№ 277
гр. Провадия, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100648 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Й. И. Й. предявява срещу „Креди Йес“ ООД установителен иск
за нищожност на уговорената между страните в чл. 8 от Договор за паричен
заем №998354 от 13.04.2022 г. неустойка в размер на 1088.25 лева, поради
заобикалянето на императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално като противоречаща на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника договор за
паричен заем № 998354 на 13.04.2022 г., в размер на 1100.00 лева и в който се
предвижда заплащане на неустойка от страна на ищеца в размер на 1088.25
лева, разсрочена на 11 вноски, като по този начин общото нараства на 2420.00
лева. В тази връзка заявява, че неустойката е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, тъй като води до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното отношение и до злепоставяне на
интересите на ищеца. Отделно ищецът твърди, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като размерът й е
почти равен на половината от главницата по кредита и че не е индивидуално
1
уговорена. Още в исковата молба посочва, че клаузата за неустойка заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.
21 от ЗПК. Излага подробни съображения в исковата молба.
По изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено
между страните, че уговорената в чл. 8 от Договор за паричен заем №998354
от 13.04.2022 г. неустойка в размер на 1088.25 лева, е нищожна. Претендира
заплащане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
упълномощения от него процесуален представител, който счита исковата
претенция за неоснователна и недоказана. Посочва, че преди сключване на
договора за кредит ищецът се запознава предварително с условията по
договора, тъй като му се предоставя стандартен европейски формуляр, в
който се съдържа задължението за предоставяне на поръчителство, като
обезпечение на вземането по кредита и последиците от неизпълнението на
това задължение. Посочва, че предвидената неустойка е израз на принципа на
свобода на договаряне в частното право и че е индивидуално уговорена със
заемателя. Излагат подробни аргументи в подкрепа на твърденията си. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски в настоящото производство, в
случай на отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя
писмено становище, с която поддържа предявения искове. Моли за
уважаването им. Ответникът не се представлява. Депозира молба, с която
поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на предявените.
Фактически констатации и правни изводи на съдана съда:
По делото се установява по категоричен начин възникването на
облигационно правоотношение между страните по договор за заем № 998354.,
възникнало на 13.04.2022 г. г. В случая кредитното правоотношение попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, поради което
императивните разпоредби на този закон следва да бъдат служебно
съобразени и приложени от съда.
В чл. 8 от договора за заем се предвижда в полза на ответника
неустойка в размер на 1088.25 лева, случай че в тридневен срок от
сключването му ищецът не предостави обезпечение по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4
от ОУ към договора за заем.
2
Уговореното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за
заем, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е.
потребителят) не предостави срок обезпечение на задълженията си
посредством поръчителство на физическо лице или учредяване на банкова
гаранция. Такова договаряне обаче противоречи и заобикаля изискването към
търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на
получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на
кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да
е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно
цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в
ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. На последно място,
уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя
задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичат вреди.
Искът за нищожност следва да се уважи.
По разноските:
Ответникът следва да се осъди да заплати на процесуалния
представител възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание 38а, ал. 1,
3
т. 2 от ЗА за оказаната безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. Размерът на възнаграждението е в съответствие с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГАСЯВА за нищожна уговорената между страните Й. И. Й. ЕГН:
********** и „Креди Йес“ ООД ЕИК:********* в чл. 8 от Договор за
паричен заем №998354 от 13.04.2022 г. неустойка в размер на 1088.25 лева,
поради заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл.
16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.
М. В. М., АК-****, с адрес на кантората: гр. ****, бул. ****“ № 81, ет. 3, ап. Б
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание 38а, ал. 1, т.
2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4