главата и тялото. По този начин с единия от ударите с острата режеща част на неустановения предмет свидетелят Т. Х. причинил на свидетеля В. Н. порезна рана в областта на дясното коляно с прерязване на сухожилието на колянната капачка, което увреждане му причинило трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок по – голям от 30 дни; а с други два от ударите със същата част на предмета причинил две порезни рани в областта на лицето и една на дясното бедро, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. С нанесените с ръце и с тъпата част на неустановения предмет удари  свидетелят Т. Х. причинил на свидетеля В. Н. кръвонасядания на клепачите на двете очи и на кожата на челото вляво и охлузване в основата на десния показалец, причинили болка и страдание.

Междувременно пострадалият Л. Н. паднал на земята с лицето надолу, а двамата подсъдими се надвесили над него и продължили да му нанасят удари с различна сила с ножовете  - по тялото, и с ръце – по главата, като подсъдимият В.И. се намирал от дясната му страна, а пострадалият се опитвал да се изправи, подпирайки се на ръце и крака. Те се намирали между двата спрели на улицата пред къщата автомобила – тъй като почти по същото време, още докато пострадалият Л. Н. бил в изправено положение, пристигнали  с автомобила си свидетелите Ц. Х. и М. Х.. В близост до тях, приклекнала зад единия от автомобилите, пищяла свидетелката Д. Д..

На пострадалия Л. Н. били нанесени от двамата подсъдими с мушкащи удари с различна сила още неустановен брой удари, които заедно с тези, нанесени докато бил прав, причинили общо дванадесет прободно-порезни рани, девет от които локализирани в областта на гърба вляво и вдясно, от които едно проникващо в гръдната и коремна кухини със засягане на белия дроб, диафрагмата и черния дроб, и три прободно-порезни наранявания, локализирани по задната външностранична повърхност на дясното бедро, причинили нараняване на магистралните кръвоносни съдове,  морфологични данни за остра значителна кръвозагуба, наличие на въздух и кръв в гръдната кухина вдясно - хемо-пневмоторакс, кръвоизливи под ендокарда на лятата сърдечна камера – петна на М., отпусната и със сбръчкана капсула слезка, куховата и бледа срезна повърхност на вътрешните органи. На пострадалия била причинена и порезна раничка на трети пръст на лявата ръка по гръбната му повърхност; а с нанесените удари с ръце от подсъдимите били причинени кръвонасядания по лицето и главата на Л. Н. и разкъсноконтузна рана на лявата му вежда.

Свидетелят Ц. Х. спрял автомобила срещу този на свидетеля Т. Х. (негов брат), след което слязъл. Той се насочил към брат си и започнал да го дърпа с помощта на съпругата си – свидетелката М. Х., двамата го отделили от свидетеля В. Н. – който по това време се намирал седнал на земята, повален от ударите на свидетеля Тодор Х.;  след което качили свидетеля Т. Х. в автомобила му, в който освен съпругата му вече се намирали и свидетелите П. П. и Т. Т., и свидетелят Т. Х. потеглил към къщи.

След това свидетелят Ц. Х. се насочил към лекия си автомобил и по пътя видял как подсъдимият В.И. се отправя тичешком към двора на къщата и влиза в него, а подсъдимият И.И. продължавал да удря падналия на земята пострадал Л. Н. – вече само с ръце, като не е установено къде се е намирал по това време носеният от него преди това нож и същият не е намерен. Свидетелят Ц. Х. хванал подсъдимия И.И. и го отделил от пострадалия, като успял да го избута до металната порта на имота.

По времето, докато се развивали посочените по-горе събития, свидетелят Д. Н., който все още не бил пристигнал отново при къщата, позвънил по мобилния си телефон на свидетеля В. В. Ц. и му съобщил, че братята В. и Л. Н. участват в конфликт с подсъдимите; при което свидетелят В. Ц. събудил баща си – свидетелят В. Ц. Н., и със свидетеля Й. В. Ц. (син на свидетеля В. Н. и брат на свидетеля В. Ц.) тръгнали в посока на къщата на Т.Д.. В близост до къщата те видели пристигането на автомобила, управляван от свидетеля Г. Г., от който слязъл свидетелят Д. Н. – като последният междувременно се бил обадил по телефона и на племенника на свидетеля С. Ц. Н. с молба последният да отиде на мястото на инцидента.

След като слязъл от автомобила на свидетеля Г. Г., свидетелят Д. Н., който носел със себе си неустановен предмет (оприличен от свидетелите Ц. Х., Б. И. и Х. В. като тръба, а според подсъдимия И.И. - брадва) се насочил към металната врата на къщата, като пред нея в този момент се намирали свидетелят Ц. Х. и подсъдимият И.И.. Свидетелят Д. Н. замахнал и ударил с неустановения предмет подсъдимия И.И. по главата, като по този начин му причинил рана в областта на главата вляво-теменно, а подсъдимият паднал на земята при металната врата. През вратата се показал подсъдимият В.И., издърпал вътре подсъдимия И.И. и затворил вратата – в близост до която в двора стоял и свидетелят Х. В., а свидетелят Д. Н. започнал да рита по вратата.

След това свидетелите Ц. и М. Х. си тръгнали с автомобила си.

Подсъдимият В.И. изхвърлил носения от него нож – с дължина на острието 10 см., остър връх и режещ ръб, върху покрива на барбекюто в къщата, намиращо се в двора; като от събраните в хода на производството доказателства не се установява какво се е случило с употребения от подсъдимия И.И. нож – едноостър, с дължина на острието в рамките на 13 – 15 см. От своя страна свидетелят Х. В. скрил носената от него, но неупотребена в нито един момент на събитията по друг начин освен за заплаха посредством вдигането й брадва, в един от гардеробите в къщата.

В неустановен в хода на съдебното следствие момент двамата свидетели П. С. П. и С. П. Н., които били роднини по сватовство на подсъдимите, влезли в къщата и останали там – като свидетелят П. П., който бил повлиян в значителна степен от употребеното количество алкохол,  сторил това преди баща си, прескачайки оградата на дворното място.

След разпръскването на посочените по-горе лица, свидетелката Д. Д. отишла до пострадалия Л. Н., приклекнала и започнала да плаче над него, а избягалите по-рано свидетели Г. С. и С. И. се върнали обратно на мястото.

Пристигналите пред къщата свидетели Ц. (баща и двама синове) видели свидетеля В. Н. и пострадалия Л. Н. – и двамата лежащи на земята, на известно разстояние един от друг (около 5- 6 метра) и потънали в кръв. Свидетелят В. Н. се приближил до свидетеля В. Н. и поискал от стоящите до него лица да намерят ключовете за автомобила му, при което те пребъркали джобовете му, намерили ключовете и му ги предали. Свидетелите В. Ц. и Д. Н. отишли до пострадалите братя, като свидетелят Д. Н. започнал да вика пострадалия Л. Н. по име и заедно със свидетеля В. Ц. започнали да го тупат по гърдите – при което ръцете им се окървавили, а пострадалият не реагирал.

Тогава пред къщата дошъл с автомобила си повиканият от свидетеля Д. Н. свидетел - С. Ц. Н., като свидетелят В. Н. и пострадалият Л. Н. били натоварени от свидетелите В. Ц., Й. Ц. и Д. Н. в автомобила, и откарани в болнично заведение в град Ботевград, където била установена смъртта на Л. Н..

Свидетелят В. Н. отишъл до дома на свидетеля В. Н., съобщил на случилото се на свидетелката Й. В. С. (дъщеря на свидетеля В. Н.), след което съпругата на свидетеля В. Н. и свидетелят В. Н. с известно усилие поради студеното време успели да приведат в движение лекия автомобил на семейството, използвайки взетите от джоба на свидетеля В. Н. ключове, и потеглили с него към болницата в град Ботевград, а свидетелката Й. С. отишла пеша към центъра на селото.

            След прибирането си в къщата подсъдимият В.Н. в 23.24 часа повторно позвънил чрез тел. 112 в ОДЧ на РУ на МВР П..

            По желание на свидетелките Н. А. и Д. М. подсъдимият В.И. се обадил на свой приятел, който пристигнал с автомобила си, свидетелките се качили и напуснали къщата.

            Пристигналите на местопроизшествието служители при РУ на МВР П. – свидетелите Г. Н. и П. В., не заварили никого на улицата, тъй като и останалите след откарването на двамата пострадали братя свидетели вече се били разпръснали. Когато влезли в къщата, те установили двамата подсъдими в къщата, заедно със свидетелите Х. В. – който пиел водка, Б. И., С. Н. и П. П.. Свидетелите забелязали, че главата на подсъдимия И.И. е наранена, като той им казал, че е ударен с дърво от неизвестно лице при извършеното срещу тях нападение от двамата братя В. и Л. Н. и други лица. На въпроса на полицейските служители какво обяснение имат за кървавите петна върху снега на улицата, някой от двамата подсъдими (неустановено в хода на съдебното следствие кой от тях) заявил, че предния ден са клали прасе и кръвта е оттам.

Полицейските служители снели обяснения от намиращите се в къщата лица и тръгнали да се връщат в районното управление, когато полученият междувременно от болничното заведение в Б. сигнал за починалия Л. Н. им бил предаден от дежурния от ОДЧ, при което останали на мястото и запазили местопроизшествието до пристигането на компетентните служители, които с извършените от тях действия сложили началото на досъдебното производство във връзка със случая.

           

            Описаната дотук фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства – депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. чл. 279 и чл. 281 от НПК; заключенията на допуснатите експертизи - СМЕ на труп – ДП, т.1, л.179 – 181; допълнителна СМЕ – ДП, т.3, л.172-173; СХЕ – ДП, т.1, л. 184; СМЕ на живо лице – ДП, т.2, л.8 (на В. С.Н.); СМЕ на живо лице – ДП, т.2, л.12 (на В.М.И.); СМЕ на живо лице – ДП, т.2, т.2, л.15 (на Т. П. Х.); СМЕ на живо лице – ДП, т.2, л.18 (на И.М.И.); СМЕ на веществени доказателства - ДП, т.2, л.21-23; СМЕ на веществени доказателства – ДП, т.2, л.26-29; СМЕ на веществени доказателства – ДП, т.2, л.32-33; СМЕ на веществени доказателства - ДП, т.2, л.36-38; СМЕ на веществени доказателства – ДП, т.3, л.176-180; СМЕ по метода на ДНК профилиране - ДП, т.3, л.184-188 и л.196-197; и комплексна медико-биологична СМЕ – ДП, т.3, л.206-211; и писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие – ДП, т. 1, л.16-20, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие – ДП, т. 1, л. 21-44, протокол за оглед на труп – ДП, т.1, л.45-46, фотоалбум към протокол за оглед на труп – ДП, т.1, л.47-52, протокол за доброволно предаване – ДП, т.2, л.1, протокол за доброволно предаване – ДП, т.2, л.2, протокол за доброволно предаване – ДП, т.2, л.3, протокол за доброволно предаване – ДП, т.2, л.4, протокол за доброволно предаване – ДП, т.2, л.5, протокол за доброволно предаване – ДП, т.2, л., етапна епикриза за В. С.Н. от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „С. А.” С. АД – ДП, т.2, л.9, препис-извлечение от акт за смърт на Л. С.Н. – ДП, т.3, л.116, приемно-предавателен протокол – ДП, т.3, л.249, протокол за предаване на веществени доказателства – ДП, т.3, л.250, протоколи за предаване на веществени доказателства – ДП, т.3, л.281-283, писмо от Дирекция „Национална система 112” – ДП, т.5, л.114 – 115, дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУП П. – ДП, т.5, л.119-121; които кореспондират помежду си, логични и последователни са и посредством тях са установява приетата от съда фактическа обстановка, като противоречията в част от  доказателства и доказателствените средства – както вътрешни, така и помежду им, ще бъдат обсъдени по-долу.

 

            От показанията на свидетеля Т.Д. и обясненията на подсъдимите В.И. и И.И. се установява, че двамата подсъдими по поръчение на свидетеля по това време полагали грижи за собствения му недвижим имот, вкл. за къщата, като разполагали с достъп до всяко помещение в нея, а пребиваването им в имота било почти постоянно. Макар свидетелят Т.Д. да заявява, че е забранил на подсъдимите да правят сбирки и да пребивават в къщата, това негово твърдение се опровергава от обясненията на двамата подсъдими, които в тази им част са логични, последователни и кореспондиращи с останалите гласни доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира. В тази им част обясненията на подсъдимите се подкрепят от показанията на свидетелите - жители на селото, видно от които фактът, че двамата подсъдими живеят в имота и се грижат за него, е бил общоизвестен (така например свидетелката Р. Д. твърди „там живеят двамата братя, които са като икономи в къщата”, а свидетелят Д. Д. заявява „момчетата…мисля, че охраняваха тази къща, грижеха се за двора”, като двамата посочени свидетели имат преки впечатления от пребиваването на подсъдимите в имота на свидетеля Т.Д., тъй като живеят в непосредствена близост до него). Обсъдените показания се допълват и от заявеното от свидетеля К.Н., също съсед на имота, че подсъдимите обикновено си правели сбирки в къщата, тъй като са млади хора; и от майка му свидетелката П. Н., че двамата подсъдими са идвали като пазачи в имота. В тази насока е и заявеното от свидетелката Д. М., че вилата била на „шефа на двамата подсъдими”.

            При така съпоставените гласни доказателства съдът намира за безспорно установен фактът, че подсъдимите И. и В. И. са пребивавали в имота на свидетеля Т.Д. със задачата да го охраняват и поддържат, като са имали възможност да организират и сбирки с приятели там.

Събирането на компанията в къщата по повод празника на влюбените (сметнат и за имен ден на подсъдимия В.И.), в която влизали двамата подсъдими и свидетелите Н. А., Д. М., Х. В. (по прякор Б.), Б. И., Т. Т.,  В. П. и П. П. (по прякор Е./Е.), се установява по несъмнен начин от изявленията на посочените лица в тази връзка. От гласните доказателства се установява също и че около 22,30 ч. свидетелите П. П. и Б. И. отишли в селото да вземат лаптопа на първия от тях, за да слуша компанията музика.

Посещението на свидетелите Б. И. и П. П. в заведението, стопанисвано от сина на свидетелите Л. и Ц. В., с цел да вземат кабела за въпросния лаптоп, се установява освен от показанията им, и от показанията на останалите намиращи се по това време  в заведението свидетели – С. И., Х. Н., Д. Н., Г. С., Д. Д.,  П. П., П. П., С. Н. и В. С.Н.. Посочените свидетели безпротиворечиво заявяват, че свидетелят Б. И. влязъл в заведението, насочил се към свидетелката Л. В. и поискал от нея кабел за лаптоп, и че свидетелят В. Н. станал да гони свидетеля Б. И. от заведението, а след него станал пострадалият Л. Н.. Свидетелят С. И. твърди, че не знае защо са искали да изгонят свидетеля Б. И.; свидетелят Х. Н. – че свидетелят В. Н. казал на свидетеля Б. И., че барманката има високо кръвно и да не я „мъчи”; докато останалите свидетели взаимно си противоречат относно причината да бъде подгонен свидетелят Б. И.. Така например свидетелят В. Н. съобщава, че свидетелят Б. И. ударил шамар на брат му Л.; свидетелката Д. Д. - че свидетелят Б. И. ударил шамар на пострадалия Л. Н. вътре в заведението, и то по времето, когато той и свидетелят В. Н. били седнали до масата; свидетелят П. П. – че свидетелят В. Н. се скарал на свидетеля Б. И. вътре в заведението, по време, в което пострадалият се намирал отвън, а при влизането на пострадалия свидетелят Б. И. му ударил шамар; свидетелите Х. Н. и С. И. само чули, че на пострадалия е ударен шамар, но не видели такъв; а свидетелят Д. Н. също не видял удряне на шамар, но докато се намирал вътре в заведението, чул как отвън пострадалият вика на свидетеля Б. И. „ти ли ще ми удряш шамар”. При тези противоречащи си и взаимно изключващи се твърдения, съдът приема, че свидетелят Б. И. не е удрял шамар на пострадалия, който да провокира последвалите събития, а напротив – на свидетеля Б. И. е нанесен по лицето удар с глава от свидетеля В. Н., при което удареното кървило за известно време – според свидетелите Б. И., П. П. и Х. В.. Показанията на свидетелите В. Н., Д. Д., П. П., Х. Н. и С. И. съдът приема като депозирани в подкрепа на изградената от тях теза, че е имало основателна причина свидетелите Б. И. и П. П. да бъдат гонени от тях – съответно, основателна причина и за последвалите пред къщата събития, а именно търсенето на справедливо възмездие за причиненото в заведението на пострадалия Л. Н. унижение от брата на двамата подсъдими, посредством нанесения шамар.

 Обстоятелството, че първоначалната размяна на реплики в заведението е била между свидетелите Д. Н. и Б. И., се установява от показанията на свидетеля Б. И.; а че на свидетеля Б. И. е нанесен удар с глава от свидетеля В. Н. – от показанията на свидетелите П. П. и Х. В. (първият от които възприел през прозореца на заведението нанасянето на удара, а вторият твърди, че след завръщането си в къщата свидетелят Б. И. имал кръв по лицето, макар да не разбрал по каква причина), и от тези на свидетеля Б. И..

Що се касае до твърдението на представителя на държавното обвинение, че изготвената СМЕ по отношение на свидетеля Б. И. установява с категоричност, че на свидетеля не са причинени каквито и да било увреждания, и следователно същият не е удрян в заведението, то такава експертиза не е назначавана в хода на настоящото производство, а на свидетеля не е извършван медицински преглед.

При така изложеното съдът приема, че повлияни от изпитото количество алкохол, от факта, че пред заведението се намира свидетелят П. П., с бащата на когото свидетелят В. Н. и брат му Л. имали стара вражда, и увлечени от слуха за ударен от свидетеля Б. И. шамар на пострадалия Л. Н., свидетелите С. И., Х. Н., Д. Н., Г. С., Д. Д., П. П. и В. Н., както и пострадалият Л. Н. се въоръжили с ножовете и брадвата, използвани по-рано през деня за клане на прасета в селото, и се затичали след двете непълнолетни по това време деца, в посока на имота на свидетеля Т.Д., като пътьом се снабдили и с криваци (колове), намиращи се до къщата на свидетелите К.Н. и П. Н., а неустановено кой от тях по пътя намерил и взел и арматурно желязо. Към тях се присъединил без особена причина свидетелят С. Н., а неговият син – свидетелят П. П., се затичал самостоятелно, по друг от възможните пътища до къщата, падайки и ставайки по него.

Обстоятелството, че компанията в заведението е употребила значително количество алкохол, се установява от заключението на СХЕ, изготвено от химик А. А. А., видно от което в кръвта на пострадалия Л. Н. има наличие на 2.6 промила етилов алкохол.

След като достигнали имота на свидетеля Т.Д., посочените свидетели започнали да тропат с ръце, крака и носените от тях предмети по входната метална врата на двора, отправяйки заплахи и предизвиквайки намиращите се вътре лица да излязат и да се бият с тях. Тези факти съдът счита за установени както от показанията на свидетелите Н. А., Д. М., Х. В., Б. И., Т. Т.,  В. П. и П. П. - които се намирали по това време в къщата, така и от показанията на непосредствените съседи на имота – свидетелите Р. Д., Д. Д., К.Н. и П. Н.; като всички свидетели са възприели наличието на враждебно настроената група хора пред металната порта, която блъскала по нея и крещяла реплики на ромски език.

Според свидетеля В. Н. всички тропали по входната врата с криваците (колове за домати), и само свидетелят Г. С. имал нож; свидетелят С. Д. твърди, че „нашите” не носели нищо в ръце и  почнали да хлопат по вратата и да викат по хората във вилата; свидетелят Д. Н. – че не носели нищо в ръце, а само се „хулели” взаимно; свидетелят Г. С. – че нищо не са хвърляли, а само тропали с криваци; а свидетелят П. П. – че когато стигнали до къщата, нямало признаци вътре да има някой и след като поговорили, си тръгнали. Така цитираните показания съдът не кредитира, като ги намира - освен противоречащи едни на други, противоречиви и на гласните доказателства, събрани посредством разпитите на намиращите се в къщата лица, на веществените доказателства по делото (съдържащи арматурно желязо), констатациите на извършения оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум – които безпротиворечиво установяват, че лицата са използвали за нанасянето на удари по входната порта не само ръцете и краката си, но и различни предмети, сред които ножове и брадва.

За наличието на криваци съобщават свидетелят Х. В. - който ги възприел от терасата на втория етаж на къщата, и свидетелят Г. С.; свидетелят Б. И. от терасата забелязал брадва (секира) – макар да не успял да види кой я държи, а преди това в заведението възприел намиращите се под масите ножове и брадва; свидетелят П. П. на светлината на лампата до входната врата видял как свидетелят В. Н. удря с нож по вратата; при пристигането си пред къщата свидетелката Н. Х. възприела на светлината на фаровете на автомобила свидетеля В. Н. с нож в ръката, а Л. Н. с брадва, с които предмети удряли по портата; в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетеля Т. Т., депозирани пред съдия в досъдебното производство, същият твърди, че след пристигането на хората видял от терасата на втория етаж, че те започнали да блъскат входната врата – с ножове и брадви, като Л. и В. Н. се засилвали и удряли вратата, по която се появили дупки; а свидетелят Т. Х. твърди, че при пристигането си заварил Л. Н. с брадва, а свидетелят В. Н. с нож, с които „биели” по входната врата. Обсъдените гласни доказателства за използвани режещи предмети, които съдът кредитира изцяло в тази им част, се подкрепят и от показанията на свидетеля Т.Д. – който след посещението си в имота установил няколко дупки от режещи предмети в металната врата, след което я възстановил, измазвайки я с кит; свидетеля П. В. – който след пристигането си на адреса констатирал удари „с брадва” по металната врата; свидетеля К. Р. – който на следващия ден след работа видял портата на двора и че по нея има следи като „от удряне с нещо”; свидетелката П. Н. – която на другия ден видяла следи от остри предмети по портата; свидетелката М. Х. – която видяла вратата на вилата (на оградата) разбита и насечена („на дупки, разбита, поломена”).

Гласните доказателства, установяващи нанасянето на удари с режещи предмети по входната метална врата, се допълват и от протокола за извършен оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, които фиксират вида, размера и местоположението на установените върху металната порта следи от удари, сред които и такива, преминаващи през нея.

С оглед на изложеното, съдът приема, че пристигналите от заведението свидетели, сред които бил и пострадалият Л. Н., са носели със себе си криваци (колове за домати), ножове и брадва – свидетелят В. Н. носел нож, а пострадалият Л. Н. брадва, и с тях са започнали да нанасят удари по масивната метална врата на двора, с цел преодоляването й, като ударите са нанасяни със значителна сила и със замах. При така обсъдените доказателства съдът категорично не се съгласява с твърдението на представителя на държавното обвинение, че следите от режещи предмети по входната врата на двора са причинени едва след приключване на инцидента, и то от свидетеля Д. Н. - с носената от него брадва. Дори да се приеме, че именно брадва е бил държаният предмет от този свидетел и с нейната тъпа част е бил ударен по главата подсъдимият И.И., нито един свидетел не съобщава този свидетел да е удрял след прибирането на двамата подсъдими с брадва по входната врата – единствено свидетелят Ц. Х. заявява за нанесени по това време от свидетеля Д. Н. ритници. От друга страна, липсата на експертно изследване на входната врата (поради невъзможността за извършване на такова изследване предвид изтеклия период от време и факта, че свидетелят Т.Д. възстановил вратата след случая посредством запълване на пробойните в нея, след което продал имота) не се отразява на изводите на съда в посочената по-горе насока.

Що се отнася до отварянето на металната врата, съдът приема, че от събраните в хода на производството гласни доказателства не се установи с необходимата категоричност кое от намиращите се в къщата лица (с изключение на свидетелките Н. А. и Д. М., за които е безспорно, че по това време са се намирали на втория етаж на къщата) е отворило металната врата. Подсъдимите И.И. и В.И. твърдят, че това е сторил свидетелят П. П., като обясненията им в тази част си противоречат и взаимно се изключват – докато подсъдимият В.И. разказва как свидетелят П. П. отворил първо входната врата на къщата, а след това отворил и входната врата на двора, то подсъдимият И.И. твърди, че той самият отворил входната врата на къщата, а след това свидетелят отворил входната врата на двора. Обстоятелството кой е отворил входната врата на двора не е от категорията на съществените – същественото е, че от гласните доказателства, кредитирани от съда, се установява, че с отварянето на входната врата на двора на улицата излезли както двамата подсъдими, така и свидетелите Х. В. (Б.), Б. И., Т. Т. и П. П.. Свидетелят Т. Х. твърди, че с отварянето на вратата излезли двамата подсъдими заедно със сина му – свидетелят П. П.,  и други; свидетелят С. И. – че подсъдимите излезли заедно със свидетеля Х. В. (наричан от него Б.); Свидетелят П. П. – че освен двамата подсъдими излезли свидетелите Б. И. и Х. В.; а свидетелят Т. Т. – че той самият излязъл заедно с останалите.

Относно носените от излезлите от металната врата на улицата лица предмети, съдът намира, че кредитираните от съда гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, установяват факта, че при излизането си двамата подсъдими носели в ръцете си ножове, а  свидетелят Х. В. - брадва. Свидетелят Х. В. съобщава, че поради уплахата си от струпаните на улицата враждебно настроени хора взел със себе си при излизането си от металната врата брадва – която била възприета от свидетелите Г. С., В. Н. и С. И. – последният подгонен от свидетеля Х. В.. За наличието на брадва у свидетеля Х. В. заявява и свидетелят Д. Н. – при връщането му пред къщата възприел отвън на улицата двамата подсъдими и свидетеля, който се „ежел” до тях с насочена брадва.

От своя страна свидетелят Г. С. твърди, че единият от двамата подсъдими (макар да не уточнява кой) при излизането си носел нож; свидетелката Д. Д. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания съобщава, че възприела наличието на ножове и у двамата подсъдими, като описва ножовете - един малък с острие около 10 см, според нея автоматичен (като се натисне копче и острието изскача), а другият нож по-голям, дълъг около 20 см., макар да не си спомня кой нож конкретно от кого от двамата подсъдими е държан; свидетелят П. П. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания твърди, че всеки от двамата подсъдими е носел нож. Свидетелят Т. Т. твърди в показанията си пред съда, че подсъдимият И.И. носел нож в ръцете си, а подсъдимият В.И. също носел нещо, но не може да каже какво, като в тази им част по реда на чл. 281 от НПК са приобщени дадените по досъдебното производство показания пред съдия, в които свидетелят изрично описва носения от подсъдимия И.И. нож като дълъг около педя, и уточнява, че подсъдимият В.И. също носел нож - малък и сгъваем, с дължина разтворен около 15 – 20 см., като заявява, че по-големият нож го държал подсъдимият И.И.. Свидетелят В. Г., макар и да твърди, че не е видял нищо в ръцете на подсъдимите при последвалото сбиване,  заявява, че „след като са излизали, имаше на В. в ръката нож, дето се прибира и излиза”.

Подсъдимият В.И. признава в приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения, дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник, че след излизането си извадил ножа си – метален, затваря се, острие около 10 см., в разтворено състояние заедно с дръжката около 20 см., който бил на кръста му. Съдът приема, че предвид депозирането на обясненията на този подсъдим в присъствието на защитник, не може да бъде споделено заявеното от него в съдебно заседание, че е дал обясненията си под натиск от органите на полицията и след увещания от страна на свидетеля Т. Х. да поеме вината му срещу обещание за парична отплата.

Съдът не кредитира заявеното от подсъдимия В.И., че след приключване на случая изхвърленият от него върху барбекюто нож му е предаден от свидетеля Т. Х. с указанието да го скрие, тъй като подобна защитна версия не само не е в синхрон с останалите събрани доказателства, но и се опровергава от тях по категоричен начин. Както вече бе обсъдено по-горе, свидетелят Т. Х. е преустановил присъствието си на улицата пред къщата, след като бил отстранен от брат си – свидетеля Ц. Х., от седналия на земята свидетел В. Н., и придружен до автомобила си, с който незабавно си тръгнал. По този начин присъствието му впоследствие, с цел предаване на подсъдимия В.И. на инкриминирания нож, се явява освен нелогично и физически невъзможно, независимо от заявеното и от подсъдимия И.И., че докато лежал на земята след удара, нанесен от свидетеля Д. Н., дошъл свидетелят Т. Х. и извикал брат му навън, а той излязъл и „си говорили”.

Следователно, с оглед на обсъдените по-горе гласни доказателства, съдът приема, че всеки от двамата подсъдими е носел на излизане през металната врата нож, като намереният при извършения оглед на местопроизшествие върху барбекюто нож е този, носен от подсъдимия В.И., а местонахождението на ножа, носен от подсъдимия И.И., след приключване на инцидента не е установено. Тезата на двамата подсъдими, изложена в съдебно заседание – че не са носили със себе си ножове, и не са употребявали такива, съдът приема за защитна такава, целяща оневиняването им.

Действията на двамата подсъдими след излизането им на улицата, описани от съда като част от възприетата по-горе фактическа обстановка, се установяват от гласните доказателства и съпоставката им със заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи на труп и на живи лица и съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.И., че изобщо не е излизал на улицата, а непосредствено след като си подал главата през входната врата на двора, бил ударен по главата и изгубил съзнание, тъй като те противоречат на останалите събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите, присъствали на инцидента, които установяват присъствието и на двамата подсъдими на улицата.

Свидетелят Т. Х. твърди, че именно двамата подсъдими са нападнали пострадалия Л. Н.; свидетелката Д. Д. съобщава в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания, дадени пред съдия, че двамата подсъдими едновременно „ръчкали” с ножовете си пострадалия, докато останал „като труп” на земята. Свидетелят Ц. Х. твърди, че първо възприел подсъдимия И.И. и пострадалия Л. Н., които се биели „с глави”, в изправено положение, като подсъдимият В.И. бил застанал от лявата страна на пострадалия и свидетелят видял, че направил две движения като наръгване с нож, макар да не видял нож в ръцете му – едното движение към долната част на тялото от лявата страна в посока краката „все едно като наръгване”; след което отстранил брат си – свидетелят Т. Х., от свидетеля В. Н. и го отвел до колата му (през което време не виждал какво става зад гърба му), и  отивайки към своята кола видял как подсъдимият В.И. бяга и влиза в двора; хванал подсъдимия И.И., който останал върху падналия на земята пострадал Л. Н. и го удрял с ръце, в които нямало нищо, вдигнал го и започнал да го бута към портата.

Свидетелят В. Г. заявява, че именно двамата подсъдими се били с пострадалия Л. Н., и макар да не видял по това време нищо в ръцете на подсъдимите, то впоследствие възприел пострадалия на земята „пълен с кръв”, която течала от него.

Установява се от заключението на извършената СМЕ на труп, че на пострадалия Л. Н. са нанесени следните прободнопорезни рани:

1.в областта на дясното рамо в задната му повърхност над гребена на лопатката има две разположени една под друга прободнопорезни рани, отстоящи на четири сантиметра - като горната е с напречна ориентация, остър десен връх и тъп и широк 2 мм. ляв, горната стена на раната е скосена, а долната е подкопана, раната е зееща с дължина при събрани ръбове 3 см., раната раната продължава в раневи канал, проникващ в подлежащата мускулатура в дълбочина, без да засяга костни структури и да прониква в гръдната кухина, раневия канал е с дължина 4 см., измерено от кожната рана и ес направление отгоре надолу леко отзад напред и отдясно наляво; втората рана е разположена под гореописаната и е със сходни характеристики и направление, като дължината й при събрани ръбове е 1 см., раната продължава в раневи канал в подкожието, който е с дължина 2.5 см. и е с направление сходно на гореописания;

2.по кожата на дясната половина на гръдния кош по средната аксимална линия между осмо и девето ребро (в осмо междуребрие) има прободнопорезна рана на кожата с остър връх насочен напред, тъп и широк 2 мм. с наличието на охлузване, заден ръб и дължина на раната при събрани ръбове 2-5 мм., раната продължава в раневи канал в подлежащите меки тъкани, прониква в гръдната кухина в осмо междуребрие, без да засяга ребрата, прорязва пристенната плевра с дължина на увреждането 3 см., порязва долния ръб на левия белодробен дял отпред, пронизва диафрагмата вдясно с оформянето на цепковиден дефект с дължина 3.5 см. и прониква в десния чернодробен дял по диафрагмалната му повърхност леко отзад, където завършва сляпо на 3 см. дълбочина в паренхима, дължината на разреза на капсулата на черния дроб е 2.5 см, общана дължина на раневия канал, измерена от кожната рана до края му в черния дроб е 13 см., направлението на канала и отдясно наляво, леко отгоре надолу и отпред назад, като в гръдната кухина се намира 700 мл. кръв и съсиреци;

3.в лявата половина на гърба в областта на и над лопатката има четири прободнопорезни рани, разположени в група една под друга на площ с размери 21х15 см. – първата рана отгоре надолу е в областта над лопатката и е с напречна ориентация, дължина при събрани ръбове 2 см., остър десен ръб и тъп и широк 2 мм. ляв такъв, раната продължава в раневи канал в подлежащите тъкани, който прониква в мускулатурата над лопатката и е с дължина 3.5 см., завършва сляпо, без да засяга лопатката; на 3 см. под нея има втора подобна рана със сходна ориентация почти успоредна на първата, която е с дължина 1.5 см., раната прониква в дълбочина до подкожието, като раневия канал е с дължина 2 см., и двата раневи канала са с направление отляво надясно отгоре надолу и леко отзад напред; на 4 см. под тази рана има трета подобна с леко косо направление и остър връх, насочен нагоре и надясно и тъп и широк 2 мм. връх, насочен надолу и наляво, като раната е с дължина 2 см. при събрани ръбове, раната продължава в раневи канал в подлежащата мускулатура, която преминава през лявата лопатка под гребена на същата и завършва в мускулатурата под лопатката, без да прониква в гръдната кухина, дължината на оформения цепковиден дефект на костта е 2.2 см.; под тази рана има четвърта с почти напречна ориентация, остър десен връх и тъп и широк около 2 мм. ляв с дължина при събрани ръбове 2.5 см., която рана преминава в раневи канал в мускулатурата над лопатката и пронизва самата лопатка в долната й трета, като дефекта на костта е с дължина 3 см,. без каналът да продължава в мускулатурата под лопатката (порязване);

4.на кожата по лявата странична повърхност на гръдния кош под мишницата има две разположени напречно и на една линия прободнопорезни рани, отстоящи една от друга на 3 см. – предната е с дължина 3 см., а задната с дължина 3.5 см, тази рана е с остър и насочен назад ръб, а предния е тъп и широк 2 мм., ръбовете на предната рана са остри, ,двете рани са свързани с общ раневи канал, преминаващ подкожно – налице е транзиторно (пронизващо с вход и изход) нараняване;

5.по задната повърхност на дясното бедро в горната му трета непосредствено под седалищната гънка има напречно ориентирана прободнопорезна рана с дължина 5 см., скосен горен ръб и подкопан долен с остри върхове, която прониква в дълбочина в бедрената мускулатура, оформяйки раневи канал, дълъг 6 см., раневият канал е с направление отгоре надолу и леко отдясно наляво и отзад напред, като по хода си не засяга кръвоносни съдове;

6.под описаната в горния пункт рана по задната повърхност на дясното бедро и леко външностранично има втора подобна рана с остър десен връх и тъп и широк 2 мм. ляв такъв и дължина, измерена при събрани ръбове 3 см., раната преминава в раневи канал в бедрената мускулатура, която е с дължина 4 см., раневият канал е с направление отгоре надолу и леко отдясно наляво и отзад напред, като по хода си не засяга кръвоносни съдове;

7.в средната към долна трета на  дясното бедро отзад и външностранично има трета прободнопорезна рана с дължина при събрани ръбове 3.5 см., остър десен връх и широк 2 мм. и охлузен заден такъв, раната преминава в раневи канал през задната група мускули на бедрото с направление отдясно наляво, отзад напред и почни хоризонтално, като по хода си прерязва бедрената артерия и вена, раневият канал е с дължина 13 см. и е изпълнен с кръвни съсиреци.

Така описаните дванадесет прободнопорезни наранявания, от които девет локализирани в областта на гърба вляво и вдясно - от тях едно проникващо в гръдната и коремна кухини със засягане на белия дроб, диафрагмата и черния дроб, и три прободно-порезни наранявания, локализирани по задната външностранична повърхност на дясното бедро, са довели до  масивна кръвозагуба, настъпила вследствие на нараняванията и основно на двете от тях, засегнали органите в гръдната и коремна кухини и магистралните съдове на бедрото, като водещо в генезата на смъртта е второто от посочените увреждания; смъртта е настъпила сравнително бързо и е била непредотвратима; а в генезата на смъртта е взела участие и гръдната травма с развитието на хемопневмоторакс, обусловила и развитието на дихателна недостатъчност; като в случая се наслагват двата механизма. Констатираните прободнопорезни наранявания се дължат на дванадесет мушкащи удара, нанесени с различна сила с предмет с остър връх е режещ ръб, какъвто е ножът; предвид морфологията и характера на нараняванията с най-голяма дължина на раневите канали при най-малка дължина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието са ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см. Констатирани са и кръвонасядания по окосмената част на главата, лявата скула и разкъсноконтузна рана на лявата вежда, които според заключението на СМЕ на труп се дължат на най-малко три отделни удара, нанесени с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, какъвто предмет са и части на човешкото тяло – ръце, крака, глава  и др. Не се установи от събраните в хода на разследването доказателства кой от ударите в кой момент е нанесен и от кого от двамата подсъдими, като събраните гласни доказателства не конкретизират в достатъчна степен тези обстоятелства, а се установява от заключението на извършената допълнителна СМЕ, че с иззетия като веществено доказателство нож, както и с всеки друг нож с подобни сходни характеристики, могат да бъдат причинени всички констатирани при извършената аутопсия на трупа на Л. Н. прободнопорезни наранявания.

В разпита си пред съда вещото лице д-р В. Т. заявява, че поотделно всяко от нараняването на гръдни и коремни органи, както и нараняването на магистралните съдове водят до смърт; морфологията на раните е такава, че определя травмиращ предмет с тъп ръб и остър режещ връх, като всеки нож с ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см. може да причини констатираните наранявания – не и вила, шиш, остър камък, брадва или сабя.

От заключенията на СМЕ на веществени доказателства, изготвени от вещото лице И. М. Д., се установява, че  по дънков панталон и суичър на В.М.И. и по черен панталон на подсъдимия И.М.И. се доказва човешка кръв; по дънков панталон и яке на свидетеля Б. М.И., и по обувки, дънков панталон и яке на свидетеля Д. С.Н. се доказва човешка кръв; по иззетия като веществено доказателство сгъваем нож се доказва кръв; по панталон и яке на свидетеля Т. П. Х. се доказва човешка кръв; по обувки на свидетеля Т. Х. не се доказва кръв; по марлените тампони от 1 до 5 се доказва човешка кръв, по марля 6 и по арматурното желязо се доказва кръв – количеството недостатъчно за последващи серологични изследвания (видова принадлежност).

От заключението на СМЕ по метода на ДНК профилиране, изготвено от вещото лице  В. В. Г., се установява, че по сив ватиран суичър с кафеникаво зацапване на ляв ръкав (на подсъдимия В.И.), ляв крачол на черен дънков панталон (на подсъдимия И.И.), черно кожено яке (на свидетеля Т. Х.) и сгъваем нож – долния ръб на дръжката, е налична кръв с ДНК профил на пострадалия Л. Н.; по панталоните на подсъдимия И.И., свидетеля Б. И. и свидетеля Т. Х. - кръв от В. С.Н.; по дръжката на ножа има смес на клетъчен материал от повече от две лица, която не може да бъде интерпретирана.

От заключението на комплексна медико-биологична СМЕ, изготвена от вещите лица д-р В. Т. и Е. В. А. (биолог) – се установява следният механизъм на получаване на следите по дрехите на пострадалия Л. Н., подсъдимите В. и И. И. и свидетеля Т. Х. – следите с характер на накапване и капки от кръв по дрехи на пострадалия Л. Н., дрехи на подсъдимия В.И., дрехи на свидетеля Д. Н. и дрехи на подсъдимия И.И. са получени при изтичане на кръв от кървящо увреждане над нивото на следовъзприемащата повърхност; пропиванията, които са обилни и с образуване на корички от кръв основно по вътрешната част на черен панталон на пострадалия Л. Н. и частичните такива на плата на дрехи на пострадалия Л. Н. и подсъдимия В.И. са получени при попадане и пропиване на кръв от кървящо увреждане; стичанията от кръв при дясна маратонка на пострадалия Л. Н. и черен дънков панталон на подсъдимия И.И. са получени при натичане на течна кръв при изправено положение на тялото; пръските от кръв по дънки на подсъдимия В.И. и дънки на подсъдимия И.И. биха могли да се получат при удари върху кървящо увреждане, при замах с окървавен с течна кръв предмет или вероятно изтичане на кръв под налягане; забърсванията от кръв почти при всички гореописани обекти се дължат на допир и триене на носител на течна кръв повърхност, при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащите повърхности.

Така обсъдените гласни доказателства и заключения на цитираните експертизи водят до несъмнения за съда извод, че прободнопорезните рани са причинени на пострадалия Л. Н. именно от двамата подсъдими В. и И. И., които са се намирали в непосредствена близост до пострадалия, при която близост пръските от кръв по техните дрехи са се получили при нанесените от тях удари върху кървящо увреждане, при замах с окървавен с течна кръв предмет и изтичане на кръв под налягане, а забърсванията от кръв, вкл. по якето на свидетеля Т. Х. (предвид моментното сливане на двете биещи се групи), се дължат на допир и триене на носител на течна кръв повърхност, при попадане на течна кръв, контакт и обтриване в следовъзприемащите повърхности.

Възприетите от свидетелите мушкащи удари по тялото на пострадалия са в синхрон с експертното заключения на СМЕ на труп, видно от което констатираните прободнопорезни наранявания се дължат на дванадесет мушкащи удара, нанесени с различна сила с предмет с остър връх е режещ ръб, какъвто е ножът; предвид морфологията и характера на нараняванията с най-голяма дължина на раневите канали при най-малка дължина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието са ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см.; всички наранявания могат да бъдат причинени с иззетия като веществено доказателство нож, както и с всеки друг нож с подобни сходни характеристики. Следва да се отбележи, че за нож с подобни сходни характеристики съобщава, както вече бе посочено по-горе, свидетелката Д. Д. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания, като описаният от нея като носен от подсъдимия В.И. нож (малък с острие около 10 см, според нея автоматичен) отговаря на иззетия като веществено доказателство, а описаният от нея като носен от подсъдимия И.И. нож също попада в характеристиките, дадени от вещото лице като такива на възможно оръжие. От обсъдените по-горе гласни доказателства, кредитирани от съда като логични, последователни и в кореспонденция с експертните заключения, се установява, че и двамата подсъдими са нанасяли прободнопорезни рани на пострадалия Л. Н. – подсъдимият В.И. с иззетия като веществено доказателство нож, а подсъдимият И.И. с неустановен нож със сходни характеристики; като от събраните доказателства не се установява кой от подсъдимите кои конкретни наранявания от описаните е причинил.

Обстоятелството, че пострадалият Л. Н. също нанасял удари, макар и с ръце, по двамата подсъдими, се установява от заключението на изготвената СМЕ по отношение на подсъдимия И.И., видно от което освен обсъдената по-горе рана от удара на свидетеля Д. Н., в областта зад лявото ухо има синкаво кръвонасядане.

Констатираните кръвонасядания по окосмената част на главата, лявата скула и разкъсноконтузна рана на лявата вежда на пострадалия Л. Н., които според заключението на СМЕ на труп се дължат на най-малко три отделни удара, нанесени с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, какъвто предмет са и части на човешкото тяло – ръце, крака, глава  и др., съдът приема за причинени с нанесените от двамата подсъдими удари с ръце.

Заявеното от подсъдимия В.И. в приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения – че пробол пострадалия Л. в бедрото от външната му страна, кореспондира с обективните находки, констатирани при извършената СМЕ на труп – три прободнопорезни рани по задната повърхност на дясното бедро.

Що се отнася до следите с характер на накапване и капки от кръв по изследваните дрехи на свидетеля Д. Н., които са получени при изтичане на кръв от кървящо увреждане над нивото на следовъзприемащата повърхност, съдът приема, че те са получени при обсъдените по-горе в мотивите действия, предприети от свидетеля – реанимационни действия спрямо Л. Н. („тупане по гърдите”) и товарене на пострадалите лица в автомобила на  свидетеля С.Н..

 

Не се установява, противно на твърденията на защитника адв. Т., по досъдебното производство да са извършени съществени процесуални нарушения. От факта на извършваната смяна на следователите, водещи разследването, категорично не може да се прави извод за тяхната предубеденост, тъй като за разлика от поставеното законово изискване за несменяемост на съдебния състав, разглеждащ съдебното производство, такова изискване не е залегнало както към наблюдаващия прокурор, така и към разследващите органи. Подобно разбиране за несменяемостта на разследващите органи и извлечените въз основа на него основания за предубедеността им противоречи на духа на наказателния закон; като факти, въз основа да бъде направено заключение за действително наличие на такава предубеденост, не са представени на вниманието на настоящия съдебен състав, а и съдът сам не откри при извършената от него дължима проверка в хода на производството. Предвидените в НПК процесуални срокове за разследване са спазени; не е налице нарушена номерация на страниците по досъдебното производство, независимо от обстоятелството, че наличните в том 1 и том 2 от досъдебното производство страници не са надлежно описани. Липсата на опис, както и липсата на поредност на извършените действия по разследването при подредбата им в папките от разследването, не се отразяват по какъвто и да било начин на изводите на съда за събирането на доказателствата при спазване на изискванията, предвидени в закона.

Обстоятелството кои свидетели следва да бъдат разпитвани пред съдия е поставено изцяло на преценката на разследващите органи, а в конкретния случай не за всички свидетели в настоящото производство – противно на твърденията на защитника адв. Т., са били налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 223 от НПК, за провеждане на такъв разпит, а именно да е съществувала опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които да правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и да е било необходимо да се закрепят показанията на свидетел, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина. За свидетелите, които не са били разпитвани по време на проведеното разследване пред съдия от съответния първоинстанционен съд, освен че не съзира заявеното нарушение при събирането на гласните доказателства, съдът отчита и факта, че в съдебното производство по делото, след надлежно отправено предупреждение за носената наказателна отговорност по чл. 290 от НК, от тяхна страна са депозирани показания, които съдът обсъди по-горе при извършения анализ, като част от показанията възприе като достоверни, логични и последователни, а друга не кредитира по изложените вече съображения. В контекста на изложеното, липсата на запис в част от съставените протоколи за разпити, проведени от разследващите органи самостоятелно и пред съдия, на поставяните въпроси към свидетелите, по никакъв начин не се отразява на валидността на извършеното процесуално действие, за което не е предвиден от законодателя специален ред за протоколиране на поставяните въпроси; а настоящият съдебен състав не откри протоколирането на подвеждащи въпроси към свидетелите в проведените разпити по реда на чл. 223 от НПК. Противно на твърденията на защитника адв. Т., участието на обвиняемите лица при извършените разпити на свидетели пред съдия е осигурено, а по делото не са налице данни да е правено искане за присъствието им на проведените разпити пред орган на досъдебното производство – като следва да се отбележи, че дори и при направено такова искане преценката за присъствието им е предоставена от законодателя на разследващите органи.

Не може да се приеме и че правото на защита и на двамата подсъдими е било нарушено при извършеното привличане в качеството на обвиняеми по досъдебното производство, тъй като в този момент не са представени всички доказателства, на които се основава обвинението. Процесуалното действие "повдигане на обвинението" (съобразно стандартите, заложени  в ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК) е насочено към гарантиране на правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес, а необходимите реквизити на постановлението за привличане на обвиняем са изчерпателно посочени в чл. 207, ал. 2 от НПК (отм.), сега чл. 219, ал. 3 от НПК. Посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение. Не е логично обаче информацията, която в този момент обвиняемият получава, за да научи в какво се обвинява, да бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от обвинителния акт, ако такъв бъде съставен от прокурора след завършване на предварителното производство. Следователно, за да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението за привличане да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци; като информацията, съдържаща се в конкретния случай в постановленията за привличане и на двамата обвиняеми, в достатъчна степен покрива изискванията на НПК.

Що се отнася до веществените доказателства, приобщени по делото, и констатираното в момента на извършеното предявяване в хода на съдебното следствие незапечатване със специален червен восъчен печат и с подписи на поемни лица, и разпечатването на веществените доказателства при представянето им за експертно изследване без присъствието на поемни лица, то, противно на твърденията на защитника адв. Т., тези обстоятелства не се отразяват на валидността на извършените действия с тях и изготвените експертни заключения на веществените доказателства. От значение в случая е отразяването в съставените протоколи за оглед на местопроизшествие и доброволно предаване на приобщените веществени доказателства, и последвалата етапност на извършените експертни изследвания, при които в конкретния случай е налице несъмнена връзка на тези доказателства с цитираните протоколи и експертни заключения, съответно – и  с настоящото производство, като са спазени гаранциите, предвидени от закона. В процесуалния закон не е визиран специален ред за запечатването на приобщените веществени доказателства, още по-малко има поставено изискване за използване на специален червен восъчен печат (в каквато насока пледира защитата); а присъствието на поемни лица е предвидено за извършване на действията оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства, но не и за приемането на веществени доказателства, предадени с протоколи за доброволно предаване. Присъствието на поемни лица не е предвидено и за експертното изследване на тези доказателства – с изключение на разпечатването на носителя при изземването на компютърни информационни данни, какъвто обаче не е настоящият случай. Твърдението на защитата в лицето на адв. Т., че експертите са заявили в съдебно заседание, че фактът на незапечатване на веществените доказателства при представянето за експертно изследване им е направил впечатление, представлява некоректно интерпретиране на съобщеното от вещото лице д-р В. Т., че не си спомня дали при донасянето им за изследване веществените доказателства са били запечатани. Следователно, претенцията на защитата за манипулиране на приобщените веществени доказателства не намира опора в доказателствената съвкупност.

Правото на защита на подсъдимите В.И. и И.И., противно на твърденията на защитата, не е било нарушено в нито един момент от наказателното производство – подсъдимите са ползвали адвокатска защита в лицето на служебни и упълномощени защитници (за подс. В.И. с постановление от 15.02.2012 г. – ДП, т. 1, л. 56 е назначена за служебен защитник адв. Р. Д. Н. – М. от САК, с пълномощно  от 09.03.2012 г. - ДП, т. 1, л. 53 е упълномощен адв. С. А. от САК, адв. А. е отведен като защитник с постановление на СОП от 22.05.2013 г. – ДП, т. 3, л. 15-19, като с постановление е назначен адв. Д.Б.А. от САК – ДП, т. 5, л. 70; за подс. И.И. – с постановление от 15.02.2012 г. е назначен за служебен защитник адв. В. В. от САК – ДП, т. 1, л. 69, с постановление от 17.04.2012 г. е назначена  адв. К. С. Т. от САК – ДП, т. 1, л. 66, с пълномощно  от 09.03.2012 г. - ДП, т. 1, л. 53 е упълномощен адв. С. А. от САК, адв. А. е отведен като защитник с постановление на СОП от 22.05.2013 г. – ДП, т. 3, л. 15-19, и с постановление е назначена адв. М.В.Т. от САК – ДП, т. 5, л. 77). Следователно, и двамата подсъдими са имали както възможността да упълномощят защитници (което са сторили с упълномощаването на адв. С. А.), така и да ползват служебна защита в лицето на цитираните по-горе адвокати, както и служебна защита в производствата по мерките за неотклонение – чрез адвокати Ч. и К. Т.; имали са възможността да  реализират в пълен обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК, и са се възползвали от тази възможност както посредством защитниците, така и посредством личното упражняване на правата си в процеса.

 Досежно липсата в обвинителния акт на факти и обстоятелства, установени в хода на процеса – непосочването на нараняванията по входната врата на двора и намиращите се пред тази врата около двадесет лица, настоящият състав намира, че в конкретния случай обвинителният акт съдържа необходимия обем от фактически обстоятелства, които са от значение за съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на двамата подсъдими, и посочва доказателствата, които според прокурора подкрепят описаната фактическа обстановка; налице е и посочване на приложимия наказателен закон, а правната квалификация на деянието е формулирана ясно. От друга страна, фактите и обстоятелствата, приети от първоинстанционния съд, са установени от него в хода на съдебното следствие, посредством способите, визирани в НПК, а обстоятелството дали те подкрепят възприетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, част от нея или я опровергават изцяло, е без значение за крайните изводи на съда, който е длъжен да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Визираното от защитника адв. А. съществено противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, досежно липсата в последния на часа на извършване на деянието, не е налице, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, вкл. времето и мястото на извършване на престъплението. Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив, поради което последният обективира в обобщен вид основните факти, покриващи обективните и субективни признаци на престъплението. Повторното изписване в диспозитивната част на акта на всички релевирани и словно материализирани данни, при очертаване на правнозначимата фактическа обстановка е процесуално ненужно, а твърденията за допуснати съществени нарушения в тази насока индицират на прекомерен формализъм (в този смисъл Решение № 352 от 24.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1195/2012 г., III н. о., НК).

Що се отнася до твърдението на защитника адв. Т., че не е изследвана сабята, носена от свидетеля Т. Х., за да се установи съвпадат ли нараняванията на пострадалия Л. Н. и свидетеля В. Н., въпросът какво именно оръжие е използвано от свидетеля Т. Х. при нанасяне нараняванията на свидетеля В. Н. е обсъден по-горе в настоящите мотиви, това оръжие не е намерено и съответно няма как да бъде подложено на експертно изследване. Освен това, от страна на вещото лице д – р В. Т. в съдебно заседание е заявено, че не е възможно получените от пострадалия Л. Н. наранявания да бъдат причинени със сабя, тъй като характеристиките на острието са различни от тези, с които са нанесени уврежданията на пострадалия Л. Н..

Обясненията на подсъдимия В.И. в частта, в която заявява, че е бил молен от свидетеля Т. Х. да „вземе вината му” в извършване на престъплението - предвид факта, че не е бил осъждан до момента, за разлика от този свидетел, който освен това искал да има възможност да вижда сина си; както и че е признал нанасянето на удар с носения от него нож в бедрото на пострадалия под натиска, оказан му от страна на полицейските органи, който натиск освен в психическа принуда се изразил и във физическа такава (нанасяне на удари в различни части на тялото в продължение на повече от половин час) не намира опора в доказателствената съвкупност. Освен липсата на гласни доказателства в тази насока, относително най-голяма тежест при преценката на съда за несъстоятелността на твърденията на този подсъдим оказва заключението на извършената СМЕ на живо лице, след извършен на 16.02.2012 г. личен преглед на подсъдимия В.И., при което не са констатирани каквито и да било следи от травматични въздействия. В тази връзка, съдът намира и обясненията на подсъдимия И.И., че в ареста е възприел наличието на синини по тялото на брат си, за част от изградената защитна версия, целяща оневиняването им, при което не кредитира обясненията в този смисъл.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед възприетото от съда, двамата подсъдими в съучастие са извършили престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 от НК, тъй като причините за възникване на конфликта и развитието му, обективирано в анализираните доказателства, изключват първоначалната квалификация на деянието по чл. 116, ал. 1 от НК.

Въз основа на приетите факти, нанесените от пострадалия Л. Н. посредством брадва удари по входната метална врата на двора на имота на свидетеля Т.Д., безспорно представляват непосредствено противоправно нападение спрямо имуществото на свидетеля, поверено на грижите на подсъдимите; а последвалото нанасяне на удари от страна на пострадалия спрямо излезлите от входната врата двама подсъдими – непосредствено противоправно нападение спрямо тяхната личност. С предприетите от пострадалия Л. Н. противозаконни действия са били накърнени правнозащитени права и интереси, при което законът позволява ефективна защита срещу тях, като тази защита следва да бъде в рамките на допустимото за отблъскване на нападението - и тогава, ако при осъществяването й е причинена смърт на нападателя, деянието би било правомерно и обществено полезно и не би представлявало престъпление.

След пристигането си пред къщата, пострадалият Л. Н. започнал да нанася удари по входната врата с носената от него брадва – което сторили и останалите обсъдени по-горе свидетели с носените от тях предмети, при което на металната врата били причинени множество деформации, част от които представлявали прорези и преминавали през нея; и в същото време с викове на ромски език се заканвали на намиращите се в къщата лица. Случващото се предизвикало у намиращите се в къщата свидетели и подсъдими основателно притеснение за взломяване на вратата и саморазправа с тях, а след като подсъдимият В.И. се обадил на полицията и въпреки изминалия период от време никой не се отзовал на сигнала, двамата подсъдими и част от свидетелите решили да отворят вратата, докато свидетелките Н. А. и Д. М. се скрили от страх в гардероба на втория етаж на къщата.

Както вече бе обсъдено по-горе, след като излезли през металната врата, двамата подсъдими станали свидетели на сбиването между свидетелите Т. Х. и В. Н., както и на взаимната размяна на заплашителни реплики между двете обособени групи лица – тези на пристигналите от заведението свидетели и на пристигналите родители на свидетеля П. П.. При възприетото от съда за извършените от групата лица (сред които и пострадалият Л. Н.) действия след пристигането им пред къщата, предприетите от пострадалия в този момент действия спрямо подсъдимите реално покриват признаците на нападение, а не представляват закана за евентуално извършване противозаконно деяние спрямо личността им. С тях и спрямо личността на подсъдимите започнало пряко и непосредствено нападение, с което била създадена реална и непосредствена опасност за тяхната телесна неприкосновеност, при което те като нападнати са имали право на активна защита, принудени да бранят както имота на свидетеля Т.Д., така и себе си.

Противно на твърденията на представителите на държавното и частно обвинение, според които подсъдимите е следвало да изчакат пристигането на полицията, тъй като не съществувала реална опасност за намиращите се в къщата лица, съдът приема, че при една такава ескалираща обстановка, с оглед на възрастта на нападателите и тяхната емоционалност, на употребените предмети за нанасяните пробойни по здравата метална врата, и на факта, че високата ограда, макар и препятствие, не би могла в достатъчна степен да ги защити (тази ограда, както бе посочено по-горе, е била прескочена от свидетеля П. П., който при това бил силно повлиян от алкохол), не би могло да се отправи към двамата подсъдими упрек за излизането им от двора и предприемането на защитни действия. Съобразно Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС нападнатият има право на активна защита; той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.

При възприетото от съда по-горе в мотивите, пострадалият Л. Н. започнал да нанася на подсъдимите удари с ръце, а двамата подсъдими замахвали с носените от тях ножове и нанасяли удари, които прониквали на различни места в неговото тяло, като освен това го удряли и с ръце по главата. Пострадалият Л. Н. паднал на земята с лицето надолу, а двамата подсъдими се надвесили над него и продължили да го мушкат с различна сила с ножовете  - по тялото, и с ръце – по главата. По този начин на пострадалия Л. Н. били нанесени от двамата подсъдими още неустановен брой удари, които заедно с тези, нанесени докато бил прав, причинили общо дванадесет прободно-порезни рани. Многобройността на нараняванията, счита съдът, е вследствие на гнева на двамата подсъдими, предизвикан у тях от поведението на пострадалия Л. Н. при предприетото от него преследване на малкия им брат с цел саморазправа, извършеното посегателство срещу имота на свидетеля Т.Д. (за който имот им е било възложено да се грижат и да го охраняват), и действията му след излизането им от двора на къщата. Законосъобразно е също така да се приеме, че макар по това време нападението върху имота на свидетеля Д. да е било преустановено, то в близост до него продължавали да стоят в готовност да се намесят - в зависимост от развоя на събитията, част от останалите свидетели, пристигнали от заведението с цел саморазправа с лицата в къщата.

Правната теория и съдебната практика са категорични, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана; като не е задължен да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя. Фактите по конкретния случай несъмнено сочат обаче, че предприетата от подсъдимите В.И. и И.И. защита явно е надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението на пострадалия Л. Н.. Това е така, тъй като при предприетото конкретно срещу тях нападение пострадалият вече не е държал носената преди това от него брадва, а е нанасял удари върху подсъдимите с ръце, докато двамата подсъдими са използвали за отблъскване на нападението му освен ръцете си и носените от тях ножове, като в един момент пострадалият е паднал на земята, но въпреки това двамата подсъдими са продължили да му нанасят удари с ножовете. Следователно, от страна на пострадалия Л. Н. е било налице пряко и непосредствено нападение първо спрямо имота на свидетеля Т.Д., а впоследствие и срещу двамата подсъдими, при което подсъдимите са се намирали в състояние на неизбежна отбрана, а по описания по-горе начин са превишили нейните предели, тъй като предприетата от тях защита не е съответствала на нападението – надхвърлила е необходимото за отблъскване на това нападение и не е била изпълнена в случая с адекватни за характера и опасността на нападението предели. Макар нападението срещу подсъдимите да е било твърде интензивно и на два етапа, които не са били прекъсвани, и нападението да е ескалирало за тях със заплаха от увреждане на телесната им неприкосновеност, то употребата на ножовете срещу пострадалия по описания по-горе начин е станало в един по-късен момент, а нанесените множество удари в тялото му надхвърлят пределите на едно защитно действие, тъй като не са предприети само за отблъскването на нападението в неговата крайна фаза, а и са нанесени в момент, когато подсъдимите още не са изчерпали  отбраната си срещу ударите с ръце от страна на пострадалия по друг начин, освен чрез посочените мушкащи удари. Изводът, че деянието на двамата подсъдими е превишило необходимите предели на отбраната, е защитим и от установените факти, че ударите с ножа са били силни и са засегнали жизненоважни органи на пострадалия, те не са нанесени при размахване на ножовете, а с насочени действия, като голямата интензивност на ударите несъмнено сочи, че подсъдимите от субективна страна са искали да засегнат по сериозен и дефинитивен начин жизненоважни органи, а не само да отблъснат нападателя, т. е. - са искали причиняването на смъртта на пострадалия Л. Н..

Категорично не би могъл от фактите по случая да бъде направен извод, че при излизането на подсъдимите от входната врата нападението е било преустановено – по това време свидетелите В. Н. и Т. Х. взаимно си нанасяли удари; размяната на заплашителни реплики и псувни между обособените групи продължавала; независимо от факта, че по-голямата част от свидетелите се дистанцирала от мястото на инцидента – както вече бе подчертано, те продължавали да стоят в близост до него, в готовност да се намесят; а възприемайки излизането на двамата подсъдими, пострадалият Л. Н. се насочил към тях и започнал да им нанася удари с ръце.

Всички тези фактически данни, обсъдени в цялост, водят до единствения извод, че подсъдимите не са действали в рамките на съответствието между защитата и нападението, предвид неговия характер и опасност, и при липсата на реална и друга възможна алтернатива за отблъскването на това нападение по друг начин.

 

Авторството на подсъдимите престъплението по чл. 119, вр. чл. 115 от НК се  доказва по несъмнен и категоричен начин от  обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства и от заключенията на назначените в досъдебното производство експертизи. От тях се установява последователността от действията както на подсъдимите, така и на намиращите се в близост свидетели, а така също и на пострадалия Л. Н.; травмите по тялото и механизма за тяхното причиняване се установяват от заключенията на СМЕ на труп и на веществени доказателства; като смъртта е била причинена от масивна кръвозагуба, настъпила вследствие на нараняванията и основно на двете от тях, засегнали органите в гръдната и коремна кухини и магистралните съдове на бедрото, като водещо в генезата на смъртта е второто от посочените увреждания; смъртта е настъпила сравнително бързо и е била непредотвратима; а в генезата на смъртта е взела участие и гръдната травма с развитието на хемопневмоторакс, обусловила и развитието на дихателна недостатъчност; като в случая се наслагват двата механизма.

Констатираните прободнопорезни наранявания се дължат на дванадесет мушкащи удара, нанесени с различна сила с предмет с остър връх е режещ ръб, какъвто е ножът; предвид морфологията и характера на нараняванията с най-голяма дължина на раневите канали при най-малка дължина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието са ширина на острието не по-малка от 2.5 см. , с гръб с ширина 2 мм. и дължина около 15 см., а от заключението на извършената допълнителна СМЕ се установява, че с иззетия като веществено доказателство нож, както и с всеки друг нож с подобни сходни характеристики, могат да бъдат причинени всички констатирани при извършената аутопсия на трупа на Л. Н. прободнопорезни наранявания.

 Вината като субективен елемент на престъплението винаги е свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер и вредоносните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за същностните белези и особености на умисъла при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпно посегателство, да отчете предшествуващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни контакти, използваното средство на престъплението, характеристиките на упражненото насилие (броя, честотата и силата на ударите), тяхната насоченост и медико-биологичния облик на причинените телесни наранявания на жертвата.

Доктрината и съдебната практика са последователни и в разбирането си, че за да бъде налице извършено убийство, безспорно е необходимо деецът да е искал настъпването на смъртта на пострадалия, или целейки друг резултат, да е съзнавал, че леталният изход е бил неизбежен.

В конкретния казус фактологията за липсата на предходни враждебни отношения между подсъдимите В.И. и И.И. и пострадалия Л. Н., и действията на подсъдимите, провокирани от пострадалия и изразяващи се в ориентирано към защита на охраняваната от закона телесна неприкосновеност и имущество, но несъответни на характера и опасността на нападението - неправомерно многократно пробождане в тялото, при съблюдаване на ползваните хладни оръжия, на механизма на нанесените удари и тяхното отправление към жизненоважни части на човешкото тяло, и на медицинските характеристики на получените травми, води до несъмнен извод, че деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина, като подсъдимите са съзнавали, че средството, което използват, неизбежно ще умъртви пострадалия, и са искали настъпването на този резултат.

Освен това, от обсъдените по-горе доказателства относно последователността на извършените от подсъдимите действия след излизането им от дворната врата, може да се направи извод, че те са имали ясно съзнание за задружността на своите действия, за което е довод и фактът, че всеки един от двамата е участвал с носения от него нож в нанасянето на удари върху тялото на пострадалия Л. Н., по едно и също време, на едно и също място и в непосредствена близост един до друг, при което съдът приема, че деянието е извършено от тях в съучастие.

За разлика от убийството в състояние на физиологичен афект, при убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана не може да се говори за „особена жестокост” при извършването му. Това е така, защото на преценка е подложено съответствието на отбраната на непрекъснато противоправно нападение, а наличието на разпоредбата на чл. 119 от НК се оправдава с преследвана от законодателя цел както да смекчи отговорността на противоправно нападнатия, така и да го накаже за онова, което е следвало да не извърши при отблъскване на нападателя си (в този смисъл Решение № 318 от 16.04.2007 г. на ВКС по к.д. № 1052/06 г. на І н.о.)

            По изложените съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че всеки от двамата подсъдими е осъществил всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по  чл. 119, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, и оправда същите по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр.чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

           При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия В.И., съдът възприе както наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало и фактът, че подсъдимият се е опитал да предотврати ескалирането на случая посредством обаждане в полицията; така и на отегчаващи такива – недобрите характеристични данни по местоживеене; поведението на подсъдимия по време на нарушаването на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест” по досъдебното производство (установено от показанията за свидетелите Р. Б. и А. Г.), което сочи на особена арогантност и незачитане на установения в страната правов ред; и настъпилият тежък резултат (причинена смърт на лице в зряла възраст, при което е отнета подкрепата от баща на четири ненавършили пълнолетие деца).

Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното, прецени, че наказание в размер над средния предвиден за престъплението, при отчетен от съда превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но под максималния размер (за това престъпление е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода), ще удовлетвори чувството за справедливост. Обсъждайки целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя. В тези си граници, намери съдът, наказанието също ще е справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия В.И.  деяние, и средство за постигане целите както на личната, така и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на  подсъдимия сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за останалите членове на обществото. На подсъдимия В.И., който е сравнително млад човек, следва, освен да бъде отдадено възмездие за стореното, и да бъде дадена възможност за реинтеграция в обществото.

На основание чл. 61, т. 3, вр.чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. В.М.И. в затворническо общежитие от открит тип при общ режим.

            На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК съдът приспадна времето, през което подс. В.М.И. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, както следва: периода от 15.02.2012 г. до 17.02.2012 г. вкл. (задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК); периода от 18.02.2012 г. до 16.10.2012 г. вкл. и от 10.05.2013 г. до 19.08.2013 г. вкл. (с мярка за неотклонение „Задържане под стража”) и периода от 17.10.2012 г. до 15.05.2013 г. (с мярка за неотклонение „Домашен арест”), като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.

 

При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия И.И., съдът възприе наличието единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства – недобрите характеристични данни по местоживеене; обремененото съдебно минало; поведението на подсъдимия по време на нарушаването на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест” по досъдебното производство, установено от показанията за свидетелите Р. Б. и А. Г., което също сочи на особена арогантност в проявата на незачитане на установения в страната правов ред; и настъпилият тежък резултат от деянието.

Съдът отчете, че предходните осъждания не са изпълнили своята роля за превъзпитанието на подсъдимия И.И. в насока спазване на установените от закона норми на поведение, при което продължаващото пренебрегване на правилата от негова страна следва да бъде водещо за размера на наказанието лишаване от свобода за настоящото деяние. Касае се за личност с изградени и утвърдени престъпни навици, демонстративно неглижираща установения в страната правов ред.

Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното, прецени, че наказание в максимално предвидения от закона за престъплението по чл. 119 от НК размер от пет години лишаване от свобода, ще удовлетвори чувството за справедливост. Обсъждайки целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, то ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя И.И.. В тези си граници, намери съдът, наказанието ще е справедливо възмездие за извършеното от него деяние и средство за постигане целите както на личната, така и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на  подсъдимия сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за останалите членове на обществото.

На основание чл. 61, т. 2, вр.чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. И.М.И. в затвор при строг режим.

            На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК съдът приспадна времето, през което подс. И.М.И. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и с мярка за неотклонение „Домашен арест”, както следва: периода от 15.02.2012 г. до 17.02.2012 г. вкл. (задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК); периода от 18.02.2012 г. до 21.12.2012 г. вкл. и от 16.05.2013 г. до 19.08.2013 г. вкл. (с мярка за неотклонение „Задържане под стража”) и периода от 17.10.2012 г. до 15.05.2013 г. (с мярка за неотклонение „Домашен арест”), като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се считат за един ден лишаване от свобода.

            Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 57/2009 г. по описа на СРС, на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца; като на основание чл. 61, т. 2, вр.чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. И.М.И. в затвор при строг режим.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

Предявеният граждански иск от С.С. и В.С. е доказан по основание, но не и по размер.

Деянието, извършено от подсъдимите В. и И. И., безспорно е общественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданските ищци и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимите. Без съмнение между Л. Н. и неговите родители - граждански ищци, духовните връзки не са били прекъснати и след като пострадалият е навършил пълнолетие, и следователно гражданските ищци са изживели тежко внезапната загуба на своя син. На репариране подлежат именно преживените от тях мъка и душевно страдание от загубата на сина им.

От друга страна, не се установява гражданските ищци С.С. и В.С., макар и възрастни хора, да са разчитали на подкрепата на пострадалия във финансово отношение, което обстоятелство не може да не бъде отчетено и да не намери отражение върху размера на присъденото обезщетение, и при отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях, съдът прие, че обезщетение в размер от 100 000 лв., платими солидарно от подсъдимите, се явява  справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданските ищци С.С. и В.С. за нанесените им с престъплението, извършено от подсъдимите, неимуществени вреди; а за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът се явява недоказан по размер и като такъв съдът го отхвърли.

 

Предявеният граждански иск от М.Н., Ц.С., К.С., С. С. и В.С., е доказан както по основание, така и по размер.

Както беше обсъдено по-горе, деянието, извършено от подсъдимите В. и И. И., несъмнено е общественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданските ищци и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимите. Без съмнение между Л. Н. и неговите съпруга и деца - граждански ищци, духовните връзки са били здрави и следователно те са изживели тежко внезапната загуба на своя съпруг и баща; като на репариране подлежат именно преживените от тях мъка и душевно страдание от загубата му. Пострадалият е бил родител на четири ненавършили пълнолетие деца, едното от които съвсем невръстно; като освен в емоционално отношение, съпругата и ненавършилите пълнолетие деца са разчитали на подкрепата на пострадалия и във финансово отношение, което обстоятелство не може да не бъде отчетено и да не намери отражение върху размера на присъденото обезщетение. При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях, съдът прие, че обезщетение в размер от 200 000 лв., платими солидарно от подсъдимите, се явява  справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданските ищци М.Н., Ц.С., К.С., С. С. и В.С. за нанесените им с престъплението, извършено от подсъдимите, неимуществени вреди; при което предявеният граждански иск следва да бъде уважен в пълния му размер. Следва да бъде отчетено, че загубата на пострадалия не само е оказала силно емоционално въздействие върху ненавършилите пълнолетие деца с внезапното си настъпване, но и за вбъдеще те ще продължат да чувстват липсата на бащина подкрепа.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

            Веществените доказателства  - 1 чифт черни обувки с връзки номер на подметката 43; 1 бр. сини на цвят дънки с метален надпис „Jeans” с кожен колан на него; 1 бр. черно на цвят кожено яке с качулка и сива подплата с надпис от вътрешната страна „Nature” с метален цип; 1 бр. машинно плетен пуловер черен с бяло в горната лява предна част и надпис „D&G” с дълги ръкави, с три метални копчета в горната част; и 1 бр. машинно плетена сива шапка с елипсовиден надпис, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на Д. С.Н..

            Веществените доказателства  - 1 чифт обувки черни, кожени с надпис отвътре Coralo № 41; 1 бр. сини на цвят дънки с надпис отзад над десен джоб «Forecast»; 1 бр. плетена жилетка черно-бяла с качулка и черни копчета «Arabey 1971»; и 1 бр. сив на цвят трикотажен суитчър, с надпис червен отпред, с дълги ръкави и качулка, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на В.М.И..

Веществените доказателства  - 1 бр. яке черно на цвят с надпис отпред вляво „Fasion” с полуяка плетена, многоцветна; 1 бр. дънков панталов син на цвят марка „Osquare”; 1 чифт маратонки, черни на цвят, с надпис „Lacoste”  на подметката отстрани, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на Б. М.И..

Веществените доказателства  - 1 бр. черни кожени обувки, остри отпред, с метална катарама отпред, неподвижна с надпис „D&G”; 1 бр. платнено черно яке, с черна подплата и кръгъл надпис отпред вляво; 1 бр. дънков панталон, черен на цвят, без колан, с надпис отпред, под преден десен външен джоб „Redoma Jeans”, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на И.М.И..

            Веществените доказателства  - 1 чифт шарени чорапи; 1 бр. бяла блуза с многоцветно бие; 1 бр. долно мъжко бельо с дебел бял бастик в горната част, с надпис; 1 чифт мъжки спортни обувки с връзки, черни на цвят; 1 бр. мъжки спортен панталон, черен на цвят, с два външни странични джоба с метални ципове, с кожен колан, с метална кръгла катарама; 1 бр. машинно плетена блуза с шарено райе – кафяво, червено, бежово, с надпис „Tneorie”; и 1 бр. мъжки спортен суитчър, с качулка с връзка отпред, на светли и тъмносини ленти, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на наследниците на Л. С.Н..

Веществените доказателства  - 1бр. яке (канадка) сиво-зелено на цвят, с подплата каре; и 1 бр. джинси, кафяви на цвят, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на В. С.Н..

Веществените доказателства  - 1 бр. черно кожено яке с метален цип; 1 бр. черен на цвят панталон със сиви на цвят райета; 1 чифт мъжки обувки, черни на цвят, половинки, с надпис вътре „Matstar”, съдът постанови да се върнат след влизане на присъдата в сила на Т. П. Х..

Веществените доказателства  - арматурно желязо и три броя дървени колове, съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства  -  сравнителни образци от Х. В. В.; дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от И.М.И.; дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от В.М.И.; сравнителни образци от Д. С.Н.; дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от Т. П. Х. и дактилоскопни отпечатъци, косми, нокти и обтривки от В.М.И., съдът постанови да останат по делото в срока на съхранението му, след което да бъдат унищожени.

 На основание чл. 53, ал. 1, б. а) от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства един бр. метален сгъваем нож и един брой брадва, като постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ          

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимите осъществените разноски в хода на производството, както следва:

на подс. В.М.И. - да заплати  по сметка на ОДМВР осъществените разноски в хода на производството в общ размер на 1471,07 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и един  лева и седем стотинки), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила; както и по сметка на ВСС сумата от 568 лв. (петстотин шестдесет и осем лева), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила;

и на подс. И.М.И. - да заплати  по сметка на ОДМВР осъществените разноски в хода на производството в общ размер на 1471,07 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и един  лева и седем стотинки), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила; както и по сметка на ВСС сумата от 568 лв. (петстотин шестдесет и осем лева), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

            Съдът осъди двамата подсъдими В.М.И. и  И.М.И. да заплатят солидарно по сметка на С. окръжен съд и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 12 000.00 лв. (дванадесет хиляди лева); ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесат доброволно след влизането на присъдата в сила.

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                   (Л. Крумов)

 

                                                                       ЧЛЕН-СЪДИЯ:

                                                                                                   (Ан. Игнатова)