№ 142
гр. К., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103151 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Р. СТ., ЕГН: **********,
с адрес: гр. К., ж.к. *****, № ****** чрез адв. М.М. Т., АК-**, против
Застрахователно Дружество „******“ АД с ЕИК: *****, гр. С. ****, р-н ***.
бул. „******“ ***, представлявано от ССП КДМ с правно основание: чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1, вр. чл. 400, ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.
52 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска: 1 000 (хиляда) лева.
Ищцата чрец процесуалния си представтиел сочи, че на ***** г., около 17:30
ч. по първокласен път *** на км. 202+300, настъпило ПТП между МПС марка
****, модел: **, с рег. № ******, управлявано от Н. Н. ЮР., с ЕГН:
********** и МПС марка: ***, модел: **, с рег. № ****, управлявано от
ДХМ, с ЕГН: ********** - неин съпруг. Тя била пътник на предната дясна
седалка в управляваното от него МПС и била с поставен обезопасителен
колан.
Механизмът на ПТП-то бил следният: движили се с допустимата по ЗДвП
скорост - съобразена с интензитета на движение и състоянието на пътната
настилка (мокра пътна настилка), по първокласен път *** на км. 202+300 в
дясната пътна лента на платното за движение. В този момент били застигнати
и ударени от МПС марка: ****, модел: АЗ, с рег. № ******, управлявано от
водача Н. Н. ЮР., с ЕГН: **********, като МПС-то било застраховано към
ответното застрахователно дружество с полица № BG /02/******, валидна до
22.11.2019г. Причината за процесното ПТП било виновното поведение от
страна на горепосочения водач и се изразявала в движението му със скорост
несъобразена със състоянието на пътя и интензивността на трафика.
Вследствие на това му нарушение той ги застигнал и ударил отзад, след
последвалия сблъсък съпругьт й загубил контрол над управляваното от него
МПС и се отклонил в дясно, където се блъснали в обезопасителната
мантинела, находяща се на въпросния пътен участък, завъртяли се около оста
си и се спрели на платното за движение, обратно по посока на движението
1
им. За въпросното обстоятелство бил съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица с № ******19 от А.К. - дежурен по ПТП в сектор ПП при
ОД на МВР гр. Стара Затора, в който били посочени всички горепосочени
обстоятелства, в това число и механизма на настъпване. Спрямо виновния
водач бил издаден АУАН с № ***/*****г.
Сочи, че вследствие на инцидента й била оказана първа медицинска помощ от
екип на ЦСМП - фиш за спешна медицинска помощ с амб. № ***/*****г. и
още преди да пристигне представител на органите на МВР, била откарана в
СПО гр. К., където била прегледана и освободена за домашно лечение. Тъй
като болката в шията й нараствала все повече, на другия ден, тя отново
отишла на преглед и била изпратена да й направят графия на шийни
прешлени - профилни.
Сочи, че на ***г.. била прегледана от Д-р ЕИБ - специалист по съдебна
медицина и лекар в отд. Съдебна медицина при УМБАЛ „*****“ гр. **,
където окончателно била дадена диагноза на така получените травматични
увреждания в следствие на настьпилото на *****г. ПТП. Те се изразявали в
болезненост в шийната област с апаратни данни за изгладена шийна лордоза
и кръвонасядане в кръстцовата облает. В тази връзка било установено по
категоричен и несъмнен начин, че въпросиите увреждания се намирали в
безспорна причинно следствена връзка с така настъпилото ПТП. По време на
въпросния медицинския преглед била насочена за консултативен преглед при
неврохирург - Д-р МК. Същият й издал и амбулаторен лист № 544, в който
било описано и обективното й състояние, а именно: „Без отпадна
неврологична симптоматика. Вертебрален синдром в шийния отдел на
гръбнака, по силно изразен в дясно“. От 02.07.2019г. до 05.07.2019г.
включително, била хоспитализирана в Клиника по неврохирургия към
УМБАЛ „*****“ гр. ** за диагностика и лечение. Била под строг медицински
контрол и спазвала предписанията на лекуващите лекари. След въпросния
престой била освободена за домашно лечение, където продължила да спазвам
дадените й медицински указания свързани с лечението й.
Твърди, че вследствие на инцидента претърпяла неимуществени вреди, които
се изразявали в получените от нея болки и страдания. Те били в областта на
шията й и не й позволявали да води нормален социален живот и се наложило
цял месец да отсъства от работа, тъй като трябвало да е постоянно в покой.
Вследствие на инцидента в срок около месец за нея било почти невъзможно
да се грижи сама за себе си и преди всичко да извършва обикновените си
санитарно-битови нужни и за нея постоянно трябвало да се грижи член от
семейството й.
Сочи, че управляваното от виновния водач МПС притежавало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с рег. № ВG /02/******, със срок на
валидност до 22.11.2019 г. към ответното дружество - Застрахователно
Дружество „******“ АД, с ЕИК: *****, подаЛА молба /претенция/ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
настъпилото на *****г. ПТП. Получила отказ с изх. № НИУ ****/15.10.19г.
от страна на застрахователя да й прсведе, каквото и да е било застрахователно
обезщетение по претеидираните от нея неимуществени вреди с мотив, че не
фигурира в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, като
пострадало от произшествието лице.
Счита така поставения й отказ с изх. № НИУ ****/15.10.19г., издаден от
ответника, за изцяло незаконосъобразен, тьй като констативният протокол за
ПТП с пострадали лица била попълнен, след като тя вече била откарана с
2
линейката и А.К. - дежурен по ПТП не я е вписал като пострадало лице.
Въпреки това поставеният й отказ бил неоснователен, тъй като на основание
чл. 107, ал. I от КЗ. Ответникът е трябвало да изиска всички документи от
компетентните органи, за да може да установи по несъмнен и категоричен
начин всички вреди получени в следствие на настъпилото на *****г.
застрахователното събитие.
Моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ Застрахователно
Дружество „******“ АД, с ЕИК: *****, гр. С. ****, р-н ***, бул. „******“
***, представлявано от ССП КДМ да заплати в полза на ищцата - Д. Р. СТ.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляващо
незаплатеното й застрахователно обезщетение вследствие на настъпилото на
*****г. застрахователно събитие за претърпенитс от нея неимуществени
вреди.
Сочи, че претърпените от нея неимуществени вреди били настъпили
вследствие на ПТП - то от ***** г., причинено от виновното поведение на
водача на застрахования лек автомобил със застрахователна полица с рег. №
ВG /02/******, сключена с ответного дружество.
Претендира за законната лихва от датата на завеждането на настоящата
искова претенция – 22.10.2021 г. до датата на окончателното изллащане на
задължението, както и за направените по делото разноски. Посочва банкова
сметка.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество
чрез процесуалния му представител.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният лек
автомобил **** АЗ, с рег. № ****.
Оспорва механизма на ПТП, счита, че представените по делото доказателства
нямали установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като
счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Единствено
доказателство за механизма, което ангажирала ищцата, бил съставения по
случая констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална
доказателствена сила за настъпване на ПТП. Без да е установен механизма на
ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като
счита, че те не намирали опора в доказателствения материал. Оспорва
ищцата изобщо да се е намирала в процесното МПС, като видно от
констативния протокол за ПТП същата не била вписана в никакво качество в
него.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието било случайно
(чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата
на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли
от непозволено увреждане подлежале на пълно и главно доказване. Оспорва
правните доводи на ищцата за допуснати от водача на МПС нарушения на
3
правилата за движение по ЗДвП.
Сочи, че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС, както и присъствието на ищцата в
МПС, твърди че ПТП и произтеклите от него вреди били съпричинени от
самата пострадала, която с поведението си създала предпоставки и условия
за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Твърди, че настъпилите увреждания на ищцата не били резултат единствено
на виновното поведение на водача на лек автомобил **** АЗ, с рег. № ****.
Налице било съпричиняване от страна на пострадалата, която пътувала в л.
а. без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания
на ЗДвП, като така допринесла в значителна степен за уврежданията си.
Твърде, че е налице обективна причинно-следствена връзка между
поведението на самата пострадала от една страна и настъпилите вреди, като
същите произтичали по вид и степен и от собственото й противоправно
поведение.
Оспорва твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла
цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва , че
същите са резултат на реализираното МПС. Счита, че нямало данни и
доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея
увреждания. Оспорва всички твърдения на ищцата в тази насока. Видно от
приложените в исковата молба документи, същата се оплаквала от изгладена
лордоза, което състояние представлявало дегенеративно изкривяване на
гръбначния стълб, което не било следствие на ПТП.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП
увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че
заявените от ищцата увреждания и болки и страдания в следствие на тях се
дължали единствено на предходни заболявания и на вече проявили се
хронично-дегенеративните изменения, от които ищцата е страдала преди
ПТП.
Оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй
като било видно от представените с исковата молба документи - данни такъв
да е протичал като цяло липсвали. Твръди същото да е следствие на
поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата,
както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и
от хронично-дегенеративни изменения, от които тя страдала и които нямали
връзка с ПТП. Оспорва състоянието на ищцата да е налагало пълен покой и
по тази причина да е довело до сериозно намаляване на социалния й живот и
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, както и да й е било
необходима непрестанната грижа на друг човек.
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищцата и в
случаи, че такива се установят, счита, че са резултат от лабилна психика и
предходната й обремененост
Оспорва иска за имуществени вреди, както и претенцията за мораторна
лихва. Такива се претендирали за мотор, а пострадала е била пътник в МПС.
Оспорва каквито и да е увреждания да са настъпили по отношение на
мотоциклет - данни за такова МПС да е било участник в ПТП липсвали
изцяло.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата
молба сума в размер на 1000 лева е силно завишена и не отговаряла на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 отЗЗД.
4
Оспорва претенцията за забава като твърди , че застрахователят не дължи
лихва върху обезщетението. Ищцата не била сезирала дружеството с
претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на пострадало/увредено лице имало последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции
като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли съда да намали
размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.
Претендира за разноски в производството.
В случай че претендираното от ищцата възнаграждение за процесуален
представител е в размер над минималния, прави възражение за прекомерност
и моли съда на основание чл. 78 ал. 5 ГПК да намали същото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
относно ПТП настъпило на *****г. От същия се установява, че на ***** г.,
около 17:30 ч.,по първокласен път I-5 на км. 202+300, управляваното от Н. Н.
ЮР., с ЕГН: ********** лек автомобил марка: „****“, модел: „**“, с рег. №
******, се е движил със скорост несъобразена със състоянието на пътя и
интензитета на движението /мокра пътна настила/ е застигнал и блъснал
отзад управлявания от ДХМ, с ЕГН: ********** автомобил марка: ***,
модел: **, с рег. № ****, който се отклонил в дясно ,блъснал се в
обезопасителната мантинела находяща се на въпросния пътен участък,
завъртял се около оста си и се спрял на платното за движение, обратно по
посока на движението му.
Представена е и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
от която се установява, че МПС с ДКН № ******* има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ със застраховател ЗД „******“ АД.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите –
ДХМ и Н. Н. ЮР..
От така събраните по делото гласни доказателствени средства бе установен
механизмът на ПТП-то, както и всички обстоятелства свързани с него. От
същите и преди всичко от тези на водача Н.Ю., може да се направи обоснован
извод за всички обстоятелства свързани със събитието и преди всичко за
причините за неговото настъпване. Те са в пълно тъждество с останалите
събрани по делото доказателства и най-вече с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № ******19 издаден от компетентните органи на ОД на
МВР ** и по категоричен и несъмен начин потвърждават изложените в
исковата молба обстоятелства касаещи механизма на ПТП.
От показанията на свидетеля М., също се прави обоснован извод за причините
и механизма на процесното ПТП, които изцяло кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка, като наред с това от тях може
да се направи извод и за характера, степента и интензивността на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Свидетелят подробно е
описал срока за възстановяването на ищцата, който е в пълно тъждесто и с
визирания от вещото лице в изготвената съдебномедицинска експертиза.
Макар и въпросното лице да съжителства с ищцата и да е субективно
заинтересован от процеса, то неговите доказателства следва да бъдат
кредитирани с доверие от съда, тъй като са непротиворечащи и
5
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, чието
заключение не е оспо*** от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
контузия на шията, кръвонасядане в кръстцовата област. Посочено е, че
описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени от детайли в купето и по механизма на
т.н. „камшичен удар“ и отговарят да са поучени при описаното в материалите
по делото ПТП.От заключението се установява, че контузията на шията е с
период на оздравяване около 25 дни. Вещото лице сочи, че пострадалата е
търпяла умерени по интензитет болки и страдания. При извършения преглед
на Д. Р. СТ., при извършеното рентгеново и КТ изследване на шийния отдел
на гръбначния стълб са установени начални артрозни и дегенеративни
изменения и начални остеофити /ошипяване/ на шийните прешлени. Тези
изменения са били налични преди датата на инцидента, но в следствие на
ПТП на *****г. са провокирали по- продължителна болкова симптоматика.
Тези изменения могат да засилят субективните оплаквания – болезнени
движения на шията и удължават срока за възстановяване, но не могат да
бъдат квалифицирани като увреждания които водят до трайно затруднение на
движенията на врата. Вещото лице сочи, че е налице категорична връзка
между ПТП и получените увреждания. След изписването й от болницата Д. Р.
СТ. в домашно – амбулаторния режим е провела лечение с покой,
аналгетична терапия.
По делото не е спорно, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка: „****“, модел: „**“, с рег. № ******, съгласно застрахователна
полица „Гражданска отговорност"№ BG /02/****** валидна от 23.11.2018 г.
до 22.11.2019 г.
По делото е представена и кореспонденцията между ищцата Д. Р. СТ. и
ответника - застраховател във връзка с изплащането на застрахователно
обезщетение, като видно от известие за доставяне, молбата на ищцата за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е получена от
застрахователя. Образувана е щета №*******. С уведомление от ответното
дружество до ищцата от 15.10.2019г., е отказано изплащане претенцията на
ищцата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП –*****г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
6
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищцата е отправила до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция застрахователят е
отказал плащане. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския
съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва
да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са неправилните
действия на водача на лек автомобил марка: ****, модел: **, с рег. № ******
при движението му със скорост несъобразена със състоянието на пътя (мокра
пътна настилка) и интензивността на трафика, като е създал опасност за
другите участници в движението.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
вреди, тъй като видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза,
травмите : контузия на шията, кръвонасядане в кръстцовата област са
получени в резултат на описаното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия,
физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправни
действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в
пари. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
7
Всъщност по делото не са спорни причинените неимуществени вреди на
ищцата, вследствие ПТП , установими от медицинските документи, от
свидетелските показания на ДХМ и от заключението на съдебно медицинска
експертиза.
От изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че
ищцата е получила: контузия на шията, кръвонасядане в кръстцовата област.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля ДХМ след преценка на
същите с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите не
противоречат на изводите на съдебно – медицинската експертиза и на
следващо място същите са логични и непосредствени.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищцата е причинено временно
разстройство на здравето, без опасност за живота. При правилно протичане на
лечението и режима болките при ищцата ще отзвучават за период от 25 дни.
Травмите се смятат за леки и не могат да имат вредоносен резултат. Съда взе
предвид, периода на възстановяване от настъпилите увреждания : контузията
на шията, кръвонасядане в кръстцовата област. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че през периода на възстановяване ищцата Д. Р. СТ. е била
с намалена работоспособност за период от 20 дни. Установено е, че се е
наложило ищцата да постъпи в болнично заведение, където е проведено
лечение на травмата на шията. От заключението на съдебно – медицинската
експертиза се установява, че оздравителния процес е протекъл гладко, без
усложнения. На следващо място оплакванията са трайно отзвучали и
травмите са оздравели.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на претърпените
болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на
пострадалата, заключението на съдебно – медицинската експертиза която
сочи, че травмите се смятат за леки и немогат да имат вредоносен резултат,
намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер от 1 000 лева.
Съдът не възприема за основателно възражението на ответника, че
претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживените от ищцата болки и страдания, същата е
била хоспитализирана в болница за 4 дни, видно от представената по делото
експертиза. След изписването от болницата ищцата е била с намалена
работоспособност. Не може да бъде игнориран и фактът на преживения стрес
от ищцата вследствие ПТП - то, макар и за кратък период от време, установим
от показанията на свидетеля М., от които се установява, че след инцидента
ищцата, била много уплашена, не искала да вижда никого, дори не вдигала
телефона си.
Така че при тези безспорно установени факти няма как да се приемат за
основателни доводите на ответника, че размера на претендираното
обезщетение е прекалено завишен.
Възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
8
като го обуславя в някаква степен.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането дължи
заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на
пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД, поради което отговаря
за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е претърпял
неимуществени вреди, в резултат на ПТП на ***** г., и ответникът в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи
от тази дата законна лихва. В петитума на исковата молба ищцата е поискала
присъждане на законна лихва считано от датата на предявяване на иска. Тъй
като съдът е обвързан от искането следва да бъде присъдена лихва, считано от
22.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претендираните от ищцата разноски, съдът възприема
следното :
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 850,00 лева, представляващи
платена държавна такса, възнаграждения за вещо лице и възнаграждение за
един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и
двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество ,,******“ АД, с ЕИК: *****, гр. С.
****, р-н ***, бул. „******“ ***, представлявано от ССП КДМ да заплати
сумата от 1 000,00 лева на Д. Р. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.
*****, № ****** чрез адв. М.М. Т., АК-** за причинени неимуществени
вреди, в резултат на претърпяното от ищцата пътно – транспортно
произшествие настъпило на *****г. на ПП – I-5, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество ,,******“ АД, с ЕИК: *****, гр. С.
****, р-н ***, бул. „******“ ***, представлявано от ССП КДМ да заплати на
Д. Р. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. *****, № ******, сумата от
850,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ** с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9