№ 259
гр. В., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320200557 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. И.
Г. гр.В. ЕГН:**********, изпълняваща длъжността Директор Дирекция
„ПНОУС“ при Община В. с адрес за призоваване гр.В., площад „Бдинци“ №
2, против Наказателно постановление № ВД-1/26.03.2024 г. на Началник
РДНСК-В., с което й е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 000 /хиляда/ лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ /Закон за
устройство на територията/ за нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ.
С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, като се поддържа теза, че не са осъществени признаците
на административното нарушение, за което е наказана.
В съдебно заседание Г. се представлява от договорен защитник, който
изразява становище, че визираната в НП заповед на Началника на РДНСК-В.
е насочена към Кмета на Община – В. за изпълнение, а не към
жалбоподателката. Излагат се и съображения, според които в издаденото НП
било допуснато съществено процесуално нарушение, като АНО е определил
неправилно субекта на нарушението, като е санкционирал жалбоподателката,
вместо Кмета на Община В..
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата, като счита, че наказателното
1
постановление правилно и законосъобразно, поради и което следва бъде
потвърдено.
И двете страни претендират разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил в РДНСК-В. сигнал с вх. № ВД
277.00.540/04.12.2023г., подаден от Е.И.С. от гр.Кубрат, във връзка с
изграждането на строеж „Речна гара“ в гр.В.., била извършена проверка от
служители на РДНСК-В., обективирани в Констативен протокол №
364/11.12.2023г., копие, от който е прилежен по делото. Във връзка с
констатирани нарушения на ЗУТ, във вр. с изграждащото се питейно
заведение, находящо се в гр.В., ул. „Дунавска“ №1 в имоти с
идентификационен № 10971.502.204.1.3 и идентификационен №
10971.502.204.1.17 по КК на гр.В. било изпратено писмо изх.№ ВД-277-00-
149/13.12.2023г. до Кмета на Община В., с което Началникът на РДНСК-В.
дал предписание кмета на Община В.- д-р Ценков да упражни правомощията
си по реда на чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ.
В последствие, със Заповед № РД-02-11-1/03.01.2024г. Кмета на
Община-В. назначил проверка по случая, била съставена работна група, като
част от състава на която бил и жалбоподателката Г.. След извършване на
проверката, участниците в работната група не установили нарушения по ЗУТ,
във връзка с което бил съставен и Констативен протокол № 11 /23.01.2024г.,
екземпляр от който бил изпратен на РДНСК-В.. От дирекцията с писмо изх.
№ ВД-277-00-025/05.02.2024г. до Кмета на Община В. било изискано в срок
до 5 дни да се предостави информация относно имената и адресите на
длъжностните лица участвали в извършената проверка, назначена от Кмета на
Община-В., за образуването на административни производства срещу тях.
На 27.02.2024г. свидетелят К. Г. съставил АУАН срещу
жалбоподателката Г., като приел, че последната е нарушила разпоредбата на
чл. 221, ал.4 от ЗУТ, като не била изпълнила дадените предписания на
Началника на РДНСК-В., съдържащи се в писмо с изх.№ ВД-277-00-
149/13.12.1023г.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, с което на
жалбоподателката Д. И. Г. било наложено административно наказание.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни
доказателства – показанията на свидетеля и актосъставител - К. К. Г.. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Г., като възприе същите за
безпротиворечиви конкретни, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства, събрани по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира,
че това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху
правото на защита на обвиненото лице.
АУАН и НП са издадени от компетентните лица съгласно разпоредбите
на ЗУТ и приложените по преписката заповеди.
На следващо място следва да се посочи, че в АУАН и НП
установеното деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.
221, ал. 4 от ЗУТ, съобразно която заповедите, предписанията и нарежданията
на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в
рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се
отнасят.
В конкретният случай обаче жалбоподателката Г. в качеството й на
Директор Дирекция „ПНОУС“ при Община В. не е била адресат на
нареждането на органите на РДНСК. Такъв, видно от материалите по делото,
е Кметът на Община В.. От материалите по преписката, представени от АНО,
3
липсват такива, от които да е видно, че Кметът на Община-В. е възложил
изпълнението на нарежданията на Началника на РДНСК-В. именно на
жалбоподателя, а са налични данни само за издадена заповед по отношение
извършването на проверка във връзка с полученото писмо от Началника на
РДНСК-В.. Остава неизяснено за настоящия съдебен състав обстоятелството,
защо административното наказателното производство е било насочено
именно към жалбоподателката Г., а не към Кмета на Община В., като следва
да се има предвид в случая, че такива доказателства от страна на АНО не бяха
ангажирани и в съдебното производство.
Ето защо неправилното е определен и субектът на административно –
наказателната отговорност от страна на наказващия орган, като по този начин
се предопределя и неправилното приложение на материалния закон, което
представлява и самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
издадените АУАН и НП са незаконосъобразни, тъй като не е налице
извършено административно нарушение от страна на жалбоподателката Г. и
следователно това лице не може да бъде административно
наказателноотговорно по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН.
Настоящото производство е от административно наказателен характер, като
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП и дали е извършено
от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани
от административно наказващия орган като представител на административно
наказателното обвинение. Следва да се има предвид, че отразеното в акта за
административно нарушение не се счита за безспорно доказано със самото му
съставяне и предявяване на лицето смятано за нарушител от страна на АНО, а
именно в тежест на административно наказващия орган е с установените
доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че претендираното
административно нарушение е извършено именно от лицето, срещу което са
съставени АУАН и НП.
В тази връзка съдът счита, че административно- наказващия орган не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН
като е трябвало да прецени събраните доказателства, а при необходимост да
извърши и разследване на спорните доказателства.
По изложените съображения, съдът счете, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При горните констатации, съдът намира, че не следва да обсъжда
приложението на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай.
4
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая следва да се уважи претенцията на процесуалния представител
на въззивника за заплащане на разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат М. от САК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред Районен съд -гр. В. по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400
лева, което е заплатено в брой при подписване на договора т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна
съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
5
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е
направено от процесуалния представител на АНО, затова следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния
следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в пълен размер от 400, 00
/четиристотин/ лева. Сумата следва да бъде възложена на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - В., към чиято структура се
числи издателя на процесното НП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал.
4 вр. ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВД-1/26.03.2024 г. на
Началника на РДНСК-В., с което на Д. И. Г. от гр.В. с ЕГН:**********,
изпълняваща длъжността Директор Дирекция „ПНОУС“ при Община В., с
адрес за призоваване гр.В., площад „Бдинци“ № 2 е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лв., на
основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ / Закон за устройство на територията/ за
нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Съдът ОСЪЖДА Регионална
дирекция за национален строителен контрол - В. да заплати на Д. И. Г. сумата
от 400/четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6